Mejdunarodnoto ime na BG e Bulgaria. Proizliza ot bul =meşano( bulamaç)i gar=narod ( hun+gar; on+gar; un+gar)
Govoriş za Bavarite no ne spomenavaş za Avarite za da ne se hvaneş na ''kısi vılni'' Govoriş za Bat Bayan a ne spomenavaş çe e pra-pra vnuk na Avarskiya pılkovodec Bayan Han, inaçe kakıv şte go tırsi Alcek v Bavariya.
Na men mi e interesno na kakıv ezik sa govorili carete İvan Şişman, Car Çaka ( 13300) i Terterite koito sa v gısti otnoşeniya s Tatari i Mongolci. PP beşe kazal çe Çaka e vnuk na Çengiz Han. Ot kıde nakıde nali?
Смисълът на названието ОНОГУР - onogundur може да се намери на основата на предположението, че то има индо-европейски и най-вече ирански произход и е прототип на историческия термин "вътрешни българи". Основата (морфемата) на двете еквивалентни названия ОНОГУР - onogundur е ОНОГ. Най-вероятно тя е родствена и произлиза от древната прото-индоевропейска дума *en (предлог, наречие) - във, вътре [An Etymological Database Project -
http://starling.rinet.ru/main.html]. Други думи, които произлизат от *en са:
Хититски: andan – вътре, помежду (Tischler 33-34)
Toхарски: ane, eneṃ – вътре (Adams 83); y(n)- вътре, между (516)
Староиндийски: ánīka, производно на *eni-(o)kʷ - лице
Aвестийски: ainika, производно на *eni-(o)kʷ- лице, образ, лик
Арменски: i ( y) или n - вътре, във
Старогръцки: en, éní - вътре
Старославянски (всъщност старобългарски): ? *ǭtokъ, *ǭdolь, *onūtjā, *vъn-, *vъ
Балтийски: *iñ, *eñ - вътре, във
Германски: Готски - in ( *eni) - във
Латински: in - във
Келтски: Староирландски in- във, вътре; старокимрийски и старобретонски en, in 'in' - във, вътре
Aлбански: iń - до
Литературен източник: WP I 125 f
Коментарии: от протоиндоевропейската дума *en - "във, вътре" се получават *(e)nero- вътрешен, *enter, *nter -между, *entero-
вътрешен, *entos ' – отвътре, *ent-er- вътрешности (вкл. стомах, черва и т.н.), аñtara (авестийски) – вътре; añtarât (авестйски) –
вътрешност [Peterson, 1995]. Думи, подобни на аñtara (вътре) се срещат в почти всички ирански и памирски езици и в съвременните
езици на Северна Индия.
Индо-европейската семантика на основата ОНОГ- "вътре" може да се подкрепи и с други примери. Под хазарски натиск, Аспаруховите оногхонтор-българи се преселват от Хипийските (Конски), наречени още Български планини (дн. хребет Ергене) на север от Кавказ към района на днешна Източна Румъния и Молдавия, наречен от тях ОНГЪЛ - ОГЪЛ (назалност на първата сричка!). Вероятно това е причината поради която арменците са добавили определението “бежанци” към израза оногхонтор-блгар. Древнобългарският термин ОНГЪЛ-ОГЪЛ може да се изведе от морфемата ОНОГ чрез добавяне на типичния за прабългарите суфикс ЪЛ (УЛ, ЕЛ, АЛ, ОЛ, ИЛ). От тук, най-вероятният смисъл на ОНГЪЛ е “среда, средищност, средина, сърцевина, център”. Онгълът всъщност е централната област на землището или държавата, там където живее владетеля със своя управляващ род оногхонтор-българите. Думата ОНГЪЛ - ОГЪЛ (централна област) се среща още веднаж при прабългарите в титлата ОГЛУ - ТАРКАН (управител на ОГЪЛ - централна област). Титлата ОГЛУ-ТАРКАН допълва другата известна прабългарска титла - ЗЕРА-ТАРКАН, която предположително означава "управител на ЗЕРА - гранична област".
Прабългарската морфема ОНОГ е самостоятелно използвана в раннобългарския топоним Унгвар (Оногвар) - Градът на оногурите, Оногурски град, съвременният Ужгород. Преходът Унгвар - Ужгород е съвсем естествен, като вземем пред вид, че началната сричка "унг" е носова и при лишения от назалност източно-славянски език тя преминава в "уг - уж". От своя страна "город - град" е славянска калка на прабългарското (източноиранско, индоевропейско) "вар". Сравни авестийското var, санскритското pari (съвременно инди-урду pur), гръцкото polis, тракийското para, всички със значение "селище, град". Преходът п (б) - в(ф) в началото на много индоевропейски думи е характерен за средноиранските езици, например парсуа - персия - фарси; българ - фалгар (таджикски); пендж (пет, хинди)- фондз (пет, осетински) и др.
http://protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Utiguri%20i%20kutriguri.htmА за цар Чака-прочети повече как се поставя и как се премахва от престола,както и за влиянието на Златната орда върху България.