Български > Eзик

Бабяшки говор

(1/1)

Тоска:
Б а б я ш к и  г о в о р

 

Бàбяшкият говор обхваща множество колибарски селища, като Бàбяк, Крàище, Лю̀тово (Светà Пèтка), Аврàмови колѝби, Цвèтино (Флòрово) и др. На изток той граничи с чепинския говор, a на запад и юг с разложкия говор. Населението на тая област е мохамеданско (помашко). По своите характерни особености бабяшкият говор представя преход между родопския дорковски подговор и западнорупския разложки говор.

 

По-важните особености на бабяшкия говор са следните:

 

1. Широко е вместо стб. ѣ под ударение независимо от характера на следващата сричка: бêл, бềла, бềли, гулềм, гулềми, дềду, мềсту, врềме, сềме, нềшту.

 

2. Гласна a вместо стб. ѫ, ъ независимо от ударението: зап—забò, рàка, даш—даждò, дàска.

 

3. Гласна е вместо стб. ѧ: глèдам, зèт, мèсо, рет.

 

4. Липса на съгласна т в глаголното окончание за 3 л. мн. ч. сег. време: предà (предат), крадà, йадà, мàйк’ите плàча.

 

5. Членна форма за мъжки род единствено число -о: гарбò, носò, вòло, мòсто.

Mehmedfere:
6o mi

tersid:
Сам си се Мехмед похвалил:
- Барем си ерген походих,
барем си руба поносих,
барем си конче пошетах,
барем си моми полюбих
и тия бели туркини,
и дългокоси влаини,
и чернооки болгарки,
и чернолики циганки,
и аянското кадънче,
и кадийското ханъмче.
Отде го дочу кадия,
изпрати пъдар за него.
Мехмед се стяга да бяга.
Майка му вели-говори:
- Мехмеде, вакъл юначе,
Мехмеде, страшлив заяче,
не стягай, Мехмед, не бягай!
Триста са моми в селото,
по грош да дадат - триста са;
по два да дадат - шестотин.
Ако ти глоба не стигне -
от бели гърла - гердани,
от тънки сърца - колани.
Мехмед си майка не слуша,
стана си Мехмед, побегна.
Срещна го мома Марийка,
на Мехмед вели-говори:
- Мехмеде, вакъл юначе,
не стягай, Мехмед, не бягай!
Триста сме моми над тебе,
по грош да дадем, триста са;
по два да дадем, шестотин.
Ако ти глоба не стигне
от бели гърла - гердане,
от тънки сърца - колане,
кола ке, Мехмед, товарим,
на кадия ке караме.
Мехмед се върна назаде,
та си го хвана кадия.
Цялото село излязло,
баби си ризи деряя,
дядове шапки тръшкаа:
- На Мехмед мешка найдете,
женски евлят не ни ости!
Па си Мехмед закарая
на Марийкини дворове,
там ке си Мехмед бесея
на Марийкината църница.
Излеза мома Марийка,
на Мехмед вели-говори:
- Мехмеде, вакъл юначе,
как ти прилягат хортуми -
като на моми гердани;
как ти прилягат белчета -
като на моми гривните;
как ти прилягат букаи -
като на моми папуци!
Мома Марийка говори:
- Ефенди, везан гювенди,
я си му пусти ръцете,
та си му удай дрънката!
Та си му пусна ръцете,
та си му даде дрънката,
Задрънка Мехмед, запея.
Всички се моми свъртея,
свъртея, хоро играя.
Мома Марийка говори:
- Ефенди, везан гювенди,
вината си е в момите.
Я си му вземи дрънката
и му облечи дреите,
па си му яхни кончето,
та си го шътни по село!
Послушал я е кадия,
та му облече дреите
н си му яхна кончето,
та по селото отиде -
на всички порти по мома,
на кадийската дори две;
кадийка вели говори:
- Мемеде, вакъл юначе,
алал да ти са момите,
момите, Мехмед, и моите,
моите, Мехмед, и двете!
И я да бе млада, Мехмеде,
и я би те залюбила,
ами съм стара, Мехмеде,
та ми вече не прилега!...
Па си се върна кадия
и на Мехмеда говори:
- Дрънкай си, Мехмед, пеяй си,
алал да ти са момите!...

Сам си се Мехмед, море, похвалил
във кадийското кафене,
във кадийското кехане:
- Триста съм моми излюбил,
и аянското кадънче,
и кадийского ханъмче.
Де си го дочул кадия,
кадия още судия.
Прати кадия за Мехмед -
де да е Мехмед да дойде!
Мехмед се тегна, побегна,
мома му вели-говори:
- Не бегай, Мехмед, не бегай,
триста сме моми в селото,
по грош да дадем, триста са,
по два да дадем, шестотин.
Яко не стигна шестотин -
ке си откачим гердане;
яко не стигна гердане -
ке си откачим колане,
ке ти откупим давия.
Послушал Мехмед момата,
та си назаде обърнал,
та при кадия отиде,
та на кадия говори:
- Селям айлеким, кадийо!
- Алейкум селям, Мехмеде!
Та що е тава от тебе? -
Триста си моми излюбил,
и аянското кадънче,
и кадийското ханъмче!
Па си го хвана кадия,
та го откара в зандани
и си му вели-говори:
- Мисли си, море, Мехмеде.
Мехмеде, пусто сираче,
утре ке си те обеса
у Динкината градинка,
на Динкината крушица.
Станала мома, отишла,
та на Мехмеда говори:
- Мехмеде, вакло юначе,
па я ка си те излага,
па я ка си те докара!
Ка ти приляга синджири -
като на моми гердани;
ка ти прилега белчета -
като на моми гривните;
ка ти прилега букаи -
като на моми папуце!
Я на ти, Мехмед, дрънката,
задрънкай, Мехмед, запей си -
всичките моми ке дойда.
Мехмед си юзе дрънката,
та си задрънка, запея,
всичките моми дойдоя,
та си оро направия.
Разбудили са кадия,
кадия се е разлютил,
та на Мехмед си говори:
- Дрънкай си, Мехмед, пеяй си,
утре ке си те обеса
у Динкината градинка,
за Динкината крушица!
Мехмед ми, вакло юначе,
той на кадия говори:
- Кадийо, море, кадийо,
я ми облечи дреите,
та си ми яхни кончето,
та си го шетни во село,
па си го върни из село,
тука си ела, кадийо,
тука да си ме обесиш!
Послушал го е кадия,
облякъл си му дреите
и си му яхнал кончето,
та се в селото прошетал.
Баби му с глави маали,
невясти с очи мигали,
моми сос ноги тупкали.
Па си се върнал кадия,
на Мехмед вели-говори:
- Мехмеде, вакло юначе,
дрънкай си, Мехмед, пеяй си,
халал да ти са момите,
и аянското кадънче,
и кадийското момиче.

Navigation

[0] Message Index