Колега, аз съм написал "днешният град Казан", а не "град Казан" 
. Иначе градът, в който се е родил Атиле Туки, се е наричал тогава Биш-Балта. Това е селището, което променя името си във времето, за да се нарича днес Казан .
"Джагфар тарихи", колега, е една чудесна книга. Но не само тя е източник за българската история. Съществува и "Чолман толгау", "Шан казъ дастанъ", "Нариман тарихи" (което не е "съвсем" "Джагфар тарихи") , "Приказка за Кър-Багъл", "Болгар-ботър дастанъ", "Бану-чечечек дастанъ", "Бабсак Кисек дастанъ", "Акбизат дастанъ" и т.н. Част от тези книги са от един общ епичен цикъл, наречен "Олуг болгар толгау".
Успех!
Тези източници не са свързани с Хуните и Хунският съюз,от друга страна не говорят и убедително за тюркски произход-това са епоси,история за Волжките Българи(Нариман тарихи) и пр.,кое говори за тюркски произход!?
Дори датите за написването на тези "източници" са малко съмнителни не само поради времето на тяхното писане,но и поради преписите,които са запазени до нас.
Аз ви давам Олимпиодор- съвременник на Донат(Мундзук) и Харатон(Руа),Приск- съвременник на Атила и Бледа(макар и войник,добре обрисува нещата при посещението си в двора на Атила).А вие ми давате епоси.Ми тогава да поговорим за Махабхарата и Рамаяна и за митичните Арияна и Балкхара(владетели на силата)
.
Публикувам една рецензия на Живко Войников-който сравнява археологията с източниците за района на Приволжието:
".......Силното източноиранско присъствие в този район, до масовата тюркска експанзия, е в основата на т.нар. ”пермски зверин стил” – находки на предмети и украшения изпълнени според каноните на звериния стил. Самата култура на волжкобългарските племена е идентична със салтомаяцката.
Известни са около 20 паметника от ранните волжки българи. /А-СССР,стр.23-28/ Ограничени са между реките Свияга, Кама, Волга и Чермшан. Като цяло са само погребални комплекси – могилници. Няма данни за масивно строителство и каменни градежи, явно ранните волжки българи са предпочитали дървото като основен строителен материал, както пише и Ибн Фадлан.
Преобладаващи са погребенията в прости грунтови ями, със западна ориентация на скелета, намиращ се в положение на гръб, с оскъден погребален инвентар. Повечето от ямите са със засечки при изкопаването (заплечки), върху които се е поставял дървения капак.
Откриват се и по-различен обред, свързан с могилника от Большие Тыганы, където се откриват съпътстващи погребения с части от конски скелет и погребални маски, сребърни и от кожа. Смята се че принадлежат на угорско население.
В съседните райони на Южен Урал, турбослинските и караякупските племена, имат по-друг обред: могилни погребения, каменни насипи над могилата, наличие на „тайници” за полагане на съпътстващия погребален инвентар, дървени ковчези. Срещат се групови погребения на 8-10 човека. Откриват се паралели с Южен Сибир, таштъкската култура, протокиргизите. /А-СССР,стр.77-81/
Така че най-ранния етап от съществуването на Волжка България, показва сармато-аланска културна принадлежност. Ибн Фадлан посочва също някои алански обичаи при волжките българи, като поставянето на знаме (алем), пред къщата на починалия, използването на трикраки масички (финдз), отрязването на кичур коса от близките по време на траура, съвместното къпане на мъжете и жените, по време на празник, обичай посочен и от Ал Бируни за иранското население от каспийското крайбрежие около гр.Амул (съвр.Азърбайджан), индоевропейски по произход, съществувал и при славяните в деня на лятното слънцестоене.
Ибн Фадлан, описва и погребалният обред на волжките българи: “когато някой от тях умре, то те го измиват по мюсюлманския обряд (става дума са началото на ислямизацията), след което го слагат на кола и го откарват до мястото на погребението. Слагат тялото на земята и го очертават от всички страни. След което започмат да копаят по очертанията. След като изкопаят гробната яма, изкопават „пещера” (явно е искал да каже ниша), в една от страничните стени и там поместват тялото. Така в тази страна погребват своите мъртви”. По красноречиво описание на аланския погребален обред, яма или катакомба с подбой, едва ли може да се намери и в съвременните учебници по археология!......"
"......Да се върнам към обективните процеси на етногенеза протекли в Поволжието. Може да направим следните изводи:
1. Алано-прабългарските племена, заедно със сувари, барсили, аскали проникват в Поволжието, не директно от Кубратово България, а след 100, 150 години. Те произлизат от племената подчинили се на хазарите, като част от тях не са участвали в Кубратовия съюз, като савирите например. Причина за миграцията, пръвоначално към Северното Черноморие, а после и на север са арабските нашествия.
2. В Поволжието попадат в смесена угрофино-сарматска среда. Родовете носещи името българи, стават държавнотворческата основа на бъдещия племенен съюз.
3. Самоназванието на населението на Волжка България е било аси. Племенно се делят на българи, сувари, аскали.
4. Преселенията на големи маси кипчакски, печенежки и оймекски (йемекски) племена, води до постепенна тюркизация на езика им.
