Topic: Произход на българите !

[muti6]

По свидетелство на църковния историк Сократ, Вулфила създал и готскате писменoст   и превел божественото Писание на готски език. Впрочем, достоверността   на това съобщение се оспорва от някои изследователи.

[Исянкар]

Учени: Гените на българите са близки до народите на Памир

Гените на българите са много близки до тези на народите в Памир. Това е заключението на научната експедиция "Тангра", която събра генетични проби от жители на Афганистан и Таджикистан, съобщи БНТ.

Така към езиковите, антропологическите и археологически факти, теорията за индоевропейския произход на българите получи подкрепата и на ДНК анализа. Памир, а не западен Сибир е прародина на българите - доказва научната експедиция "Тангра". С народите в Памир дори на пръв поглед си приличаме - и като лица и като бит, земеделски култури, фолклор. Но пък генетичните доказателства са най-неоспорими.

"Обориха се три основни тези, които сме ги учили в училище - първо, че българският народ е изключително генетично разнообразен, т. е. една мозайка, в която всеки от нашествениците е оставил по нещо. Оказва се, че това не е така. Второто - в нито едно изследванията до момента в българите не са открити азиатски гени. И третото много интересно нещо - ние стоим много далеч от славяните", заявява д-р Славян Стоилов, член на експедицията "Тангра".

Това според учените за сетен път говори, че хунският произход на българите от Сибир и Алтай е приет от официалната история съвсем хипотетично, без доказателства. Разбира се, генетичните изследвания от Памир са ориентировъчни. За да получат абсолютна категоричност, са нужни по-мащабни проучвания. Но първо предстои експедиция до Иран.

Иран за първи път ще допусне български изследователи до своите музеи, археологически и писмени източници. Известните досега обекти показвали определено сходство с религията и културата на древна Персия. Но ще се търсят истински доказателства за това.

http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=6054&sectionid=hotnews&id=0000138

[neru]

СРАМЕН ЗА БЪЛГАРИЯ ФИЛМ
Няма да спомена нито датите, нито часа на излъчване, няма да ви дам и линк към инфото, но ще ви споделя това:
http://saradiva.blog.bg/history/2010/04/27/sramen-za-bylgariia-film.535701

[Сидхарта]

Не виждам нищо срамно в търсенето на каквото и да било и в опита да се обясни каквото и да било.
Всяка теория заслужава внимание докато не бъде отречена от науката и дори тогава тя остава в историографията като опит за решаване на даден исторически въпрос.
Тук въпреки правилната посока на решаване на въпроса според мен се стига до едно абсолютизиране което е в тежест на основната идея.
Безспорно днешните българи имат връзка с древните обитатели на балканският полуостров-освен гените това го доказват и обичаите им -елементи от традиционната материална и духовна култура са наследени от тях.
Безспорен е и индоевропейският произход на древните българи -имаики в предвид достиженията на археологията и не само.
Но подхода на мислене в материала които ни предлага Неру-те. логиката на Спароток-неизбежно би ни довел до Адам и Ева-и пак би бил правилен- погледнато от по голяма висота-но от гледна точка на философията не на историята.

[neru]

Не виждам нищо срамно в търсенето на каквото и да било и в опита да се обясни каквото и да било.
Всяка теория заслужава внимание докато не бъде отречена от науката и дори тогава тя остава в историографията като опит за решаване на даден исторически въпрос.
Тук въпреки правилната посока на решаване на въпроса според мен се стига до едно абсолютизиране което е в тежест на основната идея.
Безспорно днешните българи имат връзка с древните обитатели на балканският полуостров-освен гените това го доказват и обичаите им -елементи от традиционната материална и духовна култура са наследени от тях.
Безспорен е и индоевропейският произход на древните българи -имаики в предвид достиженията на археологията и не само.
Но подхода на мислене в материала които ни предлага Неру-те. логиката на Спароток-неизбежно би ни довел до Адам и Ева-и пак би бил правилен- погледнато от по голяма висота-но от гледна точка на философията не на историята.

