Български > Политика

Re: 22 години след 10.11.1989г.

<< < (2/22) > >>

nezir_9:
 :)

clearly:
,,Великата свободия" е нагледен пример как комунистите правят "демокрация"вече 20 години.Никакъв комунизъм не е паднал, само му се смени името, само дето можеш да псуваш политиците без на другия ден да се озовеш в Белене. Иначе все същите червени боклуци, а сега вече и техните деца и внуци. Тъй като скоро ще се навършат 20 години от  падането на комунизма и реших да покажа накратко със снимки  какво е състоянието на страната ни към този момент.Малко сравнения.
Това е Япония в 1945 година



http://diegobarnes.files.wordpress.com/200..._tokio_1945.jpg

Пак Япония 20 години по-късно в 1965 година







Германия в 1945 година





Германия 20 години по-късно в 1965





България 20 години по-късно, в 2008 и 2009 година:










http://www.marica.bg/show.php?id=98
завод "Балканско ехо" (б.а.: това е добре познатият от миналото Завод за асинхронни електродвигатели





София

После нека някой ми каже, че добър Бг политик не е само умрелия!
Търпението май след някой друг месец ще ни се изчерпи .Ще трябва да предприемем нещо за да се отървем от  тези гадове до крак, с цялата им рода, домочадие и обкръжение, тъй като след още 20 години няма да има въобще България!
Ето ги някои хубавци!!! Само плюскат и пият !





Колко бързо минаха 20 години!!!Може би си спомнян някои  от тука пищещите за  едно време като разправяха, че ще се оправиме най-рано след 20-30 години и ми се струваше ужасно много време, аз вярвах, че ще стане доста по-бързо !Как мислите оправихме ли се вече, какви са чувствата ви ?

osoitza:
Славчо Атанасов се стяга за вътрешно партийни избори... и понеже напипва какво се нрави на неговите съпартийци във ВМРО всички виждаме резултата....

Що се отнася до "оправянето" .Това оправяне първо трябва да стане в нашите глави. След това всичко останало. Аз съм на мнение  че докато не умре и последния роден в комунизъм(вкл и аз самия) тази държава няма да тръгне на горе.... така че поне още 50г ни чакат лашкане. Да, пътя е този накойто сме, но е много по дълаг от колкото ни се иска и това е път, а не стапало което  можем  да прекрачим.

nezir_9:

Преди 20 години - падна Ерих Хонекер, след него и Стената

20 Октомври 2009

Преди двайсет години, през октомври 1989 г., Ерих Хонекер се оттегли от лидерския пост в Германската единна социалистическа партия (ГЕСП), а покрай това и от всички държавни постове в ГДР. Оставката на 77-годишния комунист впрочем не бе кой знае каква изненада. През последните месеци, преди да се оттегли, той явно бе започнал да губи обичайната си решимост и ловкост.

Десетки хиляди източногерманци избягаха през Унгария и Австрия във ФРГ. През септември в ГДР бе създадена опозиционната организация “Нов форум”, която бързо се разрасна до 10 хил. членове. Изглеждаше, че в страната започва перестройка по модел на тази в Съветския съюз - с “народни фронтове”, вдъхновяващи речи и бавен спад в икономиката. Съветската перестройка обаче се проточи почти седем години, а източногерманската не изтрая и седем седмици - “берлинската стена” рухна още на 9 ноември.

Падането на ГДР крие много исторически поуки, останали обаче и до днес неусвоени от някои лидери в Източна Европа. Ето една от най-важните: личното общуване със западни лидери и дори устните обещания, получени от тях, не дават гаранции за лична неприкосновеност в бъдеще. Не беше минало много време от посещението на Хонекер в Западна Германия през септември 1987 г. Федералният канцлер Хелмут Кол го бе посрещнал с цялото дължимо уважение, а жителите на родното му градче Нойнкирхен в западната провинция Саар бяха окачили в чест на госта плакат с думите “Добре дошъл, Ерих!”.

