Белучистан /белаги(пеласги)Бълхари / белуджи(белуги или белучи)/ Bulgaristan
http://www.google.com.tr/search?q=belucistan&hl=tr&prmd=imvns&tbm=isch&tbo=u&source=univ&sa=X&ei=ICqVT4a_DdLR4QSxsNXQDw&ved=0CDcQsAQ&biw=1024&bih=643&sei=NyqVT6L-Ga7P4QTsi8XQDwг) Произход на българите
Днешните българи носят името на народ, който има незначително етнографско
значение, но толкова по-голяма е политическата му важност. Случаят тук е
както при германците: поробителят дава името и политическата организация на
държавата, а след това се претопява в масата на победените, било защото те са
по-многобройни, било защото имат културно превъзходство или пък и двете
заедно, какъвто е случаят с българите.
Българите били степен народ, преселили се от Азия в Европа и се установили в
руските етепи между Волга и Дон. По всяка вероятност
те са от татарски
произход. Арабският хронист Масуди съобщава за тях следното
"Те са тюркски
народ... много са смели
(също като Турците) и съседните народи са им подчинени (Маркварт,
Източноевропейски етюди, с. 150). В V век българите се изместват на Запад,
изтласкани от остготите и така стават съседи на Източната римска империя, с
която скоро влизат във вражда, след като през VI век многократно нападат и
плячкосват Балканския полуостров. През VII век българите, притиснати от
хазарите, се прехвърлят под предводителството на Аспарух от Бесарабия на
отвъдния бряг на Дунав, както изглежда със съгласието на ромеите, установяват
своя лагер в близост до Тулча, при днешното село Николицел. По-късно, когато
византийците предявяват претенции към други територии Аспарух завладява
цяла Добруджа (678) и по-късно Мизия, населена със славяни и романизирани
траки, почти асимилирани от славяните. Те се съюзяват с българите и признават
техния вожд като държавен глава, за да постигнат взаимна сигурност срещу
ромеите, които господстват тогава на Балканите, макар че славяните в Мизия,
но не и тези в Македония, успяват да си завоюват известна независимост.
Възможно е спецификата на шопите в Софийското поле да се
обясни с присъствието на печенегите.
Много близки с печенегите са куманите, които византийците определяли като
племена със еднакъв език. По начина им на живот също си приличали: и те били
войнствен номадски народ. Византийците ги наричали узи, арабите – гхузи
(сравн. тук имената на диешните хузули в Карпатите). Русите ги наричали
половци (маджарите – палоци), т.е. "жълти, русокоси".
Тъй като техният език ни
е известен чрез Cod. cumanicus (изд. Беза Кун), знаем, че те са били тюркско-татарски народ.
(също както Булгарите) Но също така поради обичайната практика турските войници да изнасилват християнски
девойки много турска кръв се влива и в християнското население на Македония,
Тракия и България.
Наистина преминаването към исляма не е издигано от турците като програма.
Нещо повече те предоставят твърде голяма свобода на патриаршията в
Константинопол като единствен представител на всички православни народи.Княжество Велбъжд начело с княз Константин също става васално на турците и те го преименуват в Кюстендил.
Заедно с турците дошли и така наречените юруци, които обаче не са някакъв
етнически клон, а като чергари пастири са запазили по-чиста турската си
народност, отколкото турските войници.
http://www.makedonskatribuna.com/Ethnographie.pdf