Dokazano e, che bylgarite sa turki a "novobAlgarite" sa poly-turci , zashtoto te sa bili nai-blizki do Syltanite / Osmanskata vlast.
Pri novobAlgarite e izmisleno enicherstvoto ot Kiose Mihail bei. NovobAlgarite ostanali ot Vizantiiskata imperiq sa pomognali otnovo da se sformira Osmanskata imperiq sled Timyr.
Най-обичам постове на тема история, които се позовават на "много извори", а няма цитиран нито един. Правят обобщения, за насилие спрямо предходни периоди без такова да е документирано никъде, докато обратното да е документирано ясно и от много източници, развиват неверни тези, а за капак и финала е повече от безумен. Нито доктрината на Османската империя е била да ислямизира местното население, нито да го обезкървява, нито да го подлага на каквато и форма на геноцид. Ако имаше такива намерения, днес този разговор нямаше да го водим.
Тракия е обезлюдена много преди да се появят османлиите. Калоян унищожава Пловдив и изселва оцелелите му граждани (само един пример за осъществяван от българи, ромеи и латини доста по-страшни неща от най-страшните извършени от османлиите в периода на завоюване). Българската аристокрация чудесно се интегрира в османската без да се променя предмета и на дейност, а т.н. кръвен данък хич няма за цел да "обезкърви" ама то трябва да се помисли малко, преди да се пише! АБЕ БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ НЕ ЧЕТЕТЕ ЛИ? ЕДИНСТВЕНИЯ ЖИД, КОЙТО МОЖЕ ДА ПРЕДАДЕ НЕПРЕВЗЕМАЕМОТО ТЪРНОВО Е ЖИДА КОЙТО Е НА ТРОНА И КОЙТО МИСТЕРИОЗНО ИЗЧЕЗВА ОТ ГРАДА. Убитите боляри и заточения Патриарх са тези, които са били вероятно на Трапезица и са отказали да се предадат след предаването на основния град и Царевец. Затова са били наказани болярите, а Патриарха заточен, но не и убит. Откачена работа. Търново е в пъти по-защитен, заселен и непревземамем град от Константинопол в този момент.
Да, то връзката с обесването на Левски и трети март е смисловата, след това ще се появи пак темата при Априлското въстание, евентуално около Ботев и след това почивка до следващия февруари, за да се почне отново.
Убеждението в правотата на моите думи не е необходимо. Историята, колкото и да им се иска на някои не е политическа наука, въпреки че се ползва активно за правене на политика. Науката история от Херодот насам е реконструиране на миналото на база на лични свидетелства, изворов материал за тях и вече създадени интерпретативни разкази за тях. В основата на всяка историческа реконструкция е негово величество ФАКТЪТ! Второ ниво в йерархията е за преките свидетелства за съответния факт (от участници, свидетели, наблюдатели) като изрично трябва да се подчертае и да се каже, че това са субективни свидетелства (историята обективира на база на субективното свидетелство и за това изворите винаги се цитират!), третото ниво е съответната авторова интерпретация на факта, към която освен изворовия материал той следва и може да обогати с други свидетелства свързани с факта, археологически данни, етнографски, антроположки, други по-късни интерпретации на този факт и т.н. целият инструментариум от помощни за историята науки, със съответното позоваване на източника и анализ на неговата стойност. Едва накрая идва и философско-етичната оценка на автора, която той може да направи на база на собственото си съвремие и неговите ценности - но тя изрично трябва да бъде маркирана като такава и да не ангажира коректността на историческата реконструкция!
Сега да погледнем предложения пост от гледна точка на тази йерархия и исторически подход (не мислех, че е нужно), защото несъстоятелността му е очевидна, но все пак:
1. Както е казано в увода и геноцид е модерно понятие с модерно измерение и то преди всичко свързан с насилствено и физическо унищожаване на големи национални и етнически групи (пример геноцидът над арменците, геноцидът над евреите и циганите, геноцидът над народите от Съветска Русия при Сталин и т.н. Към историческите периоди в по предно време и към процеси, които не са свързани с такава политика коректния термин е асимислация (тя може да бъде насилствена или доброволна) примери също много, последният от тях е "Възродителният процес" в България, която едва ли ползвайки посоченото определение бихте нарекли "геноцид", но е типичен пример за опит за насилствена асимилация (при това не първия и все неуспешен) над част от населението на България.
Това по отношение на понятията, за да сме коректни!
Всеки средно грамотен османист или човек с интереси към историята като наука може да ви каже, покаже и убедително докаже, че Османската империя в идеологическата си рамка не е продукт на "ислямската идеология", също не особено смислено използвано понятие, тъй като както и християнството и ислямът не е хомогенен и има много и най-различни "идеологии" в него, като и официални и неофициални разделения, които проповядват коренно различни доктрини. Но да се върнем на Осмнаската империя - идеологическата и рамка е изработена от християнски ренегати в двора на султан Орхан и продължена и развита от следващи такива, които представляват интелектуалния и управленския елит на Империята. Ня е компилация от класическите разбирания за универсална теократична монархия от християнски тип, каквато е Източната римска империя дълго време, подплатена с някои концепции на исляма. За османлиите в ранния период на империята се знае, че все още са първично ислямизирани и са далеч от интелектуалните и концептуални разбирания за исляма които ще се появят едва след завладяването на арабския свят и най-вече на Египет и присвояването на "халифата" от султан Селим в началото на 16 век. Не случайно повечето изследователи на Османската империя я наричат наследник на Византийската такава.
