Vreme razdelno,prochitete tova. АСПАРУХ ВЕЛКОВ (София)
Официални признания за ислямизационната политика на османската държавна власт според архивни правителствени документи
Историческата наука разполага със значително количество писмени извори, останали от времето на османската държава. Между тях се намират и такива, които ни дават ценни сведения за миналото на балканските народи. Това са предимно държавни документи или документи, пратени до централната власт, и обхващат периода от края на XIV до XIX век. По силата на историческите обстоятелства голяма част от тази документация се е съхранила и в българските архивохранилища. Основната част от тези архиви е съсредоточена в Ориенталския отдел при Народната библиотека „Кирил и Методий“ — София. Тук се пазят над един милион отделни листа, обединени в повече от 350 000 архивни единици.
Тези документи са подредени тематично по схема — стопански въпроси, обществено-политически въпроси, право и администрация, културно-просветни въпроси, военно дело и религия.
В отделна колекция са съхранени също така и над 500 османски регистри. Това са предимно описи на държавни приходносни участъци, данъчни регистри, описи на разходи за строежи и поддръжка на крепости, пътища, мостове, обществени сгради и пр. Значителен е делът и на регистрите, фиксиращи феодалните владения — хасове, зиамети, тимари, вакъфи и т. н.
Тук се намират още и описи ведомости на личния състав на различните родове войска, списъци на обслужващите султанските дворци лица и много други.
От особено значение са и така нар. „кадийски регистри“ — входящо-изходящите дневници на кадиите. Последните изпълнявали както правосъдни, така и административни и военни функции.
В това архивно богатство, оставено от османските административни служби, се намират многобройни документални свидетелства за ислямизационните процеси, засегнали народите на покорените балкански земи.
Съществуването на държавна документация за разпространението на исляма говори, че това не било случайно явление, а трайно регулиран процес, по-точно казано, това било държавна политика, която имала за цел задушаване на националното съзнание на подвластното население.
Налице е изворов материал, който дава основание да се твърди, че българската историческа наука разполага с оригинални и убедителни доказателства за методите на пряко и косвено насилие, използувани от завоевателите за насочване на немюсюлманите към „правата вяра“.
Разнообразието на архивния материал е голямо: регистри описи на еничарските подразделения, платежни нареждания за осчетоводяването на суми, използувани за купуване на мюсюлмански ритуални дрехи, които са били раздавани на новоприелите исляма, както и протоколи, изложения и пр.
Най-масов доказателствен материал за ислямизацията съдържат описите ведомости за изплащане на заплати и издръжки на еничарския корпус и на разни служители в султанските дворци. Не е нужно да се напомня, че еничарският корпус голяма част от служителите на османските султани са били ислямизирани християни.
Известният данък „девширме“ (от глагола „девширмек“ — събирам), въведен още от Мурад I (1359—1389), е просъществувал цели 300 години. Чрез този данък принудително били събирани от покорените християнски народи най-здравите момчета на възраст между 8 и 13 години. След специално обучение в духа на ислямската религия били зачислявани към еничарския корпус или към други обслужващи султанските дворци части. Така посредством данъка „девширме“ бил осигуряван непрекъснат поток от млади хора за османската войска и за дворците.
Ето част от съдържанието на регистър ведомост на поделения от еничарската войска и султанската гвардия, съставен през 1591 година :
„От поделението на султанските оръженосци — Али от Самоков, Хасан — българин, Мустафа — европеец, Пири — албанец, Мехмед — българин...“ и т. н.
„От поделението на султанската конница — Махмуд — молдованин, Первиз — руснак, Али — българин, Насух — грък, Ръдван — унгарец, Ахмед — българин...“ и т. н.
„От поделението на султанските гвардейци — Бали — бошнак, Реджеб — българин, Хюсеин — грузинец, Хасан — грък, Абдуррах-мап — унгарец. . .“ и т. н.
В регистър от 1684 год. са изредени имената на т. нар. „голами“ — ислямизирани юноши, които били използувани за различни дейности в султанските дворци. Под имената на много от тях са посочени и населените места, от които са били набрани.
В този регистър пише:
„Опис на момчета, служещи към градината при султанския дворец в Одрин и крепостта Галиполи: Мехмед от Солун, Ахмед от Скопие, Ахмед от Стара Загора, Дервиш от Ардино, Халил от Плевен, Сюлейман от Казанлък, Ибрахим от Пловдив“ и т. п.
