Мустафа,
Законът ми дава право на избор - брак, извънбрачно съжителство или да си остана ерген. Извънбрачното съжителство е факт и много хора се чувстват щастливи така. Законът не налага конкретен модел за щастие.
При религиите е по-различно. Казваш, че те държат на нещо много съществено - семейството. Съгласен съм, че семейството е нещо много важно. Но в случая, религиите (не говоря само за исляма) разделят хората. Ограниченията за брак при различни вероизповедания на партньорите не ги приемам. В дискутирания случай - мюсюлманка с немюсюлманин, брак е възможен, но мъжът трябва да приеме исляма. И какво се получава - мъжът трябва да постави на везните любовта и вярата си.
На кантар може да се претеглят съпоставими неща. Да вземем следния пример, като искам да уточня, че и на врага си не пожелавам да изпада в подобна ситуация, просто пример. Имаш две деца, които обичаш безкрайно много и в къщата ти става пожар. Имаш възможност обаче да спасиш само едното. Кое ще избереш? Труден въпрос, нали? Защо? Прав ли съм, че поставям на кантар любовта ти към децата ти и те карам да направиш избор за живота им?