Author Topic: Re: 22 години след 10.11.1989г.  (Read 48938 times)

0 Members and 4 Guests are viewing this topic.

Offline nezir_9

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 316
  • Gender: Male
Re: 20 години след 10.11.1989г.
« Reply #15 on: November 03, 2009, 09:14 »
20 години от демонстрацията в градинката пред "Кристал"

София

Отбелязват се 20 години от демонстрацията на независимото сдружение "Екогласност" в градинката пред "Кристал" в София /1989/. На 26 октомври 1989 г. активисти на движението се събират в градинката пред "Кристал", за да събират подписка на гражданите до Народното събрание за спирането на строителството на хидропроектите "Рила" и "Места". 22-ма души насила са качени от милицията в автобуси и закарани в Южния парк, мястото за което Столичният народен съвет (СНС) е дал разрешение. По това време в София паралелно се провежда Европейската среща по опазване на околната среда на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ).

На 3 ноември 1989 г. е организирано шествие на "Екогласност", в което се включват около 4000 души (това е първата демонстрация против властта на Тодор Живков) за връчване на петицията в Народното събрание, подкрепена от подписите на 12 000 души.

десс

  • Guest
Re: 20 години след 10.11.1989г.
« Reply #16 on: November 03, 2009, 13:49 »
20 години от демонстрацията в градинката пред "Кристал"

София

Отбелязват се 20 години от демонстрацията на независимото сдружение "Екогласност" в градинката пред "Кристал" в София /1989/. На 26 октомври 1989 г. активисти на движението се събират в градинката пред "Кристал", за да събират подписка на гражданите до Народното събрание за спирането на строителството на хидропроектите "Рила" и "Места". 22-ма души насила са качени от милицията в автобуси и закарани в Южния парк, мястото за което Столичният народен съвет (СНС) е дал разрешение. По това време в София паралелно се провежда Европейската среща по опазване на околната среда на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ).

На 3 ноември 1989 г. е организирано шествие на "Екогласност", в което се включват около 4000 души (това е първата демонстрация против властта на Тодор Живков) за връчване на петицията в Народното събрание, подкрепена от подписите на 12 000 души.

Лека и памет и на Г. Парцалев,който го претрепаха там и си умря човека в последствие.

Offline isa71

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1022
  • Gender: Male
Re: 20 години след 10.11.1989г.
« Reply #17 on: November 03, 2009, 20:20 »
Какво се случи на 10-ти ноември 1989
Започна контрареволюцията
Красимир Иванджийски (Krassimir Ivandjiiski)

Преди 20 години, на 10 ноември 1989 г., в София станаха събития, които промениха хода на нашата история. Свалянето на Тодор Живков беше само пролог към последвалите процеси. То сложи край на един етап и започна друг, който изживяваме с цялата му сложност и трагичност.

Как и защо Тодор Живков подаде оставка? Имаше ли държавен преврат, организиран от Горбачов? Какво щеше да стане, ако Живков беше отказал.

Появата на сцената на "перестройчиците" от групата на Луканов и Младенов беше последвана от присъстващите и до днес на нея игноранти, опортюнисти, шарлатани и откровени бандити, които доведоха България до безпрецедентна катастрофа на социалната и политическа тъкан.

Истина е, че през втората половина на 80-те години позицията на Живков ставаше неудържима. Беше останал сам. Имиджът му падаше - вицове, страх. Той разбираше, че Горбачов му беше подписал присъдата, както на Хонекер, Кадар, Хусак, Чаушеску чрез държавни преврати, организирани от КГБ, ГРУ и Министерството на външните работи на СССР. В София задачата се изпълняваше от тогавашния посланик Шарапов и от голяма част от нашата партийна, правителствена и държавна върхушка.

Живков беше на върха не само от лична амбиция. С дългогодишния си политически нюх към "ветровете" и към политическото оцеляване разбираше, че този път идващото откъм Москва ще бъде непоправимо. Опитваше да се противопостави. Говореше за снижаване. Но "присъдата" беше подписана в Москва.

Кулминацията беше в периода 4-10 ноември 1989 г. Най-напред на тържественото събрание по случай годишнината на Октомврийската революция в зала "Георги Кирков" в Партийния дом, в своя доклад посланик Шарапов за първи път не спомена главата на държавата, в която беше акредитиран. Това беше безпрецедентен случай. Всички присъстващи (и неприсъстващи) разбраха, че присъдата е приведена в изпълнение.

