Topic: Произход на българите !

[neru]

Българите са сред най-старите народи в Европа. В голямо европейско проучване бе открит един генетичен маркер, който тръгва от Балканите. Наричаме го ЕМ78-алфа и той се оказа на възраст 7800 години“ – обясни проф. д-р Иво Кременски.
„Тези научни данни бяха потвърдени от археолозите ни. Те откриха край Враца човешки кости, датирани на 7000 години. Тогава е настъпил Потопът и много от живеещите по нашите земи са се преселили из цяла Европа, за да оцелеят от бедствието“, убеден е проф. Кременски.
Хаплотипът на другия участник в изследването, Максим Караджов, се повтаря у общо 158 мъже от Европа и от Мала Азия. Точно 8 македонци имат същата генна комбинация като неговата, 3-ма румънци, 9 жители на главния град на сръбската област Войводина – Нови Сад, 4-ма поляци от Варшава... Повечето са хора от славянски държави, но кръвният маркер сочи, че българинът Караджов има по един генен близнак в Северна Гърция, както и в областта Ломбардия, Северна Италия, където през VII в. са се заселили Алцековите българи. 
„Тези генни съвпадения не значат нищо. Но ако на местопрестъпление полицаите открият органични следи от вас, адвокатът ви може да пледира, че извършителят не сте вие, а някой от вашите „генни близнаци“ от Македония например“, смее се д-р Боряна Захарова.
Общите резултати от това генетично изследване сочат, че най-близки по кръв с българите са техните съседи – гърци, румънци, сърби, турци, но и унгарците. Родството ни с тях е от далечната ни прародина в Средна Азия и общото ни придвижване с хуните към Европа.
„Въпросният генетичен маркер ЕМ78-алфа (който е на 7800 г. – б. а.) е открит и в Египет, у доста хора в Кипър, в Палестина. Други маркери пък показват с кого сме се съвкуплявали преди 2 хилядолетия, по времето на Христос. Най-близки тогава са ни били румънците, гърците, сицилианците, тюрките. Днес езикът ни е славянски, но геномът ни е прабългарски“, заяви проф. Кременски.
http://www.geo-bg.bg/nauka/b-lgarite-sa-naj-drevniyat-narod-v-evropa?page=2

[Hashashin]

Българите са сред най-старите народи в Европа. В голямо европейско проучване бе открит един генетичен маркер, който тръгва от Балканите. Наричаме го ЕМ78-алфа и той се оказа на възраст 7800 години“ – обясни проф. д-р Иво Кременски.
„Тези научни данни бяха потвърдени от археолозите ни. Те откриха край Враца човешки кости, датирани на 7000 години. Тогава е настъпил Потопът и много от живеещите по нашите земи са се преселили из цяла Европа, за да оцелеят от бедствието“, убеден е проф. Кременски.
Хаплотипът на другия участник в изследването, Максим Караджов, се повтаря у общо 158 мъже от Европа и от Мала Азия. Точно 8 македонци имат същата генна комбинация като неговата, 3-ма румънци, 9 жители на главния град на сръбската област Войводина – Нови Сад, 4-ма поляци от Варшава... Повечето са хора от славянски държави, но кръвният маркер сочи, че българинът Караджов има по един генен близнак в Северна Гърция, както и в областта Ломбардия, Северна Италия, където през VII в. са се заселили Алцековите българи. 
„Тези генни съвпадения не значат нищо. Но ако на местопрестъпление полицаите открият органични следи от вас, адвокатът ви може да пледира, че извършителят не сте вие, а някой от вашите „генни близнаци“ от Македония например“, смее се д-р Боряна Захарова.
Общите резултати от това генетично изследване сочат, че най-близки по кръв с българите са техните съседи – гърци, румънци, сърби, турци, но и унгарците. Родството ни с тях е от далечната ни прародина в Средна Азия и общото ни придвижване с хуните към Европа.
„Въпросният генетичен маркер ЕМ78-алфа (който е на 7800 г. – б. а.) е открит и в Египет, у доста хора в Кипър, в Палестина. Други маркери пък показват с кого сме се съвкуплявали преди 2 хилядолетия, по времето на Христос. Най-близки тогава са ни били румънците, гърците, сицилианците, тюрките. Днес езикът ни е славянски, но геномът ни е прабългарски“, заяви проф. Кременски.
http://www.geo-bg.bg/nauka/b-lgarite-sa-naj-drevniyat-narod-v-evropa?page=2

Боже, колко простотия има на тоя свят Боже....
Такава велика глупост като генен близнак не съществува и няма как да пледирате, че той е извършил престъплението, по простата причина, че ДНК е уникално и неповторимо. Единствен човек със същото ДНК като вашето може да бъде еднояйчния ви близнак, никой друг. Самите едноячни близнаци са природни клонинги. Ако малко повече се беше замислил Неру, нямаше да пишеш пълни простотии съчинени от очавадно неграмотен и нискоинтелигентен човек.

[neru]

Пеѝ„ лястовичке!Пеѝ!

[neru]

ЕМ78-Става въпрос за генети4ен маркер а не за еднояѝчни близнаци.
Казано е на маѝтап.
Но ве4е както е установено ,ти от това не разбираш!И престни с тези определения ,зашото ставаш смешен.Разбрах,4е гониш постинг номер 2000.

[Hashashin]

Не не си прав, мисля да чукна най много постинги и да ги превъртя, като на компютърните игри
))))

[Исянкар]

Вижте какво. За да има мир по Земята, предлагам следното:

За пред руснаците - българите сме с предимно славянски произход.

За пред турците -  българите сме предимно с тюркски произход.

За пред македонците - българите сме с предимно "античен" произход (разбирай древнотракийски, древномакедонски)

За пред гърците - българите сме с предимно древногръцки (каквото и да означава това!) произход.

За пред помаците - българите сме каквито те кажат - само да сме братя както винаги е било 

И да ви кажа честно - като говоря с руснаци им говоря как сме братя славяни и т.н., като говоря с турци също говоря, че сме братя тюрки, с македонците - просто им говоря, че сме братя...И всички са доволни и щастливи.   

[Hashashin]

Тц без компомиси. Българите са сиукси от рода Гелаласи, нема какво да спорим. Братя сме само с шайените и с никой друг!

[Сидхарта]

Eto i rusnacite si vi go kazaha. Ima i edni litopisi na edin wizantiec kojto prebivaval v asparuhoviq stan toj sishto dava svedeniq za tova. Ама как е възможно при титли ичиргу и кана боили министри на вътрешните и военните работи. И при календар който от 12 шест си схождат със старотурския и днешния говорим, и при титли като boy yil и boy yar да твърдите че прабългарите са били ирано езични. Колко такива думи мога да ви открия само да ми се даде един текст от аспаруховия прабългарски. Само факта че незнаете какво означава Вокил и Друло е достатъчен да ви се докаже че вие т. н. българи нямате нищо общо с прабългарите и ако има някой в тази държава то това е туркоезичното население в Лудогорието, което приказва на диалек нехарактерен за Анадола.

Ето какво пише един наш изследовател на проблема Иван Иванов '' За етническия произход на тези термини няма единно мнение. Господстващата доскоро хуно-тюркска доктрина изискваше да се търсят главно алтайски корени, изхождайки от презумпцията, че прабългарите са етнически тюрки. Въпреки привидния успех при някои термини (етх, шегор, докс, дилом), останаха термини с които тя не можа да се справи (верени, дван, именшегор-теку). Например, ВЕРЕНИ беше деформирано до ВЕР с цел да се получи БЬОР, което значи вълк по старотюркски. Въпреки това, прабългарския цикъл остана без вълк (тотемът на тюрките!) за голямо огорчение на любителите на тангрите, юртите и шаманите. Да не говорим за строгите тюркски фонетични закони, които почти никоя прабългарска дума не спазва. Например ШЕГОР, ДИЛОМ и ДВАН звучат в ухото на тюрка както грузинското Мрквтциашвили за българското.''
Обяснението на думи като Теку- Шегор- Имен и пр.имащи паралел в памирските ирански езици и представянето им като други е тенденциозно и невярно.
pomak.bg ,надали познанията ти по турски език ще ти помогнат, защото историците сравняват думите със старотюркски ,источноирански ,китайски и пр.езици-а и дори да си специалист по древен тюркски, пак няма как да преведеш думите, които са с ирански произход.
Няма как и да поставим каруцата пред коня, като считаме календара на прабългарите за древно тюркски ,без да имаме в предвид коя е по старата народност-по скоро е обратното.