И защо не?Варненски некропол-Адам и Ева.И отчитаѝки маѝсторската изработка на артефактите,би трябвало да има още назад във времето и по-примитивни,които за сега не са известни!

[neru]

И не мога да си обясня,защо винаги търсим нещо на хиляди км.от нас а то се е криело под носа ни!

[sirrio]

ДНК доказа, че не сме славяни, идваме от Памир

http://dnes.dir.bg/news.php?id=6541326

Експедиция замина за Иран да търси корените ни

http://dnes.dir.bg/news.php?id=6574888

[sirrio]

Когато фактите говорят и боговете мълчат. Така че, някои другари тук ще трябва да забравят теориите си за тюркския произход на българите.

[Rasate]

 -Нашата музика и типичните за нас неравно делни тактове

Единственият компонент на българския народ, който потенциално би могъл да донесе неравно делните тактове са българите. Тази хипотеза обаче би могла да се изтъква и поддържа, само ако: 1)българите са били достатъчно многоброен етнос, защото елементи от техния фолклор не могат да се наложат върху следващите поколения само посредством власт или религиозни церемонии. 2) Неравноделните тактове трябва да са присъствали във фолклора на българите или най-малкото сред народите на географския регион от където те произхождат. И двете условия обаче не могат да се изпълнят, ако се допусне, че българите са били тюрки. Защото тюркската теория за етническия произход на българите може да се поставя на обсъждане само сред хора приемащи, че броят на българите е бил нищожно малък в сравнение със този на славяните. Тюркската теория губи смисъл сред хора убедени, че българите са били 30, 40 или 50 % от общия брой на началното население на България, защото тя не може да обясни отсъствието на ранно-тюркски думи в старобългарския език и монголоидни черти в следващите поколения. А точно такова е било и фактическото съотношение на числеността българи / общо население. На второ място, даже и да бяха многобройни тюрки, българите не биха могли да донесат неравноделните тактове в България, защото тези тактове са чужди и непознати на ранните тюрски народи! В музиката на народите, живеещи днес в прародината на тюрките – монголци, манджури, якути и др., няма и следа от неравноделни тактове.

Българската фолклорна музика е уникална със своите често срещани неравноделни тактове. Във всички български фолклорни области се срещат неравноделни тактове, по което тя рязко се отличава както от останалите европейски, така и от съседните си балкански народи !! В българския фолклор се срещат неравноделни тактове от вида 5/8, 7/8, 8/8, 9/8 и 11/8 или сложни тактове от вида (5+7)/8, (15+14)/8, (9+5)/16 и (9+5)/16. По долу следват названията на някои от най-често срещаните български хора, повечето от които имат такива тактове [3].

· Пайдушко хоро (2+3; 5/16)

· Четворно хоро (3+2+2 или 3+4; 7/16)

· Ръченица (2+2+3 или 4+3; 7/16)

· Дайчово хоро (4+2+3 или 2+2+2+3; 9/16)

· Трите пъти 2+2+4

· Еленино хоро (2+2+1+2; 7/8)

· Хоро Елено моме (4+4+2+3 или 3+4+2+3; 13/16 или 12/16)

· Петрунино хоро (3+4+2+3, 4+4+2+3; 12/16 или 13/16)

· Ганкино хоро или Копаница (4+3+4 or 2+2+3+2+2; 11/16)

· Аcaнo млада невесто (3+2+2+2+2; 11/8) – хоро от Македония

· Шопско хоро (2/4)

· Хоро Бучимиш (2+2+2+2+3+2+2; 15/16)

· Право хоро (3+3 или 6/16)

· Йове, мала моме (7+11; 7/16+11/16 или 25/16)

· Санданско хоро (2+2+2+3+2+2+2+3+2+2; 22/16)

· Седи Донка (7+7+11, където 7=3+2+2 и 11=2+2+3+2+2; 7/16+7/16+11/16 или 25/16)

