Имам въпрос г-н Пасков!
Във почти всеки ваш постинг не спирате да твърдите,че помаците имат ясно изразен български произход,демек според вас са българи на които е бил наложен исляма.
Питам ви-Ако е така,тогава защо майката България насила 5-6 пъти преименува насилствено имената на тези помаци,нали са техни чеда потомственици наследници на българи,питам ви ЗАЩО!
pomakos_ a, много хубав въпрос.
Аз също на времето съм го задавал и на себе си, и на помаци, и на историци, и даже и на политици.
Кратко на този въпрос не може да се отговори.
Не може да се отговори и в тази тема без нарушение на правилата, защото неизбежно ще стане дума за политика. Затова ще приема преценката на ръководството: дали да оставят този постинг тук, дали да го трият, или да постъпят, както намерят за добре.
Първо: корените.
Корените на процеса са в
двойният стандарт, който османската империя е практикувала към поданниците си.
За
мюсюлманите, без разлика от род и етнос, са били отворени всички пътища за кариерен ръст, вкл. и до Велик везир (само на трона са могли да сядат единственно преки кръвни наследници на първия Осман).
За
гайримуслимите нещата са изглеждали много по-нерадостно: като се започне от
данъчна система, се мине през
йеничарството, премине се през
преименуването, и се стигне до всякакви законодателно закрепени
репресии и подчертаване, че те трябва да се чувстват унижени.Във връзка с войните, които османската империя е водила, и които далеч не винаги са били успешни (мога да ви представя подробен списък с дати и владетели кои битки са губили, ище видите, че те са даже повече от спечелените), османската империя обезкървява силно войската си. Възниква силна нужда от пушечно месо, както и от укрепване на всички проходи, транспортни артерии и граничните региони на царството си.
Това стига своята кулминация при битката при Кандия (сега Ираклион, Крит), сравнявана с Троянската войня (също 10 години), където империята е загубила над 180,000 войници. За ранените, осакатените и извадените от строя нямам данни, можем само да предполагаме.
Успоредно с това по време на тази война атаките на венецианската, генуезката и другите средиземноморски държави, противници на империята в тази битка, са стигали до южните склонове на Родопите, обстрелвали са с оръдия султанът, който е ловувал по беломорието (Мехмед Ловджията), нанесли са поражение при Лепанто (унищожили са целия османски флот) и даже в Дарданелите, и са се готвили за атака на Константинопол.
Изобщо, натискали са европейските граници на империята всячески и са му показвали колко незащитена и уязвима е тази негова част от империята.
При тези акции поробеното християнско население естественно е оказвало съдействие на противниците на империята, което няма как да се е харесвало на султаните.
Идва времето на
султан Селим 1 Яфуз (Мрачни) 1512-1520 година, 9-ти султан, син на Баязид и баща на Сюлейман Великолепни. Той убива баща си (който му е отстъпил доброволно трона си, въпреки че във войната с него е победил сина си, но, мир да има, му отстъпил трона) избил всичките си братя и роднини по мъжка линия (фратерницида е бил традиция при султаните), избива 40,000 перси-шиити, напада Мека и Медина, избива хиляди араби (даскали по ислям), превзема попътно Сирия, Палестина (1516 г.) и египет (1517 г.), свещенните градове, взема регалиите и реликвиите на Пророка Мохамед и се обявява за халиф.
Именно той
дава началото на масовите насилственни ислямизационни процеси по Балканите,
главно в Родопите.
Синът му Сюлейман Великолепни продължава "традицията".
По-късно тази вълна спира и се усилва епизодично според султаните, като на моменти, 16-17 век, има
даже забрани за приемане на нови правоверни, че хазната отънявала от по-малко плащачи на джизие и другите гайри-муслимски данъци.
През този период тези, които приемат
исляма насила или по икономическа принуда, или по убеждение, получават нещо много важно: СТАТУС и ПРИВИЛЕГИИ в сравнение с довчерашните си братя и роднини.
И не само това, но и БЕЗНАКАЗАНОСТ, ако им се замъти главата и им хрумне да правят келешлъци, каквито често са се случвали тогава. Главното е било да не натискат мюсюлмани, защото статуса на двама мюсюлмани пред кадията е бил равен.
Когато тези процеси са вървяли близо 220-250 години, между двете групи хора, макар и с общ род, език и история на Балканите се формиар политкио-икономическо напрежение, родено от двойния стандарт на империята.
