Разбира се, че регистрите са обективни. Османлиите не са замазвали своите действия като комунистите, фашистите и родинците през миналия век.
Естественно, те са винаги закичени с панделки и рози...И думата, разбирай, писанията им са единственно и само истина от последна инстанция...почти с ранга на хадиси от Корана, сигурно...
Аман от двойни стандарти и хвалебствия за ОИ...
Проблемът не е в архива, а в неговото изопачено интерпретиране в услуга на до болка познатата ни божидардимитровска националистическа теория. Измежду тези 350 000 документа, няма нито един, който да потвърждава политиката на насилствена ислямизация в Османската империя, с изключение на системата "девширме", за която вече стана дума (отчетена като грешка и премахната в последствие от самите османски власти).
Добре, а какво ще кажеш тогава за това (извадки от същия документ, който ти признаваш за "обективен"):
Из сборника на Абдур-рахим ефенди — виден шейх-юл ислям от времето на султан Ахмед III (1703–1730).6
„ВЪПРОС: Ако представител на властта завърже неверника Хикс с въже през врата и почне да го души, а Хикс каже. „Пусни ме, аз ставам мюсюлманин!“, смята ли се постигнатото по този начин мюсюлманство за законно?
ОТГОВОР: Да, смята се.“
Фетава-и Абдуррахим... с. 73
Мустафа, според теб
душенето и смъртната опасност убеждение ли са, или
насилие?
Дай да си уточним понятията, защото ти май оперираш с някакви други разбирания за насилие...
Явно когато насилието е над гайримуслими, за теб това е вероятно някакво мъдро напътствие...
„ВЪПРОС: Ако представителят на властта Хикс нагости неверника Игрек и му каже: „Стани мюсюлманин!“ и освен това приложи хитрости, за да вкара Игрек в исляма, може ли при това положение Игрек да бъде смятан за истински мюсюлманин?
ОТГОВОР: Да, може.“
Фетава-и Абдуррахим... с. 72
Мустафа, имаш ли коментар?
„ВЪПРОС: Неверникът Хикс има малолетен син, който притежава достатъчно ум, за да разбере исляма и да го приеме. След това обаче той се отказал от мюсюлманството. В случай, че момчето се инати и се противопоставя на исляма, как трябва да се постъпи с него?
ОТГОВОР: Насила да бъде приобщено към исляма.“ 18
Фетава-и Абдуррахим... с. 71
Мустафа...един наивен въпрос: само аз ли виждам думичката "
насила" в препоръката за приобщаване към ислям във фетвата?
„ВЪПРОС: Неверникът Хикс е приел исляма. Неговият непълнолетен син Игрек под въздействието на баща си също приема исляма. Ако след като Игрек стане пълнолетен, се откаже от ислямската вяра, как трябва да се постъпи с него?
ОТГОВОР: Понеже не е потвърдил като пълнолетен приемането на исляма, той не може да бъде убит. Да бъде затворен в затвора, докато потвърди приемането на исляма.“
Фетава-и Абдуррахим... с. 70
Значи, детето го е спасила от смърт само невръстната му възраст?
Но
затварянето в затвора на едно дете за липсата на потвърждение за приемането на ислям в несъзнателна възраст сигурно не е насилие...това си е просто педагогика по османски?
„... Разбрахме, че споменатият по-горе роб изоставил предишното си поведение, станал изменник на мюсюлманската вяра и даже насърчавал хората от селото да скъсат с исляма... Той беше докаран пред нас.
Извикахме майка му и баща му и ги запитахме: „Бива ли един човек, приел веднъж исляма, след това пак да се върне в предишната си вяра?“
Те и тримата отговориха категорично по следния начин: „Каквито и да сме, ние пак сме си от нашия народ. Не е възможно да сме приели исляма от душа.“
По този начин тия тримата постъпиха противно на мохамедовата вяра. Понеже в нашия район има много подобни случаи, в името на благословената цел и за назидание, изпратихме заблудените в пъкъла да търсят изцеление на душите си. Осмеляваме се да представим нашето покорно изложение, с което ви известяваме за тяхната смърт.. 21. 03. 1840 год.“
НБКМ, Ор. о., OAK 160/13.
Масово убийство за отказване от ислям?
Това, естественно, не е насилие!
Това си е упражняване на свободната воля...на поробителя да резне зелката на поробения, на който не му е харесала натрапената му чужда вяра...
Или греша?
„Телеграма до Видинското околийско управление. Осведомяваме ви, че е подадена жалба от страна на българина Никола Данков от град Оряхово. Той се оплаква, че дъщеря му била отвлечена от сина на покойния Челеби Мустафа, жител на град Лом. Този човек бил пазач в град Оряхово и там отвлякъл момичето на Никола. Завел го при майка си в град Видин с цел да го направи мюсюлманка и да се ожени за него. 2. 10. 1877 год.“
НБКМ, Ор. о., ф 26, а. е. 17114.
Мустафа, според тебе,
отвличането не е насилие, а благочестиво убеждение, може би?
Единичните случаи на насилствена ислямизация са споменати в тези документи, като актове, осъждани от османската администрация. Аспарух Велков обаче се опитва да ни убеди в обратното.
Мустафа, можеш ли да ни обясниш как султаните са осъждали сами себе си при тези документирани "единични" случаи:
Масови помюсюлманчвания били извършвани и по време на султански ловни развлечения, където били събирани на едно място стотици християни, използувани като гончии.
