Великите битки на България (1878 -1944 г.)
НЕКА ДА СЕ ЗНАЕ!
(Освободителна война, Сръбско-българска война, Балкански войни, Първа и втора световна война)
ДОЙРАН
Ниските поля край Дойран са като връх в историята на българската слава.
През 1916-1918 година на т. нар. Южен (Македонски) фронт българската армия успешно спира настъплението на Съглашенските войски - над 330 000 англичани,французи, гърци и сърби.
В решителната битка през септември 1918 година Девета Плевенска дивизия на ген. Владимир Вазов постига решителна победа, като Съглашението губи над 60 000 души и се отказва от по-нататъшни опити за пробив на българските позиции.
Българските жертви в това последно сражение са 494!
"В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран!"-
Лойд Джордж, министър-председател на Великобритания.
.............................
ЧЕРВЕНАТА СТЕНА
Битката при Червената стена са сражения между Шеста Бдинска дивизия и Осма Тунджанска дивизия срещу силите на Антантата, проведени през март - май 1917 година на Южния фронт по време на Първата световна война.
В началото на 1917 г. френското командване разработва операция, която трябва да отхвърли българската армия от Баба планина, да овладее Битолско - Прилепското поле и да надвисне над долината на Вардар.
На 12 март 1917 г. френската артилерия открива огън по върховете - кота 1248 и Червената стена.
Стрелбата продължава 24 часа и въпреки това българите нямат нито един убит и ранен, защото се укриват в бетонни бункери.
На 14 март пет френски дивизии тръгват в атака срещу кота 1248 - Червената стена и западната част на билото на Баба планина,което е заето от 8-ма пехотна дивизия.
След шестдневни боеве кота 1248 е удържана.
Истинската битка е за Червената стена, заради която тръгват в атака три френски дивизии.
Окопите преминават от ръце в ръце по няколко пъти на ден.
На 18 март 1917 г. Червената стена е наречена вече с ужас и възхищение "Македонската Шипка".
В редица участъци бдинци, свършили патроните, търкаляли огромни камъни и дървени трупи върху пълзящите към върха французи.
В началото на май 1917 г. Червената стена е превзета от французите и българите отстъпили на съседния връх.
От военна гледна точка падането на Червената стена не представлявало никаква загуба - цялата останала позиция по Баба планина остава в български ръце, а Битоля - под обстрела на българската артилерия.
Но символичното значение, което придобила Червената стена, не можело да остави върха във френски ръце.
На един стръмен съседен връх българите изнесли на ръце шест оръдия.
На 18 май 1917 г. върху двата френски полка (6000 души), заели Червената стена, се изсипва ураганен артилерийски огън.
Французите са нападнати и с гранати и огнепръскачи.
Когато пехотата атакува, не я посрещнал нито един изстрел. Двама офицери и 259 войници - единствените оцелели от двата полка от 6000 души, ги посрещат с вдигнати ръце.
Червената стена отново минала в български ръце и остава наша до края на войната.
..............................
.
БИТКАТА НА БЪДЕЩИЯТ ГЕНЕРАЛ ХРИСТО ЛУКОВ :
В качеството му на батареен командир през Първата световна война той се проявява като един от най-храбрите командири.
Годината е 1918-а.
В последните дни от войната комунистическата пропаганда успява да подведе войниците, които, напуснали фронта, се насочват към главната квартира на армията ни в гр. Кюстендил, а други обявяват Радомирска република, възглавявани от земеделеца Райко Даскалов.
Възползвайки се от това критично за България положение, сръбска пехота настъпва към гр.Кюстендил по долината между Царев връх и Калин камък и със снаряди обсипва почти обезлюдените български позиции.
Командирите не са в състояние да възпрат нашите отстъпващи войници.
На позицията останал само майор Христо Луков с четири оръдия.
В този критичен момент българските оръдия под командата му загърмели и страхотен огън обсипал настъпващите сърби.
Те били отблъснати.
Примирието вече е било подписано.
На другия ден подполковник Томич поискал да поздрави българските артилеристи, спрели настъплението му.
Войниците посочили Луков, който още бил с обгоряло от артилерийската стрелба дим лице.
“А другите?“- попитал Томич.
“Те бяха няколко овчари и козари, които подаваха снарядите на майор Луков при стрелбата”- бил отговорът.
Сърбинът изревал от яд, но скоро се овладял и поздравил майор Луков за големия подвиг, извършен от него.
“В историята на Франция”, продължил подполковник Томич, има също един, който останал сам да брани Родината си - маршал Пей. Щастлива е България, че има такива защитници офицери.”
Пенсионираният генерал Луков е убит на 13 февруари 1943 година вечерта от терористката с еврейски произход Виолета Бохор Якова.