5. Ислямът се налага като основна религия. Племената които не я приемат, суварите, част от угрофинските народности /мордва, марийци, удмурти/, отпадат от волжкобългарското единство. Названието българин се превръща в символ на тюркоезичен мюсюлманин. Постоянните конфликти с руските княжества изтощават страната.
6. Монголското завладяване нанася силен удар на демографската структура. Загиват големи маси население, на тяхно място идват други кипчакски и тюркски, татарски племена. Изчезват старите родовоплеменни общности, но възникват нови. Днес почти всички тюркски народности, изключая малоазиатските тюрки, се формират като общности, във времената на монголското завоевание и наследилата го улусо-орденска система.
7. Разпадът на Монголската Империя, води до възникването на няколко улуса, области управлявани от синовете на Чингис. Тези улуси започват да се наричат Орди. Последва няколоковековна борба за преразпраделяне на чингиското наследство. Освен принцовете с чингисидска кръв, в нея се включват и различни енергични пълководци като Ногай и Едигей, които също създават свои орди и ханства. Тези войни са свързани и с придвижване на големи маси от хора. Например ногайците мигрират от Дунавската делта до Южна Волга и съвр.Казахстан. В Средното Поволжие възниква Казанското ханство, с център новопостроения гр.Казан, от него се отделя Касимовското ханство. В Крим възниква Кримското татарско ханство. Името Волжка България излиза от употреба. Единствен спомен за нея е само града Булгар.
8. През 14-16 в. протичат процеси на етническа и верска консолидация. Названието татари, се носи първоначално от представителите на новата чингисидска служебна аристокрация, но постепенно прераства в синоним на тюркоезичен (кипчакоезичен) мюсюлманин, като паралелно се използва и самоназванието бесермени – мюсюлмани.
9. В рамките на Руската държава, присъединила Поволжието, тези процеси продължават до възникването на татарско национално самосъзнание, изявило се във втората пловина на 19-началото на 20 в. В рамките на РСФСР и по-късно СССР, тези процеси продължават, катализирани и от ограничената татарска държавност, каквато предаставя Татарската АССР. Ръстът на татарското самосъзнание, обезпокоява Сталин, в годините непосредствено преди началото на ІІ-та Св.война. Той започва твърде рискован екперимент с този народ, като се опитва чрез обработването на татарските интелектуални кръгове и пренаписване на историята, за да се изведе на преден план, древноволжкобългарския пласт като водещ в етногенезата, за сметка на реално основния, златноорденски пласт. Целта е да се омаловажи значението на Златната орда за историята на поволжките тюркски народи.
10. С въстановяване на татарската държавност, слез 1990 г., макар и в рамките на Русия, татарското самосъзнание, навлиза в нов етап от развитието си. Тук се преплитат различни геополитически интереси – западни, руски, турски. Движението на т.нар.”Булгаристи”, се стреми да реанимира ислямските идеи на ваисовското движение, преплетени със сталинските виждания са волжкобулгарската народност. До момента те нямат тежест в татарското общество и не се приемат на сериозно, тъй като отричат най-главното, наличието на изграденото във вековете татарско национално съзнание!
Така или иначе, на лице са сложни вътрешнш процеси на самоидентификация и самоизява, протичащи в татарското общество. Те не са изолирано явление а само част от глобални подобни процеси наблюдавани в цялото бившо съветско пространство, изразяващи се в деструкция на някогашната руска държавна общност. Показателни са противоречията между руси и украинци за наследстото на „Киевска Русь”, между осетинци и карачаевобалкарци за названието алани, между чуваши и татари, за наследството на Волжка България.
Тези процеси, ни засягат дотолкова, доколкото, се използва и спекулира с въпросите за историята и произхода на древните българи, както и наличието на претенции върху тяхното наследство. В това отношение татарските „булгаристи” са особенно агресивни. В програмата на булгаристката организация „Болгарский национальной конгрес”, приета в Казан през 1997 г., се казва: „Имеется немало исторических свидетельств того, что болгарские племена, даже разделившись, ощущали себя частями единого народа. Согласно европейским источникам, Дунайская Болгария в начальный период своего существования признавала главенство правителей Волжской Болгарии”.
Интересно какви са тези източници, сигурно „Джафар тарихи” и как Волжка България ще е сюзерен на Дунавска България, при условие че Волжка България възниква 100-150 години след основанието на Дунавска България, а самата Волжка България е подчинена на Хазарската държава и придобива независимост, едва след разгрома на Хазария от Киевска Рус. Характерно за татарските „булгаристи” е неприеманато на каквито и да е съмнения в изначално тюркския произход на прабългарите......"
http://www.protobulgarians.com/PODSTRANITSA%20NA%20DR%20ZHIVKO%20VOYNIKOV/volzki%20bulgari.htmИ не на края по важност е посоката на разпространението на имена свързани с нашият етноим- Памир-Персия-Арабският свят:
“Муза-и-булгар”, блестящ златен филигран, разпространен в Персия, “Булгарина” –тамбура с дълга дръжка на Балканите и в близкият изток. “Чарм-и- Булгар” /български цяр/ е лекарство,използвано в Памир- запазено е и до днес. “Булгаро” е макара за вдигане на тежести в Персийският басейн,Булгур-начин за съхранение на житото и пр.
Поздрави.
