12.11 16:42
Кой разправя, че едно време не можело да се пътува свободно на Запад?Глупости.
Достатъчно беше да отскочи човек да близкия Кореком и да се почувства, че е в чужбина. Ако го влече, разбира се.
Аз посещавах от време на време т.н. Цигански Кореком в Пловдив – наричахме го така, защото беше на една ръка разстояние от гетото.
Миризмата в Корекомите беше особена – сладникава, миришеше на нещо, което се разлага. Разлагаше се капиталистическата система, разбира се, която произвеждаше разни шарени стоки, предназначени да задоволят хората с еснафска нагласа. Вещоманите, чуждопоклонниците и т.н.
Миналата седмица един читател ми изпрати подарък стар корекомски виц.
Двама си говорят пред един Кореком:
- - Глей ги западняците - още не са ни превзели, а вече си строят магазините...
Веднага се сетих за още три вица:
1.Българин се връща от Щатите, питат го как е там, а той казва:;
- Същото като у нас – с долари можеш да си купиш всичко, с левове – нищо.
2. Втори вариант на същата ситуация. Отново въпросът е как е там хавата, а отговорът:
- Ами Кореком до Кореком.
3. И любимият ми виц на тази тема.
Влиза един българин в Кореком, прескача тезгяха, измества учудените продавачи, обляга се на рафта с лъскави стоки, разперва ръце и се провиква:
- Искам политическо убежище!
За информация на по-младите. През 60-те години известно количество българи получиха възможност да работят в чужбина. Основно в Африка.
След като посъберяха известно количество долари, те се чудеха как да ги изхарчат – главно за покъщнина. Тъй като не можеха да внесат толкова покъщнина през границата, вероятно са харчели част от скъпоценната валута извън границите на България – за глупости. А може би и по курви.
Та държавата се сети и откри т.н.Корекоми – магазини, където се пазаруваше със западна валута.
Впрочем изобретението на е българско – имаше ги във всички тогавашни социалистически страни. Помня, че в Съветския съюз се наричаха „Берьозка”.
В Корекомите /чак сега се хванах, че ги пиша с главна буква, от неволно преклонение вероятно/ имаше вносни цигари, шоколадови яйце, тоблерони, няколко вида уиски и френски коняци, дънки, френски парфюми, магнети, телевизори, авточасти и още много неща, които не можеха да се намерят в обикновените магазини.
Цените ги смятахме по „трънския курс” – според курса на долара на черно. Цигарите бяха под 10 долара стека, а дънките – под 20 долара.
Пазаруването не беше безопасно – продавачите всеки момент можеха да те попитат откъде имаш валутата и да извикат милиция да те арестува. А повечето пазаруващи не бяха правоимащи – бяха си купили доларите и марките от чуждестранни студенти или от жълти или мургави чейнчаджии.
Разправяха как в един магазин влязла милиция, затворила вратите и започнала проверка за произхода на валутата. След малко подът позеленял от хвърлени долари и всички в хор твърдели, че влезли само да погледат.
За да се спре спекулата с валута, по едно време можеше да се пазарува само с поименни бонове – в банката срещу законно притежаваните долари и марки ти издаваха някакви книжки, но скоро май се върне старото положение на нещата.
Властта скърцаше със зъби, като виждаше увлечението на българите по западния начин на живот, но се налагаше да си мълчи – хазната имаше вопиюща нужда от валута.
Особено оживени ставаха Корекомите преди 8-и март и преди Нова година. Какво по-хубаво от корекомски подарък?
Една година отнякъде ни попаднаха малко марки, тръгнахме да ги харчим, но се оказа, че Корекомите са фрашкани с хора и не можехме да се доберем до касите. Да се чуди човек откъде хората бяха намерили толкова валута.
Една от продавачките ни беше позната, дойде и ни каза на ухо да дойдем на следващия ден привечер и да почукаме три пъти на задната врата.
Следващият ден беше събота и всички магазини почиваха, Корекомът също – личеше отдалече.
Все пак отидохме на задната врата и почукахме.
И стана чудо – вратата се отвори и се оказа, че магазинът е пълен с клиенти. Той работеше тайно само за свои хора.
Ех, че беше хубаво! Свободно си купихме от всичко – и шоколадови яйца, и шоколадови календари, и цигари, а рестото ни го върнаха в чудно хубави дъвки.
Жестът, който правеха продавачките, не оставаше невъзнаграден. Рано или късно услугата се връщаше.
Една позната продавачка беше уволнена по някаква причина. Всички, които бяха ползвали услугите й, си хвърлиха да й търсят работа. Предлагаха й какво ли не. Тя обаче не искаше нищо друго освен да се върне в системата на валутната търговия. Нищо друго не я интересуваше.
Дали някой си е правил сметка колко герои на Прехода са излезли точно от тази система? Явно тя им беше осигурила връзки, а може би и някои други неща.
По едно време се заговори за „руски корекоми” – в които може да се пазарува с рубли. Всички знаехме, че с рубли човек може да си купи лека кола без ред, но какви други стоки бяха достъпни със социалистическа валута – не си спомням.
Пък и „руски кореком” звучеше като дървено желязо.
Корекомите не бяха просто магазини. Те бяха нещо като храмове, в които се покланяхме на Запада.
На връщане от София с кола задължително спирахме на Мотела до Ихтиман, купувахме си кафе и задължително влизахме в Корекома – да поогледаме, да подушим вносния въздух /миришеше главно на автомобилни гуми, гуми, ама вносни/ и мислено удряхме по един кръст – като в църква, молейки се някой ден тези неща да можем да си ги купим с нашата си валута.
Рейгън нарече нашата система „империя на злото”. А всъщност корекомите бяха храмове на сатаната.
Те направо развращаваха българите. Забравяхме, че там, откъдето идваха дънките и парфюмите, живеят хора, които са експлоатирани и нещастни.
Освен това завиждахме на тези, които пазаруват с валута, и това създаваше някаква класова омраза.
Може би Тодор Живков загуби властта, защото допусна съществуването на корекоми.
Ако беше по-умен, можеше и да оцелее.
Просто трябваше да направи едно малко нещо.
Трябваше два часа преди фаталния пленум да обяви отварянето на …
Не отварянето на границата, както направиха в ГДР.
Трябваше да се отварят Корекомите за покупки с български пари.
Тогава народът щеше да изрита заговорниците и да обяви другаря Живков за пожизнен държавен глава, а развитият социализъм – за вечен обществен строй.
Може немците, унгарците, чехите и поляците да са се борили за свободен живот, ние се борехме за свободно пазаруване в Корекомите.
Постигнахме го.
Хак да ни е!
http://zaprehoda.blog.bg/biznes/2009/11/12/hramovete-na-satanata.434760
