Author Topic: Re: 22 години след 10.11.1989г.  (Read 48415 times)

0 Members and 7 Guests are viewing this topic.

Offline Nazmi

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 3894
  • Gender: Male
  • Да почива в мир!
Re:20 години след 10.11.1989г.
« Reply #90 on: December 04, 2009, 10:25 »
isa 71,отговарям ти за постинг 86 за статията.Да интересна е но никъде не се споменава ролята на Хасан Бялков родом от Корница .

Offline Hat

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 1059
  • Gender: Male
Re: 20 години след 10.11.1989г.
« Reply #91 on: December 04, 2009, 15:12 »
Четох вьпросната статия и честно да си кажа не можах да стигна до заключение,което да ме удоволетвори за да напиша някакьв коментар по нея.Сега след прочетеното по горе и от всичко прочетено в сайта без другите случили се неща в реалният живот стигам до генералният извод за себе си.Ние помаците сме използвани безскруполно по много непочтен начин.На наш грьб на гьрба на нашите бащи и деди паразитира една група агенти от двайсетина години все несменяеми.Най накрая беше заявено,че всичко зависи от един човек от лидера с натрупаните милиони та дори и разпределението на европейските фондове.Народа тьне в сьщата мизерия без на някой да му пука за това.Правя едно предложение кьм всички сьфорумници което да обсьдим. Нека разпечатаме Приказката за стьлбата  на Христо Смирненски и я поднесем на народните представители от всички помашки региони.

Offline isa71

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1022
  • Gender: Male
Re:20 години след 10.11.1989г.
« Reply #92 on: December 04, 2009, 16:36 »
Четох вьпросната статия и честно да си кажа не можах да стигна до заключение,което да ме удоволетвори за да напиша някакьв коментар по нея.Сега след прочетеното по горе и от всичко прочетено в сайта без другите случили се неща в реалният живот стигам до генералният извод за себе си.Ние помаците сме използвани безскруполно по много непочтен начин.На наш грьб на гьрба на нашите бащи и деди паразитира една група агенти от двайсетина години все несменяеми.Най накрая беше заявено,че всичко зависи от един човек от лидера с натрупаните милиони та дори и разпределението на европейските фондове.Народа тьне в сьщата мизерия без на някой да му пука за това.Правя едно предложение кьм всички сьфорумници което да обсьдим. Нека разпечатаме Приказката за стьлбата  на Христо Смирненски и я поднесем на народните представители от всички помашки региони.
[/color]

  Хат,аз също като прочетох статията от вестника много се изненадах.Едни хора са се впрягали,а други обраха успеха.
Затова реших да кача статията.дано видят и другите за какво става въпрос.Как винаги някои ни прецаква.

Offline clearly

  • Member
  • **
  • Posts: 44
Re:20 години след 10.11.1989г.
« Reply #93 on: December 05, 2009, 19:19 »
Защо България е най-бедната страна в Европа?
цитирам;,,ЗАЩОТО В БЪЛГАРИЯ ИМАШЕ 45 + 20 години комунистическо управление, което систематично ограбваше народа в полза на една малка клика от партийни династии и чуждите им господари.

Започна се със “строителството на социализма” през 60-те години след като първо бе унищожено най-ценното в българската икономика-селското стопанство и частната инициатива през 50-те години с национализацията и колективизацията приложени с насилие и терор.

Строителството на социализма се изразяваше в строителство на големи, енергоемки, трудоемки,но остарели мастодонти без никаква икономическа полза като МК“Кремиковци”, ВМЗ, Балканкар, КТМ Радомир, КТМ Русе, “Плама”-Плевен, и много др.заводи, оборудвани със стари съветски машини и построени с единствената цел да обслужват интересите на СССР и т.н.социалистическо разделение на труда в СИВ – напр. прословутите български електрокари-абсолютно непродаваеми и безполезни, консервни фабрики и тютюневи комбинати годни да хранят единствено гладния и пиян руски мужик и т.н.