[daczo]

ДЪРЖАВНОСТ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ И ТЕХНИТЕ ДРЕВНИ СТОЛИЦИ”[/t][/t] [/t]        БОНО ШКОДРОВ           ДЪРЖАВНОСТ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ  (ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА)           В  процеса на направените от нас почти 40 годишни изследвания и гра­фичен  анализ на писмените знаци на старите българи и реформата им в сре­дата  на ІХ в., се наложи да изясним редица исторически обстоятелства. Главен приоритет в този процес имаха археологическите факти. Бяха взети под внимание становищата на техните откриватели. В  този процес на изследване, важно значение имаха също и писмените  исторически сведения “ИЗВОРИТЕ” градуирани и анализирани в скалата на  времето, както и по-късните им интерпретации свързани с неточност на  езикови преводи или умишлено направени изменения. За наша изненада стигнахме до факти и заключения, че голяма част от историята на Българите е заличена или фалшифицирана! Като  особено важен източник за възстановяването на истината за на­шите  предци - българите, намираме издадената в Оренбург, Русия, три­томна  история: Бахши Иман, Джагфар тарихы (историята на Джагфар). Свод  болгарских летописей, том І, 1993; том ІІ, 1994 и том ІІІ, 1997 г. Не  се решихме да пренебрегнем този източник защото той съдържа важни  сведения за писмените знаци на старите Българи. При нашите проверки и  сравнителни анализи на този източник с известните артефакти и други  писмени сведения, той се оказа с достатъчно достоверен и изяснява части  от историята на българите, неизвестни досега от други източници. Главна  цел на нашето изследване бяха писмените знаци на бъл­гарите, но се  оказа, че те не могат да бъдат разглеждани и анализирани откъснато и  изолирано от времето и историята на техните носители, бъл­га­рите и  тяхната държавност. Затова ние тук си позволяваме, макар и в най-общи  черти, да въз­становим някои от принципите на тази държав­ност. В  българската историография тук-таме се споменава за законите на кан Крум  /802-814 г./. Липсват обаче детайлите и анализ, както на него­вото  законодателство, така и на старата религия на българите. В том ІІІ на  българ­ските летописи /стр.111-124/, намираме сведения за религиозната  митология, обрядите и основните закони на старите българи, записани във  времето на кан Урус Айдар /805-855 г./, владетел на Киевско-Волжка  Бъл­гария. Има основание да се приеме, че те са еднакви и в Дунавска  Бълга­рия. Майката на кан Урус Айдар, Ария-Услан, е сестра на кан Крум,  а неговият син Будим е първият по държавна власт след Айдар, урус  /велик/ тар­хан на Ак-Урус /сегашните територии на Украйна, Белорусия и  Прибалтика/. Преписът на този древен български закон, ” Торе”,   е направен от старото писмо “Куниг”, на арабографическо писмо в превод  на “благословеният турански език” и е извършен преди 840-та година, от  държавния секретар на кан Урус Айдар, Шамс, бащата на Микаил Шамс =  Микаил Бащу. Според  чл.10. и чл.11 от основния закон “Торе”, върховният уп­ра­вленчески  орган на българската държава е “Кинеш”, т.е. демокра­тично избрано  Народно събрание, в което броят на избраните пред­ставители не  надвишава 500 народни представители. “...преди  Великия Кинеш нека всички родове се съберат по свое желание със  четирите Велики рода...списъкът може да бъде съставен и на  полето...броят на участниците във Великия Кинеш да не превишава 500 и  всички те, да носят званието боляри...нека числото на дворцовите боляри  да бъде ограничено до 30, а вътрешните- Велики боляри, да бъдат 12... ”  /чл.10. и чл.11. том.ІІІ.стр.120./. Великият Кинеш=Народен събор=Народно събрание, избира Кан-сюбиги / император/, Капаган / глава на правителството/, Багаил тархан /предводител на знатните/ и Ещергу багаил, изпълняващ длъжността на иджик /върховен съдия/. Върховен изпълнител на властта в държавата е Кана Сюбиги ,  който получава тези права и задължения по родово насле­дие.  Нарушаването на това родово наследие не се допуска, освен при  из­ключителни случаи. В изпълнение на своите права и задължения Канът, разполага  с правителство от 30 боляри от които 12 са “ве­ли­ки” и изпълня­ват  функциите на оперативен съвет, отговорност за съответ­ните региони от  държавата и за осъществяването на необходимите действия. Канът е  върховен военен, съдебен и религиозен предводител. За измяна на  държа­ва­та или на религията всички са равноотговорни и според чл.8. подлежат на смъртно наказание не само те, а и най-близките им родственици. Таки­ва  случаи намираме при кан Гостун = Кущан = Гордас от род Ерми /527-528/,  който е убит заради опит за подмяна на старата религия с християн­ство  и кан Сабин /764-765/, който за да се спаси от тази санкция избягал с  близките си в Константинопол. Логично е да се мисли, че и в двата  горе­ци­тирани случая решението за санкция е право на Кинешът =  Народното събрание. Други ана­логични сведения за ролята и значението  на този вър­ховен орган в управле­нието на държавата на българите са  следните: •  “…кан Чиляр, син на кан Кубан (152-146 г.пр.н.е.) бил свален от прес­тола…”. /том ІІІ.стр.88/. •   “…кан Алан, внук на кан Кубан (140-107 г.пр.н.е.)…след 6 години  раз­покъсаност на държавата отново я обединил…” . Текстът на стр. 88  дава основание за тълкуванието, че това е станало след сериозни промени  в състава на основния държавен орган “Кинеш”. -  “…кан Артан, син на Кубар… забранил търговията...неговото управ­ле­ние  било жестоко и разбойническо, поради което го намразили… загинал в 150  г.от н.е. при единолично сражение (по настояване на българските тархани  и дори и неговата сестра) с наетият от него на българска служба хунски  военноначалник Агарджа…сестрата на кан Артан, след неговата смърт, се  омъжила за Агарджа, а българските тархани го провъзгласили за кан…”  /том ІІІ. Стр. 89-90/. Така въз­ник­нало началото на родът Дуло . След  този брак, представители на хунски родове добиват правото на участие  със свои представители в основния държавен орган на българ­ската  държава - “Кинеш”. Следи от това тяхно право намираме в текста на чл.  10 записан в първата половина на ІХ в. по времето на кан Урус Айдар.  Следи от този прин­цип откриваме и в сведението на византий­ския  хронист Ники­фор относно събитията в Дунавска България свързани със  смъртта на кан Телец (762-764). Подобно право на участие с  предста­вители в управлението на Българската държава, зна­чително по  рано (ІV в. пр.н.е.) от хуните са имали родови представители на  масагети­те. Има доказателства, че  дори и след смяната на старата религия на разделената българска държава  (Старата Велика България), основният държавен орган за управление по  древни традиции е Кинешът = Народ­ният събор = Народното събрание.  Доказателство за това са сведенията за кан = княз Бо­рис, когато той е  вече бивш владетел на Дунавска България и е предал държа­ваната си  отговорност на своя син Владимир. В  893 г. бившият владетел на Дунавска България кан = княз Борис  (842-889г.), чрез решение на Народният събор = Кинеш = Народно  събрание, свалил от държавна власт и отговорност своят първо­ро­ден син  Владимир. Има легенди, че  наказателната санкция спрямо Владимир не е била смъртна присъда, а той  е лишен от зрение заради опит да възстанови старата религия на  българите. До тук само частично  представихме: Устройството, ролята и значе­нието на върховния  управленчески орган на Българската държава. Според Бъл­гарските  летописи тази практика за управление на държавата намира прило­жение  хилядолетия и е модел и пример за поредица въз­ник­нали и отминали във  времето други държавности и цивилизации. Моделът  за върховно управление би могло в известна степен да бъде сравняван с  Арео­па­гът на Гърците или Сенатът на Римляните. В нашето съвремие, би  могло да се сравнява с т.н. “парламентарна монархия” със следните  разли­чия: КАНАС ЮВИГИ - Задължително е от древният управленчески родов корен на българите. Единствените  изключения са Агарджа и Балам­бер, които са от хунски произход, но  бръкът им с български принцеси е склю­чен и утвърден от демократично  избраното Народно съ­брание съгласно чл.10 от закона = конституцията  “Торе”. КАНАС ЮВИГИ = ИМПЕРАТОР -  Изпълнява решенията на Ки­неш = Народното събрание = Сенат, но при  извънредни ситуации има права и задължения за самостоятелни решения.  