Иска ни се да посочим населените места на Балканския полуостров, откъдето според този регистър османската власт е набрала младите християни:
в БЪЛГАРИЯ — Айтос, Ардино, Поморие, Балчик, Бургас, Варна, Видин, Враца, Станке Димитров (Дупница), Златица, Казанлък, Карнобат, Кюстендил, Ловеч, Неврокоп (Гоце Делчев), Никопол, Нова Загора, Йеникьой (днес с. Александрово, Търговищко), Омуртаг, Оряхово, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Провадия, Разград, Разлог, Русе, Самоков, Свищов, Силистра, Сливен, Стара Загора, София, Пазарджик, Търговище, Търново, Узунджово. Хасково, Чирпан, Шумен, Ямбол;
в ЮГОСЛАВИЯ — Косово, Яница, Светозарево, Пирот, Фоча, Търговище, Травник, Скопие, Призрен, Преополе, Парачин, Охрид, Остров, Косово, Мостар, Битоля, Кочани, Черна гора, Тетово, Зворник, Нови пазар, Яково, Висшеград, Босна, Белица, Белград, Крушовац;
в АЛБАНИЯ — Шкодра, Тепелена. Премети, Елбасан, Дукакин, Корча, Бихлище, Гирокастра, Вльора;
в ГЪРЦИЯ — Янина, Фанарион, Флорина, Грикала, Солун, Серес, Радовиста, п-в Пелопонес, Лариса, о-в Лесбос, Кавала, Генисса, Яница, Драма, Димотика, Комо-типи, о-в Евбея;
в РУМЪНИЯ — Хърсово, Бабадаг.
---------------------------------------
Народна библиотека „Кирил и Методий“, Ориенталски отдел, Д 20 По-нататък НБКМ, Ор. о.
3 Пак там, Д 159, л 43 б, 44 а и следващите.
Ако се обърне внимание на изредените български селища, ще стане ясно, че набирането на християнски момчета е ставало от цялата територия на нашата страна.
Многократно се е споменавало за случаите на масово насилствено помюсюлманчване в Родопите, Дунавска България, Македония, Албания и др. Но ислямизацията с насилие не всякога имала масов характер; значително повече са случаите на насилие над отделни лица.
Съхранените у нас документи от този род са впечатляващи по количество. От тях става ясно какви тежки поражения е нанесъл процесът на индивидуално насилие за вкарването в исляма.
Ето един характерен случай:
„Протокол на Градския съвет на Стара Загора: От петдесет дни в дома на ковача Мехмед работи като слугиня 8—9 годишно момиче-християнка. Преди четири дни въпросното момиче прие исляма и получи мюсюлманското име Зюхра. Майката на момичето обаче дигна голям шум по този повод и пожела да го върне обратно в християнската вяра. В същото време се намеси и представителят на митрополита в нашия град и той с намерение да върне окончателно момичето в християнството. За тази цел християнският свещеник иска да заведе съдебно дело, за да върне момичето на майка му. Въпросното момиче обаче вече е мюсюлманка. Ако то отново бъде направено християнка и върнато на неверниците, ще се постъпи противно на мюсюлманския закон. Освен това по този начин ще се даде повод за недоволство сред мюсюлманите в града...“ 4
Документът е от 1840 година.
За масовостта на този род случаи говори една султанска заповед от 1844 год. , разпратена до административните управители на Румелия, Одрин, Видин, Силистра, Босна, Янина, Белград и др. — общо на 37 души представители на османската власт извън столицата.
Документът е със следното съдържание:
„Съгласно утвърдените условия във височайшите грамоти, връчени на християнските митрополити, никое лице от подвластното християнско население не може да бъде насила принуждавано да става мюсюлманин. Въпреки това обаче някои от подвластните ми християни, най-вече непълнолетни деца, младежи и девойки, били насила заставяни да приемат исляма. Научаваме се, че такива действия се вършели по много места в моята държава...“5
Тази заповед е открито признание на централната власт за насилствения характер на ислямизационните процеси в империята.
Че налагането на исляма било ежедневна практика, говори и фактът, че този процес бил обект на правно тълкуване.