Крайно време е да се внесат окончателни уточнения какво всъщност стана на 10 ноември и в дните преди него.

Така наречените "чавдарци" бяха движещата сила на процеса. В групата бяха Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев. Инициативата за формирането й беше на Джуров. Осъществяването й стана на 5 ноември 1989 г., във вилата му. (виж интервюто с Йордан Йотов)

Заседанието на Политбюро започна на 9 ноември в 17.00 часа.

Тодор Живков веднага започна: "Другари, утре е пленумът на Централния комитет. Искам да поставя един въпрос, с който съм запознал някои другари. Знаете, че преди известно време направих писмено предложение да бъда освободен като генерален секретар на партията. Сега отново го поставям и смятам, че на утрешното заседание на ЦК трябва да се разгледа моята молба за освобождаването ми от поста генерален секретар.

Причините са: първо, в това, че аз стоя вече 30 и няколко години начело на партията и държавата; второ - наближавам 80 години. Очевидно годините са си години, а постът генерален секретар изисква голямо напрежение. Независимо какви преустройства ще правим, как ще се движим напред, генералният секретар на партията ще бъде винаги претоварен.

Кой да бъде избран за генерален секретар - това е работа на Политбюро. Преди няколко месеца, когато разговаряхме по този въпрос, се имаше предвид да бъде издигнат по-млад другар. Аз мога да кажа сега, че становището, което беше формирано тогава, беше за Георги Атанасов. С изключение на един другар, който се колебаеше, всички останали другари застанаха зад тази кандидатура. Разбира се, оттогава мина време, правилно е всеки член на Политбюро сега да се спре на кандидатура. Може да бъде от състава на политбюро, от състава на ЦК, а може да се кооптира някои извън състава на ЦК. Така че, моля Политбюро да се занимае сега и утре на пленума да се предложи моето освобождаване като генерален секретар на ЦК на партията. Но категорично поставям въпроса да бъда освободен."

Милко Балев: "Отчитате ли временната сложна обстановка у нас?"

Тодор Живков: "Обстановката сега навсякъде е сложна, не бягам от трудности, но нямам сили да работя в такава обстановка поради възрастта си."

Георги Атанасов: "Аз лично, приемам предложението на др. Живков като политически целесъобразно, обективно назряло, като предложение, което ако бъде прието, може да създаде допълнителни условия за по-нататъшното разгръщане на процеса на преустройството в страната. Ние трябва да кажем, че извървяхме един голям път след Априлския пленум. Това е един достоен път с едно достойно ръководство на страната, на партията начело с др. Живков. И съображението, което др. Живков изложи тук, е човешко съображение и същевременно, доколкото става дума за политически деец, то е и политическо съображение. Утрешният пленум, на който ще се обяви свикването на конгреса, в политически план е най-подходящият момент да се извърши тази назряла промяна. Смятам, че тези съображения налагат да се отнесем с разбиране и да подкрепим предложението на др. Живков, да приемем неговата оставка от поста генерален секретар. Моля моята кандидатура за генерален секретар да не се обсъжда. Основният ми аргумент е, че този пост освен всичко друго, изисква и някои други качества. Предлагам за генерален секретар на партията Петър Младенов."

Тодор Живков предложи да се даде почивка, за да могат да помислят.

Милко Балев: "Ние вече сме изразявали становища."

Добри Джуров: "Не е необходима почивка."

Димитър Стоянов: "Аз сега научавам за това предложение и съм не само притеснен, но и много изненадан, в такъв смисъл, че сега сме в етап, когато искаме да разгърнем преустройството, когато ни остава една година до конгреса, когато се налага по-голяма стабилност от всеки друг път, тъй като виждаме какво става в другите социалистически страни. На този етап опитът, авторитетът на др. Живков ни е необходим. И не виждам защо една година преди конгреса трябва да се прави тази генерална промяна. Аз смятам, че сега ние не сме подготвени да извършим една такава радикална промяна в нашето ръководство.

Стоян Овчаров: "Аз мисля, че предложението, което направи др. Живков, е правилно, необходимо, то отговаря на интересите на партията, на интересите на народа, на необходимостта да поддържаме стратегическото сътрудничество със Съветския съюз. Мисля че това решение е мъдро и ние трябва да го уважим."

