Славянския език е индоевропейски, разпада се на диалекти още преди 2000 години, като първи е бил диалекта на дакийските славяни, който включва в себе си много черти от езика на местните траки. От този диалект са се развили днешните литературен български и литературен македонски (произлязал от западни български диалекти с голяма сръбско влияние), както и черковно славянския.
Балканджи-това са предположения.
Няма исторически данни за "славянският" освен старобългарският писмен език от времето на Симеон и Петър.
Има археологически култури,които нямат нищо общо с лингвистиката и също се основават на предположения защитаващи една или друга приета теория.
Според някой историографи славяните се споменават за пръв път в писмените източници под формата "oxhabnvos" (Псевдо-Цезариус около 525 г.).
От друга страна така наречените слависти приемат,че племето Венеди споменато в "Деянията на готите" от историците Иордан, Плиний Старши, Тацит и пр. са западни славяни,пренебрегвайки факта,че може да става на въпрос за илирийското племе Венети.
От средата на VI-ти век насетне византийските автори (Прокопий Кесарийский - 555 г.) наричат определени племена на север от Дунава с името "Sclabhnoi" или "Sclaboi", а западните латиноезични автори (Иордан, 551 г.) – "sclavini, sclavi"
Върху тези източници се основава цялата "славистика",като се стигна до там да определят и Антите и ВенеДите(венеТите) за славяни,което в последно време на пълно се отрича.
Ако теглим чертата какво получаваме-Получаваме,че:
-Антите не са славяни,а ираноезични племена сродни на Сарматите()археологията го доказва)
-ВенеДите,ВенеТите са илирийско племе(траки)
-А източниците за склавите са така у мешани-в началото се споменават заедно с аварите,в последствие с българите-като наименованията българин-склав в някой източници се използват като синоним-Ибн Фадлан,Михаил Мокса и пр.
Да се заровим повече:
Известно ни е,че Пелопонес е изцяло с Българска Топонимия-преименувана от гърците през миналият век с техни гръцки аналози:
"Монемвасийска хроника" ,която бе отхвърлена, най-вече от гръцката наука,а сега призната за автентичен източник от 10-11 в,съдържа твърде важна информация, че аварите и "славяните" завладели Западен Пелопонес по времето на император Маврикий /562-602 г./, установили се трайно в областта, като прогонили завареното гръцко население.
В този източник склавите и аварите не са разграничени едни от други-т.е. по пътя на логиката може да се стигне до извода,че са еднородни или близки племена.
В 527 г. българи, славяни и анти нападат византийските владения в Илирия и Тракия. Това е първото исторически документирано появяване на славяните на историческата сцена, свързано с мигрициите към Балканите. Две години по-късно, в 529-530, българи нападат Малка Скития, Долна Мизия и Тракия.
Колкото и да се ровим в източниците не намираме документирано самостоятелно "славянско" проникване на Балканите-то е комбинирано или с аварите или с българите-като в редица случай се загатва за лингвистична съподчиненост на етнонимите:
авари-славяни и българи-славяни.Ако вземем и арабските източници стигаме до парадокса,че българите и славяните са синоними обозначаващи един народ или тип народ-т.е. или българи=славяни или българите са славяни.
Ако се основем и на византийските източници-авари-славяни,можем да предположим,че българите и аварите са били славянски народи имащи сходни обичай,език и вярвания.Но все пак това,както и повечето неща в Историческата наука е само ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ.
Но да не забравяме,че единственият документиран славянски език от ранното средновековие е БЪЛГАРСКИЯТ.И преди схизмата е определил развитието на всички ХРИСТИЯНСКИ Славянски езици.Това се потвърждава от различното развитие на християнските славянски езици и балтийските-в които християнството прониква през 13-14 век.
Поздрави.