Това обстоятелство е регистрирано от поредица византийски и латински  хронисти във фразата: “…господарят на Българите…”. За  самостоятелните решения канът е да­вал отчет пред Ки­неша. Като  върховен религиозен водач канът възглавява народните молебени към  Тангра. Според закона Торе: Чл. 13 . “…неговите синове от наложниците не принадлежат на царския род, а на родът на техните майки.”. Чл. 16 . “…има право да взема данък 10% от търговците…” При  военни отбранителни или нападателни действия канът е глав­нокомандващ и  е длъжен да спазва, както и да контролира спазването на следните  принципи: Чл. 37. “...пленените не подлежат на убийство...” Чл.  36 . “...телата на загиналите велики войни на противника вътре в  границите на Държавата, не бива да се заравят в земята, защото техните  души ще останат на нашата земя и ще ни отмъстят...техните тела трябва  да се изгарят...”. Като върховен  съдия канът разглежда и взема решения по дела, свързани с нарушения на  договорите за междудържавните отношения, както и спрямо несправедливо  издадени присъди от упълномощените съдии. Чл. 52 . “...Ако някой чуждоземен владетел откаже да плати на Българската държава данък...канът има право да употреби сила...”. Чл.  53 . “... Ако някой избяга от даржавата в друга страна, то за това се  наказват охранителите на този участък от границата...”. Чл. 30. “...преди битка се извършва молебен към Тангра...след успешна битка се извършва благодарствен молебен...” Какви са законовите норми прилагани в обществото на Българската държава? При  своето пребиваване в столицата на кан Атила от род Дуло (434-453) в  Панония, летописецът на тази епоха Приск казва за него след­ното:  “...крупен държавен деятел извършил велики дела...”. Както Приск, така  и други негови съвременници, констатират, че в държавата на кан Атила  (Тохол = АвеТохол) няма робство и тежки данъчни задължения и че  чужденците могат да живеят спокойно, а различните вероизповедания не са  подложени на преследване. В най-общи черти това означава, че не е имало кражби, насилия и разбойничество. Как е било осигурено обществото в държавата от такава опас­ност? За  неговия родственик, също от род Дуло , кан Крум, в историографията  съвсем бегло се споменава за неговите строги закони. Не са за  прене­брегва­не и фактитите, че преди да поеме държавната отговорност,  кан Крум идва от региона на Панония, а синът му Будим е първи държавен  ръководител (Урус тархан ) на зет му кан Урус Айдар от род Дуло . В  българската историография битува твърдение, че кан Крум е во­дил войни  срещу аварите...и ги покорил! В нашето изследване установих­ме, че  Крум, син на кан Азан = Асен Тукта и внук на аварския каган Улаг е  нело­гично да води война срещу войските на своя дядо. Логиката и  фак­тите сочат, че първите войни с участие на Крум Велики са срещу  агресия­та и войските на Карл Велики в региона на Панония. Законите  във времето на кан Атила, кан Урус Айдар, и кан Крум, кои­то гарантират  необходимия ред и спокойствие на обществото в българ­ската държава са  много по-древни и са строго спазвани в продължение на хилядо­ле­тия.  Тук цитираме част от тях, които засягат обществото в б ъл­гар­ската  дър­жава: Чл. 44 . “...крадецът се  осъжда да върне окраденото в десеторен раз­мер. Ако той не е в  състояние...се взема от близките му родственици...”. Чл.  45 . “...ако на крадецът му е първи път, освен върнатото в десе­торен  размер, той е длъжен да се закълне, че вече няма да краде. Ако му е за  втори път, освен върнатото в десеторен размер му се отрязват носа и  ушите и се подлага на бой като безчестен човек...ако бъде заловен в  краж­ба трети път...освен горните наказания му се пречупват  краката...”. Чл. 38 . “...убийците се  предават на рода на убития, а те сами реша­ват да го убият ли или да му  позволят да живее срещу откуп...откупът за убиец мъж е 1000 овце или  100 камили или 300 коня, а за убиец жена, два пъти по-малко...”. Чл.  39 . “...ако убийството е извършено чрез отравяне...с отровители­те се  постъпва както с убийците...и ако е чрез вино се унищожават лозята на  убиецът...ако е чрез месо се унищожават и животните на убиецът...” Чл.  41 . “...на убиец на свойте родители или близки родственици...не се  разрешава откуп...него го убиват вързан...със стрели...”. Чл. 51 . “...Бременна жена се освобождава от наказания...”. За  правилата на поведение в обществения живот в държавата на бъл­гарите  немаловажно значение имат и следните клаузи от закона “Торе”: Чл.  25 . “...във всички случаи трябва да бъде даден откуп за невеста­та,  даже и ако тя е взета насила... ако при нейното похищение...някой от  похитителите е убит... никой не носи отговорност”. Чл. 32. “...Войн , проявяващ неуважение към своето оръжие, се ли­ша­ва от него”. Чл.  32. “...Войните призовани на сбор, които се явят в непълно въо­ръжение  и не изпълняват заповедите...или побегнат от полесражението, се  наказват от своите военноначалници”. Чл. 55. “...Ако някой се опита да избегне присъденото му наказание ... го убиват “. Чл.  51 . “...Жена, имаща деца, при раздяла на имуществото получава не само  своята част, но и частта на децата...бащите на децата могат да бъ­дат  различни, но майката е една. Нека децата не забравят това и да се  по­кланят на майката преди да приветстват бащата”. Според  митичната част на споменатите по горе “Български летопи­си”, още през  десетото хилядолетие преди новата ера е имало графичен знак на Бог  Тангра. Това е по времето на българския владетел Улят (Лут), том ІІІ  с.82 . Този знак е изглеждал така: Знак на Бог Тангра Графичната  форма на знака е еднаква с формата на знак № 50 от таб­лица № 1  (Писмените знаци на старите българи). Освен него, според същия  източник, те са имали и знак-герб на българската държава Идел,  изобразяващ основния покровител Алп Бури. В различните фази на  разви­тие на българската държава гербът е имал следните графични  варианти: Знак- герб на Българската Държава Графичната  форма на втория и третия варианти съвпадат с формата на знак № 67 от  таблица № 1 с фонетично звучене АН. Същият знак е за­пазен и в  Кирилицата, под название АСЪ, а също и в модифициран вид в Глаголицата.  Неслучайно знакът присъства и в монограмите върху пръс­те­ните на кан  Кубрат. В периода на първото  хилядолЕтие пр. н. е. и първото хилядо­ле­тие от н. е. държавата на  българите е модел и пример за морал, за­кон и органи­зация на  възникналите в този период други държавнос­ти.  СТОЛИЦИТЕ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ ...?           Къде са били столиците на старите българи? В  настоящата българска история липсва отговор дори и на въпроса: къде е  била столицата на кан Кубрат? Недостатъчни са и изследванията какво  означава терминът “Старата Велика България”, използван от византийските  хронисти, дали е понятие с тясна характеристика за времето на кан  Кубрат, или е с по-широк смисъл - като наследие на кан Кубрат от  не­говите предци? "Българските летописи - Джагфар тарихи” ни дават  исто­рическа опора от данни да направим опит за приемането на  разширеното понятие и смисъл на “Старата Велика България” от времето от  кан Кашан (ІІ. в. пр.н.е.Кушанска империя) до кан Кубрат (VІІ в.н.е.). Проследявайки  хронологията на артефактите и масивите от писмените знаци на старите  българи, стигнахме до констатации и заключения, че бихме могли с  определена степен на сигурност да представим този проблем на  вниманието, както на българската, така и на международната научна  общественост. Обект на нашето изследване е периодът ІІ в. пр.н.е. - VІІ в. от н.е. Някой  от по-важните източници, които ползваме, са "Българските летописи -  Джаг­фар тарихи” /1/ и археологическите публикации за средна Азия и  източна Европа. В периода на своето управление Филип Македонски, бащата  на Алек­сан­дър, нападнал скитите (сарматите = българите) и пленил 20  хиляди по­родисти коне и 20 хиляди жени и момчета /3/. Всред цялата  тази “пляч­ка” е и родният брат на Албуга Сигер Кан (339-310), Балакър  (Баламир 339-320), кой­то Филип венчал за своята дъщеря. В  началото на походите на Александър Македонски (336-323), в кампанията  му в 331г. на североизток, неговите войски претърпели поражение от  войските на Сигер кан “...заради нарушение на условията за мир с Идел -  държавата на българите = сарматите...” /1, том ІІІ, стр.87/. След  разпадането на империята на Александър Велики възникват две нови  империи - Парфия на митридатите и Кушанската на сарматите = българите.  “...