Български > Политика

Re: 22 години след 10.11.1989г.

<< < (14/22) > >>

Gelina:
Доц. Иво Христов: 20 години след падането на комунизма България е държава от Третия свят и деградира

Из интервю на Мария Дерменджиева с доц. д-р Иво Христов, преподавател по социология и ръководител на катедра в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски.

Какво се случва с България и българите 20 години след падането на Желязната завеса?

- Най-втръсналото клише е, че историята се повтаря, а тя всъщност никога не се повтаря. В случая мисля, че имаме не повторение, а фарс. На двайсетата година от така набедената за сакрална дата 10 ноември 1989 г. може би си идваме на думата най-сетне. Със сериозно закъснение, разбира се. Явно сме от категорията бавноразвиващи се общества във всяко едно отношение. Оказа се, че голяма част от нашите базови проблеми не се коренят в комунизма, социализма, в тежкото минало и в неясното бъдеще.

- Изправени сме пред много нелицеприятни проблеми, първо – що за народ сме, второ – що за общество имаме, и трето – а сега накъде?

- Защото и в други общества имаше комунизъм, имаше диктатура, и те бяха зад Желязната завеса, но такъв срив, какъвто има в България във всички сфери, няма никъде другаде с изключение на бившия Съветски съюз. Налице е плашещо съвпадение на процесите, които текат тук, и ситуацията там. Което потвърждава второто клише, че България действително беше най-верният сателит на Съветския съюз, защото ни идва отвътре. Като социолог не обичам статистиката, защото социологията не е статистика, както мнозина си мислят. Но неотдавна ми попаднаха едни статистически данни, които сверих с други статистически данни и картинката, която се очерта, е повече от тревожна. Например по данни на Световния икономически форум и на други организации по развитие на инфраструктури в широк смисъл – комуникации, пътища, съобщения и т.н., България е някъде на 120–125 място от общо 135–136 държави в света. Според друго изследване по качество на инфраструктурата е на 140 място, по инвестиции в наука – на 90 място.

- За тази година ли са данните?

- Да. По свобода на медиите, при всички условности на индексите, вече стана известно, че сме на 68-о място от 175 държави, по индекс на корупция сме на последно място в ЕС и след 70-о място в световната класация.

- Даваме ли си сметка за последствията от това, което казвате?

- Именно тях искам да очертая. В структурата на българската икономика в края на 2009 г. преобладават сектори като шивашка и текстилна промишленост, дървопреработка, дървообработване, мебелна промишленост, строителство, услуги. Това означава, че делът на машиностроенето, металообработка, информационни и други технологии е под 15–20 %. Делът на селското стопанство се е увеличил, но това селско стопанство е с тренд към примитивизация в най-лошия смисъл на думата. Тази структура на българската икономика показва, че имаме икономика с ниска принадена стойност, висока норма на ръчен труд, ниска стойност и изисквания за квалифициран труд, или казано простичко, това е структура на икономика на страна от развиващия се свят. С демографската структура ситуацията е подобна. За 20 години, без да сме водили война, населението е намаляло с 2 милиона, 1 милион е напуснал страната, имаме отрицателен демографски прираст, и то за сметка на държавотворния народ, имаме депопулация на огромна част от територията ни, имаме типичен пример на тенденция, характерна за страни от Третия свят – свръхурбанизация на един-два центъра, в случая София и два града на морето. Всичко това какво идва да покаже? Имаме социална, икономическа, демографска структура на държава от третия свят 20 години след падането на Желязната завеса. С други думи, България с бързи стъпки се е запътила по пътя на деградацията във всяко отношение.

И това не може да бъде заличено с приказки или декларации, че видите ли, ние сме страна, членка на ЕС. И което е още по-страшно, аз не виждам тенденция да се правят опити да бъде спряна тази деградация. Това са мощни инерционни процеси, които дори и с наличието на воля, каквато изобщо няма според мен, трудно биха били овладяни. Първо, трябва да сме наясно с мащаба на проблемите. А според огромната част от населението в България проблеми няма.

