Много се радвам за подетата тема!
Аз съм женен за българка - християнка.
Когато отидох при моите родители да искам благословията им,
баща ми така се обиди, че не желаеше да разговаря с мен.
Просто излезна по двора. Беше му много тежко на човека.
Майка ми (рахметлийката) ми каза:
- Незирче, на мен ми е все едно за каква ще се жениш. Ако ще - циганка да е.
За мен най-важното е, синът ми да е щастлив. Защото аз като бъдеща свекърва, едва ли ще бъда долюбвана.
Отношенията снаха - свекърва са много сложни.
След този много кратък разговор поех обратно за София.
На отиване към моето родно село в колата слушах много весели песни - зората на чалгата, началото на 90-те години...
Връщането ми към София беше много тъжно - много плач и размисъл.
Както и да е...
Имам един много добър приятел - християнин, който по това време беше непрекъснато до мен.
Благодарение на него и съпругата му приех нещата по-философски...
От страна на жена ми нещата също не бяха розови.
Още повече, че тя е много по-млада от мен.
Времето си минаваше, дойде време, когато жена ми стана любимата снаха, от общо четири такива.
Ще разказвам още - за сега стига съм Ви натоварвал с моите тегоби.
Голямата любов е голяма, когато е изтрадана!