Потомъкът на Албуга Сигер кан, синът на кан Джал, Кушан е един от  най-могъщите иделски царе. Неговата майка е масагетска принцеса. В  младостта си извършил походи на изток и стигнал до река Хин (Инд)... на  запад разбил и подчинил улагците (даките). На юг той извършил  победоносен поход в Кавказ и Мала Азия, разгромил Мидан, Аряк, Барджил  и подчинил Чиляр, Кавил, и Атряч...” /1, том. ІІІ, стр. 88./. Империята  Парфия (Партия) и нейните владетели е обект на отно­сително обширни  сведения на гръцки и римски хронисти, които са живели по това време, а  за владетелите на Кушанската държава почти липсват све­дения. На  основание на надписи върху намерени монети, в историо­графията почти  условно са приети имена на владетелите Кадфриз І и Кад­фриз ІІ /4/. В  българските летописи, след смъртта на Сигер кан като след­ващ владетел  е отбелязан кан Таргиз (320-314), син на брата на Сигер кан, Баламир  (Балакър) /1, том ІІІ, стр. 87/. Американският  изследовател Д. Маршал, който също изследвал тези монети, забелязва  термина “ Karakaphasa ” и допуска, че “ Kara ” може да се търкува като  “Принц” /4, стр.161/. Повечето изследователи, обаче са склонни да  тълкуват този термин като “цар на царете”. Вземайки  под внимание сведението, че Таргиз (120-314 г. пр.н.е), син на Баламир  (Балакър) и Уран-Бика, е съпровождал баща си в похода на Александър  Македонски и след смъртта на чичо си Сигер кан, е насле­дил държавната  власт, правим извода, че той е установил своята столица близо до  региона на Бактрия - в Хорезм, в дясната страна на долното тече­ние на  река Окс (Аму-Даря). Там и до сега е почти запазено старото име на  останките от този град - “Кой-Крилкан-кала”, където виждаме състав­ката  “Кан”. В китайските летописи тази страна е наричана Кан Гюм, а  на­селението й Кангюйци (Кан-Гюйци) /2, стр.125/. Карта Хорезм, Бактрия и Парфия /2/ В.  М.Масон я описва като “...Област от плодородни оазиси... в края на V в.  пр. н.е. излязла от състава на ахмендитската империя... запазила  политическа независимост... и с тесни връзки с племената, населяващи  об­ширните степи на Западен Казахстан и Поволжието... Фантастична  стра­на... нав­сякъде се извисяват стройни силуети на замъци и  крепости... сте­ни­те и кулите тук нерядко са достигали почти двадесет  метрова височина”. Опис­­вайки  археологическите останки на древния крепостен град Крилган (Крил Кан),  Масон казва следното: “...Крепостната стена в план е правилен кръг с  диаметър 86.5 м. В центъра се извисява укрепено здание, също кръгло в  план. Поразително оригинален и необичаен паметник! В хода на  работата... при разкопките се установи, че градът е съществувал  продължително време, почти до І в. от н.е... Централното здание е  издигнато най-рано и е обиколено от мощна стена с дебелина шест метра.  Зда­нието е било двуетажно. На втория етаж по външния край е била  стрелкова галерия... сега от централната сграда добре съхранен е само  първият етаж... Това са големи помещения, планирани в строга  симетрия... Външ­ният кръг на крепостния град също е имал стрелкова  галерия... На входа е имало две полукръгли кули и е бил защитен с  предвходни съоръжения... Пространството между централното здание и  външната крепостна стена постепенно е застроено от различни  помещения... хранилища и жилищни домове с огнища... и производствен  комплекс... може би металургична работилница...в едно от помещенията  има многоцветна стенна живопис ...истинската слава на хоремзийското  изкуство е парадното, художестве­ното грън­чарско изкуство... подобни  съдове в това време нямало в нито една друга област в Средна Азия...”. . Керамика от Крил-Кан, Хорезм /2/. За образа на сарматските = българските владетели в този период можем да съдим по намерените и датирани в тази епоха монети. Кой  е строителят на този укрепен град-крепост? Най-вероятно това е Кундуз  (кан Дуз) (530-594 г. пр. н.е.), син на Аспарик (558-530) и  ма­са­гет­ската принцеса Тамир-Бика (Тамирис) /1, том ІІІ, стр.86/. Той  разбил войските на персийския цар Дарий І. Неговият по-стар брат,  Колин, в това сражение командвал войските-център и бил глава на царския  съвет. Тех­ни­ят баща, Аспарик, е убит от персийския цар Кир. Според  някои древни източници майка им, Тамир-Бика (Тамирис), поела  командването на вой­ските и в битка, с меча си отсякла главата на  персийския цар Кир. Изображение върху монета от Хорезм на сарматски = български владетел, предшественик на кан Кашан /2/. За  областта по долното течение на Аму-Даря (Окс), Масон отбелязва за чести  находки на керамичното изкуство с изображения на крилати, летящи коне. . Летящите конници на сарматите = българите /5/ Съседните  на “летящите конници” страни завиждали и желаели до­ри и чрез война да  си присвоят техните “летящи коне”. Сведения за прис­вояване на конете  на сарматите = българите има за Индия, Китай и за по­хо­да за “плячка”  на Филип Македонски. Тези войни възникнали въпреки изпълнението на  договорите с Китай и Индия за редовни доставки на сол, чрез кервани от  специална порода тежкотоварни коне, от които е и родо­словието на  конете за тежко въоръжената конница на сарматите = бълга­ри­те.  Стоковият обмен (по-късно известен като “Пътят на солта”, или  “Се­верният път на коприната”) е функционирал във времето паралел­но с  юж­ния и е бил под контрол и владение на сарматите = българите. Картата,  която предлага T . Sulimirski /6/, за движението на сарматите към  Европа изглежда почти достоверна, но не взема под внимание сведенията  на Херодот, че по неговото време (V в. пр. н.е.), савроматите или част  от сарматите са обитавали териториите на сегашна Украйна. Птоломей в  своята “География” по принцип по-точно определя техните територии, като  ги разделя на Европейска и Азиатска части. Изхождайки от сведението, че  Албуга Сигер кан и Баламир (Балакър) са били съвладетели /1, том ІІІ,  стр.87/, може да се предположи, че те са имали две столици, едната в  Хорезм – Крил Кан и другата в северното Причерноморие, от която в 331г.  Сигер кан е атакувал войските на Александър Македонски, което в  историографията е представено като “въстание на Траките”. От  такава гледна точка кан Кашан и създадената от него Кушанска империя е  не толкова завоевател, а по-точно обединител на сарматски­те територии,  в които са включени и масагетите, северозападна Индия и се­ве­розападен  Китай, т.е. Тохаристан. Прави впечатление, че по това вре­ме в Китай е  началото на династията Хан. Сред  изследователите на древна Бактрия преобладава мнението, че столицата на  Кушанската империя е бил град Бактра, разположен близо до горното  течение на река Окс (Аму-Даря). Би могло да се предположи, че  преместването на столицата е станало по времето на кан Таргиз,  пред­ставен в историографията като Кадфриз І. При такава хипотеза обаче  се получават различия в хронологията. Кан Таргиз (320-314), син на  Баламир (Балакър) и Уран-Бика, е наследник на властта и на своя чичо,  Албуга Сигер кан. Той е обединителят на Европейските и Азиатските  области на държавата на сарматите = българите. Респект спрямо него са  имали народи­те на бившата Персийска империя и новосъздаденото по това  време Гърко-Бактрийско царство. Вероятно е оказвал помощ с тежко  въоръжена­та си конница и на съседна Парфия (бившата Мидия). Живял е  120 години. Би могло да се допусне, че силата на влиянието му в тази  епоха сим­волично е прехвърлено на наследниците на кан Таргиз и  предшественици на кан Кашан - кан Аскал и кан Аспар. В  историографията, чрез намерените, издадени от тях монети - име­­ната им  се идентифицират като “Кадфриз І” и “Кадфриз ІІ”. Според Страбон /  Strabo , XI , 8, 2/ “...Най-известните номади, които отнели от ели­ните  Бактриана, са асите, согдианите...и тохарите...”. Асите са сармати­те =  българите. Согдианите са масагетите. Кан Кашан, както отбелязахме и  по-горе, е потомък на Сигер кан, син е на  кан Джал и масагетска принце­са. Той имал наследствени права по майчина  линия в териториите на согди­на-масагетите. Вероятно наследственият му  дял са масагетите-росомони (”Урус” = Великите). Той завладял и  северозападен Китай - тохарите и  войските му стигнали в северозападна Индия в региона на горното  тече­ние на река Инд. Той е един, не чак толкова завоевател, колкото  реформа­тор в регионите на средна Азия и североизточна Европа. Къде е  била него­вата столица? И какво всъщност е столицата... може ли да има  разлика между управленческия и координационен център на държавата и  най-при­влекателния, представителния, обществения център на държавата.?  