В османската юриспруденция редица въпроси, които не били от юрисдикцията на нисшия съдебен орган, подлежали за разрешаване „от горе“, т. е. от по-висш съдебен орган. Това ставало чрез т. нар. „фетви“.
Фетвата представлявала писмен отговор на казуси по юридически и религиозни въпроси, даван обикновено от най-висшия религиозно-правен орган в Османската империя — шейх-юл ислямът.
Обикновено се отговаря с „да“ или „не“, но в някои случаи се отвръща с по-дълги обяснителни бележки. Фетвите били събрани и тематично подреждани в нарочни сборници.
По-долу ще приведем отговори и въпроси, свързани с ислямизирането на християни.
Тези фетви са от сборника на Абдур-рахим ефенди — виден шейх-юл ислям от времето на султан Ахмед III (1703–1730).6
„ВЪПРОС: Ако представител на властта завърже неверника Хикс с въже през врата и почне да го души, а Хикс каже. „Пусни ме, аз ставам мюсюлманин!“, смята ли се постигнатото по този начин мюсюлманство за законно?
ОТГОВОР: Да, смята се.“ 7
„ВЪПРОС: Ако представителят на властта Хикс нагости неверника Игрек и му каже: „Стани мюсюлманин!“ и освен това приложи хитрости, за да вкара Игрек в исляма, може ли при това положение Игрек да бъде смятан за истински мюсюлманин?
ОТГОВОР: Да, може.“ 8
--------------------------------------
4Пак там, OAK 36/47
5 Пак там, OAK 191/15.
6 Фетава-и Абдуррахим ефенди. Дер-и саадет, 1243 (1827—1828).
7 Пак там, с. 73.
8 Пак там, с. 72.
От тези фетви ясно личи, че освен пряко насилие завоевателите прилагали и най-различни хитрости и съблазни, за да вкарват предварително набелязани християни в лоното на исляма.
Особено място в ислямизационния процес заемала косвената принуда.
Тя била съставна част на османския икономически, политически и социален механизъм, който твърде успешно тласкал християнското население към исляма.
Документацията, засягаща различните случаи на косвена принуда, е твърде внушителна по количество.
Преди всичко това са изложения от новоприели исляма лица, отправени до централната власт за отпускане на мюсюлмански ритуални дрехи или на тяхната парична равностойност. Ако вникнем в съдържанието на тази документация, излиза наяве цялата атмосфера на икономическия натиск върху поробеното християнско население и стават ясни причините, тласкащи това население към чуждата религия.
На първо място, като основен мотив е крайно мизерното положение на потиснатите християни, както и липсата на средства за съществувание.
Ето няколко примера:
„Честити господарю, покорният ви слуга прие исляма... Поради това, че съм крайно беден и беззащитен, смилете се над положението ми и ми отпуснете парична милостиня за един кат дрехи... Новоприелият исляма Сюлейман. 21. 03. 1686 год.“ 9
„Честити господарю, вашият покорен роб е от село Арнаут, Търновска околия (днес с. Арбанаси). Тъй като приех мюсюлманската вяра, благоволете да ми окажете милостта си, като ми отпуснете парче хляб за препитание... Вашият покорен слуга с ново име Шабан. 28. 07. 1717 год.“ 10
Или:
„Честити господарю, вашият покорен слуга пристигна от Молдавия, за да приема исляма. Аз не притежавам нищо, гол и бос съм, нямам си никого, нито пък имам място, където да се подслоня. Положението ми е трагично... Вашият раб Мустафа, новият мюсюлманин. 10. 02. 1712 год.“ 11
Ето до какво положение била докарана една майка с две деца, за да потърси изход за оцеляване в приемането на исляма:
„Честити господарю, преди три месеца приех мюсюлманската вяра заедно с двете си дъщери — едната на шест години, а другата на две години. Живея под наем, защото нямам място, където да се подслоня. Нямам също така нито дрехи, нито пари“. 12
Датирано приблизително първата половина на XIX в.
Друга подобна съдба на християнка:
„Честити господарю, покорната ви робиня прие исляма с двете си деца. Аз съм бедна жена и живея в мизерия. Никой от моите роднини не се интересува от мен. Останах без подслон...“ 5. 10. 1723 г. 13
Сред османотурските документи има много материали, които отразяват ислямизацията на малолетни.
