Тръгнах по пътя на един неизследван герой от началото на десети век, за когото разказва подробно Ахмет инб-и Фадлан/Фадзлан/ - арабски пътешественик и историк , посетил над 150 тюркски ханства на север от Багдат, за да стигне Алмушкото ханство на сакабилите.
героят е Йеджюч ве Меджюч, или както битува сред много от помашките села и като Джичо Меджичо тайфасъ.
Кое е това ханство приело официално исляма 921-22 година, което живее на брега на река Идил/Волга/?
Някои преводачи искат да са българи, но аз мисля, че са дедите на днешните помаци, защото този герой битува само сред тях. /изсл. на селата в централни Родопи, Смолян, Йенидже /Бурса/-,Чукур кьой и др.изселени 1926-34 години.Това ханство е унищожено 960 година от руснаците и пръснато по украинските степи около 200 години, по-късно слизат на Балканите.
Погледнете красотата и ярките цветове на дрехите, говора повлиян от старинните украински говори и не напоследък едно верую останало в паметта на помаците от време оно:"Езика си даваме но вярата никогаш!" Да, приели украиският диалек като окраска на своя тюрски език. За това днес говора им е още все тъй мек и нежен като турския и с безброй украски на украинската реч, която хвърля езиковедите в хаос.
Ех, народе мой, все още недостатъчно тачен, изследван и разгадан!Живей в своята богата същносъ и радвай окото и сърцето.