Topic: Произход на българите !

[Svetlina]

В търсене на значението на името българи
Сряда, 16 Ноември 2011 04:41

Според един от най-старите митове от Волжка България името българи се извежда от покровителя на древните българи - добрия дух вълк. Те изобразявали на знамето си вълча ( „булг” ) глава ( „ар” ), поради което другите започнали да ги наричат булгар - вълчи или черноглави хора.

В друг, по-късен мит от История на Джагфар се разказва, че от незапомнени време в поречието на р. Кубрат (Ефрат?) съществувала държавата Самар (Шумер?), в която българите принадлежали към най-почитаното съсловие на военните, откъдето дошло името им. На самарски език думата „бал”/”бул” означавала „господин” , а „гар” - „воин”, „герой”.

 

Тези митове имат интересни сходства с древен Шумер. Първият мит по-горе със значението на името шумери - „черноглав народ” или черноглави хора (Дж. Камбъл, „Източна митология”, С., 2004), а вторият с приложения от Хари Сагс шумерски „Списък на царете (лугал)”. Буквалното значение на лугал е „велик човек” от „лу”-човек, и „гал” велик, което с времето придобива смисъла „цар” (Величието на Вавилон, С., 1998, стр.37).

 Не подлежи на съмнение, че народ с името българи е съществувал много преди да го впишат в хрониките си древните автори. Невъзможно е обаче да се даде категоричен отговор кога се е появил този народ и какво означава името българи. А и българите, за разлика от други народи, нямат самоназвание, като напр. немците - Дойче Ло(й)те.

Още в  Ранното средновековие с утвърждаването на новите книжовни традиции имената на народите започват да се извеждат от библейски прародител или от героичен воин, от който произхожда името на народа (епонимен произход на името).

І.А От библейски персонаж:

585г. - Византийският хронист Йоан Едески извежда името на народа от библейския Булгар.

ІХв. - арабинът Ибн ал-Калби (819г.) сочи българите като „потомци на Яфет, сина Ноев”.

По-късно други арабски автори продължават тази традиция: Ибн Кутайби (живял до 844г.), Ал Батрик (арабизиран грък, живял до 940г.), Ал Масуди (писал в периода 920-940г.).

ІХ-Хв. – в преписка между хазарския хаган Йосиф и испанския министър Хасдай Бен Шапрут се споменава общ библейски призход на българи и хазари като потомци на Яфет.

Библейският произход (от Булгар) е посочен и в „История на евреите” от Йосиф бен Гурион, издадена през 1540г. в Цариград; в апокрифната книга Яшар ХVІв. (от Яфетовия внук Булгар).

С изчезването на хазарите от писмените паметници библейският Хазар се заменя с Бертас: „На Гомари, другия син на Яфет, се родили двама сина: един на име Булгар, а другият - Бертас” (в хроника на персийския писател Мирхонд от ХVв.)

Руската летописна книжнина, развила се под влиянието на византийската и старобългарската, също следва библейската традиция, но със значителна промяна на имената в библейското родословие, като Булгар (Болгар) остава, но неговите братя са наречени Словен, Рус, Коман и Истер.

І. Б От полумитичен вожд - герой :
Хв. - византийският автор Йосиф Генезий:   „От господаря си Булгар (-иос)”.
В неговата хроника, както впрочем и при Лъв Дякон (Паул Варнефрид) и Михаил Сирийски, името на кан Аспарух е заменено с неригистрирано в по-ранни хроники име на български вожд Булгар.

Йосиф Генезий дори смята, че цар Борис І не само е съвременник, но и е подчинен на Булгар.

ХІв.- Лъв Дякон: „...по името на своя племенен началник Булгар...”.
ХІІ в.- Михаил Сирийски: „от Кубратовия син Булгар”.
Т.нар. „координатна система на Библията”, изоставена от по-късните автори, преживява силен разцвет по време на Българското Възраждане.
В препис на Зографска история (1785) се твърди, че българите получили името си от своя първи цар Болг: „Болг на восточния страни и землю повоева и усвои, и се своим народом поселя се, и назваша ся Болгари”.

„История во кратце о болгарском народе словенском. Сочинися и изписа в лето 1792 Йеросхимонах Спиридон” , макар да възкресява библейската традиция, съдържа редица авторови добавки: внася уточнението, че при подялбата на континентите между синовете си Ной отрежда Европа на сина си Яфет. От шестия син на Яфет - Мешех (Мосох) води потеклото си „болгарском народе словенском”.

Изброени са и няколко предисторически крале: Илирик (той влиза в равноправни отношения с държавата на Александър Македонски и Рим), Бладил и Колада. От синовете на Колада - Брем и Болг водят началото си бремите (немците) и болгарите: „ Болг завоева Тракию, Македонию, Далмацию, даже до Белое море и до Рим. И той бе подобен отца своего ... повеле нородови зватися именем его Болгаре...”
Цитирам този текст, защото той е в явна опозиция с традициите на средновековните християнски хроники. В тях периодизацията на световната история е по схемата на „четирите велики царства” на пророк Даниил : Вавилонско, Персийско, Македонско и Римско.