- Достатъчен ни е сериалът „Перла”…

- Живеем в една грамадна „Перла”, в балкански мащаб, и няма какво да се учудваме, че тази социална, демографска и икономическа структура ражда съответната политическа култура и практики. България на 20-ата година от прехода уж към демокрация, пазарно стопанство и пр. се срива и няма да се посвеня да кажа, че върви към авторитарни практики в политически план.

- В разговора ни преди изборите вие определихте политическия ни живот като съчетание от развит феодолизъм, разпаднал се посткомунизъм и някакви наченки на олигархичен капитализъм, сега добавяте още един -изъм. Възможно ли е наистина да стигнем до авторитарно управление?

- Тези неща са описани по книгите. Не трябва да се изживяваме като някакъв много уникален случай. Доста примери мога да изброя за държави с прилично икономическо, социално и културно развитие като Аржентина, Чили преди Пиночет, Уругвай, даже и Парагвай в известен смисъл, т.е. страни със сходни на българските параметри са се сривали и са изпадали в класацията на най-долнопробните, най-мракобеснически авторитарни диктатури в света. Не виждам защо си мислим, че обстоятелството, че сме в Европа, може да ни спаси от този вариант. Напълно възможно е да стигнем дотам, защото имаме монокултурна икономика, демографски срив и най-лошото – ерозиране на човешкия капитал и деинтелектуализиране на нацията. Разбира се, с някои изключения, но като цяло това е тренд. За първи път имаме устойчива тенденция за увеличаване на неграмотните хора в България и ако доскоро това бяха основно цигани и роми, сега нараства „българският” дял. Това, което се случва в България, е много опасно. По времето на комунизма през 50-те и 60-те години – ще използвам любима метафора – беше прекършен гръбнакът на българското общество. В резултат се получи атомизация на довчерашните селяни и тяхното обгрижване и вкарване в квази индустриални практики, т.е. напълването на панелните спални в големите градове с тях, за да обслужват измислената едра социалистическа индустрия. Всичко това доведе до появата на една лумпенизирана обществена маса, която вече не е нито селска или патриархална, нито модерна в смисъла, познат ни от модерния свят. С други думи, имаме прекрасните изходни условия за създаването на всякакъв вариант на авторитарен режим. Точно тази маса крепи такъв тип политически практики.

- Нямате ли усещането, че емоционалната неинтелигентност на хората всъщност ги кара самите те да искат авторитарно управление?

- Нямам усещането, имам убеждението, че това е така. Знаем, че български избори не се печелят „за”, а „против” и големият вот, който беше даден на последните избори, беше мотивиран всъщност от две много мощни политически мантри. Едната е антиелитарна, което е точно обговарянето на всички тези дълбинни настроения, докарали апропо през 1917 г. болшевиките на власт в Русия, и втората е антитурската, която също работи безотказно. Хората, които изработиха и индуцираха този тип настроения, знаеха чудесно, че резултатът ще бъде потресаващ. И той е налице.

- Ето го моста към втората тема, по която искам да поговорим – 100-те дни на правителството на Бойко Борисов в 20-те години преход.

- Тези сто дни нищо не показват. Това е поредната безсмислица, защото едва ли един проект може да бъде разбран за сто дни. Понякога са нужни само сто минути, понякога и сто години са недостатъчни. Знам, че това е клише, и в този смисъл сме длъжни да отделим внимание на темата. Но всъщност това е и удобен повод за правенето на някои анализи и изводи. На този етап виждам няколко важни неща. Първо, ще го кажа директно – виждам липса на обща управленска визия.

Второ, виждам няколко добри попадения сред министрите, дано те не ме опровергаят, но като цяло в управлението на очи се набива една сива посредственост. Трето, виждам масово неработещи механизми на управление на страната – и на микро- и на макроравнище. Четвърто, не виждам никакво разбиране на кризата и визия за излизане от нея, налице са само хаотични опити за адаптация, т.е. имаме опортюнистично нагласяне към едни или други ситуации. Пето, няма елементарна яснота за връзките между изпълнителна, законодателна и съдебна власт. Шесто, слаба и некомпетентна законодателна дейност – в царството на цецките и фидоските (по думите на Татяна Дончева) компетентен човек не може да вирее.