Резултат на този двоен стандарт са всички въстания, Априлското в това число, руско-турските войни в края на 19 век. При тези сблъсъци потомците на ислямизираните българи са лоялни и воюват на страната на империята, първо, защото са длъжни, и второ - за да си запазят статуса.
Такива примери на политически разделени компоненти на един и същи народ има по много други места в историята на народите. Българите в това отношение изобщо не са прецедент.
Когато идва последната, 12-тата руско-турска освободителна за българите война, раните от потушаването на Априлското въстание са още кървящи. Минали са има-няма 2 години, и всеки оцелял добре помни и знае: кой е заклал баща му и брат му, кой е ограбил къщата, обезчестил майка му, отвлякъл сестра му.
Тогава настъпват за Родопите и Македония най-кървавите и черни страници на Балканите в относително новата ни история: гърци срещу българи и турци,
българи срещу Сенклер, турци и който ги напада, мюсюлмани: срещу който могат (защита-нападение, нещата са били шарени), или, ако не могат: по корабите и керваните са се изнасяли към малоазийска Турция.
Сега идва интересен момент: вие питате:
защо "майката България" насила преименува...Първо, за да отговорим на този въпрос, трябва да обърнем внимание:
кой управлява в тази държава и кой взема такива решения?Ще ви кажа нещо, което до преди няколко години аз не си давах сметка, но е вече проверен факт:
България от Иван Александър насам нито веднъж не е имала не само независим български владетел, но даже и етнически българин начело на страната, като изключим Георги Димитров, донякъде Жельо Желев и още 1-2.
Следосвобожденска България, колкото и да е искала, изобщо не е била в състояние да генерира и взема самостоятелни решения, непродиктувани от интригите или даже от заповедите на т.н. Велики сили.
И Въпреки това, в залата, при приемането на Търновската Конституция, където депутати са били именно вчерашните участници във всички тези войни и сражения,
е имало 35 турци! Толкова, колкото и днес!
Стояли са си хората с чалмите и фесовете като депутати и са гласували наред със другите, и гласовете им прилежно са се брояли в законотворчеството на младата възродена България! Опитайте се да намерите макар и един българин с българско име в османската империя или в Република Турция в Парламента за депутат, да видим, дали ще успеете, и тогава ще си говорим за етническа толерантност!
Идваме до
преименуванията: насилственни и всякакви други.
Далеч преди България да предприеме тези репресионни мерки, тон за песен е дала османската империя, а след това и Турция и Гърция.
В Турция не остава "неинтегриран", разбирай, не преименуван нито един българин, (питайте
професор Асен (Николов) Балъкси) в Гърция също. Там репресиите са категорични, жестоки и еднократни.
България е преименувала 5-6 пъти своите мюсюлмани, вярно е. По чие нареждане, друг въпрос.
Но защо 5-6 пъти?
Ами защото точно толкова пъти някой, пак от същото ръководствто на страната, им ги е връщал! И днес са върнати и 20 и кусур години никой не ги пипа!
Такова нещо да знаете да се е случвало в южните ни съседки?
Накратко: възродителните процеси и другите репресии, на които бяха подложени българските мюсюлмани, са зло. Но зло, което беше
реакция, което беше
следствие на:
- политиката на двойни стандарти на османската империя;
- политиката на южните ни съседки, които по категоричен и жесток начин дадоха тон за песен за тези процеси;
- по силата на геополитическите реалии: България и Турция бяха в два враждебни военно-политически блокаи въпросът за лоялността на гражданите стоеше с гоялма острота.
А за никого не е тайна
лоялността на много от българите мюсюлмани към Турция, най-малкото което е, защото повечето от тях имат роднини там от близо 100 години.
Тази лоялност в условията на комунистическата доктрина, варшавският договор и геополитическите интереси до края на 1990 година бяха непростим и неприемлим "дефект" за доктрината. И нарежданията на целият този блок, идващи от Москва, бяха:
този въпрос да се реши най-после категорично, за да се смятат външните гарници на Варшавският договор за надеждни и стабилни.
България фактически за тези 45 години, както и в следосвобожденския и период почти никой не я е питал: какво иска тя или какво смята за правилно.
Управниците и бяха не-българи до един, политиката и се диктуваше извън България и против интересите на страната и народа и.
Така е и днес, за съжаление.
Отговорих ли на въпроса ви?
