Български > Политика
Re: 22 години след 10.11.1989г.
dunyata:
Поради недоглеждане публикувах този пост в друга тема.
Поправям грешката си и го пускам тук.
Като става дума за 10 ноември, вярвам, че има много неразкритит за широката публика свидетелства. Затова искам да ви представя най-добрият български сайт за 2009г.: Българската 1989-та.
Като казвам "най-добрият", това е личната ми оценка. Сайтът е независим журналистически проект, който представя гледна точна за края на комунизма, различна от разпространяваната в масовите медии. Появи се символично на 10 ноември 2009г. и продължава да се обновява с нови материали.
Авторите се стремят да бъдат максимално безпристрастни при представянето на събитията. Затова се опират преимуществено на лични свидетелства от участниците в събитията. Основната им теза е, че 10 ноември не е само "дворцов преврат", контролиран от ДС сценарий или заговор в комунистическата върхушка. Според тях 10 ноември 1989г. е следствие на много по-сложен процес. Един от факторите в този процес - широко пренебрегван днес в българската медийна среда - е появата на Независимото дружество за защита правата на човека. Дори да е имало сценарий за "перестрийка", хора като Илия Минев, Едуард Генов и Зайнеп Ибрахимова успяха да го променят.
Това е автентична журналистика, в най-добрия й вид!
Nazmi:
ЗА "ВЪЗРОДИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС" И СЪПРОТИВАТА СРЕЩУ НЕГО ТРЯБВА ДА ПИШЕ В УЧЕБНИЦИТЕ
Даниела Горчева
http://liternet.bg/publish19/d_gorcheva/mihail-ivanov.htm
Mikonos:
V dneshno vreme malko sa istinskite hora kato syvetnika na eks prezidenta d-r Jeliu Jelev Mihail Ivanov da sa obektivni pred sveta! Poklon i uvajenie.
Ot Daniela Gorcheva Ot Daniela Gorcheva
http://liternet.bg/publish19/d_gorcheva/mihail-ivanov.htm
България: следите на терора Възродителният процес Част 2
Nazmi:
Днес 11 ноември 2011 г. се навършват 22 години от началото на контрареволюцията в България, започнала с 10-ноемврийския преврат и "узаконена" от така наречената "кръгла маса".
Тази маса докара на политическата сцена странни личности, които се разделиха на "ляво" и "дясно", създадоха утопията на някакъв плурализъм, унищожиха естествената политическа еволюция и се превърнаха в огромен политически тумор.
Това беше нулевата политическа класа на България. Повечето от тях бяха марионетки на "кръстниците", които ги избираха според мизерния им личен интелект. След 1990 г. тези маргинали се превърнаха в псевдоелит. Имаха потенциал само за едно нещо - за тотален разгром на България, хвърлил я в пропастта на нищетата, разрухата, разграбването, престъпността.
Постижението им е невероятно - да ликвидираш държава, да разграбиш всичко, да унищожиш земеделието, да докараш народа до най-ниската демография в цялата му история, да създадеш банки-бандити, които след това да ликвидираш без да има виновен, да унищожиш огромна външна търговия, да приватизираш за стотинки основни фондове за милиарди долари, да навиеш инфлация, измерваща се с хиляди пъти, да докараш милиони човешки същества до ръба на пропастта, да ликвидираш всички социални постижения, да издигнеш престъпността до равнището на американските телевизионни трилъри, да изкараш наркотрафика на улиците, да унищожиш образованието, да редуцираш човешкия живот до битка за оцеляване...
Резултатите са налице - 97 на сто от богатството на мнозинството отиде в ръцете на 3-процентно малцинство. Този модел може да избухне всеки момент. За да се спаси, малцинството продава България на световните финансови институции и помага в колонизирането й, превръщайки се в класическа колониална администрация.
Но днес, а вероятно и в бъдеще, мислещите хора ще бъдат измъчвани от въпроса, какво се случи, какви бяха причините, накъде вървим, какво от миналото можем да вземем с нас и какво да изоставим. Отговорът на тези въпроси не е лесен. Но вече е ясно, че в България след 1990 г. се появи капитализъм, който беше наречен бандитски, разбойнически, грабителски, хищнически, криминален, олигархичен. Регресът ни върна не към капитализма, а към феодализма. През 1989 г. беше извършен икономически и социален контрареволюционен преврат - политически, икономически и социален.
В резултат на извършения през 1990 г. либерално-реформисткия преврат, в България настъпи грандиозен грабеж. Според изчисления на нашия икономически екип, българите бяха ограбени с около 100 милиарда долара.
Всяко общество има свой предел на търпението. При различните нации то е на различно равнище, което се дължи на историческото "колективно самосъзнание" на народа и неговия инстинкт за самосъхранение. При българите прагът на търпението след 1990 г. се оказа много висок не само заради историческите особености и липса на "колективно самосъзнание", но защото у нас започна демонтаж на социализма и на народа.