С разпадането на соц.лагер и СИВ свърши и “братската дружба” със СССР и всичко стана с пари.Новите съветски и в последствие руски управници много бързо се перестроиха на пазарна вълна и престанаха да ни подаряват евтини съветски суровини и да купуват нашите боклуци, напротив въведоха високи вносни мита за българските стоки, а напълниха новите си лъскави супермаркети с вносна стока от Запад.
У нас се смени частично системата – от “развит социализъм” се наложи да се връщаме към строителството на капитализъм през 90-те год. на 20 век.Проблемът на този преход, който продължава вече 20 години е,че се извършва от същите строители на социализма-бившите комунисти и партийни ченгета,в които останаха финансовите и информационни средства.

Голяма част от финансовите средства на НРБ бяха изнесени в чужди банки напр.Нордбанк,ЕБВР още през 80-те год.чрез т.нар.външно-търговски фирми. По неофициални данни това са няколко милиарда лева,които се управляваха от доверени партийни функционери като Огнян Дойнов, А.Луканов,Ст.Марков, Г.Найденов и др.С тези средства през 90-те год.се създадоха новите”капиталисти” и техните фирми,банки,имоти, а по-късно се осъществи големият строителен бум от 2004-2008 год.ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ИКОНОМИКАТА НА БЪЛГАРИЯ СЕ ЗАПЪТИ КЪМ КАПИТАЛИЗМА ПО ПОСТ-СЪВЕТСКИ МОДЕЛ:

Сценарият беше създаден и спуснат от КГБ още при краха на СССР и перестройката на Горбачов и целта беше всички средства на бившите соц.държави / вкл.финансови, технологични, информационни /да се съхранят, завземат и преразпределят от старата партийна номенклатура.Не случайно в новосъздадените / с парите от големите соц.стопански организации / у нас банки всички директори станаха бивши ченгета от Школата на МВР в Симеоново, борци и др.спортисти станаха “добре облечени бизнесмени”, изведнъж се пръкнаха големите олигарси собственици на набързо приватизирани примамливи фабрики и цели отрасли – напр.в хранително – вкусовата промишленост-месокомбинати, мандри,винзаводи, хлебозаводи, захарни заводи; голяма част от мините и обогатителните фабрики,земеделски земи и стопанства, мелници, силози, транспортни средства и дори цели параходства.Между впрочем, явно при това преразпределение борбата е била безмилостно жестока, защото неколцина от тези “милионери на заплата” загинаха зрелищно или се споминаха скоропостижно – всички ги знаем и помним...
Засега ще се ограничим с историята тъй като тя е известна и хората с не много къса памет я знаят добре.
И така според нас основните причини за бедността на българина са:

1.Ограбването на народа в продължение на много години от една престъпна партийна клика и нейните креатури в по-ново време.Ограбените от народа и преразпределени средства са в размер на много милиарди лева.Ограбването стана и става по различни начини – спомнете си финансовите и стокови пирамиди от 90-те, хазарта, чрез цените на тока, парното, водата, телефонните услуги вкл.мобилни, банковите лихви и такси, увеличените данъци,такси,глоби, а в последните 4-5 години и чрез строително-имотната пирамида.

2.Оставането в ръцете на партийната номенклатура и новите креатури на всички средства за производство - икономика, финанси,информация,технологии и тяхното преразпределение в интерес на малка група избрани партийни олигарси-бизнесмени.За съжаление у нас няма класа на капиталисти-собственици с опит в различните стопански дейности, с финансови средства, ноу-хау, материална база, технологии.