Този факт, че традиционната музика от района на Индия е предимно на основата на неравноделни тактове е от изключително значение за нашия анализ! В този район се включват днешните държави Индия, Пакистан, Цейлон, Афганистан, Таджикистан и отчасти Узбекистан. Фолклорната и официалната музика на тези страни има древни корени и е изключително разнообразна и богата като мелодия, ритъм и инструментален състав. Използвана е в религиозните церемонии, в традиционните ритуали на народите и като официална музика на владетелските дворове в древността. Както езика на народите на тези страни, така и тяхната религия и музика е свързана главно с дошлите от Средна Азия (Вътрешна Скития) арийски племена. Около началото на  н.е., част от тези племена мигрират на запад в района на Кавказ и Северното Причерноморие, където по-късно формират Стара Велика България. В такъв случай е напълно естествено и разбираемо, че българите са носели в своя музикален фолклор и музикалното богатство на арияните, включително и техните неравноделни тактове. С образуването на Дунавска България тези музикални форми се пренасят на Балканите и стават основа за музикалния фолклор на сегашния български народ.
И още малко от часа по музика
цитат- Гъдулката е сложно устроен, древен музикален инструмент от типа лъкови, които днес са широко разпространени сред голям брой народи от стария свят. На пръв поглед, да се търсят прабългарски следи в този най-разпространен сред народите инструмент е повече от безнадежно. Не е така обаче в действителност, защото за разлика от огромния брой народи, при българите лъковият инструмент гъдулка се употребява по особен начин – държи се изправен вертикално, което рязко променя начина на звукоизвличане. За разлика от цигулката, тук прехода от една струна към друга става като цялата гъдулка се завъртва около надлъжната си ос. От друга страна липсва гриф и тоновете се произвеждат чрез леко допиране на върха на пръстите до струната. Това рязко ограничава кръга от народи, които употребяват такъв инструмент по този начин. Към този кръг от народи спадат най-вече иранците и индийците, а също и народите от Средна и Централна Азия .

Друг факт, който ни кара да насочим вниманието си към този инструмент е неговото название. В някои краища на България, гъдулката се нарича копанка (Добруджа), гьола (Хасковско), КЕМЕНЕ или КЕМЕНЧЕ (Западна България, Горна Тракия). Последното название е изключително важно, защото също такова е и историческото название на подобен инструмент в древна Персия и днешен Иран - кеманча. Следвайки стандартното мислене, някой ще каже: много просто - османските турци са донесли този инструмент и неговото название от Иран. Да, но при османските турци този инструмент е непознат, те използват съвсем други инструменти - главно саз, зурна, прав кавал (дудук), тъпани и дайрета. Те, следователно не биха могли да донесат и наложат този инструмент в България. А както ще видим по-нататък, този инструмент е използван от древните българи още през VI-ти век в Константинопол!

и още малко- Че тук става дума не за протославяни, а за българи се разбира и от това, че при сръбските и хърватските славяни тогава този лъков инструмент е непознат. Непълно непознат е той и днес сред масата чисто славянски народи – поляци, чехи и т.н., което опровергава неподкрепеното с нищо твърдение, че гъдулката е славянски инструмент. Сред източните славяни е имало гусли, които са примитивна заемка на база гъдулката. Като оправдание за автора трябва да кажем, че годината, когато той е писал книгата си е 1973. По това време твърдения от вида “скловене не значи славяни, а българи” и че “гъдулката е донесена от българите, а не от славяните и се разпространява в цяла Европа като виола, цигулка и китара”.
 http://www.protobulgarians.com/Statii%20za...ulka.htm
http://www.protobulgarians.com/irregular_times-new.htm

[Rasate]

Като заговорихте за музика има един очевидно много древен начин на пеене, а именно полифонията.
Наскоро спорих с гърци и албанци на един форум, защото се пъчиха, че само те имат този начин на пеене, който очевидно е много стар, значи те са най-старите народи в района, а славяните са навлеци.
Обаче аз ги разбих с Бистришките баби - всеки, който нарави сравнение с тях и гръцките епирски напъни за такова пеене, ще се убеди кой е най-автентичния.

