АСПАРУХ
Аспарих пък зае с конните си отряди земите от двете страни на Истрос (Дунава), там където реката се влива в Понта (Черно море), и като се позова на договорите за владеене на тези земи от своите предци - гетите на Фретигер и Орфейла, още от времето на императорите Константин Велики, Валент и Теодосий, той се обяви за федерат на Източната империя под върховна-
та власт на император Констанс .
И беше приветствуван от всички тракийски племена на север от Хемус (Стара планина) като Белия конник - Освободител и Господар, пратен от Бога, от чиято уста излиза Мечът Двоуст Тракийски, според Светото Писание, и го наричаха още Ис-пе-Ре . сиреч Исус е Ре , защото утвърждаваше вярата на Арихите, че Исус е Възкръсналият Бог Ре (Словото) / Христос - Тонг-Ра .
Затова скоро беше избран от принцовете им за върховен цар над всичките племена в Мизия и Тракия, които направиха единен съюз и му се доброволно подчиниха до един.
И в тези радостни за Аспариха дни му се роди син, и като знамение за възстановлението на Древното Царство в Тракия, той го нарече Тер, по името на Великия Терес - основателя на Ста-
рото Тракийско царство, като казваше: „Ето, днес ти възстанових царството на дедите ти
и ти ще възстановиш цялата им династия.
А като влезнаха в Съюза на Аспарих ц всички останали племена на траките, говорещи богарски, от цяла Мизия и Тракия, името на сина му остана известно като Тер-вел, сиреч Повелител на Всичките , тъй като думаше Аспарих „Той ще ги управлява всичките".
А другия си син Аспарих нарече Сев , по името на великия тракийски цар Севт, което на древния богарски диалект означава Пастир, защото думаше: „Този пък мой син нека бъде духовен
пастир над народа и техен Пазител-Арих." И като стана младежът на означената възраст, сам Аспарих го посвети в сана и мистериите на Арихите, и името му стана Севарих , сиреч Пастирят-Пазител.
И тъй като богарските конни отреди започнаха да нахлуват и да се застояват в земите между Тимок и Понта, на юг от Дунав, чак до Хемус, това озадачи твърде много новия император в Константинопол - Константин Погонат15", който думаше: „Това не са федерати, но ето че кроят бунтовнически заговор против мене и не могат да бъдат оставени повече да безчинстват
за сметка на Империята.
Да ги ударим сега, докато са още слаби и не са ги последвали местните бунтовнически племена."
И като планираше да прави почивка и бани в Месемврия, Императорът реши да използува годишния си поход за преглед на войските в района , за да проучи ситуацията, пък ако има сгоден случай, да го използва да прогони Аспариховите отряди, колкото се може по-на север от границата.
И като събра личната си гвардия, която го придружаваше навсякъде, прибави към нея и всичките от най-обучените си елитни войски, и пое с корабите си към Месемврия за своите резиден-
ции там.
И като се застоя с гвардията си там, даде заповед на конницата си с няколко от отрядите да потегли на север към стана на богарите, като им заръча да изгонят неканените навлеци от Империята, да възстановят реда и да се върнат отново в Месемврия.
Така той подцени Аспариха и го презря, защото си думаше: „Това е едно от синчетата на онзи Патриций Кувред, дето царува на месец път от тука и няма как някой да му се притече на помощ.
Моят предшественик Констанс го допусна, защото прецени, че беше дошъл с малка дружина, очевидно бягайки от гнева на баща си и на братята си. Едва ли представлява достоен противник за моите стратези и все пак, за да не се самозабрави и укрепи тук в моите земи, редно е да бъде прогонен да си ходи, откъдето е дошъл
Но като достигнаха стана на богарите и го намериха твърде укрепен, романите пратиха вест на Императора, че се нуждаят от подкрепления, за да воюват с Аспариха и Константин Погонат
обеща да дойде с личната си гвардия от Месемврия.
А великият Арих на гетите и всички други богари - Аспарих беше много вещ във всички тайни и в мистериите на Тракия.
И ако и да не бяха многобройни войските му, той знаеше как с духовни сили да надмогне над по-многочислен неприятел, даже много по-многочислен.
И като призоваваше силите ангелски на древната реч, на помощ му идваха ангелски легиони, които всяваха ужас и паника сред врага, и отслабваха мишците му, така че накланяха везните на
победата към Аспариховите воини.
И като бяха обсадили стана му вече около десет дена, ето че надвечер на единадесетия, романите видяха, че се запалиха големи огньове навсякъде из Аспариховия стан и се чуха звуци на
тимпани, и музика и възклицания от хороиграние.
И като надникнаха пратените от романите съгледвачи, видяха странно знамение и обреди, в които нестинари тъпчеха огъня и играеха, и пророкуваха за победа.
И се четяха от жреци свещени текстове от Злато-писана Библия, но не на гръцки или латински, според обичая на романите, а на език, който те не разбираха, но който ги караше да потреперват, защото беше вещателен и силен, и при звука му се подгъваха и коленете на най-силните измежду тях, и сърцата им примираха. И като засвириха рогове, на съгледвачите се видя, че огнени войни наизскачват от пламъците сред нестинарите и се втурват
срещу тях.