В условията на материално притеснение на техните семейства малките християни трябвало да се трудят като прислужници при заможни мюсюлмани. Попаднали веднъж в мюсюлманска среда, децата в скоро време били вкарвани в религията на своите господари.
Ето няколко случая:
„Честити господарю, ние сме две невръстни деца. Прислужници сме на Мехмед ага — началник на робите-занаятчии в град Одрин. Приехме мюсюлманската религия... 25. 04. 1723 год.“ 14
Или:
„Честити господарю, вашият покорен слуга с невръстно дете от град Силистра. Пристигнах в щастливата столица (Цариград), за да приема мюсюлманската религия... 24. 01. 1720 год.“ 15
---------------------------------
Пак там, OAK 76/52, л 47.
10 НБКМ, Ор. о., ф. 1, а е. 57237.
11 Пак там, ф. 1, а. е. 11000.
12 Пак там, OAK 78/41, л. 2.
13 Пак там, ф. 1, а. е. 11058а, л. 1.
14 Пак там, ф. 1, а. е. 11056.
15 Пак там, ф. 1, а. е. 111108.
Няма съмнение, че става въпрос за отвлечен малък християнин от родния му край и откаран в столицата, където бил насила помюсюлманчен. Иначе трудно може да се приеме, че едно дете ще тръгне през зимата от родния си град Силистра и ще отиде само до Цариград, за да промени вярата си.
И още един подобен случай:
„Честити господарю, покорната ви робиня е малко момиче от Франкистан (т. е. от някоя западноевропейска страна). Дойдох в щастливата ви столица, за да приема исляма. Благоволете да наредите да ми се дадат ритуални дрехи, както е според обичая...“ 6. 04. 1726 год.“ 15
И тук без съмнение става въпрос за отвлечено от някоя западноевропейска страна момиче.
А ето какво казват османските прависти по въпроса за помюсюлманчването на деца — три фетви от сборника на Абдуррахим ефенди:
„ВЪПРОС: В случай че Хикс, невръстният седемгодишен син на неверника Игрек, приеме исляма, може ли това помюсюлманчване да се смята за законно?
ОТГОВОР: Да, може.“ 16
Или друга фетва:
„ВЪПРОС: В случай че Хикс — невръстната седемгодишна дъщеря на неверника Игрек, произнесе думите, засвидетелствуващи приемането на исляма, може ли помюсюлманчването да се смята за законно? ОТГОВОР: Да, може. 17
Или:
„ВЪПРОС: Неверникът Хикс има малолетен син, който притежава достатъчно ум, за да разбере исляма и да го приеме. След това обаче той се отказал от мюсюлманството. В случай, че момчето се инати и се противопоставя на исляма, как трябва да се постъпи с него? ОТГОВОР: Насила да бъде приобщено към исляма.“ 18
Когато главата на дадено семейство приеме мюсюлманската религия, след него мюсюлмани ставали и останалите членове на фамилията.
Ето един характерен документ:
„Честити господарю, покорният ви слуга е от християнския народ. Приех мюсюлманската религия заедно със седемте си деца. 11. 03. 1678 г.“ 19
Или:
„Честити господарю, моята съпруга и двете ми деца приеха исляма. Благоволете да наредите да им се отпуснат ритуални дрехи, както е според обичая... Аз, вашият покорен слуга, станах мюсюлманин предишния път...“ 17. 11. 1711 г. 20
Случаите на приемането на исляма от цели семейства са регламентирани в сборника на Абдуррахим ефенди по следния начин:
„ВЪПРОС: След като неверникът Хикс приеме исляма, смятат ли се за мюсюлмани и невръстните му деца?
ОТГОВОР: Да, смятат се." 21
Друга фетва:
„ВЪПРОС: Неверникът Хикс е приел исляма. Неговият непълнолетен син Игрек под въздействието на баща си също приема исляма. Ако след като Игрек стане пълнолетен, се откаже от ислямската вяра, как трябва да се постъпи с него?
ОТГОВОР: Понеже не е потвърдил като пълнолетен приемането на исляма, той не може да бъде убит. Да бъде затворен в затвора, докато потвърди приемането на исляма.“ 22
------------------------
Пак там, ф. 1, а. е. 11074.