За ГЕРБ и в частност за Борисов парламентът не е нищо повече от една безгласна институция, която трябва да парафира предварително взетите решения. И дори няма опит това да се прикрива. Всъщност обаче подобно отношение имахме и при управлението на тройната коалиция, също и при Костов. И като казах преди малко некомпетентност – тя не е случайна. Беше изтеглена поука от опита на НДСВ, че компетентните хора с времето се еманципират и за да се избегне този риск, подборът на хората в парламента е целенасочено направен. Ако първите години на прехода бяха пяната на прехода, това сега е тинята на прехода – това е най-народното управление, колкото и да звучи странно. Историята не се повтаря, но може да се направи аналогия с времето на Александър Стамболийски и това, което се случва сега. Седмо, очевидно се разчита само и единствено на закърпване на дупките в бюджета, т. е. няма активна бюджетна и финансова политика, чрез която държавата да се опита да излезе от кризата. Действа се чисто по патриархалния почин: „Дайте да затегнем коланите, да закърпим дупките, да си приберем вересиите и да се хванем за зеленото напролет”. Цялата патриархалност в нейните най-лоши постмодерни измерения се разкрива пред нашите очи. Нещо повече, сивата посредственост триумфира на много нива.
А най-притеснителното е, че това е много устойчиво във времето.

http://e-vestnik.bg/7559/ivo-hristov-sled-pyanata-na-prehoda-izpluva-tinyata-na-prehoda/

muti6:
Ot silnia ni stremej ,da se samonadskochim,skoro v Balgaria niama da moje da se jivee.Prichinite sa tvarde mnogo i vsichki si gi znaem.Ostava ni, da jiveem s nostalgiata za izminalite hubavi dni.

Hat:
Дано да не се окажеш прав,че скоро в Бьлгария няма да може да се живее нормално и силно се надявам това да не стане така.Всички желаят точно обратното да имат по спокоен живот  те и техните деца.Всеки знае,че причините са много но не всеки знае,кои са причините и още по зле имам чуството,че някои хора имат пьлна амнезия.Днес като никога се нуждаем от хора,които на висок глас да посочват причините и да не ги е страх от това.Ако живеем само с носталгията по миналите дни без да вьзлагаме големите си надежди на бьдещето то ние сме загубени.

nezir_9:
           