„История во кратце...” няма успеха на Паисиевата „История славеноболгарская о народе, и оцарей и о светих болгарских и о въсех деяния и бития болгарская”, но последователите й във фолклора, възрожденската, дори научната литература са много.

Г.С.Раковски, със сигурност е разпознал компилацията на Йеросхимонах Спиридон по Йоан Зонара, но прави опит и за по-широка аргументация. Предполага се, че е ползвал освен късни преписи на „Византийска история” на Никифор Грегора и някакви други компилации: „от Болга (от цар Болг) се назовал наш народ болгари” („Българска старина”, С. 1984, Съчинения, т.ІІІ, 375-339).

Д-р.И. Богоров в края на житейския си път и книжовната си кариера , през 1892г. приема формулите на Зографска история и на историята на Йеросхимонах Спиридон, макар в по-ранните си съчинения да ги отхвърля. В „Третье упътване за българский език” , издадено във Виена, Богоров „сродява” българския вожд Булгар с Рюрик І : „Бългер и Юрюк или Рюрик биле от едно колено”.

Интересно е, че дори ренесансов автор като Й.Х.Енгел (1797г.) също е склонен да допусне, че името на народа произхожда от неговия вожд : „Кой може да смята, че е невъзможно народът да получи собствено от последния [Булгар] определено име”.

В една бележка в „Цариградски вестник” през 1851г. възрожденският просветител Йордан х. Константинов (Джинот) прави неочаквана корекция на библейско-героичния произход на етнонима българи и заявава: „Болгарин е производен от Бог...”.

През 1910г. В.Котлянин в „Ний българите. Произходът и името ни” в същия стил пише, че българите са „велика тайна над тайнствата” , „всевишний или премудрий Бог”.

М. Димитров, който без преувеличение може да се нарече предшественик на едно течение в съвременната историография, което включва Бибилията в историческите извори, но изчистена от всякакъв религиозния мистицизъм, наслоявания и пр., е може би единственият сериозен български учен, който я използва.
B труда си „Изчисляване по именника” ( В: Кубрат”, 1927г., с. 39-40) той се опира на „Анонимен римски хронограф” (354-354 г.) и изтегля генезиса на българите в дълбока древност в Европа. Изследва детайлно връзката между Зиези (български вожд според хронографа) и Зизе (град на слънцето) и посочва съответните топонимни отбелязвания в Равенски космограф, Пеунтенгериановата карта, географията на Птолемей, спомената още от Присциан и от император Юлиан в беседата му за слънцето и пр.

С бога на слънцето Зиези акад. Димитров обяснява европейския произход на българите и значението на тяхното име. В Кубратовата Велика България „...не захождало слънцето, затова и историкът я нарича Bulgarorum globuс - земни глобус на Българите... Оттук водиме и народното си име Българи и България - Земята на синовете на слънцето”.

Марко Марков (Прабългарите - познат или все още загадъчен за науката етнос”, 1981,С. с.26-29) подкрепя слънчевата етимологията на М. Димитров, но според проф. Марков, обяснението на значението на името българи трябва да се търси в шумерските исторически извори и език.

 


ІІ.Тотемен произход на името българи
Най-ранните легенди за него са датирани приблизително и са разпространени в обширен регион. Характерни са и за фолклора на т.нар. казански татари, потомци на волжките българи. Една от тях - за сърната има интересно потвърждение и за Балканския регион от византийския автор Прокопий Кесарийски, който пише, че българското племе утигури имало за тотем сърна.

В българския фолклор отгласите от този ранен култ са много, от които най-известен е „сур елен”. Рисунки на елен има и в старобългарските археологически паметници.

Езиковедът Борис Симеонов ( „Източни извори за историята и названието на Аспаруховите българи”, С.1979, с.49-58) е може би най-горещият привърженик на теорията за тотемен произход на името българи и има редица съмишленици в академичната историография.

Според проф. Симеонов името идва от „булга” ( животинче от рода на златките, белките, самара, собола, самура) и означава „горди, ловки, красиви и изящни хора като булгата”.

Цв. Тафраджийска („Към въпроса за етногенезиса на прабългарите...” и в юбилеен сборник „Българско средновековие”, 1980, с. 40-50), смята, че името българи означава „ Ловци на самури, „самурджии”, в по-широк смисъл „булганджии”. Тук обаче предполагаемото тотемно название е по-скоро синоним на конкретна стопанска дейност.

Чувашкият учен Г.Е. Корнилов през 1973г., без да посочва изрично вълка като тотем на древните българи, изтъква, че името българи означава „вълци”.

ІІІ. Топонимен (хидронимен) произход

Тази теория в продължение на векове е била най – разпространената, с най-много привърженици, защитаващи различни исторически хипотези за произхода на българите, но извеждащи името им от река Волга. На особена популярност се радва през Възраждането и след 1878г., най-вече в средите със силно изразени русофилски настроения. Началото й е поставено с Дуклянски летопис.

ХІІв. - неизвестен монах от градчето Дукля (Дуклянската област ( в Сърбия) е влизала в границите на Първото българско царство и след унищожението му през 1018г. там са се пазели документи за български държавни традиции ) пише: „Безброй множество народи се появили откъм голямата река Волга, от която получили името си; наистина и до ден днешен, българите се наричат така по името на река Волга”.