Андрей Луканов: "Категорично подкрепям предложението на Тодор Живков за оставка. Другари, в живота на всеки обществен организъм има дни и решения, от които за дълго време зависи неговата съдба и неговото бъдеще. Днес и утре за нас са такива дни и всеки е изправен пред една изключителна отговорност. Ние нямаме право да сгрешим, защото за такива грешки се плаща скъпо. Аз категорично и безусловно подкрепям изказаното мнение тук в подкрепа на предложението на др. Живков. Мисля, че това предложение му прави чест. Именно сега, на този пленум, без половинчатост и без двумислие този въпрос трябва да намери решение. Това е назрял за нашето общество, за нашата партия въпрос. Мисля, че и партията, и народът очакват такова решение. Всяко друго решение, всяка непоследователност може само да усложни обстановката и да обремени политическата атмосфера, да засили негативните настроения. Ако ние твърдим, както току-що направи др. Стоянов, че у нас всичко е наред, че ние се развиваме безкризисно, ще направим фатална грешка."

Пенчо Кубадински: "Другарят Живков 30 и толкова години води партията и страната по много пътища на възход и ние трябва да му благодарим. Мен напоследък ме тревожат някои неща, които стават в България. В много категории, сред наши партийни членове се създава едно негодувание, едно настроение. Смятам, че една такава нормална промяна ще послужи като отдушник в нашата партия. Иначе може да стигнем до положението, до което искат да ни докарат неформалните групи, които изкараха вече хиляди хора на площада. Трябва да се намерят пътища, докато не сме се разделили от нашия народ, по-млади другари да поемат щафетата и да се умиротвори страната. Защото аз не смятам, че тези неща, които стават, са край. Те са начало. Затова трябва да бъдем достатъчно предвидливи и мъдри и да преценяваме обстановката. Колкото да ми е тежко, тъй като ние с др. Живков работим толкова години, убеден съм, че трябва да стане промяна.

Начо Папазов: "Тодор Живков, когото ние дълбоко уважаваме като държавник, стоял начело на цяла епоха в развитието на България, постъпва мъдро и правилно. Обстановката у нас не е никак добра и се налагат промени."

Добри Джуров: "Обстановката в страната - и в партията, и в икономиката, и в духовната сфера - е изключително сложна, с определени кризисни явления. Международната обстановка също е сложна. Предложението на др. Живков в контекста на тази сложност му прави чест. Това е едно мъдро предложение. Има две алтернативи за излизане от положението. Едната алтернатива е със старото ръководство начело с др. Живков да се опитаме да излезем от това тежко кризисно положение в нашата страна. Втората алтернатива е с ново ръководство. Аз съм дълбоко убеден, че старото ръководство няма да може да излезе от тази обстановка, защото старото ръководство е загубило доверието и в партията, и в народа. Във връзка с това ми се чини, че не бива да има абсолютно никакво колебание в приемането на оставката на др. Живков като генерален секретар и председател на Държавния съвет. Разбира се, трябва по човешки да се отнесем към неговото дело."

Георги Йорданов: "Аз мисля, че страната и партията се намират наистина в много сложен етап и от политическата мъдрост на решенията, които ще се вземат от Централния комитет по инициатива на Политбюро, много ще зависи бъдещото развитие на страната. България има име на страна, която се е развивала стабилно. И ако сега намерим такава мъдрост, ние много ще улесним процеса на преустройството, който е един от най-трудните в историческото ни развитие през последните десетилетия. Аз съм дълбоко убеден, че др. Живков е обмислил предложението, което прави, поради което виждам в него мъдрост и политическа целесъобразност. На свой ред смятам, че ние трябва да го приемем. Приемането на това решение трябва да бъде единодушно и цивилизовано. Когато у нас се сменя човек от висок политически или държавен пост, това се превръща в драма и за самия него, и за семейството му, става повод да бъде обсипван с хули и кал."

Тодор Живков: "Предлагам да се обединим около становището за приемането на оставката ми и да се прекратят разискванията."

Милко Балев: "Може да има възражения против оставката."

Димитър Станишев: "Това заседание има изключително принципно значение за по-нататъшната работа на нашата партия, Искам да се присъединя към думите на др. Живков за причините за даване на оставка от поста генерален секретар. Това е постъпка на политически деец, който правилно оценява времето, когато трябва да напусне."

Емил Христов: "Одобрявам предложението за оставка на Живков."

Йордан Йотов: "Приемам всички изказани съображения. Една такава промяна ще съдейства за извършването на преустройството. Това е обаче едната страна. Трябва да си дадем сметка и за другата страна, а именно, че тази промяна е свързана и с редица трудности в осъществяването на този процес."