Както вече споменахме, повечето  изследователи са на мнение, че столицата на Кушанската империя е бил  град Бактра, но в този период се изгражда и нов, значително по-голям  укрепен град в близост до Крил Кан. о станките от този град археолозите  свързват с “Топрак-Кала”. “...С поразително чувство за хармония и  новаторство, строителите на Хорезм са намерили дълбоко оригинална  композиция, нямаща аналогия в страните от Изтока.” /В. М. Масон, 2,  стр.136/. Тази характеристика се отнася, как­то за цялостното планиране  и изграждане на укрепения град, така и за вътрешната цитадела-дворец и  нейните специфични функционални пространства. Вземайки  под внимание и обстоятелствата на географското положение свързано със  северната търговска магистрала “Сол-Коне-Коприна”, конкуренцията на  южната търговска магистрала през териториите на Пар­фия на митридатите,  приемаме хипотезата, че най-вероятното място за столица на кановете  кушани = сармати = българи, в периода І в. пр.н.е. - І в. н.е. е бил  укрепеният с високи крепостни стени и съоръжения древен град  “Топрак-Кала”, а не град Бактра. Едно от наличните доказателства са  късните описания на Ибн Фадлан на неговото посланичество в 921-922 г.  до държавата на кан Алмиш (Волжка България). И в тази късна епоха  гра­дът е запазил следи от своето старо име “Бай-Кан”. В. М. Масон  предста­вя реконструкция на част от вътрешното пространство в  двореца-цитаде­ла, така наречената “зала на войните”. Зала на войните /реконструкция по В. М. Масон/. /2/ Вероятно  това е била залата за съвещания и решения на върховната власт по  времето на кан Кашан. Впоследствие, поради възникналите войни с  Римската империя, се наложило изместването на столичния център на запад  - в района на северното Причерноморие. Има данни, че това е стана­ло по  времето на кан Алан и неговата столица е била в долното течение на река  Кубан (140-107 г. пр.н.е.) /1, том ІІІ, стр. 88/. Представената  по-долу сцена на сражение между римляни и сарма­ти = българи следва да  се отнася за времето на кан Саричин (107-65 г. пр. н.е.) и битката му  срещу Луций Корнелий Сула. Стенопис от Пантикапея /5/ Силният  и постоянен натиск на Рим е причина Кан Саричин да из­мести столицата в  близост до долното течение на река Волга, където и до­сега запазил  името Царицин. Скулпторен релеф на Сарматски=Български войн. Траяновата колона. Рим. По-късно  кан Болюмар-Шек (Баламбер) (363-378 г.н.е.) премества столицата от  Поволжието в Кара-Саклан (Ук­райна) и тя е наименована Кан-Балин (Киев)  /1, том ІІІ, стр. 90/. На близкия хълм е построена и неговата гробница  паметник. Според описанието на кан Барадж (1229-1242) /1, том І,  стр.14/ този паметник е изглеждал приблизително така: Къде е била столицата на Велика България на кан Кубрат? Според  "Български летописи - Д.Т." /1, том І, стр. 16-17 и том ІІІ, стр.  96-97/ кан Кубрат е имал брат, Шамбат, на който преотстъпил столи­ца­та  Кан-Балин. Това е станало след завръщането на Шамбат от неговите  вла­дения в централна Европа, държавата ДУЛОБА. Народният  Събор не бил напълно съгласен с това решение на Кубрат, а обществените  кръгове започнали вместо името на Шамбат, да употребяват нарицателното  “КИЙ”, което означавало “отхвърлен”. По този начин те изразявали  отрицанието си спрямо Шамбат, който в годините на управление на Дулоба,  нарушил принципа за единоначалие и подчинение на обща държавна  политика. От там произлиза и наименованието “Киев”, което в Константин  Багрянородни е наименовано “Самбатас” т.е. градът на Шамбат. При  наличието на такова сведение, столицата на кан Кубрат, би следвало да  се търси в близост до неговия погребален комплекс и намерените там  съкровища. Археологическите обекти, в които са намерени съкровищата на  кан Кубрат, са два - обект, маркиран с цифрата 15 (до селището със  сегашно наименование Малая Першчепина) и обект, маркиран с цифрата 16  (до селището Романовская на р. Дон). . Географска карта на региона с обекти 15 и 16 И  двата обекта, 15 и 16, имат погребален характер. Това създава  недоумение всред изследователите, а някои от тях стигат до  заключението, че е имало двама владетели с име Кубрат. Всъщност единият  от тях е заличеният от историографията Шамбат, братът на кан Кубрат,  владетелят на държавата ДУЛОБА в централна Европа. Това означава, че  съкровището, намерено в погребален комплекс 15, което е в близост до  Киев е на българския кан Шамбат. Някъде близо до другото съкровище,  намерено в погребален комплекс 16, би следвало да е била столицата на  кан Кубрат. Нашето мнение е, че  столицата на кан Кубрат е била в близост до бившата столица на кан  Саричин (107-65 г.пр.н.е.), която кан Болюмар /Баламбер/ (363-378  г.н.е.) преместил от поречието на река Волга в поречието на река  Днепър. Това е мястото, маркирано на горепредставената карта като обект  22 на десния бряг на река Дон. Нейното наименование е САРКЕЛ, което  означавало “БЕЛОКАМЕННА КРЕПОСТ” или със сегашно наименование  "Цимлянское правобрежное городище". Според източник /7/ това е  ”...бли­­­зо до цимлянския винсовхоз... ростовска област, на десния  бряг на цим­лянското водохранилище... разположен върху оградения с  дерета нос... в миналото е било белокаменна крепост...”. Според  някои руски археолози в по-късна фаза (VІІІ в.), на левия бряг на река  Дон (на картата обект 23), от хазарите и славяните е изградена още една  белокаменна крепост САРКЕЛ, в която имало и българи. В руската  археология и историография обектът е маркиран с наимено­вание:  “Саркел-Белая Вежа”. Обект 22 и обект 23 са почти унищожени и потопени  по времето на Сталин. През 1949-1951 г. по време на строител­ството на  Волго-Донския канал, експедицията за изследването на двата  археологически обекта се ръководи от М. И. Артамонов. В най-общи черти  неговите заключения са следните: “...строителството на двете крепости е  различно от византийските строителни традиции... рисунките и писме­ните  знаци върху каменните блокове... са като тези на каменните блокове на  древните столици на дунавските българи - Плиска и Преслав...”. Подобни  заключения правят и румънските изследователи Йон Барня / Dacia . n . s  ., 1962, 293-316/ и Мария Комша / Dacia . n . s ., 1962, VI , 257-268/  при съпоставка на писмените знаци от Добруджа /Басараби/ и писмените  знаци от Саркел-1 /Цимлянское городище/, Саркел-2 /Белая Вежда/, както  и на знаците, открити в старата българска столица Плиска. Друга  важна съпоставка правят анализаторите на съкровищата в двата погребални  комплекса, установявайки, че в обект 15 преобладава аварски стил, т.е.  на държавата на Шамбат- ДУЛОБА, а в обект 16 преобладава согдийски стил  /7, стр.39-43/, т.е. влияние от по-древните български = сарматски  столични традиции източно от Аралско море, в поречието на река Окс  (Аму-Даря). Свързано с това, сериозно  внимание заслужава и археологически установеният факт, че кан Кубрат  има два пръстена-печати с различен графически образ!? Не  са ли всъщност това печатите на кан Кубрат и на неговия брат Шамбат,  владетелят на държавата ДУЛОБА в централна Европа представян в  съвремената европейска историография под името “САМО” като “ФРАНКСКИ  ТЪРГОВЕЦ”, а в руската историография, като “СЛАВЯНСКИ ВОЖД”? Нашето  становище е, че Българските владетели са имали само по един  пръстен-печат, който не им е изработван във вражеските работилници на  Византия, а от български майстори на ювелирното изкуство, съгласувано с  членовете на Държавния съвет. Този ПРЪСТЕН-ДЪРЖАВЕН ПЕЧАТ е стоял в  края на всички императивни послания на Владетелят на Българите. Споменатите  по-горе “Български летописи” дават възможност да се възстанови  династическата последователност на българските владетели от ІХ  в.пр.н.е. до ІХ в. сл.н.е. В различните фази от времето българската  държава е била известна под различни наименования : Сарматия, Кушанско  царство – на името на кан Кашан, Алания – на името на кан Алан. В други  сведения старите хронисти са я отбелязвали с имената на нейните  съюзници: Росомони = Уруси =Масагети, Котраги, Хуни. По-подробно  засегнатите тук проблеми са представени в нашата книга “Писмените знаци  на Българите – ретроспекция на цивилизацията”.   Литература                       1. Бахши Иман, Джагфар тарихы, Свод болгарских летописей, 1680, т. І, 1993, т. ІІ. ...... 1994, т. ІІІ, 1997, Оренбург, Русия. 2. В. М. Масон, Страна тысячи городов, 1966, М. 3. В. М. Масон, В. А. Ромодин, История Афганистана, 1964, М. 4. Акад. Михаил Юхма, Древните българо-чуваши, 2003, В. 5. Вестник древней историй, бр. 2, 1997, М. 6. Iscezle civilizaciye, 1964, L. 7. Съкровище на Хан Кубрат, 1989,С.