Какви са разликите обаче! Най-съществената е, че Християнсктата теократична монархия на първо място е нетолерантна към иноверците. Появата им на територията на дадена християнска държава, независимо от това дали изповядват друга религия или друг клон на християнството се преследва жестоко и безкомпромисно! За разлика от този основен фундамент за християнските средновековни държваи - без изключение, доктрината на Османската империя казва, че да ислямът е официална религия в империята, но тя е толерантна и дава право на всички народи изповядващи религията на "Книгата" да продължат да я изповядват без да загубят своите религиозни организации и култови центрове. Естествено рангът е свален и естествено, за да се развиваш в управленската и военнта йерархия на Империята следва да приемеш исляма! Точно обратно - Османската империя нарушава друго правило на исляма, че мюсюлманин не може да воюва с мюсюлманин и в резултат на това нарушение тя е наказана и унищожена от Тамерлан по един много категоричен начин. Възстановяването и става на Балканите с пряката подкрепа на християнските князове и християните. Малоазийскатие владения на империята се свеждат до ранните размери на бейлика от времето на Орхан.
Сега малко по фактите. От битката при Черномен до битката при Никопол, които са през втората половина на 14 век, османската империя води всичко на всичко четири битки с християниските държави - Черномен, Ключ, Косово поле, Никопол. Безлюдната Тракия е завладяна с лекота поради липса на каквито и да е съпротивителни сили и без никакви свидетелства за проливане на кръв (то няма и чия). Малкото останали градове се предават след слаба съпротива или директно! Сериозна съпротива е засвидетелствана при завладяването на Средец, където имаме три месечна обсада и т.н. Завладяването става на етапи - формален васалитет, фактически васалитет, военно присъствие, присъединяване на територията към Империята. В нито един от тези етапи не е засвидетелствано "масово избиване на хора" по-страшно от всичко преди или пък сериозна и съществена съпротива от страна на завладяваните. По сериозна съпротива е оказана в днешна Гърция, където ахейските и латински княжества се опитват по-организирано да се бранят срещу нашествието и подкрепата, която получават от запад е малко по-осезаема, а и това все пак е периферията на завладяването към този момент.
България (да кажем нещо и за нея) или по-точно българските държави към момента са единствените на Балканите, които не оказват никаква организирана съпротива (да не бъркаме първите два сина на Иван Александър и Момчил, те не са се били срещу османлиите). Владетелите постоянно и все по-унизително потвърждават своя васалитет и се отказват от сувернитет и територии, като най-страшното падение е предаването на Търново (не случайно фолклорът за Шишман е в Софийско, което е апанаж на двамата големи синове на Иван Александър, загинали в битка, а от самото Търново идва сподавеното мълчание за мястото и ролята на царя по време на обсадата и легендата за "жида" предал града - жид, който може да предаде града е единствено и само Иван Шишман, структурата на търновската отбранителна система не позволява града да бъде превзет дори да се влезе от една порта)
Няма свидетелство за пряко участие на български войници в битката при Никопол, а поведението на Иван Страцимир е всичко друго на не и героично, подобно на това на по-малкия му брат през целия период на завовевание с акценти влаченето на колене пред султана в Ямбол, падането на Търново и падането на Никопол и безславната му гибел след битката при Ровине).
Българската аристокрация - служебна и военна в по-голямата си част приема исляма и по този начин продължава своят статус на служебни или военни хора в империята. Демографските загуби от войните през 15 век, които се водят на българска територия са факт! Но, винаги има едно но:) Те са резултат не само на действията на Османската империя и армия - като цяло тя е бранела мирното население, а е извършвала репресии само над това, което се е биело срещу тях. Не е така, обаче с поведението на християнските армии, където засвидетелстваните случаи на "покатоличване" на населението са повече от тези на "помохамеданчване), а масовите насилствени изселвания на мирно население в посока на север от Дунав са доста по-насилствени и масови в сравнение с тези в посока Мала Азия - най-малкото Влад Цепеш е достатъчно популярен персонаж, за да сте информирани какво е правил той в Северна България и защо не е бил при Варна, за да се бие с османлиите!
Загубването на етнокултурната идентичност на българите в Мала Азия е невярно твърдение, те си стоят там като компактни общност до гръко-турската война през 20 век, когато заедно с гърците от Смирна (към 2 милиона) са изселени на Балканите, посоката на загуба на етнокултурна идентичност на българите през целия османски период е "гърчеене", не турцизиране!
С изключение на Родопския случай, който остава изолиран, свидетелства за масово помохамеданчване няма. Ислямизирането на българи върви по няколко линии - ислямизиране на аристокрацията, естествен процес, за да може тези хора да си запазат статута и да се развиват в рамките на империята (аналогичен с този при Василий Втори)!
Chetete i sledvashtite komentari mnogo sa interesni i obektivni,ne sa kato Rashevskite halucinacii !
http://dolsineq.blog.bg/history/2011/03/08/genocidyt-nad-bylgarite-v-osmanskata-imperiia-1396-1913.701901#last_comment