Милко Балев: "Аз неслучайно зададох въпроса: "Вие преценили ли сте обстановката, в която подновявате това ваше предложение?"

Тодор Живков: "Очевидно съм мислил."

Милко Балев: "Ние не сме разговаряли предварително по този въпрос. Преди месеци обсъдихме ваше писмено предложение, по-рано устно в Политбюро, и тогава пак единодушно се обединихме около становището, че не бива да се приема оставката ви или оттеглянето ви, по редица международни и вътрешни съображения. Обстановката сега е сложна. Проблемът е сериозен. И ако се отиде с такова предложение, трябва да се помисли как пленумът на ЦК ще приеме някои от тези предложения.

Тодор Живков: "Другари, вие чувствате спокойствието, с което аз се отнасям към този въпрос. Значи съм го мислил. В това трябва да бъдете убедени."

Милко Балев: "Очевидно трябва да се обединим около предложението, което се прави."

Петър Младенов взе думата последен. "Тодор Живков - това е олицетворение на партията, на всичко, което е направено сега и което сигурно ще се прави дълго време. Аз мисля, че който и да бъде след него, ще му бъде ужасно трудно. Нашата партия ще даде вярна оценка за делото на др. Тодор Живков. Неговият живот е посветен на революционното дело, на работническата класа, на комунистическата партия, изцяло, от началото на съзнателната му дейност и досега."

Петър Младенов благодари, че са го предложили за генерален секретар. И пое инициативата и ръководството по организирането на пленума на 10 ноември.

Тодор Живков: "Ти поемай ръководството сега, но не те е избрал Централният комитет. Ще извиняваш тогава."

Младенов предложи пленумът да се занимае само с този въпрос, за да не мине освобождаването на Тодор Живков незабелязано, между другото, а точката, свързана с конгреса, да се отложи за един следващ пленум.

Тодор Живков и останалите присъстващи не се съгласиха. Петър Младенов предложи да останат сами (без Живков), за да решат въпросите около пленума. Живков се съгласи като наблегна на това, че Политбюро трябва да излезе на пленума с документ. Джуров уточни какъв да бъде документът: първата част да е свързана с Тодор Живков, а втората - с Петър Младенов. Тодор Живков се съгласи и напусна заседателната зала на Политбюро.

След неговото излизане членовете и кандидат-членовете на Политбюро се договориха кой ще ръководи пленума, кой ще докладва за оставката на Тодор Живков, кой ще предложи новия генерален секретар и какво съдържание да има документът, който да се предложи на Политбюро, а също преди пленума да се извикат първите секретари на областните комитети на партията и да се информират за оставката на Живков.

Веднага след заседанието "реформаторите" се събраха в кабинета на Продан Стоянов, завеждащ "Деловодство" на ЦК и там добавиха неистината, че Живков е подал оставка не само като генерален секретар, но и като председател на държавния съвет на НРБ. Решиха това да бъде обявено не от него самия, а докладвано от Политбюро.

Така протече заседанието на Политбюро на 9 ноември 1989 г.

Личеше договорка Георги Атанасов да бъде избран вместо Тодор Живков. Атанасов си направи отвод и предложи Петър Младенов.

Открито противопоставяне на оставката на Живков имаше от страна на Милко Балев и Димитър Стоянов.

Ясно личеше противопоставянето на Живков на Младенов и Луканов. Той оценяваше, че им липсват държавнически качества.

Може да се каже, че в този момент започна следдесетоноемврийския преврат. Процесът на промяната след 10-и ноември беше оглавен от хора, които нямаха никакво влияние в партията.

Това се изрази още на пленума на 10 ноември, на който Живков направи силен доклад. След това бе пристъпено към организационните въпроси и бе съобщено, че той иска да се оттегли. Някои членове на Политбюро се опитаха да отложат пленума. Настана объркване. Последва бърза почивка и кулоарни комбинации. След почивката беше направено предложение изказванията да бъдат прекратени.

Гласуваха "за".

Живков искаше да му дадат думата. Георги Атанасов отговори: "Нали гласувахме за прекратяване на изказванията."

Всичко беше решено.

Именно от този момент е и прословутата снимка на Живков, гледащ объркан и неразбиращ присъстващите.

Живков изведнъж разбра, че е изигран.

Трагичното е, че исторически много бързо основната цел на промяната стана безпредметна. Всичко тръгна в друга посока. Намеренията си останаха намерения. Реалностите се оказаха коренно различни и брутални. Промяната беше използвана от хора, които извършиха социална контрареволюция. Реалните лостове на властта минаха в други ръце и бяха криминализирани. Както и илюзиите, че след 10 ноември ще стане нещо по-добро.

