Естественото положение, е когато и двамата са с една вяра.В случая говорейки,за християнството нещата не стоят по-различно и е най-добре за всички ,ако са от една религия.Най-добре,не означава задължително!
Въпросът е в това,че когато двама се обичат и са с различни вери,трябва ли да се разделят,защото не са от една религия или могат да са заедно.Може ли да се отговори недвусмислено със закон и закона дава ли отговор на всички ситуации.
Имайки впредвид това,нека да разгледаме написаното:
fotakiev, от контекста на цитираното от теб е ясно, че става дума за заварено положение. Т.е. да не се разтрогва вече съществуващ брак в момент, когато единият от съпрузите приема Христовата вяра.
Завареното положение, е най добрият пример за показване на подценяващите силата на любовта и гледащите закона по буква.Затова Ти задавам въпроса:"ако сключили брак мъж и жена християни имат деца и се обичат...жената по някакъв начин реши да приме исляма и го направи,трябва ли да напусне любимият си и да се разведе?Исляма е категоричен и ще е интересно да разбера какво мислиш...
Не е ли заварено положение,когато подвластно на волята се влюбиш в колежка или състудент?
Много точно си е написано в това послание на апостола кое е по-ценното,защото Бог прави хората вярващи и Той е този, които събира по промисъл.Отричайки еднозначно всички смесени бракове,се показва само закоравялост на сърцето и маловерие в Божият промисъл.
Друго,споменавайки:"..
има мъж..,..
има жена.." не се има впредвид еднозначно само ако са женени,омъжени,защото за да се омъжиш,ожениш в християнството ,първо трябва да си влубен и да имаш партнъор,а не първо да се сключваш брак после да обичаш.
Нещо конкретно от Новия завет за любовта /и евентуален бъдещ смесен брак/ между християнин и "невярващ" можеш ли да посочиш?!
Има много конкретни места където се говори,че Бог е любов.Че любовта е нравственият закон ,и че фарисейте(законниците) са отпаднали от благодатта,защото са станали сухи пазители на закона без да разчитат между редовете.Конкретен закон за смесен брак ,както очакваш да го видиш в Новият Завет няма!
Освен това как да разбираме израза "Аз говоря, а не Господ" - това не е ли противоречие? Възможно ли е нечия дума да стои над Божията?!
Не съм сигурен,че искам да дискутирам този въпрос тук в сайта,при положение,че хора са ми казвали,че настръхват и нервират когато видят да се пише за Иисус,Богородица и т.н...,а за да Ти отговоря трябва да вляза в подробни детайли.Ако държиш обаче,ще го направя.