Само след няколко години обаче обединена Германия упорито настояваше Москва да екстрадира и да й предаде Хонекер, откаран в Русия през 1991 г. - в последния момент, за да бъде спасен от “съда на победителите”. Не му помогнаха нито напредналата възраст, нито медицинските удостоверения, че страда от неизлечима болест, нито поканите от роднини, живеещи в Чили. Това би трябвало да послужи за поука на Слободан Милошевич и на Радован Караджич, позовавали се по-късно на някакви “гаранции за сигурност”, получени от западни лидери през 1995 г.

“Горко на победените” - този древноримски принцип, както се оказа, е в сила и през 20-и, и през 21-и век. Ръководителите на ГДР и съветското Политбюро се показаха лоши марксисти - забравиха, че в днешния свят икономиката решава всичко. Осланяха се твърде много на дипломатически договори, приятелски уверения и друга “надстройка” от този род. През управлението на Хонекер, застанал на държавното кормило на Източна Германия през 1971 г. след сталиниста Валтер Улбрихт, ГДР постигна безспорни дипломатически успехи. Страната получи дипломатическо признание от почти всички свои приятели и врагове, включително от ФРГ, сдоби се с място в ООН, разполагаше с най-доброто от двата свята - суровини и горива от Съветския съюз и твърда валута от ФРГ.

В хода на процеса, започнал със свикването на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа в Хелзинки през 1975 г., в Европа бяха утвърдени и признати границите, формирани след края на войната през 1945 г., следователно и границите на следвоенните ГДР, Полша и Чехословакия. На пръв поглед, Брежнев и Хонекер можеха да тържествуват - следвоенният ред, който им даваше пълната власт на изток от Елба, бе затвърден за вечни времена. В света на пазарната икономика обаче (или, казано по марксистки, в света на безсърдечните пари в брой) договорите не струват и колкото хартията с подписите под тях, ако не са подкрепени с икономическа мощ и модерни оръжия.

ГДР не притежаваше нито едното, нито другото. Не можеше да разчита и на съветския военен мускул: още през 1985 г., на погребението на своя предшественик Черненко, Горбачов отправи към лидерите на “братските компартии” сигнал, че безплатни банички вече няма да има. Оставаха й наистина идеологията и тренираният апарат на тайните служби (Щази), далеч по-добър от този на западногерманския. Щази подслушваше разговорите на западногермански политици и вербуваше агенти сред най-близкото обкръжение на федералните канцлери, но и те не можеха да намалят външния дълг на ГДР, достигнал през 1989 г. 20 млрд. долара. Тъй че гробокопачът на ГДР не бе Горбачов, а прословутата командно-административна система, в която упорито се бе вкопчил Хонекер и която просто не бе в състояние да произвежда конкурентоспособни стоки.

Срещу стоките за широко потребление, изнасяни за Съветския съюз, ГДР получаваше т. нар. клирингови рубли, с които наистина можеше да купи още петрол от Русия или още някой чифт джапанки от Виетнам, но гражданите й копнееха за американски джинси, западногермански мотоциклети и други неща, които трябваше да бъдат плащани с долари и марки. В крайна сметка ГДР фалира икономически още преди своя политически банкрут. Историята наистина е поучителна: заради икономическата криза дори визитата на Горбачов седмици преди избухването й, замислена като “пиар” за Хонекер, всъщност стана за него “антипиар” - в Лайпциг бе организирана стохилядна демонстрация под лозунга “Ние сме един народ!”.

След няколко месеца граждани, недоволни от капиталистическата експлоатация, провеждаха пак там демонстрации под лозунга “Не сме никакъв народ!” (в немския език за тази промяна е достатъчно към неопределителния член ein да се добави само буквата k). Днес 15 на сто от населението на Германия отново искат разделение между Изтока и Запада. Но това е вече друга история - пък и кой ли сега би им дал тая стена? А колкото до онази история, тя завърши относително добре. Хонекер почина в Чили, при своите роднини, през 1994 г.

По БТА

nezir_9:

Тук:

http://www.dw-world.de/popups/popup_single_mediaplayer/0,,4749507_type_video_struct_11824_contentId_4749599,00.html

не само по - младите има какво да видят и да знаят как са ни "пазили" от "лошите" капиталисти!!!

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page