Екзалтирани от веселбата по време на успешен лов, султанът и неговите приближени се отдавали и на други забавления — помюсюлманчването на мъже, жени, момчета и момичета. Така например по време на султански лов, проведен в края на 1679 и началото на 1680 г. около Одрин, султан Мехмед IV Ловецът и неговите приближени вкарали в исляма 379 души.
И отново от сборника от фетви на Абдуррахим ефенди:
„ВЪПРОС: Всички неверници в едно село приели исляма. Черквата им от четиридесет години стои празна поради това, че никой не я стопанисва. Със султанско разрешение тази черква била превърната в джамия. Как трябва да се постъпи според закона с мюсюлманина Хикс, който живеел във въпросното село и казвал на неверниците, минаващи покрай превърнатата в джамия черква: „Поклонете се на черквата!“
ОТГОВОР: Който предпочита неверничеството пред исляма, е неверник. Необходимо е такъв човек да поднови вярата и брака си и да бъде наказан с тежко телесно наказание.“
Тежкото телесно наказание според мюсюлманското право било бой с кожен камшик — 79 удара, което можело да приключи със смъртта на провинилия се.
Мустафа, всичките неверници в това село едновременно ли са получили прозрение за приемане на исляма, според тебе? Или "законното" тежко телесно наказание в размер на 79 удара с камшик им е помогнал за озарението?
И, един стар въпрос: какво е неверник според исляма?
И още малко: да видим кой първи е дал тон за песен за наказване за говорене на "неправилния език":
Османските власти не се задоволявали само с приемането на исляма.
Новият мюсюлманин трябвало да усвои също и езика на завоевателите, техните обичаи и ред други неща.
Ето какво казва по тези въпроси Абдуррахим ефенди:
„ВЪПРОС: Мюсюлманинът Хикс е мюфтия в едно населено място. Ако той разговаря на езика на неверниците с мюсюлмани, дошли в общината, как трябва да се постъпи според закона с Хикс и тези мюсюлмани?
ОТГОВОР: Да бъдат порицани и насила да им се забрани да разговарят на езика на неверниците.
„ВЪПРОС: Неверникът Хикс приел исляма, но продължавал да изпълнява неверническите обичаи и по време на неверническите празници пил и ял заедно с неверниците и даже взел участие в пропадналите им верски обичаи; как трябва да се постъпи с този Хикс?
ОТГОВОР: Тежко телесно наказание и подновяване на вярата и брака.“
Мустафа, само аз ли виждам тук думичките "насилие" и "тежко телесно наказание" в османски документ, свързан с приемане и възстановяване на вярата, или и други са жертва на тази халюцинация?
Но, да продължим с халюцинациите:
„ВЪПРОС: Няколко мюсюлмани взели участие в танците на неверниците. Някой си Хикс поискал от шейх-юл исляма оценка на техните деяния и получил отговор: „Подновяването на брака и вярата.“ След това Хикс показал този отговор на тези няколко мюсюлмани и им рекъл: „Ако продължавате да правите така, вас ви чака подновяването на вярата и брака“. Ако онези му отвърнат: „Не говори празни работи! Ние сме видели тези обичаи от бащите и дедите си и ще продължим да се придържаме към тях.“ Как трябва да се постъпи според закона с такива хора?
ОТГОВОР: Законно е да бъдат убити.“
Убиване за участие в танците на "неверниците"? За спазване на "обичаите на бащите и дедите си"?
Това, естественно, не е никакво насилие...това си е покана за банкет...
Ето пример за подобно, характерно за националистите, изопачаване на историческите факти в тези документи:
Съвсем очевидно е, че тази заповед акцентира върху загрижеността от страна на Султана за подобни случаи на насилие, които противоречат на държавната политика на империята. Тя е доказателство за противодействието на османските власти срещу актовете за насилствено налагане на религията. Твърде манипулативно обаче, въпросния "историк" не пропуска да направи своя клиширан извод:
Само че, съвсем очевидно е нещо друго:
„Съгласно утвърдените условия във височайшите грамоти, връчени на християнските митрополити, никое лице от подвластното християнско население не може да бъде насила принуждавано да става мюсюлманин. Въпреки това обаче някои от подвластните ми християни, най-вече непълнолетни деца, младежи и девойки, били насила заставяни да приемат исляма. Научаваме се, че такива действия се вършели по много места в моята държава...“
Народна библиотека „Кирил и Методий“, Ориенталски отдел, Д 20 OAK 191/15.
Мустафа, "
много места в моята държава" според тебе единични случаи ли са?
Още веднъж: султанът божидардимитровец ли е, че е изтървал думите "насила принуждавано да става мюсюлманин"?
Обърни внимание: султанът уточнява даже и цифром: колко са тези места, където се нарушавали разпоредбите му: всичко на всичко
37 области...направо единични случаи!
За масовостта на този род случаи говори една султанска заповед от 1844 год. , разпратена до административните управители на Румелия, Одрин, Видин, Силистра, Босна, Янина, Белград и др. — общо на 37 души представители на османската власт извън столицата.
Документът е разпратен до
37 области и техните представители!
37 области сигурно е нещо ама съвсем единично, какво ще кажеш?
Не забравяй!
Ползвах цитати от документ, който ти призна за автентичен!
Цитати, които са общодостъпни и можеш спокойно да отидеш и да ги провериш в Народната библиотека Кирил и Методий в София, до Софийския университет!