3.Остарялият социалистически манталитет на гражданите? Това е най-големият проблем на поколения българи, които социализма научи на мързел и живуркане.Работлив бил българинът – може и да е бил ама преди 9.9.44 г., а не сега, 60 години по-късно.В резултат на социализма се затри българското село и селско стопанство, а в градовете не останаха соц.предприятия в които дошлите селянчета се учеха набързо в ПУЦ-а да станат стругари, монтьори, шивачки, тъкачки и т.н.Няма го прословутия български хъс и предприемчивост. В последните 10-ина години новите”капиталисти” се опитват да налагат западна организация на труда.На мода са професии като охранител, оператор в кол център / телефонист /,продавачка, сервитьорка, танцьорка на пилон, а едни от най-желаните професии от децата са чалга певица или бодигард. Медиите упорито насаждаха и насаждат мнението,че приватизацията е мръсна работа,че частен бизнес значи престъпен, че фирмаджия е равно на мошеник и прочие.Създаде се дори едно неписано разделение между частници и държавни чиновници – идете напр. в което и да е държавно учреждение и помолете за справка или документ – ако не ви върнат минимум 3 пъти, значи имате голям късмет...Чиновника гледа на гражданине-клиент като на престъпник или досадник, дошъл да му губи времето. Болшинството от хората чакат нещо наготово, някой друг да решава вместо тях и да ги оправи. Тези настроения се насаждат постоянно и от манипулирани и некомпетентни журналисти, за които държавата е майка-хранилница.
В резултат на хаотичното преразпределение и дивашкият капитализъм / с цел първоначално натрупване на капитал /в страната се оформиха няколко икономически и демографски центъра – София,Варна,Бургас,Ст.Загора, в същото време селата и малките общини са обезлюдени и със застаряващо население и с така нар.”затихващи функции”.Младите хора търсят работа и бърза реализация,нямат търпение да чакат като родителите си с години за жилище, кола, телевизор и др.благинки.Когато не намерят добре платена работа у нас мнозина заминаха в чужбина – над 1 млн.млади и по-стари българи се трудят сега в цяла Европа- Испания, Германия, Гърция, Турция, Кипър, Италия и др.
Те наливат в страната под формата на финансови помощи,които изпращат на своите близки над 1 милиард годишно.Тези,които останаха тук са принудени да търсят каква да е наемна работа.Мнозина се съгласяват да работят на минимална заплата,без осигуровки, само за да оцеляват. Значи проблемът на хората е не в държавата, в управляващите или други странични фактори, а в собственото им МИСЛЕНЕ.Над 90% от хората по света приемат заобикалящата ги действителност като даденост, стремят се предимно към потребление – храна, секс, удоволствия, забавления, а работата възприемат като нещо задължително необходимо за да живеем, но тягостно и неприятно. От друга страна по силата на навика и установения си мироглед на тогованци, пак над 90% след като останат без работа, пак отиват да търсят наемен труд,но се страхуват за започнат собствен бизнес. Малцина са тези, които намират удовлетворение в работата си, и това са предимно самозаети, хора със свободни професии, хора в голяма степен постигнали по-висок социален статус и в определена степен финансово задоволени и независими.Ето, това трябва да се прави – да се стимулират онез 10-15% находчиви, да се стимулира предприемчивостта, желанието за работа, търсещите хора с нови идеи.Няма страшно,че ще се случат грешки и ще се наложи да се сменят по няколко пъти различни бизнеси, това не пречи,напротив натрупва се опит и увереност с всеки следващ успех.В Европа средната възраст на фирмите е 3 години, след това фалират.Предприемчивите и находчивите не се отказват да започват и не започват да се отказват.