[/td][/tr][/table]

[neru]

http://www.bono-shkodrov.narod.ru/

[Rasate]

Все повече в историческата наука се прокрадва идеята ,че както споменава Херодот наистина Траките са били втория по многобройност народ след индийския.
Откъде Херодот е имал тези сведения,тъй както знаем,че чак Александър стига до индийте 100-ина години по късно и то само до едно малко княжество.Несъмнено Херодот е имал досег до по стари източници навярно персийски.
Несъмнено Траките(скито-сарматите) са достигали по на запад отколкото се предполагаше-поне до Панония,Балканите и Прибалтика.Вече се доказа,че Славяните са всъщност Сармати-поради факта,че най голямата им група антите са наследници на сарматската държава воювала с Император Траян.
Сега след открития във ватиканската библиотека латино-готски речник се доказа,че готите не са германско племе,а славянско-а както знаем Готите са живеели в западна Украйна и са граничели с Даките.
Учените от отдавна знаят,че Гепидите са също славянско племе живеещи на Балканите.
И така по ареала на живеене лесно може да се допусне,че траки и славяни са различни имена на една и съща общност от хора-Траки е име родено в древна елада означаващо на чист превод-варвари(диви),а славяни е родено в двора на великата императрица Екатерина.
А какво са българите-Българите(племето бълги,белги,волги) са просто едно от тези племена,но с особен статут-самото име говори за това-От българин(блъг-ар-справка Асеновият надпис от Станимака) произлизат думи като-бла(ъ)г-роден,бла(ъ)г-дарен,бла(ъ)г-дат.
Един историк дори стига до там,че защитава тезата,че като българи са се титулували само военната аристокрация на тези племена,използвайки Хуните като доказателство-тоест името хуни произлиза от Кхони-конници,което не е име на народ,а име на сбор от племена с определен белег.
От друга страна ако четем древногръцките хроники и се базираме на археологическите данни ще видим,че конете са на особена почит при древните траки,за разлика от гърците-които са си били пешаци(за сравнение двете гърко-персийски войни).
И така защо траките са славяни(сармато-скити)-просто поради това,че живеят на един и същ ареал,но през различните епохи през,които са назовавани по различен начин.
За разлика от Автохонците мисля,че името "бълги"(ари онзачава народ) не е родено тук на Балканите,а е дошло от Хиндокуш от древния град Балк и древната държава Балкхара-Според индийския епос Махабхарата има раздор в царския род на царството Бхарата(Балкхара) и този раздор води до дълга и мъчителна война-да според историческите извори има разделяне на две на Балкхара-на Бактрия и Партия(гръцки имена).След Александър Македонски Бактрия не е могла да се съвземе-притискана от своите съседи Кушаните.
И така  според мен защо е имало преместване на Бългите на запад След разбиването на племеното обединение СЮ-НЮ(Ху-Ну) от Китай те от своя страна изместват Ефталитите,които от своя страна изместват Кушаните,те Българите,българите готите(До нападението на българите остро-готите заемат обширни територии в днешна Украйна. Установено е, че през 257 г. остро-готите са на п-в Крим. Столица им е гр. Дори, известен с каменните си сгради и улични настилки.
Известно е тяхното дългогодишно съжителство и съвместни походи към Западна Европа с българите, с които ги свързва пословичен съюз на "любов и омраза", който, според преданията, се дължал на тяхното "митично родство" и нарушаването на който дотогава се считало от двете страни за "най-голямо държавно предателство".
През 375 г. българите преминават р. Дон и покоряват държавите на аланите, гепидите и остро-готите, които не могат да противодействат на техните свръхмодерни за времето военни технологии - многослойните рефлекторни лъкове и бронираната конница. остроготският княз Ерманрих (Херманрих, * ок.305 - † 376), първият от рода на Амалите ("Безупречните") търпи няколко поражения и се самоубива.)
-т.е. получава се ефекта на доминото.В последствие този натиск се увеличава тъй както знаем монголците са имали по няколко жени и като завоеватели на тези нови територии формират заедно със завареното население нов етнос-тюрките-затова говорят гробните некрополи в западна Монголия и Алтай-където наравно с монголските гробни могили има и по стари скито-сарматски.От друга страна за това говори и еднотипното езиково разделяне на на огурски(р) и огузки(з) диалект в тюркските  езици характерен и за иранските езици-парши(з) и сарматски(р).
Така българите изтласкани от кушаните изтласкват от своя страна готите и т.н.Така се заселваме в Понтика-днешна Украйна.Хунския съюз може би е последното обединение на скито-сарматите-не на всички,но на повечето-знаем че вези-готите и гепидите са на римска страна.
И така след разпаденето на Хунския съюз остава раздробената западна част и Велика България,която попада под васалитета на формиралият се Тюркютски хаганат-по натам вече ви е известно за Албури(Ерми според именника),Орган-който е бил наместник и Кубрат

[Сидхарта]

Да,траките са близки на скито сарматите,освен че са и съседи.
Що се касае за Готите и Гепидите обаче,в съвременната историография преобладава мнението че са германски племена.
Изключвам Баварците близки на древните Българи,за които се знае че са говорили на друг неразбираем за германите език,но по късно попаднали в чужда езикова -германска среда асимилирани езиково.
Безспорно в етногенезиса на тн.славяни,участват и ираноезични групи  вероятно  от  скито сарматски произход-но не може да се постави знак на тъждественост между тях  освен определени езикови следи но те може да се отдадат на древното индоевропеиско   начало надвете групи.
Иначе данните на археологията не са в полза на такова твърдение- салтово маяцката    култура с ирански белези е свързана например с древните българи и твърде различна от културата на тн.славяни  пр.[ интересната смесена черняховска култура в която се срещат источно ирански и славянски белези и ясно си личи биритуалността ]  включително и на територията на тяхната предполагаема праподина.
Древните племена на балканите и илири и гърци и траки са приемали и са се изградили етнически на базата на местно население и пришълци най вече от север-тоест може да се предположи далечна връзка с предците на тн.славяни те. с онзи етнически  масив от които възниквот балтите и славяните но то си остава само предположение и може да предположим същото и за другите индоевропеиски етноси и така да стигнем до тяхната прародина и по принцип ще излизим прави-но от историческа гледна точка е грешно да поставяме знак на равенство между траките и по късно формиралият се етнически масив на славяните и отделилите се от него балти преди около 2000г пр.н.е

[neru]

1/ Пан-туранството.
За да видите кой, как е създал и кому служи туранската теория за произхода на българите.
http://en.wikipedia.org/wiki/%C3%81rmin_V%C3%A1mb%C3%A9ry Чукнете преводач.
От материала с линка по-долу ще разберете достатъчно за туранизма и ще научите нещо полезно и за иранската и други тези за произхода на българите.
A това вече е страшно!
http://www.rozanehmagazine.com/NoveDec05/AzarbayeganPart1.html Чукнете преводач.
2/От тук http://ziezi.net/1/pan.html ще ви стане ясно що за доктрина е панславянската и какви са вредите от нея за България.
От тук ще разберете кой е формирал историческото немислене на българските историци и политици.
3/ Тук пък е гръцката голяма идея /Μεγάλη Ιδέα, "Great Idea/, за жалост и отчасти реализирана за наша сметка, гръцка националистическа мечта http://en.wikipedia.org/wiki/Megali_Idea
4/ Това е за сръбската коварна и построена изцяло на антибългарска основа, доктрина Грашанин: http://en.wikipedia.org/wiki/Greater_Serbia
От тези материали ще ви стане ясно кой и защо така яростно защитава чужди и опасни за България исторически версии.

[Rasate]

Да,траките са близки на скито сарматите,освен че са и съседи.
Що се касае за Готите и Гепидите обаче,в съвременната историография преобладава мнението че са германски племена.
Изключвам Баварците близки на древните Българи,за които се знае че са говорили на друг неразбираем за германите език,но по късно попаднали в чужда езикова -германска среда асимилирани езиково.
Безспорно в етногенезиса на тн.славяни,участват и ираноезични групи  вероятно  от  скито сарматски произход-но не може да се постави знак на тъждественост между тях  освен определени езикови следи но те може да се отдадат на древното индоевропеиско   начало надвете групи.
Иначе данните на археологията не са в полза на такова твърдение- салтово маяцката    култура с ирански белези е свързана например с древните българи и твърде различна от културата на тн.славяни  пр.[ интересната смесена черняховска култура в която се срещат источно ирански и славянски белези и ясно си личи биритуалността ]  включително и на територията на тяхната предполагаема праподина.
Древните племена на балканите и илири и гърци и траки са приемали и са се изградили етнически на базата на местно население и пришълци най вече от север-тоест може да се предположи далечна връзка с предците на тн.славяни те. с онзи етнически  масив от които възниквот балтите и славяните но то си остава само предположение и може да предположим същото и за другите индоевропеиски етноси и така да стигнем до тяхната прародина и по принцип ще излизим прави-но от историческа гледна точка е грешно да поставяме знак на равенство между траките и по късно формиралият се етнически масив на славяните и отделилите се от него балти преди около 2000г пр.н.е

