Гоцеделчевският (неврокòпският) говор обхваща Гоцеделчевско. На изток той се свързва с родопските говори, a на север с разложкия говор.
Гоцеделчевският говор има следните характерни особености:
1. Полупрегласен ятов изговор, при който вместо стб. ѣ под ударение пред твърда сричка има ’а, a пред мека сричка широко е: б’àл, м’àстọ, р’àка,ч’ув’àк, бềли, гол’ềми, д’ềт’е, мềсец, см’ềш’н’и.
2. Ерова гласна вместо стб. ѫ и ъ: път’, зъп, къ̀штạ, ръ̀кạ; сън’, дъш’, лъ̀ж’е̥, снъ̀хạ, съ̀хнạ.
3. Особен дифтонгоиден характер на o под ударение, т. е. изговор уо вместо о: уòт’и, уòч’и, гуòст, муòст, куòн’.
4. Честа употреба на меки съгласни в краесловието: пет’, път’, зет’, глат’, суол’, козèл’, каѝл’, ден’, кàмен’, рèмен’, бастỳн’, кърф’, нош’.
5. Членна форма за м. р. под ударение -ъ и без ударение -ạ: срạмъ̀, зъбъ̀, груòбạ, въ̀рхạ.