4.Най-голямата беда у нас е,че с разпадането на соц.система и прехода към новата-стара система на капитализъм икономиката остана полу-социалистическа. Уж се създадоха частни фирми, уж имаше приватизация, уж дойдоха чужди частни “стратегически инвеститори”, но на практика, начина на работа и мислене е по старому.Голямото пост-социалистическо, разграбващо преразпределение на икономиката не доведе до нищо ново и позитивно.
-У нас не се извърши докрай приватизация и демонополизация – и сега големите мастодонти НЕК, БТК, ВиК и др. си определят цени както си искат и крадат народа, в същото време въртят милиарди и разпределят милиони в бонуси, луксозни коли и офиси за мениджърите си.
- У нас не се създаде класа на истински богатите хора, а само на изкуствено забогатели, но зависими т.нар.”милионери на заплата”.
Само богатите хора са двигател на прогреса и просперитета, защото те наистина създават средства за производство и възможности за работа на много други хора-наемните работници. Но богати хора,които сами са постигнали богатството си с труд и предприемчивост, или са го наследили от предците си, а не такива получили всичко наготово откраднато.
Богатите създават нови производства, предприятия, услуги, работни места защото влагат нови идеи, финанси, много труд и иновативна енергия, докато наемния работник се интересува само от свършването на определената му работа / много често некачествено / и от получаването на заплащане за това.Пример за приноса на богатите е Великобритания-най-старата капиталистическа страна.Там лордовете и богатите предприемчиви индустриалци още през Викторианската епоха са създали най-модерните фабрики, най-красивите замъци и сгради, мостове,пътища,паркове, инфраструктура.Кралицата им предоставя земята за ползване за срок до 99 години под наем и това важи и до сега, но при застрояването се спазват определени изисквания и всичко остава за поколения напред. За съжаление с честен труд богат се става бавно и трудно, най-често с труда на няколко поколения.
-У нас не се създаде т.нар.”средна класа” от хора,които до голяма степен да са финансово обезпечени и задоволени – тази средна класа в САЩ и стара Европа създава най-големия дял от нац.доход и е най-големия данъкоплатец.
Освен възможности за създаване на класа на богатите,която се създава с поколения труд, държавата следва да дава възможност на хората,които имат идеи,желание и предприемчивост да започват и развиват собствен бизнес.Възможности се създават чрез стимулиращи мерки /особено в криза /, а не чрез рестрикции както е сега – такси, регулации,лицензи, глоби, купища ненужни документи и разрешителни.За да се открие 1 магазин дори в собствен гараж се изискват няколко десетки документа от различни инстанции. Малцината, опитали се в началото на прехода да започнат честен частен бизнес се отказаха или бяха принудени да се откажат заради множеството изисквания,такси, данъци, глоби, увеличени наеми и прочие.В допълнение мнозина бяха рекетирани от създадените борчески рекетьорски бригади, охранителни фирми,”застрахователи” и др. мутри. Все пак се оформи една “дребно-буржоазна” на соц.език прослойка от занаятчии и дребни бизнесмени – собственици на минимаркети и кафенета, на малки ресторантчета тип барака, фризьори,бръснари,тенекеджии,мо�
�тьори, нотариуси, стоматолози, агенции за услуги и др.Такива хора оцеляват сами и не са се напечелили, но поне работят с желание и с убеждението, че сами са си господари.”Средна класа” означава прослойка от хора, които са финасово задоволени и дори финансово независими, а има ли такива у нас и колцина са те?
- Сега ни убеждават,че България ще настигне европейските държави по доходи след 45 години – т.е.”трай коньо за зелена трева”-това е поредната заблуда за народа, наред със заблудата на пенсионерите,че им вдигат пенсийките. В много от бившите соц. и нови европейски държави като Словения,Естония, Латвия,Чехия, Унгария и дори Румъния заплатите почти достигнаха най-ниските нива в Европа като тези в Португалия,Гърция.
Това е така,защото там се създадоха възможности за хората да работят, извърши се доста по-прозрачно приватизация, вкараха се чужди инвеститори и пари, докато тук се крадеше от всички, на всякакви нива. България се оказа за някои най-богатата страна-“манна небесна”.У нас сега могат да се видят повече луксозни имоти и коли отколкото и в най-богатите държави.

И така РЕШЕНИЕТО НА ПРОБЛЕМИТЕ НА БЪЛГАРИНА Е: СВОБОДА В ИКОНОМИКАТА, ДИСЦИПЛИНА В СПАЗВАНЕТО НА ЗАКОНИТЕ:

1. Облекчаване до минимум на изискванията, документите, регулациите при стартиране на нов бизнес, облекчено ползване на кредити, гратисни режими на връщане и т.н.Реално общините могат да планират и регулират бизнеса в своите райони като определят напр.необходимите търговски обекти за всеки град или село според брой жители.

2.Облекчаване на нормативните актове, процедурите и изискванията при стартиране на нов бизнес-закони,наредби, общински наредби,правилници и др. Защо да не се промени напр.Търговският закон и се предвиди създаването на т.нар. “1 евро ООД” както е в Германия.