The Bistritsa Babi Archaic Polyphony, Dances and Rituals from the Shoplouk Region
the art of polyphonic singing from epirus
ΠΟΛΥΦΩΝΙΚΟ ΚΑΡΑΒΑΝΙ 2004 / ΣΤΗΣ ΔΕΡΟΠΟΛΗΣ ΤΟΝ ΚΑΜΠΟ
Albanian Folk Iso-polyphony

А сега де, има ли някой специалист музиковед да ми обясни всъщност приличат ли си тези стилове или е случайно съвпадение. Добре ли чувам обаче, че някои от "албанците" пеят на "горански".

[Rasate]

Напоследък се заех с представянето на  чуждестранни исторически теории и геополитически доктрини базиращи се върху отнемането или изопачаването на  историята на българския народ и държава.
Макар,че не съм поддръжник на автохтонната теория с този копипейст материал се опитвам да открехна прозореца на германските манипулации на древната ни история, представени подробно от проф. Асен Чилингиров в книгата му "ГОТИ И ГЕТИ".


"Всяка теория, че българите били монголоиди, угро-фини, турци, задкарпатски славяни и какви ли не още, намира мигновено поддръжка сред чуждите и нашите историци.

Но не и твърдението, че са първоначалното население на нашите земи, запазило не само своя физически и генетически тип, но също своя език и своите обичаи, въпреки многобройните вражески нашествия, на които е било изложено в течение на хилядолетия."
Асен чилингиров
Ето и самият предговор
...............................................................................
ГОТИ И ГЕТИ

Предговор на второто издание за “Готи и гети – Изследвания I”
Първото издание на този сборник беше изчерпано за по-малко от две години – необичайно събитие за съвременната българска научна историческа литература. Тъй като интересът към него не само че не е намалял, а дори се е увеличил, наложи се пускането на второ издание, допълнено с една кратка студия от покойния българо-канадски учен Георги Сотиров, която при издаването на сборника не ми беше достъпна. Междувременно бе подготвено издаването на заключителния том от резултатите на продължилите четири десетилетия разкопки в римския кастел Ятрус, извършени от Археологическия институт при БАН в сътрудничество с Германския Археологически институт (до 1989 година с АН на ГДР). Благодарение любезността на ръководителката на разкопките, д-р Герда Зомер-фон Бюлов, ми беше позволено да се за запозная с тези резултати още преди те да бъдат отпечатани, с което ми се даде възможност да ги използвам при моята работа, свързана с целия комплекс от материали, отнасящи се до т.нар. готски проблем.

При всичката прецизност на изследванията в този кастел, с каквато у нас досега не са били извършвани такива проучвания, присъствието на предполагаеми етнически германци сред населението на кастела не можа да бъде установено.

Установено бе мирното напускане на римския гарнизон от кастела през V век, свързано с прехвърляне защитата на границата върху местното население, състоящо се от федерати на римската империя – и то очевидно поради липса на военна заплаха от еднородното население на отвъдния Дунавски бряг.

Както при останалите археологически обекти отсам и отвъд Дунав, а също и по цялата територия на Северното Причерноморие, не се откриха никакви писмени паметници, свидетелстващи за съществуването на някакво германско население през първата половина на първото хилядолетие от нашата ера – както не бяха открити и други паметници на материалната култура, свързани по някакав начин с етническо германско население.

С това за пореден път се опровергават подхранваните и до сега от определени среди спекулации, не само допускащи широкото разпространение на германски племена в този район до средата на VІ век, но дори определящи тези племена за родоначалници на германската нация с нейната държавност, култура и духовно-религиозен живот.

Засилването активността на тези спекулации през последните години беше и причината за издаването на този сборник – тя е изложена обстойно в предговора към първото издание и считам за излишно да се връщам тук още веднаж на обстоятелствата, довели до издаването му.

И да повтарям още веднаж, че считам всички видове опити за покушение върху идентичността на моя народ, неговата история и неговата култура за най-страшното углавно престъпление – независимо от това дали то се отнася към отделни индивиди, или към общността от тези отделни индивиди, за която ние сме приели названието народ.

А за това престъпление ние сме възприели названието геноцид.

