НИЕ ОБЪРКАНИ ЛИ СМЕ?
Когато човек размисли над човешкия живот, вижда, че в повечето случаи хората са объркани и заблудени. Белегът на това е, че пътищата на обърканите са твърде разнообразни. Виждаш, че в дълбините на душите си те са потиснати, а обществата - омагьосани. Доводите, които излагат, са предположения, илюзии. Ето такъв е животът на повечето хора днес.
Държавите например са в състояние на неразбирателство и противоречия. В същото положение са и партиите, групировките, общностите и родовете, които са под властта на тези държави. И дори под крилото на eдна партия наблюдаваме разпри, раздори, и сред монолитните групи. Същото е и при монолитните общности и родове. Навсякъде цари неразбирателство, спор. Като че ли смисълът на живота се определя от разпрата. Добре, но коя е тайната на това неразбирателство? Коя е тайната на този объркан живот? Коя и е причината за тази разпра?
Ако премислим добре и оценим правилно, ще видим, че действителната причина за тези неразбирателства се свежда до различията в принципите и схващанията. Когато потърсим и причината за различията в принципите и възгледите на хората, разбираме, че те произтичат от следните разногласия:
? Хората имат различия в познанието и културата. Това отвежда до различия във възгледите.
? Хората са различни по характер, което също води до различия във възгледите и поведението.
? Хората се различават и по схватливост. И това води до различия в техните възгледи.
? Хората са различни и по своя опит. И това променя възгледите.
И когато човечеството познае своя Господ, когато започне да търси Неговия прав път, тогава ще се избави от тези разногласия.
Така ще се спаси от лошите последици на разногласията и ще заживее в разбирателство. Така, приемайки единодушно Закона на Аллах, хората ще вървят всички по пътя на Неговата истина.
„...Ала те не престават да са в разногласие. Освен които [заслужават] твоя Господ [да ги] помилва. И за това Той ги сътвори...”
[11:118-119]
И пак:
„И низпослахме ти Книгата, само за да им обясним онова, по което се различават - и с напътствие, и с милост за хора вярващи.”
[16:64]
По тези причини човекът не ще излезе от разногласията, но когато познае своя Господ, изходът е неизбежен. И така, първият и категоричен дълг на човека е да познае своя Господ.
