ИСТОРИЯ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРСКИ ИМЕНА. НАЗВАНИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ И МЕСТНОСТИ ДАДЕНИ ОЩЕ ОТ ДРЕВНИ ВРЕМЕНА. От I век до XII век.Някога древните българи са назовавали селищата и планините с особени имена. Някогашната крепост Дуросторум българите са наричали Дръстър. А, старото име на Варна е било - Одесос.
Българите, където и да са живяли са наричали местностите и градовете със свои български имена.
Характерното за българските имена още от древни времена е, че са давали окончания на повечето думи: за мъжки род окончанието е било "А", за женски род - "ВА".
На историческата карта на България са нанесени имената на най-старите селища. ( от "Кирило - Методиевската енциклопедия" БАН,1985г.)
Името на главното българско светилище Мадара, което на древнобългарски е означавало "свещено място" често се е използвало през VI, VII,VIII век.
Освен това име в българския етимологичен речник. I-III. са и други думи използвани като говорими в различните краища на България.
Например в източна България хората са използвали имена, които и днес използваме:
Дръстър, Карвуна, Мадара, Тутракан, Шабла, Каспичан, Синдел, Чирпан, Абоба - старото име на Плиска.
Другата дума е "боила", чийто превод на старобългарски означавала болярин.
Думите: рът, рид и урва се срещат и на изток от балканите. Имената на върхове и планински дялове са се запазили и днес: Руй, Руен, Бурел, Миджур, Бунай, бохот - предполага се че произлиза от "бох" - градина, другото наименование за градина е "лахан" - зеленчук или градинар. Произлиза от думата "лаха"(леха) и се е използвала през IX - X век.
Думите - галата, верегава, колубря са имали по две форми - едната за мъж, другата за жена. Думите от мъжки род завършвали на "а", а за женски род с "ва". В родопския край хората казвали на върхът - "врохот" или "връот". Днес старите родопчани си използват същите думи.
През 1070 г., в източните Родопи се използва думата "лаханара" за определение на градинар.
Определителни окончания древните българи са използвали и през X - XII век: галата, турда, орша, бутра, мадара, чукара, мачката, гъвана, тънтава, плъскова, чубра, рабоша, обай - гора, байна - баша. Някои от думите и днес се използват като наречия и в различните райони на България, особено в родопския край и в югозападна България.
Неотдавна имах един случай в Сандански, едно малко дете беше паднало в една локва и старата жена, която беше наблизо казва:" то, малко се утепа, ама нищо му няма". Направо ми изкара акъла, защото утепа в моя край му викаме - утрепа, значи се е убил. Това - между другото.
Та, за българските окончания, май друг народ няма такива, като нашите - за мъжки и за женски род. На чужденците им е много трудно да кажат - "Пеева", казват "Пеев" - и а-то отцъства.
Съдбата на всеки голям народ сякаш е да остави на поколенията си нещо знамените, нещо, което другите народи нямат. Типични български имена на планини, градове, местности, църкви и др.
източник:( "Български етимологичен речник")