Не стана.

Offline nezir_9

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 316
  • Gender: Male
Re: 20 години след 10.11.1989г.
« Reply #18 on: November 04, 2009, 05:40 »

Съжалявам,че не имигрирах през 1990

Съжалявам,че не имигрирах през 1990!На Запад естествено!Българският ни Преход катастрофира,а с това катастрофираха и хиляди човешки съдби.Моята лична история няма как да не е свързана с всичко случващо се!Успях да замина едва през 1998!Достатъчно късно за да мога да преживея ,,Виденовата зима,, и следващата я хипер-инфлация.Винаги съм си мислил,че щеше да е далеч по-добре,това да не ми се беше случвало!Върнах се,за да мога да преживея и Крадлив дедо и Тройната разбойническа команда,а сега по всичко изглежда и бодигардът на Живков!За Живота по принцип-това е нищо!Но в личен план-не е!При това никога няма Ако!Българите сме изключително слаби във вземането на колективни решения!Такива колективни решения са Изборите!Абсурдно е до лудост,една партия да те докара до катастрофа и хипер-инфлация и само след четири години масовото съзнание да я припознае,като готова да управлява!При това със същите хора!То други и няма!Спомням си,може да е било през 1993 г.един графити надпис някъде в София ,,Българи напуснете страната си,за да останат простаците,които я управляват,,.Безименният автор беше схванал две неща много добре.Едното е,че не е добре да оставаме тук!И второто е,че ни управляват простаци!Тъпо е да страдаш без да знаеш в името на какво!Нима си мислите,че ,,Ако,, имате много пари ,,тук и сега,, ще сте щастливи?С минаващи край Вас напълно застреляни хора,за които цените по Витошка са фантастични!Или за онези селяни по селата ни,които не могат да изпълзят от родните си места с години!Не ми се ръзсъждава в плоскостта,,спасяване поединично,,...Не,че не е така.Но пък тогава къде е солидарността?
Съжалявам,че не заминах тогава завинаги!България не е страната на моите мечти!И няма да бъде...Другата,Нашата България е възможна но при други обстоятелства и с други хора!

http://haralanov.blog.bg/politika/2009/11/03/syjaliavam-che-ne-imigrirah-prez-1990.428335


Offline shaban

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 712
Re: 20 години след 10.11.1989г.
« Reply #19 on: November 04, 2009, 20:04 »
Лека и памет и на Г. Парцалев,който го претрепаха там и си умря човека в последствие.
Ако не се лъжа , Г.Парцалев е единствената жертва която падна в борбата за сваляне на комунизма в онзи период около 10,11,1989.Лека му пръст на бедния човек и голям артист и може би единствен антикомунист в България.

Offline nezir_9

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 316
  • Gender: Male
Re: 20 години след 10.11.1989г.
« Reply #20 on: November 08, 2009, 00:16 »
07.ноември.2009 / 20:17

"Вятър на промяната" – символът на падането на Берлинската стена

"Вятър на промяната" за мнозина е баладата, която се превърна в символ на падането на Берлинската стена през ноември 1989 година. 20 години по-късно германската група "Скорпиънс" си спомня как е създадена песента. Идеята за текста се ражда след концерт на бандата в Москва през август 89-та. Парчето, което за миг се превръща в хит и оглавява музикалните класации, е написано въз основа на впечатленията на "Скорпиънс", получени по време на Московския музикален фестивал за мир в столицата на Съветския съюз.


"Излязохме на сцената с усещането, че светът се променя буквално пред очите ни. Виждахме го в очите на публиката, от която струеше желание за промяна. Върнахме се в Германия изпълнени с дълбоки емоции, които претворихме в музика" - сподели Клаус Майне, фронтмен на "Скорпиънс".

Членовете на "Скорпиънс" споделят, че дори не са си и мечтали, че само броени месеци след написването на парчето Берлинската стена ще падне и ще бъде сложен край на Студената война. В този период популярността на "Вятър на промяната" все повече и повече набира сила. Песента застава под номер едно в класациите на 78 държави и продава над 14 милиона копия от сингъла в световен мащаб.

