Ахмед ибн Фадлан, чрез описанието си прави разлика между българи и тюрки, показва бита и начина на живот на едните и на другите ,разкрива черти от техният бит и култура.
Древните българи, разбира се на един етап приемат в себе си тюркски елементи ,което е неизбежно те са им непосредствени съседи ,но трябва да се обърне внимание че за тях се пише и се споменават в периоди в които е невъзможно да се прави някаква аналогия с тюрките -предвид хронологическата разлика на появата им на историческата сцена.
Пр.Добрев споменава освен митичната Балхара и царството Булгар в Памир, което съществува до един късен период и е документирано добре, сякаш ако невярващите че Балхара е древно българска държава да спрат да се съмняват във звученето със името на второто царство в северните склонове на Памир.
Интересни са изследванията на Добрев и паралелите и то преки които съществуват и до днес между езика и културата във всички аспекти ,между днешните българи и днешните обитатели на Памир-мунджанци-сариколци-ваханци и пр.
Разбира се древните българи при предвижванията си на запад[-разбира се има и миграции и към Индия]-та при тези миграции ,те приемат в себе си естествено и други етнически компоненти но като цяло не само арменските извори ги показват различни от тюрките и изрично споменават че имат различен език и строят градове повече дори и от аланите.
Пр.Рашев ,спирайки се на един по късен период, когато българите вече живеят в Кавказ на север от него и по северното черноморие, констатира едни устойчиви черти в материалната култура на българите който проследява и в дунавска България-интересни са елементите на черняховската култура както и на пенковската която той определя като българска и в която вижда иранската традиция.
Впрочем ,той е на мнение че по голямата част от народа е носител на иранската култура а аристокрацията ,според него имала тюркски черти и била в родство с аристокрацията на тюркският хаганат
Интересен момент в историята на древните българи е периода на съществуване на Велика България, когато българите са живели в едно политическо обединение с германски алански ,тюркски, угрофински племена и народи както и с кавказки народи и в северното черноморие с гърци ,арменци , еврей и пр.
Голямото етническо разнообразие разбира се е оказало влияние на древнобългарската народност.
След разпада на тази държава, движението на българските племена увлича и други етноси-пр.знае се че Кан Аспарух ,повежда неговата част от българите на запад от кавказките планини от територията на днешен Дагестан.
Много може да се пише за древните българи но изходното начало етнически е изсточно иранско-придобило по късно много други примеси.
Не случайно дори и Фадлан пише че това са Сакалибите -друго наименование на българите , в което много историци припознаха термина -славяни-пренебрегвайки изворовиат материал и залагайки на елементарното звучене на термина.
Името на Саките продължило да живее в другият по общ етноним на българите -Сака -либа