Особеност на Дуклянски летопис е, че в него българското летоброене започва с княз Борис І - една българска традиция за начало на ново летоброене след всяко по-значително историческо събитие, което се потвърждава и по-късно от кореспонденцията на цар Калоян.

ХІІІв. (до 1253г.) - епископ Богухвал преповтаря твърдението от Дуклянски летопис : „От името на река Волга”.
1326 (1359)г. - известие от византийският историк Никифор Григора: „Има една страна, която е на север отвъд Истър, и през която тече голяма река. Местните жители я наричат Булга(...) От името на тая река те получили името си бу(ъ)лгари...”.

1553г. белгийският дипломат на австрийска служба Ожие Бусбек отбелязва: „Смята се, че българският народ е дошъл тук от скитската река Волга, когато повечето племена доброволно или насила са сменяли земите си. Така че българите, така да кажа волгарите, (носят името си) от споменатата река.”

1587г. немският дипломат Райнхолд Лубенау: „ Истинските стари волгари или българи, наречени така следователно от скитската река Волга.”

Появата и утвърждаването на тази теория, включително в текстове с нерелигиозен характер, е изключително интересен факт, защото във всички източници за българската история Волга е наречена Ател/Атил , освен това хидронимът е регистриран значително по-късно, когато вече името българи е било утвърдено и многократно отразено в писмени източници на европейски и азиатски народи. И досега наименованието на реката се смята с неустановена етническа и езикова принадлежност.

От името на река Волга извеждат значението на името българи :

Мавро Орбини (1601), Рико (1665), Джон Барбари (1671), Киевский синопсис (1674), А. Манкиев (1715), Г.К. Дриш (1718), Й. Кемпелен (1740), Христофор Жефарович (1741), Георг Прай (1761), Паисий Хилендарски (1762), Ербело (1776), Йован Раич (1794), Луи Огюст Феликс Божур (1794 -1799), Афанасие Нескович (1801), А.Л. Шрьоцер (1809), Н.М. Карамзин (1818), Ю.И. Венелин (1829), Христаки Павлович (1842), Йоан Стоянович (1845), Е.Т. Тунерели (1854), Д. Ивайловски (1860), Хунвалфи (1877), О. Протич (1888), В.Ф. Кудрявцев (1897), Иван Шишманов (1899), Ив. Манолов (1917), Н.П. Андриоти (1951), Ф.И. Гордеев (1969)

Още през 1907г. д-р Ганчо Ценов остро критикува привържениците й: „ Реката Волга се явява един вид пенкелер за турската школа, чрез което тя е в състояние да изкара всяка дума за татарска. Атила е татарска дума, която значила Волга - цар; българин е татарска дума, която значила Волга - човек и пр.”. Според него : „Болгар ще да е сложна дума от бул и гар”. Д-р Ценов смята за неизяснено значението на името българи.

Хидронимната етиология вече е напълно изоставена.

ІV. Позиционно-локационен подход

При него се правят опити значението на името българи да бъде изведено от местата, където те са пребивавали временно или постоянно. Основоположник на този подход е П.Й. Шафарик, който през 1837г. дава следното тълкуване на значението на името българи : „От бул- и-гари значи край, област, окръг”.

Главни последователи, макар защитаващи различни тези за произхода на българите, са:

Ст.Шангов (1926), който обяснява значението на името българи така: „Болгар е сложна дума значуща българин - бол Арийски с други думи човек идещ от Болг Арийски, днес Бактрия”.

А.Б.. Булатов (1965), който в българи вижда жители на центъра.

Руският археолог го извежда от „господстващо племе в държавата” и синоним на „голямата, главната ръка”.

В. Гюзелев, П. Дражев („Славяни и прабългари в нашата история”, 1966) : „Днешното наше народностно име, наследено от прабългарите, е преминало у другите народи чрез аланите. Те са нарекли прабългарите вероятно българон в смисъл на хора, които живеели в покрайнина на планина”. Същата теза защитава и историкът-османист Руси Стойков: българон - на афгански „живеещ отвъд планина”.

Петър Добрев (Каменна книга на прабългарите, 1992; Непознатата древна България, 2001) извежда името българи от жители на Бактрия и Балх.


V. Други теории

Те обясняват значението на името българи със социални характеристики на етноса и представляват особена смесица от данни от исторически извори за войни, въстания и т.н., като същевремнно са израз на субективно отношение, а нерядко и само на второто.

Още през 1587г. австрийският дипломат Райнхолд Лубенау, който обяснява значението на името българи и с река Волга, отбелязва в дневника си : ” Някои смятат, че името българи идва от думата балбан (боричкане, биене), което ще рече балгер (борци, разбойници) и че хората от този народ трябва да са били немци, войнствени хора и борци”.

Други популярни представители са:

1853 И.Н. Березин: „Българин значи размирник”.