За шестте десетилетия, през които се занимавам с историята и културата на народите от нашата планета, аз не съм срещнал друг народ, срещу чиято идентичност да са вършени и да продължават да се вършат толкова покушения, колкото срещу моя, българския народ.

От много хилядолетия той е бил заставян да се бори срещу всевъзможни нашественици за своята земя, за своето съществувание, за своя език, за плодовете на своя труд и изкуство, за своята вяра.

И колкото пъти е бил гонен от родината си през петте хилядолетия, в които сме осведомени за неговото присъствие в европейския континент, той винаги се е завръщал в тази своя исконна родина – империи са възниквали и са изчезвали върху земята му, но той е останал на земята си със своя език и своите обичаи, предавани от поколение на поколение до ден днешен.

За произхода на българския народ и неговия език са съчинени и продължават да бъдат съчинявани най-различни теории, които го изкарват пришелец от едва ли не всички възможни краища на стария свят: от най-далечния изток до най-далечния север – от пустинята Гоби, зоната на вечния сняг в Памир и полярния кръг на северната евроазийска граница, до блатата на Задкарпатието.

Всяка теория, че българите били монголоиди, угро-фини, турци, задкарпатски славяни и какви ли не още, намира мигновено поддръжка сред чуждите и нашите историци.

Но не и твърдението, че са първоначалното население на нашите земи, запазило не само своя физически и генетически тип, но също своя език и своите обичаи, въпреки многобройните вражески нашествия, на които е било изложено в течение на хилядолетия,.

Между всички тези теории за произхода на нашия народ, неговия език и неговата култура, една от най-агресивните, но и от най-малко обоснованите е особено засилилата напоследък своята активност теория за „германски влияния“ не само върху етническия произход на българите, но и за създаването на българската държава, култура и дори език.

С манипулации в тълкуванието на историческите извори се налага насилствено и напълно необосновано идеята, че носители на тези етнообразуващи влияния били някакви германски племена, наречени готи.

Че такива германски племена никога през историческата епоха не са населявали не само нашите земи, но и съседните земи по брега на Черноморието, историческите извори са еднозначни – също както несъмнени са резултатите от археологическите, етнографските и езиковите изследвания в целия този район, които досега не са открили никакви следи от германско население в него, чието присъствие тук би трябвало да бъде по някакъв начин отразено върху паметниците на материалната и духовната култура.

Както вече беше отбелязано в предговора към първото издание на този сборник, неговата основна задача е да покаже по какъв начин се манипулират историческите извори, за да бъдат нагодени като доказателства за тезата за германско присъствие в Югоизточна Европа.

И как в тези извори названието гети, събирателно име на исконното население на Причерноморския район, включващо в себе си всички еднородни племена и народи, обитаващи в миналото този район, като траки, илири, даки, скити, сармати и т.н., се заменя с названието готи.

Кога и по какъв начин названието гети се заменя с названието готи, ни съобщава един от най-известните извори за историята на римската империя, чиято автентичност и надежност стоят над всяко съмнение: Historia Augusta (История на императорите) – в този сборник той е цитиран в последната студия.

Сред всички писмени извори за историята на нашите земи и тяхното население няма нито един, който да споменава някакъв нов народ, заселил се в началото на нашата ера в Югоизточна Европа, наричан готи.

И всички тези извори, без изключение, съобщават, че под названието готи трябва да се разбират гети, т.е. местното население, обитавало тези земи от най-дълбока древност, добре известно на всички историци и географи от Херодот до Страбон.

И в този смисъл, след полуофициално регламентираното преименуване на гетите в готи, извършено малко след победата на император Каракала (188-217) над партяните в 216 година, всички автори се чувстват задължени, споменавайки названието готи, да отбележат, че под него трябва да се разбират гетите, които били добре познати на всички съвременни читатели и нямало защо да им обясняват кой и какъв е този народ – значителен брой от изворите са цитирани в настоящия сборник.

Това обаче не знаят или се правят че не знаят мнозина съвременни историци, в това число и български.