3.Облекчаване на трудовото, данъчното и осигурителното законодателство по отношение изисквания за трудови договори, регистрацията и отчитането им и др.В Германия и др.европейски страни напр. всеки може да отиде и да работи без договор за по няколко часа дневно,но на края са длъжни да му платят надника.
4.Намаляване до минимум на чиновниците и др.платени държавни службици, които реално не само не помагат, а напротив пречат на хората, при това получават огромни заплати,премии,бонуси, коли и др. облаги.
5.Много важно е да се ограничат до минимум всякакъв вид облаги и привилегии за всички – като се започне от министрите и политиците и се стигне до последните т.нар.”социално слаби” цигани,получаващи помощи пак от нашите вноски.
МНОГО ПО-МАЛКО СРЕДСТВА ДА СЕ ПРЕРАЗПРЕДЕЛЯТ от държавата под формата на помощи, социални плащания, а чрез даване на възможности, но и търсене на отговорности.Сега напр.социалният министър инж.Тотьо иска да разпределя 1 милиард за това? Добре, нека се похарчат милиард за преквалификация, но да се видят реалните последици от това – колко хора са си намерили нова работа след това, а не парите пак да отидат на вятъра или на море. Преди Масларова похарчи милиони за курорти на пенсионери и др.глупости.Нека да се намерят и други възможности, сигурно има и умни хора по министерствата, ако няма, да намерят.
6.Да се намери начин за осигуряване на заетост на неграмотните и неимотни хора по селата – предимно от малцинствата.Защо да не се трудят в определени селскостопански кооперативи от типа на КЗС? Така ще имат храна и подслон и ще се прекратят кражбите и грабежите по селата.Или говорим за циганите само преди избори и след поредния грабеж и селски протест.
7.Законите да бъдат направени в услуга на хората, а не на чиновниците и корумпираните управници.Когато са разумни, разбираеми и изпълними, всеки ще предпочете да си плаща, вместо да лъже и крие доходи и данъци.
Дайте на хората възможности и свобода да работят и ще има за всички.За да можеш да взимаш, трябва първо да даваш.
Някога Людмила Живкова казваше, че ще сме стигнали комунизма когато всички хора заживеят “по законите на красотата, а не по законите на необходимостта.” Писателят Николай Хайтов пък заяви , че за него комунизъм ще настъпи тогава, когато хората ще могат да се занимават с това, което ги прави щастливи. С една дума – всеки да може да работи това за което е най-подходящ и можещ и това да му носи удовлетворение без да се налага да се труди за да оцелява както го правим сега.Е, 45 години оцелявахме и бяхме еднакво бедни, после още 20 години се преустройваме и пак оцеляваме в различни кризи, ДОКОГА! Животът на 1-2 живи поколения мина, а засегна и този на следващите. Всяко ново поколение е принудено да започва от началото – родителите ни оставиха имотите на село и дойдоха в панелните градски гета, след това нас ни изритаха в по-новите панелки в крайните квартали, а децата ни избягаха по чужбините и започват от начало да градят семейство, дом, имот. В Западна Европа имотите са даденост за мнозина и въобще не ги притеснява какво ще работят, защото знаят,че ще наследят магазина или фабриката или бизнеса на родителите и дедите си отпреди 100-200 години.Ще можем ли да повторим “повелята” на Г.Димитров и за 10-15 години да постигнем онова, което други народи са направили за векове.Нима не е възможно, ами то всичко е измислено и проиграно.Само да има кой да ни води по тъзи утъпкан път и ще станем наистина европейци.Дай Бог!!!
http://news.ibox.bg/opinion/id_2062471496

Offline Hat

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 1059
  • Gender: Male
Re: 20 години след 10.11.1989г.
« Reply #94 on: December 05, 2009, 19:59 »
Бьлгария е най бедната дьржава в Европа отдавна всеизвестна истина и за жалост така ще бьде за дьлго,защото тук винаги чакаме някой да ни спасява или да ни води.В  тази статия има чудесни и известни вече и на децата констатации,но последното изречение,като че ли обесмисля всичко.За да променим дьржавата най напред трябва да променим самите себе си а това много често е непосилна задача за мнозина от нас.Не трябва да чакаме някой да ни води а сами да започнем да  драпаме сьс зьби и нокти за да устроим живота си по подобаващ начин и чак тогава може би ще станем Достойни европейци.Дай Бог!!!