Застрелян е пред очите на малката си дъщеря, докато влиза в дома си.....
...........................
БИТКИТЕ ЗА ДОБРУДЖА
"На разсъмване на първи срещу втори септември, преди 95 години, българските части преминават тогавашната граница с Румъния и започват бойния си път през присъединените от съседите с удар в гърба български земи.
Всъщност започва една от най-победоносните седмици в българската военна история, която дълго бе покрита от строго декретирана забрава, а възвръщането й в националната памет днес се възприема като вълнуващо откровение.
В тази първа седмица войските ни записват победите при Куртбунар (2. IХ), Кочмар и Карапелит (3. IХ), превземат Добрич (4.IХ) и Тутракан (6. IХ), отблъскват мощния удар на румънски, руски и сръбски сили при Добрич (7. IХ) и разпиляват руската казашка дивизия (8.IХ).
Засияват имената на славните български генерали Стефан Тошев, Тодор Кантарджиев и Пантелей Киселов. Тази седмица е велика в живота на всеки от тях.
Но това преди всичко е звездната седмица на легендарния водач на българската конница генерал Иван Колев.
При Куртбунар (Тервел) неговите кавалеристи в първото си сражение смазват пресрещналата ги румънска пехота.
При Кочмар и Карапелит те разгромяват военната колона, която бърза в помощ на тутраканската групировка на противника преди българския щурм.Тази победа на генерала е неговият огромен принос в превземането на Тутракан.
При Добрич след петчасов марш пешите дружини на Първа конна дивизия връхлитат врага "на нож", а кавалеристите атакуват с високо вдигнати щандарти, удрят във фланг и в тил румънци, руснаци и сърби, разпръскват ги и ги прогонват - спасяват града от опожаряване, а жителите му от гибел.
На другия ден в директната битка с руската конна дивизия ескадроните на генерал Колев показват забележително бойно майсторство, хладнокръвие и военна зрялост и обръщат прочутите със своя устрем и военен плам казаци в бягство на бойното поле......
......
Добре известна е историята с намесата на конната дивизия при Добрич.
Генерал Колев научава за надвисналата над града руско-румънско-сръбска опасност, когато сблъсъкът е в разгара си.Срещу него са казаците, добре разположени за бой.
Преценява мълниеносно,оставя срещу тях заслони и поема в знаменития си марш...
След 5 часа ескадроните му се появяват на бойното поле при Добрич и смазват противника.
После се връщат на изоставените позиции.
Неприятелят дори не е усетил отсъствието.
След общо стотината километра изтощителен марш и едно кръвопролитно сражение дивизията му дава първия жесток урок на казашката конница в Добруджа."...
..
..................................
ТУТРАКАН
В периода 5-6ти септември 1916-а, през Първата световна война, българската армия извършва една от най-големите си победи като превзема Тутракан, превърнат по това време с "непревземаема" румънска крепост.
В битката загиват 8000 души, от които 1800 българи.
.....................
..............
КУКУШ
През юни 1913 година, по време на Междусъюзническата война, два български полка (3000 войници), командвани от полковник Константин Каварналиев, успяват да спрат над 42 000 гърци!
При Кукуш гърците губят 10 000 души, а после са победени и край Дойран. След това гърците се отказват от настъпление към България.
В разгара на решителното сражение полковник Каварналиев е ранен и умира на 23 юни 1913 година.
..............................
ОДРИН
На 26-ти март 1913, през Балканската война, Одрин е превзет с решителен щурм от български и сръбски войски.
Одринската крепост е считана за непревземаема..
Превзета е с нощни атаки за три дни..
Пробивът е извършен под командването на ген. Георги Вазов, а при Одринската крепост нашите воини използват методи и тактики, непознати във военното изкуство до тогава - като подвижния заградителен огън, неподвижния заградителен огън, огневия вал, коригиране на артилерийския огън от самолет, съсредоточаване на 70 оръдия/ км фронт (30 години по-късно немските войски при Курск достигат до 72).
.....
...........................
ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ОДРИН УДАРИ ШАМАР НА ЕВРОПА
Българските пълководци и войници оборват корифеите и променят представите за водене на военни действия. В ранната пролет на 1913 г. българският войник се покрива с неувяхваща слава. Тогава, по време на Балканската война, българската армия овладява смятаната за непревземаема Одринска крепост. Всички видни военни теоретици и специалисти смятали, че тази крепост може да падне само след продължителна неколкомесечна обсада, а българите я превземат за две нощи с ускорена атака.