16 Фетава-и Абдуррахим... с. 74.
17 Пак там.
18 Пак там, с. 71.
19 НБКМ, Ор. о., ф. 1 А, а. е 6783.
20 Пак там, ф. 1 А, а. е. 57198.
21 Фетава-и Абдуррахим, с. 71.
22 Пак там, с. 70.
А сега да видим какви наказания чакали онези, които, веднъж станали мюсюлмани, проявяват желание да се върнат към старата си християнска вяра. Наказанието за тези хора било едно — за мъжете смърт, а за жените продаване в робство или затвор, докато не потвърдят отново принадлежността си към мюсюлманството.
Ето част от един документ:
„... Разбрахме, че споменатият по-горе роб изоставил предишното си поведение, станал изменник на мюсюлманската вяра и даже насърчавал хората от селото да скъсат с исляма... Той беше докаран пред нас. Извикахме майка му и баща му и ги запитахме: „Бива ли един човек, приел веднъж исляма, след това пак да се върне в предишната си вяра?“ Те и тримата отговориха категорично по следния начин: „Каквито и да сме, ние пак сме си от нашия народ. Не е възможно да сме приели исляма от душа.“ По този начин тия тримата постъпиха противно на мохамедовата вяра. Понеже в нашия район има много подобни случаи, в името на благословената цел и за назидание, изпратихме заблудените в пъкъла да търсят изцеление на душите си. Осмеляваме се да представим нашето покорно изложение, с което ви известяваме за тяхната смърт.. 21. 03. 1840 год.“ 23
Няма да коментираме този документ.
Нека се обърнем пак за справка към сборника от фетви на Абдуррахим ефенди:
„ВЪПРОС: Мюсюлманинът Хикс говори и се държи като неверник. Той бил поканен да се покае, но отказал. Ако Хикс упорито продължава да се държи като неверник, а не като мюсюлманин, трябва ли спрямо него да бъдат приложени разпоредбите за вероотстъпничество (т. е. — да бъде убит)?
ОТГОВОР: Да, трябва.“ 24
Друга фетва:
„ВЪПРОС: Ако Хикс — съпруга на мюсюлманина Игрек, стане вероотстъпница, как трябва да се постъпи с нея?
ОТГОВОР: Да бъде затворена и насила да бъде върната в исляма. Ако се е отказала от ислямския брак, след като веднъж вече е била мюсюлманка, бракът й да бъде подновен насила.“ 25
Не са малко османските документи за отвличане на християнски девойки от мюсюлмани с цел женитба. Встъпването в брак с мюсюлманин водело до помюсюлманчване на момичето и нататък то вече било напълно загубено за народността.
Ето няколко случая:
„Преди известно време в моята къща се намираше християнската девойка Варик, дъщеря на Мардорос, жителка на село Кертанос, в околията Кара Хисар шаркъ. В моя дом тя прие мюсюлманската религия. Когато поисках да се оженя за нея, хората от нейната арменска народност си я взеха и я направиха отново християнка. Моля да се направи необходимото, както е според мюсюлманското право, момичето да ми се върне обратно, тъй като желая да се оженя за него...“ 26
Документът е без дата.
Друг документ:
„Телеграма до Видинското околийско управление. Осведомяваме ви, че е подадена жалба от страна на българина Никола Данков от град Оряхово. Той се оплаква, че дъщеря му била отвлечена от сина на покойния Челеби Мустафа, жител на град Лом. Този човек бил пазач в град Оряхово и там отвлякъл момичето на Никола. Завел го при майка си в град Видин с цел да го направи мюсюлманка и да се ожени за него. 2. 10. 1877 год.“ 27
----------------------
23 НБКМ, Ор. о., OAK 160/13.
24 Фетава-и Абдуррахим ефенди..., с. 70.
25 Пак там.
26 НБКМ, Ор. о., ф. 1 А, а. е. 6913.
27 Пак там, ф 26, а. е. 17114.
Под въздействието на икономическия, политическия и социалния механизъм, изграден от османците, се наблюдава преминаване към чуждата вяра с цел да се заемат различни служби и чинове във войската и най-вече в еничарския корпус — войскова организация, в която помюсюлманчените попадали всред свои бивши едноверци.