Offline Nazmi

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 3894
  • Gender: Male
  • Да почива в мир!
Re:20 години след 10.11.1989г.
« Reply #95 on: December 05, 2009, 20:16 »
Бьлгария е най бедната дьржава в Европа отдавна всеизвестна истина и за жалост така ще бьде за дьлго,защото тук винаги чакаме някой да ни спасява или да ни води.В  тази статия има чудесни и известни вече и на децата констатации,но последното изречение,като че ли обесмисля всичко.За да променим дьржавата най напред трябва да променим самите себе си а това много често е непосилна задача за мнозина от нас.Не трябва да чакаме някой да ни води а сами да започнем да  драпаме сьс зьби и нокти за да устроим живота си по подобаващ начин и чак тогава може би ще станем Достойни европейци.Дай Бог!!!
Много точно мнение! За съжаление,чакахме царя с Юпитата от Лондон и Америка,сега неистово чакат бат Бойко да оправи държавата.Защо не се разбере едно- промяната идва от нас самите,отдолу на масите какво гласуваме,кого избираме.!!! За съжаление и самия избирателен закон е направен така да обслужва онези които са яхнали коня.За кого да гласува помака в Родопите,след като се знае Доган дърпа конците в сянка.Какво може да промени един честно избран депутат от народа респективно от помаците утре след като не изпълни обещанията ,и какво пак старата песен отново- това е реалноста за съжаление....!

Offline Hat

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 1059
  • Gender: Male
Re: 20 години след 10.11.1989г.
« Reply #96 on: December 05, 2009, 21:21 »
Прост народ слаба дьржава казват шегобийците.Прекалено много са хората в парламента и като брой на глава от населението  а и тизи  с професия народен представител.За всички тях запазването на статуквото е жизнено необходимо то е тяхна самоцел.С намаляването броя на депутатите и завишаване на интелектуалният им потенциал ще започне оправянето на скапаната ни дьржава.Само тогава един честно избран депутат може да помисли и за избирателите си.

Offline nezir_9

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 316
  • Gender: Male

Offline vladoatan

  • Member
  • **
  • Posts: 45
Re: 20 години след 10.11.1989г.
« Reply #98 on: December 13, 2009, 19:31 »
                               Жива верига около Народното събрание

На 14 декември 1989 година, жива верига около Народното събрание иска да се отмени член 1 от Конституцията на България.

Според този член на Конституцията от 1971 г.:
(1) Народна република България e социалистическа държава на трудещите се от града и селото, начело с Работническата класа.
(2) Ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия.
(3) Българската комунистическа партия ръководи изграждането на развито социалистическо общество в НРБ, в тясно сътрудничество с БЗНС.

Петър Младенов се опитва да успокои протестиращите, но без успех. В този момент, според заснети кадри от оператора и привърженик на СДС Евгений Михайлов, Младенов произнася фразата: "По-добре е танковете да дойдат!".

Offline Kaplan

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 752
  • Gender: Male

Offline dunyata

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 130
  • Gender: Male
  • Черната овца
Ynt: 20 години след 10.11.1989г.
« Reply #100 on: December 31, 2009, 18:28 »
Поради недоглеждане публикувах този пост в друга тема.
Поправям грешката си и го пускам тук.

Като става дума за 10 ноември, вярвам, че има много неразкритит за широката публика свидетелства. Затова искам да ви представя най-добрият български сайт за 2009г.: Българската 1989-та.

Като казвам "най-добрият", това е личната ми оценка. Сайтът е независим журналистически проект, който представя гледна точна за края на комунизма, различна от разпространяваната в масовите медии. Появи се символично на 10 ноември 2009г. и продължава да се обновява с нови материали.

Авторите се стремят да бъдат максимално безпристрастни при представянето на събитията. Затова се опират преимуществено на лични свидетелства от участниците в събитията. Основната им теза е, че 10 ноември не е само "дворцов преврат", контролиран от ДС сценарий или заговор в комунистическата върхушка. Според тях 10 ноември 1989г. е следствие на много по-сложен процес. Един от факторите в този процес - широко пренебрегван днес в българската медийна среда - е появата на Независимото дружество за защита правата на човека. Дори да е имало сценарий за "перестрийка", хора като Илия Минев, Едуард Генов и Зайнеп Ибрахимова успяха да го променят.

Това е автентична журналистика, в най-добрия й вид!

Offline Nazmi

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 3894
  • Gender: Male
  • Да почива в мир!
Ynt: 20 години след 10.11.1989г.
« Reply #101 on: December 31, 2009, 19:44 »
ЗА "ВЪЗРОДИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС" И СЪПРОТИВАТА СРЕЩУ НЕГО ТРЯБВА ДА ПИШЕ В УЧЕБНИЦИТЕ
                           
Даниела Горчева
                                                             http://liternet.bg/publish19/d_gorcheva/mihail-ivanov.htm

Offline Mikonos

  • Member
  • **
  • Posts: 46
Re: 20 години след 10.11.1989г.
« Reply #102 on: March 07, 2011, 02:16 »
 V dneshno vreme malko sa istinskite hora kato syvetnika na eks prezidenta d-r Jeliu Jelev Mihail Ivanov da sa obektivni pred sveta! Poklon i uvajenie.

