-Нашата музика и типичните за нас неравно делни тактове
Единственият компонент на българския народ, който потенциално би могъл да донесе неравно делните тактове са българите. Тази хипотеза обаче би могла да се изтъква и поддържа, само ако: 1)българите са били достатъчно многоброен етнос, защото елементи от техния фолклор не могат да се наложат върху следващите поколения само посредством власт или религиозни церемонии. 2) Неравноделните тактове трябва да са присъствали във фолклора на българите или най-малкото сред народите на географския регион от където те произхождат. И двете условия обаче не могат да се изпълнят, ако се допусне, че българите са били тюрки. Защото тюркската теория за етническия произход на българите може да се поставя на обсъждане само сред хора приемащи, че броят на българите е бил нищожно малък в сравнение със този на славяните. Тюркската теория губи смисъл сред хора убедени, че българите са били 30, 40 или 50 % от общия брой на началното население на България, защото тя не може да обясни отсъствието на ранно-тюркски думи в старобългарския език и монголоидни черти в следващите поколения. А точно такова е било и фактическото съотношение на числеността българи / общо население. На второ място, даже и да бяха многобройни тюрки, българите не биха могли да донесат неравноделните тактове в България, защото тези тактове са чужди и непознати на ранните тюрски народи! В музиката на народите, живеещи днес в прародината на тюрките – монголци, манджури, якути и др., няма и следа от неравноделни тактове.
Българската фолклорна музика е уникална със своите често срещани неравноделни тактове. Във всички български фолклорни области се срещат неравноделни тактове, по което тя рязко се отличава както от останалите европейски, така и от съседните си балкански народи !! В българския фолклор се срещат неравноделни тактове от вида 5/8, 7/8, 8/8, 9/8 и 11/8 или сложни тактове от вида (5+7)/8, (15+14)/8, (9+5)/16 и (9+5)/16. По долу следват названията на някои от най-често срещаните български хора, повечето от които имат такива тактове [3].
· Пайдушко хоро (2+3; 5/16)
· Четворно хоро (3+2+2 или 3+4; 7/16)
· Ръченица (2+2+3 или 4+3; 7/16)
· Дайчово хоро (4+2+3 или 2+2+2+3; 9/16)
· Трите пъти 2+2+4
· Еленино хоро (2+2+1+2; 7/8)
· Хоро Елено моме (4+4+2+3 или 3+4+2+3; 13/16 или 12/16)
· Петрунино хоро (3+4+2+3, 4+4+2+3; 12/16 или 13/16)
· Ганкино хоро или Копаница (4+3+4 or 2+2+3+2+2; 11/16)
· Аcaнo млада невесто (3+2+2+2+2; 11/8) – хоро от Македония
· Шопско хоро (2/4)
· Хоро Бучимиш (2+2+2+2+3+2+2; 15/16)
· Право хоро (3+3 или 6/16)
· Йове, мала моме (7+11; 7/16+11/16 или 25/16)
· Санданско хоро (2+2+2+3+2+2+2+3+2+2; 22/16)
· Седи Донка (7+7+11, където 7=3+2+2 и 11=2+2+3+2+2; 7/16+7/16+11/16 или 25/16)
Този факт, че традиционната музика от района на Индия е предимно на основата на неравноделни тактове е от изключително значение за нашия анализ! В този район се включват днешните държави Индия, Пакистан, Цейлон, Афганистан, Таджикистан и отчасти Узбекистан. Фолклорната и официалната музика на тези страни има древни корени и е изключително разнообразна и богата като мелодия, ритъм и инструментален състав. Използвана е в религиозните церемонии, в традиционните ритуали на народите и като официална музика на владетелските дворове в древността. Както езика на народите на тези страни, така и тяхната религия и музика е свързана главно с дошлите от Средна Азия (Вътрешна Скития) арийски племена. Около началото на н.е., част от тези племена мигрират на запад в района на Кавказ и Северното Причерноморие, където по-късно формират Стара Велика България. В такъв случай е напълно естествено и разбираемо, че българите са носели в своя музикален фолклор и музикалното богатство на арияните, включително и техните неравноделни тактове. С образуването на Дунавска България тези музикални форми се пренасят на Балканите и стават основа за музикалния фолклор на сегашния български народ.
И още малко от часа по музика
цитат- Гъдулката е сложно устроен, древен музикален инструмент от типа лъкови, които днес са широко разпространени сред голям брой народи от стария свят. На пръв поглед, да се търсят прабългарски следи в този най-разпространен сред народите инструмент е повече от безнадежно. Не е така обаче в действителност, защото за разлика от огромния брой народи, при българите лъковият инструмент гъдулка се употребява по особен начин – държи се изправен вертикално, което рязко променя начина на звукоизвличане. За разлика от цигулката, тук прехода от една струна към друга става като цялата гъдулка се завъртва около надлъжната си ос. От друга страна липсва гриф и тоновете се произвеждат чрез леко допиране на върха на пръстите до струната. Това рязко ограничава кръга от народи, които употребяват такъв инструмент по този начин. Към този кръг от народи спадат най-вече иранците и индийците, а също и народите от Средна и Централна Азия .
Друг факт, който ни кара да насочим вниманието си към този инструмент е неговото название. В някои краища на България, гъдулката се нарича копанка (Добруджа), гьола (Хасковско), КЕМЕНЕ или КЕМЕНЧЕ (Западна България, Горна Тракия). Последното название е изключително важно, защото също такова е и историческото название на подобен инструмент в древна Персия и днешен Иран - кеманча. Следвайки стандартното мислене, някой ще каже: много просто - османските турци са донесли този инструмент и неговото название от Иран. Да, но при османските турци този инструмент е непознат, те използват съвсем други инструменти - главно саз, зурна, прав кавал (дудук), тъпани и дайрета. Те, следователно не биха могли да донесат и наложат този инструмент в България. А както ще видим по-нататък, този инструмент е използван от древните българи още през VI-ти век в Константинопол!
и още малко- Че тук става дума не за протославяни, а за българи се разбира и от това, че при сръбските и хърватските славяни тогава този лъков инструмент е непознат. Непълно непознат е той и днес сред масата чисто славянски народи – поляци, чехи и т.н., което опровергава неподкрепеното с нищо твърдение, че гъдулката е славянски инструмент. Сред източните славяни е имало гусли, които са примитивна заемка на база гъдулката. Като оправдание за автора трябва да кажем, че годината, когато той е писал книгата си е 1973. По това време твърдения от вида “скловене не значи славяни, а българи” и че “гъдулката е донесена от българите, а не от славяните и се разпространява в цяла Европа като виола, цигулка и китара”.
http://www.protobulgarians.com/Statii%20za...ulka.htmhttp://www.protobulgarians.com/irregular_times-new.htm