Scorpions - Wind Of Change

Scorpions - Wind Of Change: PCM Version

Offline nezir_9

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 316
  • Gender: Male
Re: 20 години след 10.11.1989г.
« Reply #21 on: November 08, 2009, 01:14 »

Цената на обединението: В бившата ГДР са налети 1.3 трилиона евро

Непубликувано проучване на базираният в Хале институт IWH показва, че за почти 20 години след падането на Стената близо 1.3 трилиона евро са били прехвърлени от властите в Германия от запад на изток за възстановяването на бившата ГДР.

Документът, цитиран от в."Велт ам Зонтаг", показва, че е прехвърлян нетният еквивалент на над 50% от германския БВП за 2008г. През последните десет години сумата се е увеличила значително, твърдят авторите.

Докладът на IWH е бил поръчан от правителството през 2006г., но след това финансовото министерство изтеглило името си от проекта, заради спорове как са билипресметнати данните, посочва "Велт ам Зонтаг".

Агенция Ройтерс посочва, че Източна Германия се е разделила с много от руините на комунизма, но безработицата остава висока – близо два пъти повече германци тук са без работа, а икономисти смятат, че тази част от страната има да догонва още години наред по-богатата Западна Германия.

Кьолнският институт IW съобщи тази седмица, че в бившата ГДР през 1991г. БВП на глава от населението е бил 33% от този в западната германска република. В момента той е около 70%, а в следващото десетилетие ще достигне 80% от БВП на западногерманците.

Offline nezir_9

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 316
  • Gender: Male
Re: 20 години след 10.11.1989г.
« Reply #22 on: November 09, 2009, 13:14 »

Offline nezir_9

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 316
  • Gender: Male
Re: 20 години след 10.11.1989г.
« Reply #23 on: November 09, 2009, 14:23 »

"45 години стигат"*

Русенски комитет, раждането на опозицията, Голямата екскурзия, свалянето на Живков

От Ива Рудникова



Човек стъпи на Луната." С какво се изчерпва знанието ви за това историческо събитие? С един кадър и една прочута фраза.
Ако заговорим за падането на комунизма обаче, нещо ви трепва. Най-малкото защото на кадрите сте самите вие.
Когато преди 10 месеца попитахме разни интересни личности как си представят, че трябва да бъде отбелязан рожденият ден на демокрацията, най-много от тях отговориха: "Никак."

Това са хората от поколението, което добре познава изтощението, но и възбудата да живееш едновременно в два свята, да превключваш между два различни социални опита. Същите хора от площадите и барикадите, които вярваха, че "времето е наше" и че с комунизма си отиват още лошотията, ниските стандарти и моралното безразличие. Не стана така.

Днес "Капитал" започва поредица, посветена на 20-годишнината от началото на промените в България.
Доброволно признаваме субективния характер на подбора на събития и лица, за които да разкажем. Съвсем естествено акцентът пада върху първите няколко години от прехода, защото това е коренът на нещата, защото там са заложени, компромисите, които дават дефекти до ден днешен. Като правописен речник с печатни грешки.

Въпреки че най-новата история на България е белязана от страх и непочтени схеми, стига да искате, ще намерите достатъчно основателни причини да се почувствате добре. Достатъчно е да се придържате към спомена за себе си, каквито бяхте в началото.

Русенски комитет, раждането на опозицията, Голямата екскурзия, свалянето на Живков

По време на комунизма. Върви си един обикновен човек, оглежда магазините и си мърмори:
- Сирене няма… яйца няма… месо няма… мляко няма…
Идва до него милиционер и му казва:
- Ако не млъкнеш веднага, ще те ударя с пистолета по главата!
- Стига бе, и патрони ли вече няма?

Ако не броим вицовете, първите истински симптоми на обществено недоволство в България датират от 1988 г. Две години преди това е аварията в чернобилската атомна електроцентрала (взрив в ядрения реактор), причинила ужасно радиационно замърсяване. За да не признае уязвимостта на съветската техника, българското правителство премълчава мащабите на бедствието и оставя хората в неведение, без да ги предупреди за опасността, проникнала във въздуха и храната им.
Криминална безотговорност българските управляващи демонстрират и в случая с екологичните проблеми на Русе. В продължение на години румънският химически комбинат в Гюргево бълва отровни газови облаци, които преминават река Дунав и обвиват Русе в мъгла от хлор. През 1987 г. група художници правят изложба, посветена на драмата на 200 000 русенци. В началото на 1988 г. майки с детски колички излизат на протест, а изпратените да ги разпъдят милиционери се присъединяват към тях.