                   18 ноември 1989 г. - Какво стана на първия демократичен митинг и след това

         Преди 20 години на този ден беше организиран първият митинг на зараждащата се опозиция.
Някои западни издания язвително отбелязаха, че на опозицията в България й е трябвало цяла седмица след падането на Живков, за да го огранизира.
На площада пред храма “Св. Александър Невски” се събраха над 150 000 души – най-многобройният митинг в историята на българската демокрация, като се изключи митингът на СДС на “Орлов мост” през 1991 г.
          Днес някои изказвания на митинга изглеждат смешни и наивни, но тогава възторгът беше голям.
Митингът гласува например вот на доверие на Петър Младенов – новият генерален секретар на БСП – за срок от една година. Единственият оратор, който се изказа, че дава ограничен вот на доверие на Петър Младенов, беше Румен Воденичаров, тогава председател на Независимото дружество за правата на човека, известен по-късно като националист и застанал против СДС. Когато Воденичаров нарече Петър Младенов с обръщението “господин”, тълпата се развълнува, започнаха откъслечни подсвирквания и възгласи на недоволство. Всички говореха на “другарю”.
          Подобни вълнения от трибуната предизвика и Петър Гогов, прекарал дълго време в затвора като политически. Той спомена нещо за комунистите и “кожите по стените”, с което предизвика възгласи на недоволство в тълпата и подканяне от страна на организаторите да свършва по-бързо.
    Първият митинг на зараждащата се опозиция на 18 ноември 1989 г. беше украсен с плакати против Живков.
    Блага Димитрова каза от трибуната, че Тодор Живков е превърнал България “от страна на розите в страна на склерозите” и спечели възторжени овации.
Хората се радваха, че свален един омразен диктатор като Живков, но още не се обявяваха против новата политика на БКП. На митинга обаче се чуха възгласи за нови избори “веднага” и един от ораторите – Александър Каракачанов основателно отговори, че трябва организация и време за това.
Само месец по-късно хората, които говориха на митинга, ще започнат да се делят. Дотогава обединени срещу режима, те застават в различни партии и движения. Това е първият шок от демократичните промени. По-малко от месец след първия митинг има втори, на който се издигат лозунги “БКП в Сибир”, хора късат партийните си книжки и оратори призовават за съд.
          Към момента на първия митинг, ЦК на БКП веднага възстановява в партията изключените Георги Мишев, Блага Димитрова, Марко Ганчев и др. Отначало те приемат “помилването”, но по-късно напускат партията.
Нагласите у хората след падането на Живков са консервативни и те не приемат по-агресивните искания и обръщения от опозицията. Така се роди острото противопоставяне между сини и червени.
Един от най- добрите оратори на СДС по това време беше Петър Берон. Изказванията му по БНР предизвикваха бурни реакции. След едно негово изявление се обади недоволен слушател с репликата: “Защо пускате такива, дето са против?!”.
      Подобни нагласи преобладават и до днес у голяма част у българите, нещо обичайно за страни с дългогодишен едноличен режим.
      На 14 декември 1989 г. поради недомислие и мудност БКП предизвиква бурно недоволство, след като на заседание на Народното събрание не отмени чл. 1 от конституцията – за ръководната роля на БКП. Тази стъпка е продиктувана от процедурни причини – предложение за промяна на конституцията трябва да се внесе месец преди заседанието, а не е имало време това да бъде направено. Юристи твърдят, че е било възможно Петър Младенов, който на 17 декември е избран от парламента за председател на Държавния съвет (държавен глава), да суспендира този член от конституцията. Но, така или иначе, членът беше отменен по-късно по законовата процедура. Лидерите на опозицията бяха подчертали значението на този чл. 1 и пред парламента чакаше огромна тълпа, която се разгневи, че членът не е отменен. Тогава Петър Младенов излезе да говори пред тях, но от викове почти никой не го чу. След речта си, на влизане обратно в парламента, той е записан от камерата на Евгени Михайлов да казва “По-добре танковете да дойдат”. Записът излиза наяве чак пролетта на следващата година и предизвиква нови вълнения, палатков лагер пред президентството и накрая (през юли) оставка на Петър Младенов като държавен глава. През август 1990 г. новоизбраният парламент избира Желю Желев за президент.
         През януари ще започнат заседанията на Кръглата маса, по подобие на преговорите в Полша. Опозицията застава от едната страна, БСП и представители на организации, които я подкрепят, и нейни бъдещи коалиционни партньори – от другата. Целта е още преди изборите работещият парламент да промени конституцията и партийната система. Една от най-големите разправии на Кръглата маса е как да се нарича президентът. Опозицията настоява той да се нарича “председател на Републиката”, за да омаловажи значението на Петър Младенов, който малко след това през април е избран за държавен глава от парламента. Така се ражда формулировката “председател (президент)”. Демонтажът на еднопартийната система започва и завършва успешно. Но поради агресивност и неопитност опозицията губи първите свободни избори през юни 1990 г.
       Острото противопоставянето на сини и червени и създалият се двупартиен модел правят прехода към демокрация тежък и бавен, с много недомислия, във време, когато обременената икономика на социализма фалира и страната губи пазарите за неконкурентните си стоки и производства в страните от СИВ.
       Следват няколко провала на сини и червени правителства. Двупартийният модел е разбит през 2001 г. с появяването на Симеон и неговата партия НДСВ, която печели с мнозинство изборите, но прави кабинет в коалиция с ДПС.
       До момента нито едно правителство не е получило одобрението на преобладаващата част от българите, което им създава славата на един от най-недоволните и неспособни на разбирателство и прагматизъм народи.

rcn:


Тази жена винаги е била пример за това как трябва да се отнася човек към различните. Ето думите на нейна позната, които са първият и детски спомен за "възродителния процес"

"Ти знаеш ли какво е да пътуваш по магистралата, пред теб и зад теб да се движат танкове. Окръгът е блокиран. Не пускат никого."

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page