Опитвам се да разбера всички, които са партньори в смесен брак от различно вероизповедание. Мисля, че за да са щастливи те са успели по някакъв начин да сведат културните и религиозни различия помежду си до минимум, преди или по време на самия брак.
Моят опит показва тъкмо обратното!
Всеки е себе си и никой не крие различията си.Ако някой не обича другия до себе си заради самият него,такъв какъвто е...то тогава брака е лицемерен и лъжовен.Ако страхливите хора се оправдават с различията и избират лесното,като се женят за такива като тях,това е друг въпрос,но да се отхвърлят всички смесени бракове си е параноично.
В статията по долу за мен е правилното мислене:
"
В различието на характерите се крие Божията хармония Някои мъже ми казват: “Нямаме съгласие с жена ми; противоположни характери сме. Тя има един характер, а аз друг! Как Бог прави такива странни неща? Не можеше ли така да устрои нещата, че съпрузите да си прилягат, за да могат да живеят духовно?” “Не разбирате ли, казвам им, че в различието на характерите се крие Божията хармония? Различните характери създават хармонията. Тежко ви, ако бяхте с едни и същи характери! Помислете си, какво щеше да става, ако например и двамата се гневяхте лесно - бихте съборили къщата. Или, ако и двамата имахте кротък характер, щяхте да заспивате прави! Ако и двамата бяхте скръндзи, от една страна, бихте си прилягали, но тогава и двамата бихте отишли в ада. Ако пък бяхте с широки пръсти, бихте ли могли да съградите дом? Щяхте да раздадете всичко и децата ви да останат на пътя. Ако някой опърничав вземе друг опърничав, ще си подхождат, нали? Обаче един ден ще се изтрепят! Затова, какво става? Бог допуска един добър да вземе някой опърничав, за да му помогне, защото може опърничавият да е бил добронамерен, но да не му е било помогнато от малък”.
Малките различия в характерите на съпрузите спомагат да се създаде хармонично семейство, защото единият допълва другия. При автомобила са задължителни и газта, за да върви, но и спирачката, за да спира. Ако автомобилът имаше само спирачка, нямаше да се помръдне, а ако имаше само скорости, нямаше да може да спре. Знаете ли какво казах на едно семейство? “Понеже си подхождате, затова не си подхождате!” И двамата са чувствителни. Ако нещо се случи в къщата, и двамата губят ума и дума, и започват: “Ох, какво ни се случи!” - единият, “Ах, какво ни се случи!” - другият. Така единият помага на другия да се отчае още повече. Не може малко да го ободри, да му каже: “Я чакай малко, това, което ни се случва, не е чак толкова сериозно”. Виждал съм това при много семейства.
Когато съпрузите са с различни характери, могат да са по-полезни и при възпитанието на децата. Единият е малко по-строг, другият казва: “Остави децата малко свободни”. Ако и двамата са прекалено строги, ще загубят децата си. Ако и двамата ги оставят свободни, също ще ги загубят. Докато по този начин и децата намират едно равновесие.
Искам да кажа, че от всичко има нужда. Естествено, не бива да се преминават границите, но всеки по своя начин може да помага на другия. Ако например изядеш нещо много сладко, искаш да хапнеш и нещо, което е малко солено. Ако ядеш много грозде, приисква ти се и малко сирене, за да се убие сладостта. Или ако зеленчуците са много горчиви, тогава не могат да се ядат. Но малко горчивото е полезно, както и малко киселото. А ако този, който е кисел, каже: “Станете всички кисели като мен”, който е горчив каже: “Станете всички горчиви”, а другият, който е солен: “Станете всички солени”, не може да се стигне до разбирателство."