Ot Daniela Gorcheva    Ot Daniela Gorcheva

http://liternet.bg/publish19/d_gorcheva/mihail-ivanov.htm

България: следите на терора Възродителният процес Част 2

Offline Nazmi

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 3894
  • Gender: Male
  • Да почива в мир!
Re: 22 години след 10.11.1989г.
« Reply #103 on: November 10, 2011, 10:07 »
Днес 11 ноември 2011 г. се навършват 22 години от началото на контрареволюцията в България, започнала с 10-ноемврийския преврат и "узаконена" от така наречената "кръгла маса".

Тази маса докара на политическата сцена странни личности, които се разделиха на "ляво" и "дясно", създадоха утопията на някакъв плурализъм, унищожиха естествената политическа еволюция и се превърнаха в огромен политически тумор.

Това беше нулевата политическа класа на България. Повечето от тях бяха марионетки на "кръстниците", които ги избираха според мизерния им личен интелект. След 1990 г. тези маргинали се превърнаха в псевдоелит. Имаха потенциал само за едно нещо - за тотален разгром на България, хвърлил я в пропастта на нищетата, разрухата, разграбването, престъпността.

Постижението им е невероятно - да ликвидираш държава, да разграбиш всичко, да унищожиш земеделието, да докараш народа до най-ниската демография в цялата му история, да създадеш банки-бандити, които след това да ликвидираш без да има виновен, да унищожиш огромна външна търговия, да приватизираш за стотинки основни фондове за милиарди долари, да навиеш инфлация, измерваща се с хиляди пъти, да докараш милиони човешки същества до ръба на пропастта, да ликвидираш всички социални постижения, да издигнеш престъпността до равнището на американските телевизионни трилъри, да изкараш наркотрафика на улиците, да унищожиш образованието, да редуцираш човешкия живот до битка за оцеляване...

Резултатите са налице - 97 на сто от богатството на мнозинството отиде в ръцете на 3-процентно малцинство. Този модел може да избухне всеки момент. За да се спаси, малцинството продава България на световните финансови институции и помага в колонизирането й, превръщайки се в класическа колониална администрация.

Но днес, а вероятно и в бъдеще, мислещите хора ще бъдат измъчвани от въпроса, какво се случи, какви бяха причините, накъде вървим, какво от миналото можем да вземем с нас и какво да изоставим. Отговорът на тези въпроси не е лесен. Но вече е ясно, че в България след 1990 г. се появи капитализъм, който беше наречен бандитски, разбойнически, грабителски, хищнически, криминален, олигархичен. Регресът ни върна не към капитализма, а към феодализма. През 1989 г. беше извършен икономически и социален контрареволюционен преврат - политически, икономически и социален.

В резултат на извършения през 1990 г. либерално-реформисткия преврат, в България настъпи грандиозен грабеж. Според изчисления на нашия икономически екип, българите бяха ограбени с около 100 милиарда долара.

Всяко общество има свой предел на търпението. При различните нации то е на различно равнище, което се дължи на историческото "колективно самосъзнание" на народа и неговия инстинкт за самосъхранение. При българите прагът на търпението след 1990 г. се оказа много висок не само заради историческите особености и липса на "колективно самосъзнание", но защото у нас започна демонтаж на социализма и на народа.

Това е налаганият от Запада сценарий на разпадане на глобалната система на относително малки и различно устроени политикоикономически единици и превръщането на голяма част от света в неоварварска зона, която трябва да бъде колонизирана или поробена. Това е новият глобален фашизъм, наричан вече глобофашизъм.

Появи се общество урод, в което 99 на сто са роби и 1 на сто господари, разпореждащи се с властта и закона. Но въпреки това изпитват животински страх от възмездието.

                 През последните 22 години само губим.

България е на най-неподходящото място, в най-неподходящото време, с най-неподходящите хора. Тя беше ограбена, разорена, унищожена. Такива загуби не е имало в нито една война в миналото.