А върху недоразумението от размяната на имената се изгражда цялата германска политическа и културна средновековна история, включваща т.нар. „Велико преселение на народите“, но и създаването на „индогерманските“ езици, и расовата теория, според която представители на най-чистата раса били германците-арийци – в действителност дори и самото название „арийци“ е съчинено през ХІХ век и не се предава от никакъв исторически извор.

Че историята на нашия народ се е манипулирала от хилядолетия насам, едва ли ще изненада читателя, пред чиито очи и съвременната история се манипулира по най-нагъл начин.

Също едва ли би могло да го изненада присвояването на нашата история и плодовете на нашата хилядолетна култура от други народи.

Науката на третото хилядолетие обаче разполага с по-надежни средства за проверка на много от лъжите, които са ни представяни и продължават да ни се представят като факти.

А тези лъжи са залегнали дълбоко в нашето съзнание – още от училищната скамейка ние сме обременени с безброй предразсъдъци за нашето минало, нашата култура, нашата писменост и нашата религия.

Айнщайн е казал, че за човека е по-лесно да разбие атома, отколкото своите предразсъдъци. Затова не си правя и най-малки илюзии, че читателят ще приеме лесно написаното в тази книга, ако и то да се представя въз основа на исторически извори, почиващи върху свидетелствата на най-компетентните и безукорни автори от древността и средновековието – от Херодот и Страбон, до св. Йероним и Храбан Мавър.

За мене не беше изненада, че ако и първото издание на тази книга да се посрещна с одобрение от най-различни слоеве на българската общественост – за което свидетелстват много писма на читатели – тя не бе спомената нито в нашия периодичен печат, нито в научните издания.

Толкова повече ме изненада рецензията за нея, поместена в официалния бюлетин на германските библиотеки, коментиращ най-значимите чуждестранни публикации. И в нея рецензентът, д-р Рьоринг, отбелязва, че тъй важните въпроси относно готите се нуждаят от ново преразглеждане.

В този смисъл се надявам, че тази книга ще помогне на младото поколение български историци да разберат по-добре българската история и да дадат приноса си за нейното прочистване от лъжи и заблуждения.
Асен Чилингиров, Берлин, 4 октомври 2008 г.

Из предговора на второто издание за “Готи и гети – Изследвания II”

Също както при първата част от този сборник, новото издание и на втората част се наложи не само поради нейното бързо изчерпване, но и от нуждата да се добавят още някои материали, с които обемът на книгата беше значително увеличен.

Тези добавки засягат преди всичко писмените извори, в които са включени всички сведения за присъствието на “етнически германци” по нашите земи и изобщо по Северното Причерноморие през късната античност и средновековието. Но също и още писмени извори за най-старата история на нашия народ.

Всеки народ се идентифицира със своята история, с приноса си към културата на човечеството, и няма по-ефикасно оръжие срещу един народ от унищожаването на неговата история и идентичност.

В цялата световна история не познавам друг народ, освен нашия, срещу когото това оръжие да е прилагано по-целенасочено и по-последователно, и то в течение на хилядолетия.

До ден днешен.

Гонили са го от неговата земя, при това многократно; опитвали са да го подчинят и да го претопят, но той е устоял на всички изпитания от природни бедствия и многобройни вражески нашествия, без да загине и изчезне, като е запазил своите характерни особености – добри и лоши.

А неговите врагове и покорители са се претопили и изгубили сред него. Без никакъв остатък. И в най-далечното, и в не тъй далечното минало.

Унищожавали са плодовете на неговия труд и на неговия дух, горили са на клади неговите синове и дъщери, изгаряли са неговите книги, събаряли са камък по камък църквите и палатите му, а с техните безценни съкровища сами са се кичели.

И се кичат до ден днешен.

Тези съкровища, плодове на неговото изкуство и на неговия творчески дух, изпълват музеите на всички континенти – по света няма и нито едно голямо книгохранилище, в което да не се съдържат остатъци от неговата книжнина, запазили се по чудо невредими до днес, за да служат на цялото човечество.

А както показаха извършените неотдавна генетични изследвания и неговите гени не само че не са били унищожени с многократното и систематично изтребване и прогонване на синовете и дъщерите му, но са се пръснали по цялата наша планета до нейните най-далечни краища, като са пренесли там и неговата физическа субстанция.