1872г. В.Томашек : „Българин значи разбърквач”, но и „смесен народ”

Най-авторитетен от всички застъпници на това направление е унгарският тюрколог А. Вамбери, който дълго пътешества в Близкия Изток и Средна Азия. В неговите историографски и етнографски бележки (1882) е отделено място и на българите, чието име според него означава „ бунтовник, метежник, въстаник”.

1926г. Д. Дечев: „Българин значи който се сърди, бунтар, борец”.

1927г. Й.Немет : „Този, който подстрекава в метеж, метежник”.

1978г. Д. Немет : ”Булга, това е ...народ революционен”.

1979г. Й.Вълчев: „Българи означава „велики хора”,...българин...”човек от хора велики; син на хора велики”.

VІ. Хибридни теории
Акцентират върху генезиса на българите и обясняват името им със смесения произход на етноса. Подкрепят се от български и чуждестранни учени. Някои от най-известните представители са:

В.Н. Златарски : „Името „българи” има събирателно значение и е било общо както за кутригури, тъй и за утигури - име, което те са носели, когато са били обединени под една власт и в една държава... Разбирайки така името „българи” ние сме склонни да приемем етимологическото му обяснение, предложено от проф. Томашек”. (История на българската държава през средните векове, т.І, 1970, С.)

Д.Дечев (1926) - българите са смес между западните хуни и източните германци, преди всичко остготите и гепидите. Особеното в тезата на акад. Дечев е, че той смята българите за късно появил се народ, едва през ІV-Vв.

Ст.Младенов: „Това, което днешните учени наричат „симбиоза” на хунски и германски народи, сами хуните добре са означавали името българи, „смесени” (1927); „смесени, разбъркващи, подстрекаващи в бунт” (1941)

VІІ. Историографски

Предпочитан е от лингвисти и някои историци. Изследва преките заемки от един език чрез друг (калки).

В някои латински извори името българи е преведено като жител(и) на укрепен град/ строител(и) на укрепен град. От латински език това обяснение на значението на името българи (фосатиси) е минало в редица други езици: готската дума бургар, персийската наукарда, арабските балад и калалат, османската бургаз, гръцката кастрофилакас, които с някои незначителни различия в семантиката определят името българи като жители на градове.

От историците най-известният привърженик на тази теза е гръцкият учен Андонис Керамопулос (1945) , който прилага доказателства, че името българи е възпрето в гръцкия от латинския език. В гръцки превод значи „пиргари”, тоест кастелани, от гр. Пиргос „глина”, „крепост” (на латински кастело).

Най-изявеният привърженик в България на жители/строители на градове е д-р Хр. Тодоров-Бемберски (1981, 1993), в чиято докторска дисертация има подробна обосновка.(„Името българи- история и същност”, С., 2004). От всички пет хронологични класификации в специализираната литература за значението на името българи, неговата е най-пълна.

За произхода, езика и прародината на древните българи вече има над 20 хипотези, повечето от които датират още от ХVІІв. Изглежда, те продължават да се увеличават. Някои от тях са дежурно припомняне на опровергани от археологическите проучвания, новите наративни извори , изследвания и лингвистичните анализи стари тези. Други са вътрешно противоречиви или съдържат механични сглобки, в трети има странни твърдения или се базират на догадки и т.н., но истината за далечните ни прадеди продължава да вълнува не само професионалните историци и специалистите от различни области, свързани с историята, но и много граждани.

Колкото до професионалните тълкуванията за значението на името българи, засега няма нова или оригинална концепция, а преповтаряне или перефразиране на някои от основните теории за значението на етнонима.

Полемиките са полезни и нужни, но за замяната на постоянната функция на историографията (да съхранява дълговечната информация ) с прагматичната й функция („това, което действа най-добре”) не може да се каже същото, независимо дали се прави на криворазбрано професионално, медийно или друго ниво.

[Subeyi Kurt]

Чувашкият учен Г.Е. Корнилов през 1973г., без да посочва изрично вълка като тотем на древните българи, изтъква, че името българи означава „вълци”.

100 професора 100 хипотези.  Булгарите са говорели тюркски език близък на чувашкия и затова може би да има известна истина

http://www.google.com.tr/search?q=g%C3%B6kt%C3%BCrk+bayra%C4%9F%C4%B1&hl=tr&prmd=imvns&tbm=isch&tbo=u&source=univ&sa=X&ei=Ad8XT_jNN8L88QOnnLC2Cw&ved=0CDkQsAQ&biw=1280&bih=835

[ЖАРКО ЖЕГЛЕВ]

Edno interesno mqsto v Bosna teketo Bulagara(Blagay) . ili kakto se znae  Sarı Saltuk tekkesi.

Bulagar Tekkesi Bosna Hersek TRT

[Svetlina]

Престанете вече срам ме е от вас

За неизяснените въпроси около старите българи

Едни от големите празноти в  българската историческа наука се дължат на системното омаловажаване  на българския етнос в създадената от кан Аспарух държава, както  и на продължителната липса на интерес и изследвания за съдбата на древните български племена, останали извън нейните предели.

Историко-географският ареал на името българи в античността и средновековието е огромен. Името се  среща във всички географски посоки : от Урал до Атлантическия океан, от р. Кама до Афганистан (дори Индия) и на юг до Средиземно море. Това изключително широко разпространение на етнонима води до свързването му с редица етноси, спорове около тях и противоречащи си теории.