10 ноември-1989-oт тогава до днес,България е ограбена и унищожена

              Източник:- Форум Гонг!

               Преди 22години и днес!

Преди и след 1989 година

Offline Rahmie

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 1981
  • Gender: Female
Re: 22 години след 10.11.1989г.
« Reply #104 on: November 11, 2011, 12:56 »


Спомени от българското някога
11.11.2011

Преди 22 г., след онзи 10 ноември, се събудихме главозамаяни от чувството за свобода. Но свободата е като хляба - всеки ден се изпича и всеки ден се изяжда. А ние нито умеем да печем, нито да консумираме тази свобода.


Българската 1989

Споровете за значението, смисъла, последствията и прочее събития, които през последните две десетилетия свързваме с 10 ноември, всяка година се подновяват около тази дата. Всяка година обаче разискванията по темата звучат все по-тихо; разсъжденията на участници и очевидци - все по-банално, дебатите - все по-далеч от общественото внимание: по време на някоя и друга конференция, в която участват обичайните заподозрени; в някое и друго интервю или с д-р Желев, или с Петко Симеонов; през някой и друг документален репортаж от площадите, озвучени от ритмичното “Кой не скача е червен”.

Най-големият български дефицит

Тиражните медии не обръщат внимание нито на деня, нито на неговата символика. За онези, които диктуват т. нар. “дневен ред на обществото”, сантименталните анализи на най-близкото минало са загубено време и тъй като не могат да капитализират някогашната енергия и площадния възторг, те просто пренебрегват тази дата, както и формалния повод да се напомня за Началото.

За него все пак напомнят тук и там уморените строители на днешна България: те правят смазващи паралели между брутния вътрешен продукт през 2011-а с онзи през 89-а, между покупателната способност тогава и сега; сравняват дължината на магистралите, построени през последните 20 години преди Десети с двайсетте години след Десети; съпоставят данните от преброяването на населението, отчитат, че делът на възрастните се е увеличил, увеличил се е и процентът на незнаещите да четат сред младите. Подпрян с цифри, изводът е нерадостен. И добавя допълнителни аргументи към тезата на носталгиците.

Онова, което няма цифров измерител и което - поради тази причина остава извън подобни паралели, е промяната в духа на времето (тогава и сега) и в чувството за перспектива (тогава и сега). Тогава наивно и възторжено съществувахме в кипежа на един клокочещ оптимизъм. Събудихме се главозамаяни от чувството за свобода. Но “свободата е като хляба - всеки ден се изпича и всеки ден се изяжда”, беше написал Радой Ралин. (Напомни ни го преди няколко дни журналистът Иван Бакалов, който представи в “Яйцето” на Софийския университет новата си книга “В сянката на Бойко Борисов”.) А ние нито се научихме да печем, нито да консумираме тази свобода.

Това трябваше да бъда задачата на будителите, на журналистите, на интелигенцията. На всички онези, които можеха и трябваше да застанат на пътя на “най-автентичния български елит на прехода - криминалния”. Не го направихме. Не го направиха. Но не защото липсваше аналитичен капацитет.

11 ноември - ден като всички останали

Най-големият дефицит в България се оказа липсата на характери. Някои се продадоха, защото бяха гладни, други - защото бяха пресметливи, трети - защото бяха страхливи. Единични изключения имаше, има и винаги ще има - понякога си мисля, че те съществуват, само за да легитимират уравнението на властта, в чиято манджа трябва да има и щипка сол.

“Щипка сол” или политически коректен заместител на “солта” има впрочем във всеки брой на тиражните медии. На вчерашния 10 ноември следобед например орда журналисти се бяха втурнали към спорния музей на тоталитаризма, осенени от оригиналната идея, че датата може да се отбележи със снимка или едноминутен репортаж от двора, в който са подредени някои монументални скулптури на фигури от нашето някога.

Какво по-лесно от това: щрак и готово! Така изпълняваме три в едно - отбелязваме датата, поставяме многозначителен кадър на първа страница и затваряме миналото в едноизмерната плоскост на удобните клишета. 10 ноември мина. 11 ноември е ден като всички останали.

Автор: Еми Барух, Редактор: Александър Андрее/DW