Задачата на това изследване е да възстанови поне малка част от историята на нашия народ със средствата на съвременната наука – а тези средства съвсем не са тъй ограничени, както постоянно се втълпява в съзнанието му с твърдението, че за неговата история не са запазени никакви документи и му се подхвърлят фалшификати, представящи в невярна светлина не само миналото му, но и поставящи под въпрос цялото му съществувание в продължение на много хилядолетия.

За сметка на народите, които са си присвоили и си присвояват до днес неговата история, неговата древна култура и заслугите му пред човечеството.

Това изследване има за цел да покаже, че съществуват многобройни писмени свидетелства за историята на нашия народ с несъмнена автентичност и че тези свидетелства се потвърждават от всички помощни науки на историографията – от археологията и палеолингвистиката до палеогенетиката.

А и че техните изследвания са достъпни за всекиго в днешния век на информатиката, когато вече не може да се злоупотребява с данните им в полза на една или друга политическа доктрина.

...
На фона на изследванията на Асен Чилингиров и другите посветили съдбата си на Отечеството ни, лицето Европейската и световна цивилизация започва да се сдобива все повече трако-български черти. Колко тъжно е, че българският етнос постепенно се превръща от застрашен в изчезващ човешки вид...
Както днес преоткриваме загадките върху етруски, пеласги, траки и гети/готи, след половин век претопените ни потомци ще четат за загадъчните българи.

Ако не се изскубнем някак от демографската смърт, която очаква народността ни в близките десетилетия.

[ЖАРКО ЖЕГЛЕВ]

Заета във войнис арабите в Мала Азия и на о. Сицилия, Византийската империя трудно можела да противостои на българския натиск на Балканскияп олуостров, който се съчетавал със стремежа на славянските племена да се приобщят към Българското ханство.
След смъртта на Маламир управлението поел неговият племенник Пресиян (836-852). През неговото властване процесът на обединението на югоизточните славяни под скиптъра на българския владетел протекъл твърде интензивно. Подтиквани отбългарската държава, през837 г. срещу византийската власт въстанали славянските племенав Родопската област, Беломорска Тракияи Македония. Голяма войска под предводителството на кавхан Исбул се спуснала на юг, оказала помощ на славянското племе смоляни и достигнала до крепостта Филипи(до дн. гр. Кавала, Гърция). Тя успяла да разгроми византийската армия, изпратена от Цариград за потушаване на въстанието на славяните.
В честна удържаната победа кавхан Исбул поставил в базиликатана Филипинадпис: „Пресиян, от бога владетел на многото българи, изпрати кавхан Исбул, като му да девойски(...). И кавханът отиде при смоляните(...). Българите сториха много добрини на християните(византийците), но християните го забравиха. Ала бог вижда.“
http://bg-science.info/magazine_archiv/BG-Science5.pdf

[ЖАРКО ЖЕГЛЕВ]

prabylgarski epigrafski pametnici

Лето 6412 от сътворението на света, индиктион 7.
Граница на ромеи и българи
при Симеон, архонт от бога на българите,
при Теодор олгу таркан и
при Дристър комита.”

Редът на народностните названия „ромеи и българи”, който се среща и във втория
откъслек от мирен договор, показва, че текстът на надписа не е бил съставен в
България. Името на българите във втория екземпляр на надписа, сега загубен, има
гръцката народна форма „вургари” вм. „вулгари”, която също говори за грък
съставител.

Първата част на сложната титла „олгу таркан” се тълкува различно. Още първите
издатели на надписа я свързаха с тюркското огул или оглу „син”. Обаче това тълкуване
изглежда малко вероятно. Затова туркологът П. Витек сближи олгу с тюркското улуг
„голям”, „велик”, което е по-подходящо. Все пак трябва да се отбележи, че в един от
Орхонските надписи се среща личното име Огул таркан, което напомня на олгу таркан
в нашия надпис.

