Виж сега какво пишат историците за Добруджа и гагаузите. Струва ми се, че историята всеки си я интерпретира както на него му е угодно.
Може би най-големият абсурд, станал реалност в наше време, е обявяването (от някои турски и руски учени) на гагаузите в Молдовия, Украйна и Средна Азия за тюрки или направо турци. И тъй като не може с лека ръка да се игнорира православната им християнска вяра, се стига до невероятния абсурд да се говори за “християнизирани тюрки”.
Целта е ясна - да се разцепи компактната българска общност на някогашните изселници от България в Бужака, и отчасти е постигната. Можем ли да си представим как биха се обърнали в гроба онези смели и твърди българи, защитници на Калиакренската крепост от османлиите, пък и техните потомци, съхранили легендата за саможертвата на 40-те български девойки, хвърлили се в морето, за да защитят родовото си българско достойнство?! Какво биха сторили, ако разберат, че техните потомци след 600 години са станали... турци?
Според Д. И. Гургуров, автор на сериозното изследване “Гагаузите - потомци на тюрко-огузите или славяно-българите”, публикувано в Кишинев през 1998 г., прадедите на гагаузите, преселили се в Буджак, са основно от съседна Добруджа и околностите на град Варна. Селата Гайдари, Конгаз, Табака, Ново село, Кирсово, Чадър и някои други, са основани от преселници от Северна Добруджа, която в днешно време се намира в състава на Румъния, а в селата Авдарма, Бешалма, Бешгиоз, Дисгинджа, Джолтай, Димитровка, Етулия, Казаклия, Караклия, Кирит-Лунга, Кирсово, Копчак, Томай, Червеноармейск, Чишмикьой, Чумай и градовете Вулканещи, Чадър-Лунга, Комрат - основно са преселници от Южна Добруджа и околностите на град Варна.
Най-старото заварено от завоевателите добруджанско население е било подложено на репресии. Под заплахата от физическо изтребване, то губи матерния си език. Но запазва християнската вяра. Друга част - т.нар. гаджали, губят и езика, и вярата си. Името българин въобще изчезва. Една малка част все пак успяла да запази българския си език и християнската си вяра, получава названието тукани.
Векове наред Добруджа е воинско вървилище. Изходен пункт за султанските завоевания на изток и османлиите не са допускали тилът им да бъде застрашен от еднородно българско християнско население.
Мнозинството от днешното население на Северна и Южна Добруджа са потомци на по-късни, едва от 19 в., преселвания на българи от Балкана и Тракия - най-вече овчари от Котел, Жеравна, Раковица, Ичера, Панагюрище, Ямбол, Сливен, Загорието, Македония, че и чак от Кешан на Мраморно море.
Прадедите на т.нар. гагаузи се преселват в Буджак (Бесарабия) основно през 1806-1812 г. Руските власти са ги записвали като българи. И много по-късно се появява тюркската версия за произхода на гагаузите.
За първи път прозвището гагаузин, според Димитрий Гургуров, влиза в официално обръщение през 1869 г., чрез записките на проф. В. Григорович от Новоросийския (Одески) университет. Като пътешественик той посещава съвсем за кратко Комрат и впечатлен от турския език, употребяван от тамошните българи-колонисти, става може би неволен автор на лъжливата теория за тюрското произхождение на гагаузите. В книгата си “Не заблудата, а лъжата за гагаузите”, тюркологът проф. Емил Боев пише:
“Гагаузката идея беше внесена сред българите, известни и с прозвището гагаузи, от страна на чужденци, изпълняващи определени политически задачи. Но чрез привърженици сред самите гагаузи, стремящи се към тяхното отделяне от българите в бившия Съветски съюз се превърна в държавна политика. Руски и азербайджански учени се стремяха да открият у гагаузите небългарски черти, за да ги утвърдят чрез тях като тюрска общност. До Втората световна война Турция не търсеше научни доказателства за произхода на гагаузите, тя просто ги обяви за турци и премина към вербуване на своя “пета колона” сред тях.
http://rodnoto.com/page.php?143