Много християни в Османската империя, лишени от възможност за социален напредък, приемали исляма, като срещу това искали от централната власт да ги включи в еничарското съсловие. Но властта твърде рядко отвръщала на тия намерения на новите мюсюлмани. Макар и вече „правоверни“, еничарският корпус за тези хора оставал затворен; през XVII—XVIII в. в него попадали преди всичко синове на еничари.
Ето няколко характерни документа:
„Ваше превъзходителство, покорният ви слуга прие исляма. Работник съм в държавната леярница. Благоволете да наредите да ми се даде еничарско облекло и да бъда зачислен към еничарския корпус...“ Резолюцията върху документа гласи: „Да му се дадат (мюсюлмански) ритуални дрехи, както е според обичая. Заповед! 15. 11. 1707 г.“ 28
Толкоз, служба при еничарите — няма.
„Ваше превъзходителство, господарю! Покорният ви слуга е ев- [разкъсан текст] говолете да наредите да ме зачислят към гвардейската конница... 19. 11. 1707 г.“ 28 Резолюцията е същата както при горния документ. Служба пак няма.
Интересни мотиви за приемането на исляма, съвсем в духа на времето, изтъква едно лице от еврейски произход:
„Ваше превъзходителство, господарю! Покорният ви слуга е евреин. От малък работя като пречиствач на метали в монетния двор. Желая да приема исляма във ваше присъствие и ви моля за следното: да ми възложите, докато съм жив, ръководството на цеха за пречистване на метали с условие ежегодно да внасям в държавната хазна по 30000 акчета... Аз ще положа мюсюлманско старание сред долните евреи за привличането им в исляма... 6. 12. 1707 г.“ 29
Приемането на мюсюлманската религия променяло тежкото положение на робите и военнопленниците в Османската империя. Приемането на исляма означавало сдобиване с лична свобода.
Ето един такъв документ:
„Честити господарю, преди време покорният ви слуга попадна в плен в битката при Белград. Аз съм на 16 години и вече от година и половина съм мюсюлманин с ново име Ахмед. В момента съм роб в държавната корабостроителница и положението ми сред неверниците роби от ден на ден става все по-тежко и по-тежко. Подадох молба да бъда пуснат на свобода...“ 30
Към документа има следната забележка:
„Молбата на новия мюсюлманин Ахмед вярно отразява, че той е един от робите, затворени в държавната корабостроителница. Тъй като при проверката се установи, че той от година и половина е приел исляма, бе докладвано на адмирала на флотата въпросното лице да бъде пуснато на свобода. 10. 04. 1719 год.“ Една допълнителна бележка върху документа ни съобщава, че преди време младежът носел името Лефтер Георги.“ 31
-----------------------------------
28 Пак там, OAK 78/83, л. 6.
29 Пак там, Пак там. л. 9.
30 Пак там, НПТА XIX 1/28, л. 26.
31 Пак там, OAK 43/45.
Османските власти охотно приемали на служба в държавното и военноадминистративното управление хора от най-различен произход, стига те да приемат исляма. Много добър прием имали западноевропейските ренегати. От тях се извличали познания и се трупал опит по военно дело, фортификация, корабостроене, строителство и пр.
Ето един пример:
„Ахмед Рефик ага е един от изтъкнатите датчани, които са приели исляма. В своята страна той е бил военен с чин майор. Съгласно едно изложение на Високата порта той бил извикан в Генералния щаб. Там го подложили на изпит, на който той показал завидни познания по артилерийско дело. С оглед на това е препоръчително да му се даде подходяща длъжност в артилерийския корпус на армията...“ 32 Датирано приблизително средата на XIX век.
За яснота по въпроса още един случай:
„Честити господарю, вашият покорен слуга е неверник от Венеция. Доскоро бях от покровителствуваните чужденци във вашата държава. Приех ислямската религия и скъсах окончателно с родината си...“ Върху документа има следната резолюция: „Г-н Ахмед — началник на оръдейните! Вземи го на служба при теб. Заповед! 7. 09. 1731 г.“ 33
До тук отделихме повече внимание на единични случаи на помюсюлманчване.
Налагането на исляма обаче засягало и големи компактни групи от подвластното население в Османската империя. Има редица случаи на преминаването към исляма на цели села.
