Народът ни преливаше от многочисленост към четирите посоки на света и не беше лесно да
се удържи.
А всичките ни царе бяха Пазители на Велики тайни и затова се и наричаха със сана Арих, сиреч „повелител" и „пазител".
И тъй, Повелител на пазителите по онова време беше Ари-арих и велико беше неговото царуване, защото всички произлезли от чреслата му царуваха сред множество народи.
Велик беше и синът му Аарих, т.е. „велик повелител", който бе възпитан сред великите императори в Константинопол, както вече стана дума, а внукът му Атанарих, бе отреден като „пазител на безсмъртните", но знаеш как стана защитник на злото заедно с император Юлиана
След него царува на трона на Арихите - Великият Аларих (391-410 г.), който беше пръв между братята си, предводител на множество като речния пясък, откъдето иде и името му.
Той първи покори вечния град Рим, а след него го покори Великият Теодарих (471-526 г.), пазителят на Божиите дарове, които опази за всичките си потомци.
Първи пък покори Константинопол за вечни времена, Великият Аспарих/Аспарух/ (665-700 г.) - Пазителят на Езика, защото той обедини всички говорещи богарския език в земите на предците си.
А той бе син на Кевурет (600-665 г.), който беше „двоен царски пазител", защото беше „пазител на царството", което беше земно и отвъдно.
И двете пазеше Кевурет/Кубрат/, и двете опази. Той пръв обедини всички земи на Богария. Той беше достоен потомък на Теодорет(418-451 г.), който пък създаде гетското царство в Тулуза.
А от синовете на Кевурет беше поверено на любимия му да опази най-важното - „езика свещен", защото видя Кевурет, че най-важно е да се опази езикът, защото който държи езика, държи всичко.
А синът му Баян, не опази езика, но се съчета с другоезични, затова остана и без дял в царството, но следваше брата си, а името му остана и до днес като Безмер, сиреч „без земя".
Любимият му, който опази езика свещен на дедите, той и запази народа, който го говореше, а това беше народ, народи и безсмъртни народи, защото говореха оня език, който е божествения от Едем, дето му и викаха „Бог-арски". Затуй и тези, що го говорят от века, та и до днес, се зоват богари (бугари).
Техен цар най-славен остана навеки „Пазителят на Езика" и така остана името му известно и до днес, сиреч Асп-арих.
Това бяха онези гети, които държаха дотам на богарския език, че не влезнаха в чуждоезичен съюз с никого. Те се и наричаха „чисти", т.е. „непримесени" богари (бугари).
Затова и не отидоха никъде, а си останаха във вечните земи на гетите-бугари отсам Дунава - при първата река, напоила Едем.
Другите синове на Кевурет - Кубмер и Безмер пък царуваха в Южна Панония, заедно с другите внуци на синовете на Теодарих Велики - Валамер, Тиудимер. Видимер.
А най-малкият му син - Алцех отиде в Галия, и след като беше посветен в чина на Арихите, прие името Родарих сиреч Арих на Рода. Него беси-гетите в Толедо избраха за свой цар и
той царуваше (705-711 г.) в Испания.
Но от всички тях най-велики се зацомниха вовеки Аларих, Теодарих, Кевурет и Аспарих.
Те четиримата заедно завладяха целия свят - от Британия през цяла Галия, Рим и Константинопол, чак до далечна Азия.
На тях си потомък ти, велики принце мой, Теларихе, и братовчедите ти са велики принцове навсякъде по света.