Вечерта на 8 март 1988 г. в Дома на киното в София, след нелегална прожекция на документалния филм "Дишай" (реж. Юрий Жиров), 400 души учредяват Обществения комитет за екологична защита на град Русе - първата сериозна неформална организация, протестирала срещу комунистическия режим в България.
"Това е изява на личности, преодолели страха, макар и само за няколко часа, обхванати от предчувствието за края на системата", пише председателят на комитета Георги Мишев десет години след събитията.

1988 е рождена за още няколко дисидентски организации - Независимото дружество за защита правата на човека на Илия Минев, Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България по идея на Желю Желев, Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности на йеромонах Христофор Събев, "Гражданска инициатива", създадена от Любомир Собаджиев.

Следващата година пробуждането продължава със... закуска. По време на посещението на френския президент Франсоа Митеран в България той призовава за спазване на човешките права. На 19 януари 1989 г. Митеран се среща на историческа закуска с 12 български дисидентстващи интелектуалци във френското посолство в София.

На 6 февруари в дома на актьора Петър Слабаков е проведена първата сбирка на движение "Екогласност". Почти по същото време в Пловдив е учредена и "Подкрепа".

През април излизат първите самиздатски списания - "Мост" на Едвин Сугарев и "Глас" на Владимир Левчев в тираж 60 (шейсет) броя.
И все пак пролетта и лятото на 1989 са белязани от Голямата екскурзия - "доброволното" изселване на повече от 300 000 български граждани в Република Турция.
На 29 май Живков призовава Турция да приеме българските мюсюлмани, които искат да отидат там.

Предисторията на проблема е още в 1984 г., когато комунистическото управление започва процес на насилствено преименуване на мюсюлманите, поетично наречено възродителен процес.

През април 1989 г. западните радиостанции за пръв път съобщават за гладните стачки на преименувани турци - те искат обратно рождените си имена и настояват да бъде прекратена политиката на етническа асимилация.

На 7 юни Турция отваря границите си. В периода май - август десетки хиляди етнически турци разпродават имуществото си на безценица и потеглят за Турция. Процесът не е доброволен, а съпроводен с насилие и се нарича депортиране.

Около 300 000 успяват да пресекат границата, преди да бъде затворена от турската страна на 21 август. Международните хуманитарни организации оценяват това като най-голямото преселение на групи хора след Втората световна война.

Как се държи българската общественост? Мълчи. Отделни "неформали" солидарно гладуват, правят подписки и пишат декларации в подкрепа на исканията на мюсюлманите.

Заради тези събития България изпада в международна изолация. Впоследствие комунистите "реформатори" Петър Младенов и Андрей Луканов наследяват този проблем и правят невъзможни комбинации, за да излязат от положението. Докато СДС са по площадите, БКП решава ключовия въпрос как да си възстановят правото на външни заеми, което им е отнето покрай депортирането на турците, така:  връщат се имената и се допуска създаването на "турска" партия (в случая Движение за права и свободи - ДПС).

През есента на 1989 г. в София се провежда международният екофорум. България за пореден път е критикувана за нарушаването на международните споразумения за човешките права и специално за репресиите върху турското малцинство и за преследването на независимите правозащитни и екологични организации.
На 26 октомври службите за сигурност бият активисти на "Екогласност" в градинката пред "Кристал", започнали подписка срещу проекта "Рила - Места".
На 9 ноември 1989 пада Берлинската стена. Същия ден на заседание на висшия орган на комунистическата партия (политбюро) Тодор Живков е принуден да подаде оставка. Това е организирано от члена на политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов.

На 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП гласува оставката на Тодор Живков като генерален секретар. На негово място е избран Петър Младенов.

*"45 години стигат/времето е наше" е официалната песен на демокрацията в България. Тя звучи на всеки митинг, редом с "Последен валс", "Развод", "Утре започва от днес", "Вдигни очи"...

http://www.capital.bg/show.php?storyid=797398

musov

  • Guest
Re: 20 години след 10.11.1989г.
« Reply #24 on: November 09, 2009, 18:12 »
Да живее демокрацията!!!

Offline nezir_9

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 316
  • Gender: Male
Re: 20 години след 10.11.1989г.
« Reply #25 on: November 09, 2009, 18:52 »
А сякаш беше вчера.....

Това е моето верую:

Shturcite Az sam prosto chovek (I am just a human)


Аз не съм комунист и никога няма да бъда.
Аз не съм нихилист и никога няма да бъда.
Аз не съм антихрист и никога няма да бъда.
Аз съм просто човек.
Аз съм просто човек!