Щурмът започва на 11 март в 13 часа, когато нашите артилерийски батареи откриват унищожителен огън по 26-те форта, в които са се укрили 75 000 турски войници и офицери. Атаката на българската пехота започва в три часа на Източния сектор, последван скоро и от войските на Южния сектор. Към 7 часа сутринта генералите Никола Иванов и Георги Вазов докладват, че предните позиции на врага са превзети. Единствено атаките на сръбските части са отблъснати от турците в Западния и Северозападния сектор. На 13 март в 3,20 ч. започва последният щурм на главната N фортова линия. Ударът е нанесен в Източния сектор от нашата пехота. На разсъмване 10-и родопски форт превзема форта Аджийолу, а шипченци – Айвазбаба. Това е краят. Фортовете започват да падат един след друг. В 10 ч. българските полкове нахлуват в Одрин и турците искат прекратяване на огъня. Хиляди български кавалеристи обкръжават форта Хадерлък, където командващият одринския гарнизон Шукри паша се предава на полк. Генко Мархолев. По време на щурма българите губят 1298 убити и 6655 ранени войници и офицери. Сърбите – 274 убити и 1173 ранени войници и офицери. Същият ден (11 март) е атакувана и укрепената линия при Чаталджа, където 1-ва шопска и 9-а плевенска дивизия, без да знаят, че щурмът им е замислен само като демонстративен, помитат една конна и две пехотни дивизии. Турците изоставят укрепения град и се юрват към Проливите. Пътят към Цариград е открит.
Най-куриозното се случва на третия фронт – Галиполския. Там българското командване не предвижда дори демонстративни действия. Вестта за падането на Одрин предизвиква мощно “ура” в българските позиции. Сметнали бойния вик за начало на атака, турските войски панически напускат предните си позиции и побягват към фортовете.
Победите при Одрин и Чаталджа принуждават Османската империя да проси мир. Тези военни успехи довеждат до подновяването на прекъснатите преговори за мир и на 17 май 1913 г. е подписан Лондонският мирен договор. Според него Турция отстъпва на съюзниците всички земи на запад от линията Мидия-Енос в Източна Тракия. Албания е провъзгласена за независима държава. Договорът отбелязва края на Османската империя в Европа и освобождаването на обширни територии с многобройно население.
ПРИНОС КЪМ ВОЕННОТО ДЕЛО
Българската артилерия за първи път прилага използваните и досега прийоми като непрекъсната огнева поддръжка на пехотата, огневия вал, извършва нощна артилерийска подготовка и поддръжка на настъпващите войски. Огънят й се насочва от проникнал в Одрин български офицер разузнавач, който от минарето на една от джамиите докладва къде са турските цели и коригира стрелбата. Неслучайно 11 март става Ден на ракетните войски и артилерията на Българската армия, определен със заповед на министъра на отбраната от 7 май 1992 г. На този ден преди 92 години в 13 ч. е дадено началото на артилерийската подготовка на атаката на Одринската крепост. Проявява се и аеропланното отделение. Поручиците Продан Таракчиев, Радул Милков и Христо Топракчиев за пръв път във военната история използват самолета за разузнаване и бомбардиране на противниковите позиции. Също за пръв път на наш боен самолет лети и милосърдната сестра Райна Касабова, която пуска позиви над обсадения Одрин. В края на октомври 1912 г. своя принос във войната дава и младият български черноморски флот. Торпедоносци, командвани от капитан втори ранг Димитър Добрев, атакуват големия турски броненосец “Хамидие”. Взривен от торпедото на катера “Дръзки”, противниковият кораб на буксир с мъка се добира до Босфора и на практика излиза от войната.
............
..............
БУЛАИР
По време на сраженията при Булаир по време на Балканската война, турците атакуват българските позиции с около 38 000 души срещи 10 000 наши войници от Седма пехотна Рилска дивизия.
Българите извоюват блестяща победа - убиват над 5 000 и раняват около 10 000 вражески войници.
Българските загуби са 114 убити и 437 ранени!
...................................
СЛИВНИЦА
Войната на капитаните срешу генералите...
Битката при Сливница е решителнатата битка през Сръбско-българската война от 1885 г.
В периода 5.11 - 7.11.1885 г. българските войски спират атаката на сърбите, след което чрез яростни контраатаки ги обръщат в бяг, вследствие на което българският марш през сръбските територии стига чак до Пирот.
...............
...................
ШИПКА
В жестока схватка с шесткратно надвишаващ силите им противник руските войски и българските опълченци удържат Шипченския проход през Руско-турската освободителна война и изиграват решителна роля за крайния изход на войната. Кулминацията на боевете е през месец август 1877 г., но на практика защитата на прохода продължава много по-продължително време.
Подвигът на героите от Шипка е възпят в прочутата ода на Иван Вазов "Опълченците на Шипка".
...............
.................
ШЕЙНОВО
В края на м. декември 1877 г. Южния отряд на Руската армия,командир, генерал-лейтенант Фьодор Радецки, преминава Стара планина при трудни зимни условия.В състава на колоните са включени и дружините на Българското опълчение.Предвижда се дейстивие от движение срещу противниковите сили на южния склон на Шипченския проход и в укрепения Шейновски лагер, изграден недалеч от с. Шейново.
