Как бихте коментирали доводите на мюсюлманските учени?
На мюсюлманката е забранено (харам) да сключва брак с немюсюлманин, независимо дали той е от хората на писанието (юдей или християнин) или някакъв друг. При никакви обстоятелства това не може да се приеме като позволено (халал).В Свещения Коран Аллах Всевишния повелява: “И не встъпвайте в брак със съдружаващи жени, докато не повярват! Вярваща робиня е по-добра от съдружаваща жена, дори да ви е възхитила. И не встъпвайте в брак със съдружаващи мъже, докато не повярват! Вярващ роб е по-добър от съдружаващ мъж, дори да ви е възхитил…” (Ал-Бакара,2:221) Не съществува никакъв източник, който да изключва хората на Писанието от тази забрана.Тя е възприета от началото на исляма и в това отношение ислямските учени са единодушни. Ислямът позволява на мюсюлманина да сключва брак с представителка на хората на Писанието. В тази връзка Всевишния е повелил:“Днес ви бяха разрешени благата и храната на дарените с Писанието и тяхната храна е разрешена за вас, и вашата храна е разрешена за тях, и целомъдрените жени от вярващите, и целомъдрените жени от дарените с Писанието преди вас, ако им дадете техните плати…” (ал-Маида,5: 5) В Свещения Коран Аллах Всевишния е дал всякакви примери и е разяснил Своите знамения така, че да бъдат източник на напътствие за човечеството. В знамението липсва позволение за мюсюлманките от своя страна да могат да встъпват в брак с мъже от хората на Писанието, което само по себе си е довод за тази забрана. Този случай може да бъде сравнен със следния: В горното знамение се посочва, че храната на хората на Писанието е разрешена за мюсюлманите, което не означава, че свинското месо и алкохола са позволени за тях, тъй като за тях има изрична забрана: “Под възбрана за вас са мършата, кръвта, свинското месо…” (ал-Маида,5:3).“О, вярващи, виното, играта на късмет, кумирите и стрелите са мръсотия от делото на сатаната. Странете от нея, за да сполучите!” (ал-Маида,5: 90).Като направим аналог между двата случая, разбираме, че знамение 2:221 не изключва хората на Писанието и за да бъде позволено на мюсюлманина да сключва брак с представителка на хората на Писаниетом Аллах Всевишния е дал изрично позволение в знамение 5:5. В позволението на мюсюлманина да може да сключва брак с жена от хората на Писанието и в забраната на мюсюлманката да сключва такъв, има мъдрост. Както е известно, ако мюсюлманин встъпи в брак с представителка на хората на Писанието, той е длъжен да го направи като с мюсюлманка, давайки й задължителния свадбен дар (махр) и да и осигури свобода да си изпълнява религиозните задължения. Тук не става въпрос за свобода, която и се дава от нейния съпруг, защото е добър и толерантен, а свобода, която й се осигурява от религията ислям, признаваща и юдейството, и християнството в тяхната изконна същност – такива, каквито са били сведени на хората от основоположниците им, съответно Мойсей (Муса) и Исус (Иса). Нито юдейството, нито християнството признават исляма, нито пък пророка Мухаммед. Те не гарантират свободата на мюсюлманката в тяхното общество, а и още, тя остава подвластна на своя съпруг. С това обяснение искахме да напомним, че гореспоменатите повели на Всевишния са пропити от мъдрост, а не по някакъв си начин да подсилим тяхната категоричност (Опазил Аллах!). Сами по себе си тези разпоредби са достатъчно ясни и категорични и са актуални за мюсюлманите от началото на исляма до днес. Пожелавам искрен подход на желаещите да придобият познание от Словото на Аллах, а онези, които са предубедени или опиянени от страстите си оставяме без коментар. На преданите на Аллах, Той им е достатъчен!