Аз не съм екстремист и никога няма да бъда.
Аз не съм шовинист и никога няма да бъда.
Аз не съм терорист и никога няма да бъда.
Аз съм просто човек.
Аз съм просто човек!

Рефрен:
Обичам синьото небе, обичам земята.
Обичам твоето лице, обичам светлината.
Обичам вашите ръце-зовящи свободата!
И мразя всеки, който ми пречи да бъда Човек!

Аз не съм бюрократ и никога няма да бъда.
Аз не съм технократ и никога няма да бъда.
Аз не съм тарикат и никога няма да бъда.
Аз съм просто човек.
Аз съм просто човек!

Рефрен:
Обичам синьото небе, обичам земята.
Обичам твоето лице, обичам светлината.
Обичам вашите ръце-зовящи свободата!
И мразя всеки, който ми пречи да бъда Човек!

Аз не съм комунист, аз не съм нихилис,
аз не съм шовинист, аз не съм терорист,
аз не съм антихрист, аз не съм екстремист.
Аз съм просто човек!

Аз не съм бюрократ, аз не съм технократ,
аз не съм тарикат, аз не съм плутократ,
аз не съм психопат, аз не съм общопризнат.
Аз съм просто човек!

Аз не съм милитарист, аз не съм маоист,
аз не съм ционист, аз не съм каратист,
аз не съм ленинист, аз не съм утопист.
Аз съм просто човек!

Аз не съм сталинист, аэ не съм рецидивист,
аз не съм националист, аз не съм колективист,
аз не съм товаист, аз не съм оноваист.
Аз съм просто човек!

musov

  • Guest
Re: 20 години след 10.11.1989г.
« Reply #26 on: November 09, 2009, 19:00 »
Какво толкова не харесвате на Комунизма. Човек, който не иска да е равен с останалите, първо, не е вярващ и второ, е алчен или за пари или за валст, демек, да влстатва над други хора.

Shumarov

  • Guest
Re: 20 години след 10.11.1989г.
« Reply #27 on: November 09, 2009, 20:52 »
Какво толкова не харесвате на Комунизма. Човек, който не иска да е равен с останалите, първо, не е вярващ и второ, е алчен или за пари или за валст, демек, да влстатва над други хора.

musov, ако на тебе ти харесва комунизма, мога да ти препоръчам да емигрираш в Китай, или в Куба, или във Венецуела!За Куба побързай, защото скъца ли киндапа Кастро, и ще я оплескат! И там виж какво равенство има! Равенството е в мизерията, в опашките, в страха от физическо унищожаване за един виц....абе много равенствени неща. ;D

musov

  • Guest
Re: 20 години след 10.11.1989г.
« Reply #28 on: November 09, 2009, 21:15 »
musov, ако на тебе ти харесва комунизма, мога да ти препоръчам да емигрираш в Китай, или в Куба, или във Венецуела!За Куба побързай, защото скъца ли киндапа Кастро, и ще я оплескат! И там виж какво равенство има! Равенството е в мизерията, в опашките, в страха от физическо унищожаване за един виц....абе много равенствени неща. ;D

Айде да бъдем обективни. Говорим за комунизъм като идеал, като този на Маркс, а не това, което е имало оли има или пък ще има. Препоръчвам ти да прочетеш книгата Капиталът, тогава идвай да спориш. :)

Shumarov

  • Guest
Re: 20 години след 10.11.1989г.
« Reply #29 on: November 09, 2009, 21:32 »
Айде да бъдем обективни. Говорим за комунизъм като идеал, като този на Маркс, а не това, което е имало оли има или пък ще има. Препоръчвам ти да прочетеш книгата Капиталът, тогава идвай да спориш. :)

Аз ти препоръчвам да започнеш да правиш разлика между утопия и реална приложимост на тази утопия, каквато е идеалът за комунизъм! Не може да има всекиму според потребностите, щом разпределението се прави от човешки същества-винаги ще има изкушени да преценят, че техните потребности са по-големи от останалите!Ако измислят машина за такова разпределение....пак се съмнявам, че ще има равенство!
Ако пък все пак продължаваш да се съмняваш в думите ми-то погледни в близките години-утре се чества 20 годишнина от падането на комунизма в България! Ако беше възможен и готин щеше ли да падне и не само в България, защото там падна, но комунистите си останаха! С изключение на Китай, Кореа и Куба....май не се сещам за други!Но и там няма да го бъде дълго-докато се скрият диктаторите ав чьорнана земя!