Битката се развива в два боя на 8-ми и 9-и януари 1878 г.
Шейновският турски лагер е изграден от Централната османска армия.
Опорен пункт на основните сили заели проходите на Централна Стара планина. Разположен е срещу южния изход на Шипченсикия проход.
Формата му е кръг с радиус 1,5 км с център с. Шейново.
Най-силно е укрепена източната част с дължина на отбранителната линия 2 км, с.Шипка - с. Секеречево (дн. Хаджидимитрово).
Отбраната е от две свързани линии. Първата е с основа от пет могили с разположени две батареи и стрелкови ложименти. Втората е съставена от пет редута, разположени за кръстосан огън срещу равна и открита местност.
Могилата Косматка, зад втората линия, е командна.
Тук са установени резервите на Вейсел паша. Другите участъци на лагера са отбранявани от 9 редута. В хода на битката землените профили са укрепени допълнително и усилени с дългобойна артилерия.
В лагера са разположени 11,5 табора и 29 оръдия.
Боят на 9 януари - IX-а стрелкова бригада и V-а Опълченска дружина атакуват и превземат централния Шейновски редут №2.
При заповяданата атака руските части не смеят да повдигнат глава.
От Опълченската дружина някой запява.
Вик: "Ура!" - и опълченците се вдигат, и независимо от кръстосания артилерийски и стрелкови огън, атакуват редута.
Руските части са увлечени- централният редут е превзет!
Към 12:00 часа в атака срещу турските сили на Шипченския проход преминава и централната колона. Главния удар нанася 55-и Подолски пехотен полк. Обходно движение осъществяват Брянският пехотен полк и Житомирският пехотен полк. С цената на 1 507 убити и ранени, централната колона сковава силите на турската групировка и недопуска тя да окаже помощ на Шейновския лагер.
Резултати:
Изправен пред неминуемо поражение, към 15:00 часа Вейсел паша изпраща парламентьор при генерал-лейтенат Михаил Скобелев с предложение за капитулация. Предложението е прието с условие да се предадат и частите при Шипченския проход.
Шейновската битка завършва с пленяването на цялата Централна османска армия (3 паши, 765 офицера и 22 000 войника). Броят на убитите и ранените е 4000 души.
Турция се лишава от най-боеспособната си армия към началото на 1878 г.
Окончателно е разкъсана отбранителната турска линия по Стара планина.
Открит е пътят за настъпление в Тракия и към Цариград. Общи руски загуби - 5 107 убити и ранени.
И така нататък, и така нататък - връщайки се назад в историята - до Александър и Ахил.......
........................................
По време на Втората световна война България на два пъти е била бомбардирана от англо-американската авиация.
С нищо непредизвикани бомбардировки...
Англо-американскит части срещат неочаквана и яростна съпротива и след вторият опит се отказват напълно от бомбардировките...
1943-1944 г. Подвизите на българските летци.
1943-1944г.Подвизите на българските летци ЗАГУБИ: 470 противникови летци срещу 19 наши!!!
"Българските летци се бият с ожесточение,като че ли защитават най скъпата светиня на света! За мен те изчерпаха понятието "ненадмината ярост в авиацията"!" - лейт. Едуард Тинкар
...................
Малко известен е фактът ,че Българската армия в края на 1944 напълно разгромява немската елитна, многоопитна, отлично въоръжена и отпочинала група армии "Е",с численност 550 000 войници - които се оттеглят от Гърция и Кипър.
Немското командване на групата армии имало глупостта пътьом да плени командването на българският корпус в Македония.
Царското българско правителство на България,опасявайки се от немска провокация, е било концентрирало 520 хилядна армия на западната граница.
Научавайки, че България влиза във войната заради инцидента в Македония, немкото военно разузнаване - Абвера, се ужасило.
"Това е краят на Германия!" - гласяла констатацията на Абвера.
Германия изключително разчитала на Групата армии "Е" за обръщане на хода на войната...
И наистина - с 30 хиляди по малочислената българска армия,въоръжена с остаряло немско оръжие, натикала в Югославските и Албански планини елитната група армии и за месец напълно ги разгромява.
Това е единственият път през войната ,когато немските загуби превишават загубите на противника им при равностойна битка. Американци и англичани са губили по трима войници на един немски,а Съветската армия по седем за един германец.
Трябва да се признае на германците отличното воюване през тази война.Само огромното числено и ресурсно превъзходство на техните противници и някои глупости на немското командване позволява на съюзниците да спечелят войната с тях...
http://e-lit.info/human/413-velikite-bitki-na-balgariya-1878-1944-g