Старотюркската титла таркан е означавала особено висок ранг благородник. Тарканите
се ползвали с много големи привилегии. Титлата таркан е носел и вторият син на
българския владетел. Той се наричал булиас таркан, т. е. боил таркан. В Орхонските
надписи Тоникук, пай-висшият съветник и пълководец на тюркския каган Кутлуг, се

нарича боилът бага таркан. Г. Баласчев[74], Ф. Успенский[75] и Й. Иванов[76], които са се занимавали с нашия надпис, приеха, че Теодор е същият Теодор, който бил най- приближеното лице на Симеон (вж. по-горе). Това отъждествяване В. Н. Златарски[77] с право отхвърли.
Вторият висш сановник Дристър има титлата комис, т, е. областен управител. В
„Житието на 15-те Тивериополски мъченика” се разказва, че по заповед на Симеон
комитът Дистър пренесъл мощите на светците Сократ и Теодор от Тивериупол (дн.
може би Струмица) в Брегалница. Очевидно Дристър и Дистър са едно и също лице.

Горният надпис е единственият известен надпис от средновековието, който е стоял на границата между две държави. Според този надпис българо-византийската граница се е намирала на около 20 км северно от Солун. В. Н. Златарски свърза установяването на тази граница

 с превземането на Солун от арабите през 904 г. и изоставянето му от същите, след
получаване на откуп. Тогава съобщава византийският дипломат Лъв Магистър (също
Хойросфакт), „когато българите искаха да заселят превзетия от агаряните Солун, аз го
възвърнах, като ги убедих и отстраних”. Според именития български историк това е
станало срещу отстъпване на земи близо до Солун и във връзка с тези събития
надписът е бил поставен.

[Сидхарта]

Всъщност  в  официалната ортодоксалната история е застъпена най вече политическата страна-държави и държавни обединения отношенията между тях било то политически и икономически
управлявящите кръгове и тяхната история.
Етническите процеси в тези политически обединения са споменавани по правило съвсем повърхностно и схематично.
Конкретно за българските земи в периода на късната античност и ранното средновековие изследванията в тази посока не са много.
Официалната история  и   голяма част от нашите историци приемат тезата че в резултат на така наречените варварски нашествия земите тук на балканите са почти обезлюдени а малкото останали местни жители в значителна степен романизирани и елинизирани са окончателно изтласкани от тези земи -елинизираните в посока крайбрежните райони а романизираните в по голямата си част във високопланинските части на полуострова.
С уговорката че такива процеси като придвижване на местното население отчасти елинизирано и отчасти романизирано е твърде възможно да е имало -но тезата за обезлюдяването на големи части от полуострова и то в такива апокалиптични размери не е приемлива и не кореспондира с историческата действителност но пък по лесно решава редица исторически въпроси така както ги изисква конюктурата през определените периоди на лансирането на такива тези.
Проблема е че те трайно се настаняват в не само нашата а и в чуждата история и историография и
още по трудно могат да бъдат махнати от там.
Очевидно ролята на мастното тракииско население про формирането на българската народност тук на балканите е много по голяма от застъпеното в историческата литература досега - нещо повече има основание да се приеме че тя е основният субстрат изградил тази народност върху който са се проектирали останалите етноси като древните българи например който също не малобройни дават нова посока на развитието на обществото в пределите на средновековната българска държава със своята култура политическа организация и дават нов инпулс на това общество естествено променяйки го и етнически в някаква степен.
Придвижването на тн. славяно говорящи маси на юг от Дунава повдига много въпроси но е факт.
Впрочем какви са били връзките и дали са били етнически близки траките с тн. в историческата литература праславяни  те. техни  съседи на север от Карпатите си остава все още открит.
Представата  за Древните българи също до голяма степен е изкривена в официалната история- вече се споменава обаче и за възможният им древно ирански произход
и той все повече ще се налага според мен на фона на постиженията на тюрколозите и тюркологията- където иранската теза става все по защитима.

[Сидхарта]

По проблема с титлите и надписите и аз бих искал да взема отношение- но когато имам време.
А иначе ранните тюркски титли и връзките им с източно иранската традиция са нещо на което трябва да се обърне внимание при правенето на генерални изводи.