Причините за белите петна, както  в по-раншната така и  в  съвременната официална историография, са много. Най-общо, те могат да се очертаят в следната широка  рамка: преоткриването на античната елинска и римска книжнина през Ренесанса и създаденият пиетет към нея  предпоставят както бъдещата атеистична насоченост на хуманитарните науки, така и безкритичното възприемане от просветените умове на Европа на характерната за Рим и Византия (Източна Римска империя) дълбока омраза и пренебрежение към съседните им древни народи, наричани от тях диваци и варвари.

 Такъв подход предполага не само "римоцентричен" възглед за историята и културата на древните народи, но изключва  християнството и историческата надеждност на неговото писмовно наследство  в хода на формирането на европейската цивилизация.  В българския    случай        този  най-общо очертан изследователски подход   се допълва и от щедро финансираното от Руската империя, претендираща за Трети Рим,  славянофилство. Неговото влияние оставя силен отпечатък върху следосвобожденската историография,  дори  до наши дни. Фактор, разбира се, е и сводът от политически документи как да се пише история след 1944г. (виж документалния сборник "Съдът над историците. Българската историческа наука. Документи и дискусии 1944-1950", С.1995,т. І,АИ "М.Д."  съставители: В.Чичовска, В.Мутафчиева, Д.Панайотова, Е.Нончева, Зл. Николова и Цв.Величкова)

Смятаният за родоначалник на българската историческа наука проф. Марин Дринов (1838-1906), избран по-късно за академик на БАН, не включва (пра)българите в генезиса на българския народ: " ... защото този въпрос си нема место в историята на наший народ, който не е техен потомък и нема нищо общо с тех, освен само името, което той случайно прие от тех." (М.Дринов,Трудове по българска и славянска история, т.І,1909).
Друг български академик и историограф Константин Иречек (1854-1918), изказва не по-малко краен възглед, в пълен разрез с историческите факти, който изглежда и до днес  не е изживян , особено в езикознанието: "... прадеди на днешните българи били не шепата Исперихови българи...", а славяните, тъй като "кръвта на финските българи, която текла предимно в жилите на дворянските родове в същата българска страна между Дунав и Балкана, както се вижда, отдавна се изпарила." (К.Иречек, История на българите, 1886г.)

Цитираните по-горе исторически авторитети игнорират всички научни натрупвания по въпроса през епохата на Българското възраждане и задълго предопределят насоката на интерпретациите.
Отхвърлянето на държавнотворческото значение на българския етнос в създаването на Аспарухова България неизбежно води до извода, че става въпрос едва ли не за случайно възникнала   държава  и незаслужена неблагодарност на потомците "към подаграта на Константин ІV Погонат" (ироничната  забележка е на П. Добрев, "За държавата и властта", ИК "Галик", С., 2003).
Действително, при подобна гледна точка Дунавска България не само се разглежда извън контекста на държавническите традиции на Старата Велика България, но  се пренебрегват сравнителни изследвания на българската  с византийската  държавна система или, в най-добрия случай, те са "полезни", доколкото са направени в опозицията неразвита-развита. Сведението на Михаил Сирийски, че т.нар. от римляните варвари, казвали на местното население: "Излезте. Сейте  и жънете. Ние ще ви вземем като данък половината от това, което сте давали досега." (Христоматия по история на България, С., 1978, т.І, с.24), се смята за непотвърдено. 
В някои историописи създаването на България напомня приказка за непозната в историята на света готовност на местно население не само да се подчини на непознати чужденци-нашественици, но и спокойно да изчаква завръщането им още в първите две десетилетия след създаването на държавата, напр. при военните походи на кан Аспарух и кан Тервел.
От друга страна, изключително силният акцент върху върху славянския фактор в новосъздадената държава, всъщност замазва съществената разлика между етнос и етноним. Всеки етнос е сложен резултат от развитие на  генетически, икономически, културни и религиозни процеси  на базата на териториално и езиково единство, а етнонимът е само негово название.
Вероятно като своеобразна  екстравагантност  би следвало да се приеме и изключването на Анонимен хронограф (латински превод на гръцката хроника на Иполит за събитията от  до 230г. сл. Хр.; "Анонимен фронограф", 1958г. превод: проф. В. Тъпкова-Заимова) от изворите за българската история. Макар  да има известни основания за спорове, доколкото преписите на Иполитовата хроника  се различават, това е първото споменаване на българите от средата  на ІV век (353-354 г.).

Поради липса на други  извори, се определя като измислица написаното в "Хронография"
("Всемирна хроника") на Йоан Малала (491-578), според когото българите участват в Троянската война в ХІІІв. пр. Хр.: "Ахил заминал заедно с Атридите, като водел своя собствена войска от три хиляди души, наричани тогава мирмидонци, а сега българи." (Йоан Малала, 1959г., С., стр. 206, прев. Г. Цанкова-Петкова).