И като извикаха от ужас, съгледвачите избягаха в стана на романите, та известиха на воеводите си какво бяха видели.
И като чуха това, всички се смаяха, като думаха: „Какви ли са тия пришълци, та между тях има Божии ангели?
Да не дава Господ, да воюваме против неговите воеводи, че как може да се воюва против тези, които не са от плът и кръв, но от огнена стихия?" И като се бавеше Императорът, настъпи отслабване в редовете на войските му, обсадили Аспариха, защото и времето премного се застуди, пък и богарски конни отреди ги атакуваха постоянно изневиделица и изчезваха, пак незнайно где, като привидения.
И настъпи голямо объркване сред романите, защото не знаеха с кого и къде да воюват, тъй като отредите не излизаха от Аспариховия стан, а незнайно отгде. И така стратезите им се чудеха относно целта на удара им срещу стана на богарите, след като атаките идваха от други мес-
та и не се знаеше срещу каква численост от войски воюват и къде са разположени основните сили.
А в това време Императорът прати вестоносци да съберат всички войски от гарнизоните в Мизия и да тръгнат срещу Аспариха, така че да се събере едно голямо множество. Но като обикаляше с кораба си на юг от Месемврия за още подкрепления и продоволствия, ето че настана слух сред войските на север, че флотата му вече не е в Месемврия, но вместо да им се притече на помощ на север, била тръгнала на юг към Константинопол, защото Императорът бягал, очак-
вайки поражение. И тъкмо когато цареше объркване в стана на романите, от укреплението на богарите излезе самият Аспарих на бял кон, облечен в бяло и препасан с препаска, на която пишеше обагрено в червено: „Цар над царе "; и на главата му имаше шлем с тройна корона, и държеше като копие пред устата си тракийска ромфея , вдигната срещу врага.
А след него се спускаше избраното му войнство също на бели коне, облечени в бяло и го следваха с вдигнати ромфеи. И като видяха романските свещеници знамението, че се из-
пълнява така, както е в Светото Писание, известиха на стратезите, че това е знак Христов, като думаха: „Да не би да воюваме против волята Господна с тези люде? Да не би да иде сам Христос, да ни накаже за греховете ни, както е писано в Апокалипсиса, и затова даже Императорът е тръгнал назад към Константиновите мощи за защита?"
И имаше голямо объркване, дотам, щото едни стратези заповядаха нападение, а други отбой.
И в този момент цялата българска войска излезе от укрепленията си и нанесе силен удар, връхлитайки от всички страни върху романските войски и върху стана им, а императорските под-
крепления от гарнизоните не бяха още пристигнали. Така, скована от ужас и паника, романската войска бе напълно разгромена и когато закъснелите подкрепления пристигаха на
мястото, те с ужас виждаха погрома над сънародниците си, и ста-ваха едно по едно лесна плячка за Аспариховата конница, която ги нападаше отвред.
И след като унищожи повечето основни сили на гарнизоните, които идваха закъснели на мястото на полесражението, Аспарих завладя лесно всички обезсилени крепости в цяла Мизия и заварди проходите на юг, така че цяла Мизия беше напълно в ръцете му, чак до Хемус.
По този начин, Константин Погонат загуби половината си империя; и беше принуден да подпише мирен договор и да признае, че земите на север от Хемус са земи на България по право
родствено и по правото на оръжието. Така Аспарих увеличи земите на Велика България, като ос-
вободи и прибави към нея Мизия и Понта чак до Хемус, и името му стана твърде велико сред всички богари, и оттогава го зовяха Аспарих Велики.
А като се възкачи на престола в Константинопол, новият император Юстиниан реши да се разправи веднъж завинаги с богарите на Кубарих , които обсаждаха многократно великия
град Тесалоника (Солун) и опустошаваха границите на Империята.
И като нападаше отредите на Кубарих около Тесалоника (Солун), Императорът смяташе да се отърве от богарите и от всичките роби-склави, които се бяха присъединили в бунта против
Империята. Тогава на помощ на Кубарих се притече брат му Аспарих и разгромиха легионите на Императора, та ги преследваха на юг чак до морето, където от ръката на богарите загина цветът на романската конница.
И като укрепиха двамата братя царството на богарите в Мизия, Тракия, Илирикум и Македония, ето че вест от изток ги смути. Защото измаилтяни бяха нападнали брата им Безмер, който отстояваше богарските земи, където Данапрум (Днепър) се влива в Меотидското езеро (Азовско море). И като остави сина си Тервел за съуправник в Мизия, Великият Аспарих събра многобройна войска и се запъти на помощ на брата си Безмер срещу хазарските пълчища.
И воюваше там до последния си дъх, да опази източните предели на Велика Богария. И се прибра при бащите си, херос при хероси. Светла е паметта му навеки.