 Ще приведа един интересен цитат от Чилингиров (с. 51-52): "Със своята бележка в края на статията си, предназначена за чуждестранния читател, акад. Дечев (статия за българи и чужденци, б.м.) иска да се презастрахова от евентуални обвинения, че нарушава всеобщо приетата от европейските историци и филолози конвенция, според която между "тракийския" и "славянския" етноси връзка няма и не може да има". Чилингиров обаче веднага твърди нещо противно: "...наличието на често употребявани "славянски" думи и лични имена в "тракийския" език, и то още от най-ранната засвидетелствувана от писмените извори историческа епоха, също не ни дава никакви основания да приемем, че така наречените "славяни" и "траки" са два различни етноса, говорещи на разни езици, а не един етнос, проявяващ се в два твърде близки по своя физически тип варианта, чиито езици явно са наречия на един общ език" (с.52). Виж сп. М.З. бр. 9- 10, 2005 г.
Славянските нахлувания на Балканите започват от втората половина на VI век, но "...изследванията на "славянските" топоними в Гърция, Албания, Сърбия и България показват, че те са съществували много столетия, ако не и хилядолетия, по-рано - т.е., че трябва да са свързани с някакво население, живяло по тези места още в най-далечни времена, много преди идването на гърците, и чиито език е съдържал много думи, считани за "славянски". Най-куриозното в случая е, че тези "славянски" топоними в югозападната, но също в централната и северната част на Балканския полуостров, не дават никакви указания за народностното име на "славяните", а твърде често са във връзка, по думите на прочут немски славист, (Макс Вазмер, б.м.) с "племенното название на едно разположено по долното течение на река Дунав турко-татарско племе" - т.е. българите. Това обстоятелство е необяснимо за изследователите, а те са предимно руски и чешки слависти, както необяснимо е и странното обстоятелство, че така нареченото "славянско" население в югозападната част на Балканския полуостров на север и изток от Далмация никога в миналото не е считало себе си нито за македонско, нито за славянско, а само за българско. Но и много от "славянските" топоними в целия този район, голяма част, от които никога не е била включена в българската държава, не могат да се изговорят правилно нито от гърци, нито дори от други "славяни" - примери за това има много, за да бъдат тук подробно изброени, те се срещат многократно във всяка околия, и то не само в югозападната час на Балканския полуостров: Българец, Търново, Кожани, ..., А също тъй необяснимо е, че голям брой такива топоними се срещаха - преди да бъдат преименувани от гърците след Балканската воина - също и в някои много труднодостъпни и изолирани райони в Пелопонес и Централна Гърция, за които е трудно да се допусне, че са били заселени от "емигранти-славяни", познати на Българите като ловци и рибари. При това преди преименуването на "славянските" топоними, в тяхна близост не се срещат другоезични топоними, които биха показали наличието и на друг етнос, оставил там следи от своето съществувание."
Не е ли това странно? Кой народ ги е оставил? - Отговорът идва логически от писаното по-горе в това кратко есе. Само траките са живели тук хилядолетия пр.н.е. и дори преди потопа около Черно Море, а преди тях са били пеласгите.
Много днешни народи сме, по-малко или повече, потомци на пеласгите и траките - преди всичко Балканите (с Румъния), части от Мала Азия, Русия и др.
"... траките косвено участвуват във формирането и на етруската цивилизация, която по-късно чрез Рим ще послужи като основа на бъдещата европейска цивилизация. Въз основа на най-новите научни открития етруските или тирсените, троянците, или турша (трусе), и пеласгите излизат от легендите и преданията, за да заемат своето място в страниците на историята" (Динков). http://www.bulgarite.info/node/7

За гепидите отдавна не се смята,че са германско племе,а за готите това се отрече чрез латино-готския речник създаден в началото на нашата ера от Стефан Византийски-този речник доказа славянския характер на готите.
И така да обобщим:
Според византийските историци:
Славяните са скити.
Българи(прабългари) и славяни говорели един език.
Авари, българи и славяни имат общ произход - предполага и езиково родство.
Кхоните(Хуните) също са от тази група. Често се установява, че хуни=славяни. 

[Rasate]

Продължение:
За повечето от българските историци и археолози не представляват никакъв или почти никакъв интерес:

1) Виленберг-Вйелбаркската култура.

2) Културата на Сънтана де Муреш – Черняхово.

3) “Епохата на римското владичество в нашите земи”. Това е шест и половина в. период от края на І-ви век пр. Хр. до 681 г. (г. на основаване на бълг. държ.) Счита се, че коренното население е или измряло, или отвлечено в робство. Малцината, останали от него са се претопили напълно сред “римляните”, т. е. романизирали. Същото и за местното население отвъд Дунав, населяващо римската провинция Дакия???!!! Обстоятелството, че от 15 “византийски” (т. е. източно-римски) императори, управлявали източната империя от Константин Велики (306-324) до Юстин (565-578), 12 произхождат от нашите земи. Останалите трима също не са римляни, още по-малко гърци. Теодосий І (379-394) и Аркадий (395-408) са испанци, Зено (474-491) е исавриец, т. е. вътрешна Мала Азия, днешна Югоизточна Анадола. Историците тълкуват това като доказателство за претопяването на местното “неизмряло и непродадено в робство” население!?!?!? И че някои от тези императори не само не знаят да пишат, но и да говорят на по това време официалния за империята латински език, а само на своя роден “илирийски” език, за тях е без начение!!!

4) По територията на Първото българско царство повече от 3 (Три) века преди основаването му са съществували и действували над 800 християнски храма. Това са известните до сега на науката. Това е без значение и за БПЦ (Българска православна църква).

5) В мартиролозите на християнската църква са запазени и до сега имената на много десетки мъченици, гонени заради убежденията им от римската държавна власт – а и не само от нея.

6) Апостол Павел създава именно в нашите земи най-устойчивата християнска църковна организация, позната в древността, с гъстота на своите общини, каквато в останалата част от Европа ще бъде регистрирана едва през второто християнско хилядолетие.

Краткият преглед на обстоятелствата, свързани с възникването на Виленберг-Вйелбаркската култура и културата на Сънтана де Муреш – Черняхово показва: 1) Тяхната най-тясна връзка. 2) Пълната липса на връзка по посоките запад, север и изток. 3) Връзка с културата създадена в района на Черно море и до средна Мала Азия. 4) Връзка с хилядолетната българска култура. 5) Посоката на влияние е от юг на север поради: Безспорните датировки на Началото на желязната епоха в Средна и Северна Европа, погребалните обреди с изгаряне на труповете и полагането им в урни (със специфична форма), издигане на земни насипи над гробовете. 6) Това влияние е донесено в Централна, Западна, Северна, Източна европа от преселници от Югоизточна Европа и Мала Азия, където същите производствени техники и погребални обичаи могат да се проследят от столетия до няколко хилядолетия назад. Спорни са само как така подобни техники и обряди се появяват “внезапно” на хиляди километри от тяхната родина и причините поради, които това се е случило.

Малко за езикът на който е говорило местното население.

Ако се вярва на руските изследователи това е “праславянски” и “праруски” език. Намерените надписи се разчитат защото намират понятни на руснаци думички. Това е достатъчно за тях езикът да е “праславянски” или “праруски”. Какво означава това ли Въобще не разчитайте на обяснения. Никой не мисли и да Ви се обяснява. Досущ като еволюционната теория на Дарвин (и Маркс). Количествените изменения преминават в качествени. Рибата хвръква, маймуната слиза от дървото, изправя се и се превръща в човек. За колко години става това превъплощение??? Къде са междинните преходни типове??? Понеже стана дума за език въпросът е не само за колко време става изменението на тяхната фонетика и граматика, но и къде са междинните форми. Украински и белоруски езици? Помашки език?? Македонски (респ. Новомакедонски) език??? Румънски език? Новогръцки език, който от всички гръцки наречия съдържа най-много следи от езика на пеласгите, считани за остатъци от автохонното население?? При всички тези езици се вижда неменливата канава на граматиката, която ги отличава от граматиката на цялото “славянско семейство”. Същото се отнася и за фонетиката. Пределно ясно е за неспециалист, че полският и руският езици не произлизат от този език, от който е произлязъл българският и да речем румънският и албанският. Глаголицата и кирилицата следват, непосредствено, една стара, много стара писмена традиция, отвеждаща ни пет хилядолетия назад. Това вече не може да се отрича. Освен от определени кръгове, застъпващи интереси, нямащи нищо общо с науката, нито с истината. Последното свидетелство запазено в оригинален ръкопис на неговия автор и публикувано в най-авторитетната сбирка от текстове на църковните отци, известна като Patrologra cursus completus, Seria latina, Tomus 65.

Не можем да отминем най-съществения въпрос.