Това е налаганият от Запада сценарий на разпадане на глобалната система на относително малки и различно устроени политикоикономически единици и превръщането на голяма част от света в неоварварска зона, която трябва да бъде колонизирана или поробена. Това е новият глобален фашизъм, наричан вече глобофашизъм.
Появи се общество урод, в което 99 на сто са роби и 1 на сто господари, разпореждащи се с властта и закона. Но въпреки това изпитват животински страх от възмездието.
През последните 22 години само губим.
България е на най-неподходящото място, в най-неподходящото време, с най-неподходящите хора. Тя беше ограбена, разорена, унищожена. Такива загуби не е имало в нито една война в миналото.
10 ноември-1989-oт тогава до днес,България е ограбена и унищожена
Източник:- Форум Гонг!
Преди 22години и днес!
Преди и след 1989 година
Rahmie:
Спомени от българското някога
11.11.2011
Преди 22 г., след онзи 10 ноември, се събудихме главозамаяни от чувството за свобода. Но свободата е като хляба - всеки ден се изпича и всеки ден се изяжда. А ние нито умеем да печем, нито да консумираме тази свобода.
Българската 1989
Споровете за значението, смисъла, последствията и прочее събития, които през последните две десетилетия свързваме с 10 ноември, всяка година се подновяват около тази дата. Всяка година обаче разискванията по темата звучат все по-тихо; разсъжденията на участници и очевидци - все по-банално, дебатите - все по-далеч от общественото внимание: по време на някоя и друга конференция, в която участват обичайните заподозрени; в някое и друго интервю или с д-р Желев, или с Петко Симеонов; през някой и друг документален репортаж от площадите, озвучени от ритмичното “Кой не скача е червен”.
Най-големият български дефицит
Тиражните медии не обръщат внимание нито на деня, нито на неговата символика. За онези, които диктуват т. нар. “дневен ред на обществото”, сантименталните анализи на най-близкото минало са загубено време и тъй като не могат да капитализират някогашната енергия и площадния възторг, те просто пренебрегват тази дата, както и формалния повод да се напомня за Началото.
За него все пак напомнят тук и там уморените строители на днешна България: те правят смазващи паралели между брутния вътрешен продукт през 2011-а с онзи през 89-а, между покупателната способност тогава и сега; сравняват дължината на магистралите, построени през последните 20 години преди Десети с двайсетте години след Десети; съпоставят данните от преброяването на населението, отчитат, че делът на възрастните се е увеличил, увеличил се е и процентът на незнаещите да четат сред младите. Подпрян с цифри, изводът е нерадостен. И добавя допълнителни аргументи към тезата на носталгиците.
Онова, което няма цифров измерител и което - поради тази причина остава извън подобни паралели, е промяната в духа на времето (тогава и сега) и в чувството за перспектива (тогава и сега). Тогава наивно и възторжено съществувахме в кипежа на един клокочещ оптимизъм. Събудихме се главозамаяни от чувството за свобода. Но “свободата е като хляба - всеки ден се изпича и всеки ден се изяжда”, беше написал Радой Ралин. (Напомни ни го преди няколко дни журналистът Иван Бакалов, който представи в “Яйцето” на Софийския университет новата си книга “В сянката на Бойко Борисов”.) А ние нито се научихме да печем, нито да консумираме тази свобода.
Това трябваше да бъда задачата на будителите, на журналистите, на интелигенцията. На всички онези, които можеха и трябваше да застанат на пътя на “най-автентичния български елит на прехода - криминалния”. Не го направихме. Не го направиха. Но не защото липсваше аналитичен капацитет.
11 ноември - ден като всички останали
Най-големият дефицит в България се оказа липсата на характери. Някои се продадоха, защото бяха гладни, други - защото бяха пресметливи, трети - защото бяха страхливи. Единични изключения имаше, има и винаги ще има - понякога си мисля, че те съществуват, само за да легитимират уравнението на властта, в чиято манджа трябва да има и щипка сол.
“Щипка сол” или политически коректен заместител на “солта” има впрочем във всеки брой на тиражните медии. На вчерашния 10 ноември следобед например орда журналисти се бяха втурнали към спорния музей на тоталитаризма, осенени от оригиналната идея, че датата може да се отбележи със снимка или едноминутен репортаж от двора, в който са подредени някои монументални скулптури на фигури от нашето някога.
Какво по-лесно от това: щрак и готово! Така изпълняваме три в едно - отбелязваме датата, поставяме многозначителен кадър на първа страница и затваряме миналото в едноизмерната плоскост на удобните клишета. 10 ноември мина. 11 ноември е ден като всички останали.
Автор: Еми Барух, Редактор: Александър Андрее/DW
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
[*] Previous page
Go to full version