В изключително интересната си и стойностна докторска дисертация покойният Христо Тодоров -Бемберски, систематизира в кратка справка разпилените в различни исторически трудове сведения за нападенията на Византийската империя от българите през V - VІІв. ("Името българи -  история и същност, С., 2004, ИК "Огледало", стр. 21-23).
Предлагам на вниманието ви резюме от цитираната по-горе справка. В скобите, след автора , са посочени годината на издаването на български и страницата  от съответното произведение.
Както и може да се очаква, българите са представени като крайно негативен образ.

479г. -  Сражения (на българите) в Панония срещу готите. (Йоан Антиохийски, 1960, 32)

480г. -  "Племето на българите, което по-рано не било познато, нахлуло в Илирик и Тракия" (Зонара, 1968, 150)

488г. - Отправилият се от Константинопол за Рим остготски крал Теодорих в Панония  "унищожил и бълг. цар Бузан, като извършил голяма сеч на отредите му"   (Павел Дякон, 1958, 410)

493г. -  Докато траела  вътрешноготската война между Теодорих и Одоакър "...българите  жестоко опустошавали цяла Тракия. През същите дни огромен пожар опустошил Константинопол" (Павел Дякон, 1958, 410)

499г. -  Българите разгромяват 15-хилядна римска армия край р. Цурта в Тракия (реката не е уточнена; Комес Марцелин, 1958, 313)

501г. - Българите нападат провинциите Илирик и Тракия и "се завръщат преди да се разбере за тях" (Теофан Изповедник, 1960, 233)

502г. -  Българите безпрепятствено оплячкосват Тракия  "по обичая си" ( Комес Марцелин, 1958, 313)

505г. -  Като съюзници на византийската войска българите водят сражение с готите при Маргус. Готите побеждават и си възвръщат Сирмиум (Касиодор Сенатор, 1958, 313)

512г. - Император Анастасий І  (491-518) "постороил така наречената Дълга стена, която стигала от Голямото море (Черно море) чак до Силиврия (на Мраморно море) поради нападенията на мизите, т.е. на българите и на скитите." (Зонара, 1968,51)

513г. - "Узурпаторът Виталиан превзел Тракия, Скития и Мизия до Одесос и Анхиало, като водел със себе си множество хуни и българи".(Йоан Малала, 1959, 209)

514г. -  Същият Виталиан с хуни и българи във войската си стигнал до Константинопол (Теофан Изповедник, 1960, 234)

517г. - "Българите отново нападнали Илирик и някои от ромейските военачалници им се противопоставили със своите отряди. Но понеже онези си послужили с магии и заклинания, (те) претърпели позорно поражение... Звезда-комета предсказала тяхната гибел" (Зонара, 1968, 151)

530г. -  Началникът на илирийската пехота и конница, федератът Мундо, води успешно сражение с българите (Комес Марцелин, 1958, 313)

535г. -  Военен сблъсък между българи и редовна римска войска край р. Янтра (Комес Марцелин, 1958, 313)

535г. - Българите нахлули в Мизия, пленили и отвели стратега на Илирик, хуна Акум(Аскум) (Скилица- Кедрин, 1965, 203)

538 или 539г. -  Двама български царе с множество българи и с "дронго" опустошават провинциите Скития, Мизия и Тракия (Теофан Изповедник, 1968, 237-238)

540- 542г. - Споменатият вече началник на федератите Мундо отново се сражава с български отряд в Илирик (Теофан Изповедник, 1960, 238)

до 550г. - В завършената през 551г. "Римска история" римският историк Йорданес отбелязва, че император Юстиниан Велики (527-565)  "се противопоставил в многобройни сражения  на херули, гепиди и българи, които опустошават често Илирик..." (Йорданес, 1958, 333-334)

В "Гетика", завършена към средата на VІв., Йорданес определя постоянното местожителство на (пра)българите така: "Над Понтийско (Черно) море се простират местата, обитавани от българите, които са станали твърде известни поради лошите последици от нашите грехове." (Йорданес, 1958, 337)

560г. -  Лангобардския крал Албоин (560-572) "довел със себе си в Италия множество хора от различни племена, които били покорени или от други крале, или от самия него. Затова и до днес селищата, в които те живеят, наричаме гепиди, българи, сармати..." (Павел Дякон, 1958, 413)

569г. - Сирийският епископ от гр. Митилина, Захарий Ритор, в книга ХІІ на своята "Хроника"  (кратко допълнение на Птоломеевата география) поставя българите и на север от Кавказ: "Зад вратите (прохода Железни врата в Кавказ, днес Дербент) (живеят) булгари със (свой) език, народ езически и варварски, те имат градове и аланите имат пет града..." (Захарий Ритор, 1941, 165)

585г.- Интересен епизод от българската история предава Павел Дякон в "История на лангобардите". Лангобардите,след продължителни войни с аварите се настаняват в Панония. Една нощ "внезапно върху тях налетели българите, наранили повечето от тях и погубили мнозина. Те толкова много вилнели из лагера им, че погубили самия крал Агилмунд и отвели в плен единствената му дъщеря" (Павел Дякон, 1958, 411)