Ето един такъв документ:
„Изложение от Околийския съдия на околията Опар в Албания: Жителите на село Килидан, намиращо се в околията Опар, дойдоха в свещения съд и заявиха следното: „В нашето село всички приехме исляма, като остана само един християнин. Събирачите обаче на данъка „джизие“ (поголовния данък) твърдят, че ние сме вписани в техните регистри и следвало от нас да събират този данък.“ По настояване на населението проверих на място какво е положението и споменатото село и установих следното състояние: действително в селото има само един християнин, а всички останали християни са станали мюсюлмани. .. 15. 03. 1653 г.“ 34
Масови помюсюлманчвания били извършвани и по време на султански ловни развлечения, където били събирани на едно място стотици християни, използувани като гончии.
Екзалтирани от веселбата по време на успешен лов, султанът и неговите приближени се отдавали и на други забавления — помюсюлманчването на мъже, жени, момчета и момичета. Така например по време на султански лов, проведен в края на 1679 и началото на 1680 г. около Одрин, султан Мехмед IV Ловецът и неговите приближени вкарали в исляма 379 души. 35
Масово ислямизиране на християни в Османската империя е отразено и в сборника от фетви на Абдуррахим ефенди.
Ето какви правни решения е дал на зададени му въпроси:
„ВЪПРОС: Всички неверници в едно село приели исляма. Черквата им от четиридесет години стои празна поради това, че никой не я стопанисва. Със султанско разрешение тази черква била превърната в джамия. Как трябва да се постъпи според закона с мюсюлманина Хикс, който живеел във въпросното село и казвал на неверниците, минаващи покрай превърнатата в джамия черква: „Поклонете се на черквата!“
ОТГОВОР: Който предпочита неверничеството пред исляма, е неверник. Необходимо е такъв човек да поднови вярата и брака си и да бъде наказан с тежко телесно наказание.“ 36
Тежкото телесно наказание според мюсюлманското право било бой с кожен камшик — 79 удара, което можело да приключи със смъртта на провинилия се.
Османските власти не се задоволявали само с приемането на исляма.
Новият мюсюлманин трябвало да усвои също и езика на завоевателите, техните обичаи и ред други неща.
Ето какво казва по тези въпроси Абдуррахим ефенди:
„ВЪПРОС: Мюсюлманинът Хикс е мюфтия в едно населено място. Ако той разговаря на езика на неверниците с мюсюлмани, дошли в общината, как трябва да се постъпи според закона с Хикс и тези мюсюлмани?
ОТГОВОР: Да бъдат порицани и насила да им се забрани да разговарят на езика на неверниците.“ 37
Или пък:
„ВЪПРОС: Неверникът Хикс приел исляма, но продължавал да изпълнява неверническите обичаи и по време на неверническите празници пил и ял заедно с неверниците и даже взел участие в пропадналите им верски обичаи; как трябва да се постъпи с този Хикс?
ОТГОВОР: Тежко телесно наказание и подновяване на вярата и брака.“ 38
И накрая:
„ВЪПРОС: Няколко мюсюлмани взели участие в танците на неверниците. Някой си Хикс поискал от шейх-юл исляма оценка на техните деяния и получил отговор: „Подновяването на брака и вярата.“ След това Хикс показал този отговор на тези няколко мюсюлмани и им рекъл: „Ако продължавате да правите така, вас ви чака подновяването на вярата и брака“. Ако онези му отвърнат: „Не говори празни работи! Ние сме видели тези обичаи от бащите и дедите си и ще продължим да се придържаме към тях.“ Как трябва да се постъпи според закона с такива хора?
ОТГОВОР: Законно е да бъдат убити.“ 39
Не е възможно изчерпването на цялото многообразие от османска държавна документация и старопечатна книжнина за ислямизационните процеси в рамките на тези няколко страници. Но изнесеното е достатъчно, за да се добие представа за формите и мащабите на налагането на исляма сред населението на завладените балкански земи.
Най-общо може да се каже, че налагането на ислямската религия ставало в две насоки — по линията на прякото насилие и по линията на икономическата принуда.
Не може да се прокара отчетлива граница между тези две линии. Обединяващата връзка между тях е принудата, било то пряка въоръжена или пък икономическа.
В крайна сметка резултатът бил един — ислямизация на поробено население, водеща впоследствие и към народностна асимилация.