КАКВО СТАВА С НОСИТЕЛИТЕ НА КУЛТУРАТА СЪНТАНА ДЕ МУРЕШ – ЧЕРНЯХОВ

Къде изчезва през VІІ-ми век този многоброен народ с висока материална, духовна, художествена, аграрна култура. Без да остави каквито и да е следи от съответната култура у населението което заема неговата територия през VІІІ в. И чак два века по-късно трябва да открива на ново всичко от плуга и воденичните камъни до грънчарското колело Другите художествени техники златарство, стъкларство ще се практикуват само от “прихожие” чужденци

Германската и австрийската историография създават в техните кабинети нелепата и абсурдна теория за “Великото преселение на народите”, според която “скандинавските готи-германци” дошли от о-в Скандза и заселили се в Северното Причерноморие, под влияние на някакви хунски племена – за които дълго време се налага в науката невярното твърдение, че дошли от Далечния Изток – започват през ІV в. Да се придвиждат на запади югозапад, населяват Балканския п-в (преди това напълно обезнаселен !!! ) и Средна Европа (също дотогава обезнаселена !!!). След това завладяват Римската империя, като по такъв начин стават нейни “законни” наследници, а германските императори си прикачат титлата Император на Свещената римска империя. След което, тези Готи изчезват безследно. Следва първият Райх. После ... Върху същата глинена почва се изгражда доктрината за Святая Русь – наследила Византия, като приела от нея и разпространила след останалите славяни Христовото Слово.

Че при така наречените Готи не се касае за никакви германски племена, доказват не само истор. извори, отричащи вякаква връзка на този народ с етн. Германци. Доказват го и арх. изследвания и изсл върху писмените паметници, разчетени през последните десетилетия. Те от своя страна доказват, че езикът на населението от Югоизточна и Южна Европа не е езикът говорен нито от руските, нито от полските, нито от следноевропейските народи, на които тенденциозно се дава общото име “славяни”, с което поне до края на първото хилядолетие никой от тези народи не се споменава в нито един писмен извор.

Кои са тогава славяните от гръцките исторически извори, за които там се твърди, че през VІ и VІІ вв извършват заедно с други народи многобройни нападения срещу ИРИ, която заливат като море

Според съвр. историци, тръгнали от Закарпатието, полското Полесие (най-слабо населената част на Европа до ден днешен и не оставили и един артефакт) в походите си те не само достигат до най-южната част на полуострова, Пелопонес, но се заселват там и ОСТАВЯТ КАТО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА СВОЕТО ВРЕМЕННО ПРИСЪСТВИЕ НАД 3000 ТОПОНИМА. Тези топоними са педантично регистрирани от Макс Фасмер – най-бележития представител на германската славистика през втората четвърт на миналия век. Този тъй бележит учен, съчетаващ в трудовете си достиженията на руската и германска славистика и автор на “досега ненадминатия” етимологичен речник на руския език, в труда си върху “славянските” топоними в Гърция не само не отговаря на някои от главните въпроси относно етимологията на тези топоними, но и изобщо не ги поставя.

Първият от тези въпроси е: Защо голяма част от “славянските” топоними не могат да се изговорят не само от всички останали “славянски” народи, но и от местното гръцко население ?

Вторият от тези въпроси е: Защо нито един от тези “славянски” топоними не може да се напише правилно със съответната азбука.

Например:
Балъджа, Белъш, Бездън, Бъзово, Бърдник, Вълчица, Върбище, Дъжница, Дървен, Жужъл, Забърдо, Кръстен, Къщици, Мръчко, Стръково, Стръмен, Сърбица, Трън, Тръстеник, Търново, Църква, Църквище, Чърнеш, Чърница ...

Много от топонимите са свързани с названия на растения, за които останалите “славяни” не знаят такива имена и дори не познават съответните растения – за пример само: Черница, Бъз, Чимшир, Бръшлян.

Известният гръцки славист Федон Малингудис отбелязва, че голям брой от “славянските” топоними в Гърция са “свързани със земеделието, и по-специално с разораването на целините и разработването на земите на мястото на изсечените гори”. Но не отговаря на въпросът: Кога се извършва разораването на тези “необработвани до идването на славяните земи” Такива топоними се откриват в Тесалия, за която е известно, че е житницата на гърците от най-древни времена.

Във връзка със “славянските” топоними в Гърция, Фасмер поставя и друг въпрос, без да може да му даде отговор: Коя е причината за наличието на голям брой топоними по цялата територия на Гърция, свързани с названието на “едно турско-татарско племе, населявало долното течение на Дунав” Такива топоними той открива между населените места чак в Акарнания и Етолия, но и на островите Тасос и Крит. Да не говорим за топонимите на едно известно езеро и връх в Тесалия.

Сред хилядите “славянски” топоними в Гърция, но също и в съседните страни Македония, Албания, Сърби, Румъния и България – не е известен нито един топоним, произхождащ от етнонима “славяни/словени”. Още по-характерното е че при извършени разкопки в места с най-голяма концентрация на “славянски” топоними, не са открити никакви следи от славяскто население през VІІ-ІХ в. и характерната за това население керамика. Историческите извори скромно отбелязват, че през тези места са преминавали по това време отряди на славяни и други племена, често споменавани поименно – идвали са и са се връщали обратно зад Дунав. И ОСТАВЯЛИ САМО ТОПОНИМИТЕ СИ !!!???!!!

Днес знаем, че един език има лексика и граматика. Франц Миклошич (най-голям познавач на славянските езици и тяхната граматика, автор на единственната до сега Сравнителна граматика на славянските езици, многократно преиздавана до ден днешен) в изследване от 1862 г. върху славянските елементи в румънския език, оборва широко разпространеното схващане, че при идването на римляните в Дакия те заварват страната безлюдна и нейното население било напълно романизирано, а от езика му не са останали следи. Дакия е населена по-късно със “славяни”. Лексиката на този език била заменена със “славянска”. Граматиката на този “славянски” език прилича единствено на българския. Официален език до края на ХVІІІ в. в Румъния е българския. Цялата църковна книжнина е написана на български ез. Лексиката и граматиката на завареното и новозаселилото се население е ... една и съща !!!

Според германските и австрийските учени “славянския” език е беден и примитивен. Оставените над 3000 топонима говорят за точно обратното. За сравнение от езика на германците през VІ в истор. извори не са запазили нито една дума. Единственният извор “Сребърната библия на Вулфила” е фалшификат от VІІІ в, а още по-вероятно от ХVІІ в.

Обобщение:

Централната и северната част на Балканския п-в, отвъддунавските земи до Карпатите и северното черноморско крайбрежие е било обитавано от еднородно и едноезично население, което античните автори наричат с различни сборни имена и предимно траки и скити, като последното название се дава на северните племена заедно с названието сармати, а като синоним на траки в най-древната епоха се употребява названието хети или по немски хетити, заместено през римската епоха с названието гети, а от края на второт десетилетие на ІІІ в. сл. Хр – с названието готи. Всички антични историци считат гети (хети) = готи.

Т. н. “Римска епоха” от нашата история не се изчерпва с политическа и военна активност на местното население. Това е един от най-блестящите периоди на духовна, литературна, художествена култура. Тези въпроси се манипулират още по-ожесточено и зловещо от фалшификаторите-историографи в течение на повече от едно и половина хилядолетие. Останките на само 800 храма, при това на територията на Първо Българско царство, са достатъчни да осъзнаем мащабът на нашето развитие. За унищожаването на тези молитвени домове, на обвинената в ерес църква на префектура Илирик се съчиняват най-нелепите истории, които могат да се измислят. Разрушили ги готите, хуните, аварите, българите и дори “славяните”, които при своето “нашествие” са разграждали камък по камък и тухла по тухла огромните масивни сгради. Фалшификаторите (от най-висшите църковни кръгове) не са се посвенили да манипулират даже Светото писание. Един от най-главните паметници на ранното християнство у нас, книгата Пастирът, написана от първия Филипополски митрополит, Ерм, ръкоположен от апостол Павел (съставяла до V в неделима част от Светото писание) ще бъде унищожена във всички нейни преписи. Забравен ще бъде само един неин коптски превод, случайно запазен в Египет. През ХІХ в преведена на латински език, преди няколко десетилетия на френски, немски, неотдавна и на български. Раннохристиянските църкви по нашите земи са били разрушени през VІ в.

Всичко обаче бледнее пред пред значението на един друг величествен паметник, надживял всички превратности и капризи на вековете и достигнал чак до съвр. епоха, която също ще надживее. Това е т. н. “славянски” превод на Библията, изпълнен (или най-малкото основно редактиран) от Урфил. Учителят на гетите.

Не “немската Вулфилова Библия” (препис, от която “бил пазен в един германски манастир, за да се появи невредим 12 века по-късно”), а гетският на Урфил, учителя на Гетите се използува последователно и непрекъснато при богослужението на “еретиците-ариани” в централната (и западната) част на Балканския п-в през цялото ранно средновековие. Узаконен през ІХ в със застъпничеството на християнските равноапостоли св. св. Кирил и Методий, цариградския патриарх Фотий, папа Адриан ІІ.