Един от първите писмени източници, които упоменават маджарите с новото им име унгарци е византийският географски обзор “Върху управлението на империята”, написан от Константин VII Порфирогенат, умрял през 959 год. Той причислява маджарите (megyer) като едно от унгарските племена (Hungarian tribes). За съвременниците на този документ терминът “унгарско племе” е бил ясен и не се е наложило да бъде обясняван подробно. Най-вероятно, тук "унгарско племе" ще рече "оногурско племе", племе от областта Оногурия.
В съвременния словашки език, държавата Унгария се нарича Uhorsko. По законите на историческото развитие на словашкия език, в този термин "uhor-" не означава "ugor" а "onogur", т.е., оногури - българи. Това е така, защото в много думи на прото-словашкия език, носовият звук "on-" се е развил при съвременния словашки в "u", а съгласната "g" в "h". Например, древната прото-словашка дума за гъба е звучала до X-ти век като "gomba, gonba", с носово "o". В съвременния словашки език тази дума се е трансформирала на "huba". В съвременния унгарски език обаче тази дума е останала точно във началната си форма - "gomba" – гъба. Така че, Uhorsko значи всъщност Онгорско - Оногурия.
Като последно доказателство за нашата теза може да се приведат данните и коментариите, които прави българският йеросхимонах Спиридон в своята “История во кратце о Болгарскомъ народе словенскомъ”, написана през 1792 г. [4]. Коментирайки разказа на Цезар Бароний за нашествието на хуните в Европа той пише, че около 370 година на север от Черно море са живели народи унгурски. По-нататък той описва известната битка станала на 9 август 378 г. при Адрианопол между византийските войски, водени от император Валент и готите, които преди това са подирили спасение от хуните в северните предели на империята. Източните ромеи губят битката, а Валент е изгорен жив в една вила. В състава на победителите обаче сигурно са влизали освен готи, още и други народи. И наистина, в своята История Паисий Хилендарски пише, че готи и българи са победили Уалента във войната. Живелият през XIX-ти век поп Йовчо от Трявна отбелязва нещо подобно “...Уалент, когото убиха българите”. Йеросхимонах Спиридон е по-подробен като пише, че Валент е победен от унгрите и българите, които след това опустошават цяла Тракия и Македония. След победата българите остават в Тракия, а унгрите отиват на север до Алпия Юлиас (Трансилвания) и там остават. Вероятно всички тези домашни автори са ползвали някакъв непознат за нас източник, щом толкова категорично твърдят, че в тази битка участие са взели българи и някакви странни унгури. Много чужди автори - Амиан Марцелин, Евсевий Хиероним, Комес Марцелин и др. също пишат, че в състава на народите, навлезли по това време в Източната римска империя са участвали готи, алани и хуни, като под алани и хуни може да се разбират указаните българи и унгури.
По времето на тези събития, урало-финските племена на бъдещите маждари все още живеят на изток от Волга и трябва да се минат поне два века, преди те да я пресекат за пръв път. Ясно е, че в тези текстове названието “унгури” няма нищо общо с бъдещите маджари и още по-сетнешните унгарци. Употребата на етническото название “унгури” за народ, който действа съвместно с ранните българи около Адрианопол (дн. Одрен) през 370 г. и населява Северното Причерноморие показва, че всъщност става дума за оногурите, централното ядро на тогавашния български етнос.
От тези многобройни примери виждаме, че терминът “унгури, унгари” е употребяван далеч преди появата на маджарите в Европа и е асоцииран с названието на едно от българските племена, оногурите, което е централното вътрешно ядро, излъчващо българските владетели от династията Дуло. Пристигайки в земята на оногурите, маджарите асимилират местното население, сред което са и оногурите, като в очите на близките и далечни народи приемат тяхното име. Вероятно, от маджаризираните местни оногури се пораждат по-сетнешните секели, които пишат чак до 15-век с особени рунни знаци. За околните народи маджарите стават известни като унгарци, т.е. като жители на Оногурия, земята на оногурите.
http://protobulgarians.com/ungaria-onoguria.htm