Западните рупски говори обхващат земите на запад от родопските говори до ятовата граница. Тук влизат Юндола, Разложко и Гоцеделчевско (Неврокопско). По своите особености тия говори представят преход към западните и македонските говори.
Някои диалектолози отделят разложкия и гоцеделчевския говор от останалите български говори и заедно с благоевградския и петричкия ги причисляват към македонските говори или пък ги обособяват в особена група „македонски говори в пределите на България”. Трябва обаче да се вземе под внимание фактът, че разложкият и особено гоцеделчевският говор са типични източни български говори и затова няма никакви л и н г в и с т и ч н и основания те да се отделят в самостойна група и да се откъсват от рупските говори. Трябва също така да се изтъкне, че всички български диалектолози отнасят разложкия и гоцеделчевския говор към източните говори и ги включват в западните рупски. Така постъпват например Л. М и л е т и ч в „Die Rhodopemundarten der bulgarischen Sprache” (Wien, 1912; вж. и приложената карта), Ст. М л а д е н о в в „Geschichte der bulgarischen Sprache” (Berlin und Leipzig, 1929, S. 332) и др. A K. М и р ч е в смята неврокопския (гоцеделчевския) говор за главен представител на западнорупските говори (вж. Неврокопският говор. — Год. СУ. Истор.-филол. фак., 32, 1936, с. 3). Най-сетне, както вече се изтъкна при разглеждане границите на българския език, между българските и македонските говори не може да се прокара каквато и да е основна диалектна граница. Преходът между тия говори е постепенен и едва забележим, какъвто е изобщо преходът между диалектите на един и същ език.
Българските и македонските говори имат еднакви основни особености в граматичния строеж и в основния речников фонд, a ce различават само по второстепенни особености. И тия еднакви общи черти не са случайни, a ca последица от обстоятелството, че българските и македонските земи в продължение на много векове са образували политическа, културна и икономическа цялост, че в тях се е образувала и развивала една и съща народност — българската народност, която е имала и едно средство за общуване — българския народностен език, съществуващ реално под формата на ред много близки диалекти.