597г. -  Византийският стратег Петър, брат на император Мавриций, оглавил поход от Одесос (Варна) до десния бряг на р.Дунав срещу течението. Някъде след устието на р. Осъм ромейската войска се натъкнала на 1 000 българи, които "си вървели безгрижно, понеже между ромеите и хагана имало мир". ( Теофилакт Симоката, 1959, 334-335)

598г. - Приск, поел поста на стратега Петър, "довел по реката (Дунав) корабите на Сингидунум (дн. Белград), разрушил града, изгонил българите от него и започнал да застроява града. Когато настъпила зимата, и едните и другите се завърнали в земите си", т.е. българите отново заели Белград (Теофан Изповедник, 1960, 252)

618г. -  Българи и авари обсаждат Солун (Деянията на св. Димитър, 1960, 135-136)

626г. -  Българите заедно със славяни и гепиди в състава на аварската войска обсаждат Константинопол (Теофан Изповедник, 1960, 259)

631 или 632 -  Междуособна война за наследството на аварския престол между българи и авари. След поражението на българите, 9 000 от тях заедно със семействата си потърсили спасение при франкския крал Дагоберт (Фредегарий, 1958, 389)

634 - 635 -  "Господарят на  уногундурите (българите) Кубрат... въстанал срещу хагана на аварите", изгонил войската му и сключил мир с  византийския император (Ираклий), (Патриарх Никифор, 19601 294)

Списъкът, направен от д-р Хр.Тодоров -Бемберски,  не е изчерпателен, но е безспорно, че името българи не само е познато, но и широко разпростряно от Каспийско море до Алпите през V-VІІ-в.

Няма нито едно доказателство, че създаването на Дунавска България  от кан Аспарух е някакво неочаквано събитие за средновековния свят. Много интересни са Актовете на Шестия вселенски събор, проведен през 680-681г. в Константинопол, в които официално е вписано името на държавата България: "Дойдох при вашия Свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме във войната с България. Защото аз поисках още отначало да дойда на Събора и да помоля да стане мир, така, щото да се извърши нещо, което да обедини двете страни, та нито едните, нито другите да се измъчват..." (Из речта на сирийския презвитер Константин от Апамея, произнесена на 09.08.681г. на 16-то заседание на Събора, Гръцки извори за българската история, т. ІІІ, 169-170).
И още едно интересно сведение за образуването на България. То е  от църковния събор  в Константинопол през 869г.: "Римският апостолически престол - казват папските легати - някога е управлявал  и владял двата Епира -  Стария и Новия, цяла Тесалия и Дардания (Скопската област), в която днес се вижда градът Дардания, която страна сега от тези българи се нарича България... Тъй като българите по право са  си завоювали  тази своя родина, ето те от толкова години владеят това, което са завзели". ( Блазиус Клайнер, История на българите, съставена в 1761г., С., 1977, с.69)
В същото произведение  Блазиус Клайнер влиза и в своеобразен задочен спор със средновековните автори: “Смятам, че е станало така главно затова, че този извънредно войнствен народ, слабо загрижен за писмеността, е бил склонен повече да върши славни и достойни за споменаване дела, отколкото да ги описва".
В едно много интересно изследване на Николай Чернокожев ("Български възрожденски идентификации -  приложенията на християнството, стр.16 http://balkansbg.eu/bg/blog-balkan-ident/142-balgarski-vazrozhdenski-identifikatzii-prilozheniyata-na-hristiyanstvoto.html) са разгледани съвпаденията в изводите на Блазиус Клайнер (цитатът по-горе) и Христо Ботев (статиите му "Народът. Вчера, днес и утре", в. Дума на българските емигранти, бр.1 и бр.2 от 10 и 25 юни 1871г.;  и "Излечима ли е нашата болест" , в. Знаме, бр. 11/16.03.1875). В тях Ботев остро критикува "православно-идиотическата култура", възприета от Византия и ширеща се в Османската империя и необходимостта от освобождаване от  чуждото: "Както с приемането на византийската култура ние се показахме маймуни и достигнахме да бъдем робове на азиатските варвари, така и със сляпото подражание на Европа ние ще достигнеме да бъдеме робове сами на себе си".

Имплицитно подобна теза прокарва и сър Стивън Рънсиман (1903-2000), британски историк и дипломат, състудент и приятел на Джордж Оруел от колежа Итън) в "История на Първото българско царство"  (С., 1993, ИК И.В.-С. ООД с оригинално заглавие The History of the First Bulgarian Empire, 1930).

 Разбира се, в този текст не се дават никакви съвети как се пише история. Доколкото той силно натежа от цитати, струва ми се, че една шеговита поетическа илюстрация, (пак цитат!) ще е удачен завършек. Нейният автор не е поет, а покойният акад. Димитър Ангелов , който е обичал  да се шегува, че кан Аспарух се  плашел само от две неща-  от историци и белетристи. (Д. Ангелов, Спомени, С., Парадигма, 2004, с.210)



Влезе Аспарух във столицата Плиска -
всеки да го види се натиска.
Па се братски със славяните прегърна,
ала в миг от ужас се сърце му преобърна.
Затресе се вождът като лист-
зърнал бе го белетрист!
Свърши, рече, в книга ще попадна...
ще ме правят монгол, лют и кривокрак,
па ще ми измислят и злощастен брак...
Що ли трябваше ми Дунав да минавам
и държава нова тука да създавам?!

 Написано от Миранда, 01.11.2011 г.

[ibrahim65]

Престанете вече срам ме е от вас

Svetlina този израс не е за теб ама и към теб имам една молба
не пуштай бе мила такива чаршави давай линка само стига.

[Subeyi Kurt]

Svetlina този израс не е за теб ама и към теб имам една молба
не пуштай бе мила такива чаршави давай линка само стига.

И то все преповтарящи се неща останали от КПСС БКП или от новата хиндоарийска школа. И тя се прави че не знае че е в Помашки форум и нахалства въпреки че и аз я предопредих да дава само линкове от чаршафите.

[Turas]

1913г.Разорението на българска Тракия●Destruction of Bulgarian Thrace

1913г.Разорението на българска Тракия●Destruction of Bulgarian Thrace

[Subeyi Kurt]

Темата е за произход на българите а не Балканската война. Както винаги пак си се оспамил.

Вологез, май  че България не е спечелила в тази война а, кво ще кажеш. Гледам че нападателите нещо не споменават за по 5 на нож 
и че за пръв път в историята те са употребили самолети за да бомбардират Одрин и околностите.
Турците също пишат за зверствата  и геноцида над мюсулманите в Тракия от тази война започната внезапно от БГ очаквайки че Русия и Сърбия ще ги подкрепи но се излъгаха  защото Одрин бе един и не можаха да си го споделят. После бягане назад в паника заедно с ятаци и помагачи. Войната е най-последното нещо което може да предприеме една държава. Ей това го запомнете и го предавайте от поколение на поколениеza за да не ми плачете после като тука.  

[Svetlina]

Ти ако  си  пасивен  казвай  щети се найде колай

Султан Селиме, така и не разбрахме кой от двамата си: Селим Мрачния или Селим Пияницата?! Или си Селим Велинградски?

[ibrahim65]

Скопски институт: македонци, българи и сърби със сходно ДНК

ДНК на македонците е сходно с ДНК на българите и сърбите, обяви Институтът за съдебна медицина в Р Македония, цитиран от телевизия „Канал 5“. В сравнението на ДНК профилите са участвали Р Македония, България, Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватска и Косово. В изследването не са участвали гърците.

Изследването на Института за съдебна медицина е продължило 6 години. Учените са използвали ДНК профили на жертви на престъпления. Резултатите са станали достояние и на международната научна общност.

Данните са показали, че населението на Хърватска е най-сходно по ДНК с босненското и сръбското население.  Според скопските учени ДНК на албанското население в Косово е най-различно от ДНК на другите балкански народи.
http://kanal5.com.mk/default.aspx?mId=37&egId=13&eventId=85663

[skoti3]

Еврика нищо ново, дори до някъде нормално.

[ibrahim65]

Бившият премиер Димитър Попов: БКП раздаде на свои 2,2 млрд. долара

- Преди идването на нашето правителство България е имала $2,5 млрд. резерв. Подсказа ми се, че част от парите са използвани неясно за какви цели. Тогава положих усилия да изясня въпроса и в крайна сметка се разбра за какво става дума. Партията е раздала $2,2 млрд. Трябва да уточним, че използването на тези пари се е контролирало не от Министерството на финансите, а от висшия партиен Синедрион - Политбюро.

А на ПОМАЦИТЕ трънки въпреки че и те имаха право на тези пари.
Ако се бяха раздали на бедните няма значение от кой етнос са
щяха да си останат в България за да се завърти средният бизнес.
http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1168194

[skoti3]

Не знам какво има общо това с темата, но комунистите си ги раздадоха парите на свои хора. Независимо от религията, кой е бил комунист на високо ниво парите бяха в него. Те са малко хора, и някои хора дето са милионера са именно от това милионери. И някои хора като Попов се правят на ни лук яли ни лук мирисали бяха съпричастни с това. Но лошото, че и днес никой не говори да се отнемат незаконните пари и да се вложат в държавата.

[Svetlina]

Бившият премиер Димитър Попов: БКП раздаде на свои 2,2 млрд. долара

- Преди идването на нашето правителство България е имала $2,5 млрд. резерв. Подсказа ми се, че част от парите са използвани неясно за какви цели. Тогава положих усилия да изясня въпроса и в крайна сметка се разбра за какво става дума. Партията е раздала $2,2 млрд. Трябва да уточним, че използването на тези пари се е контролирало не от Министерството на финансите, а от висшия партиен Синедрион - Политбюро.

А на ПОМАЦИТЕ трънки въпреки че и те имаха право на тези пари.
Ако се бяха раздали на бедните няма значение от кой етнос са
щяха да си останат в България за да се завърти средният бизнес.
http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1168194

И Тодор ВЪЛЧЕВ , не само Димитър Попов!!!!
А пък журналята и ТЕ СЕГА РАЗБРАХА, горкичките....

[Turas]

http://www.20four7.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=2623%3A2012-01-20-21-17-18&catid=196%3Ahead-lines&Itemid=540