С историка Веселин АНГЕЛОВ разговаря Димитър Статков
Tайни до неотдавна документи разкриват механизма, по който крайният национализъм става последно убежище на режима при задълбочаващата се икономическа криза у нас в началото на 80-те години на ХХ век. Управляващите са разчитали асимилацията на етническите турци да провокира у останалата част от населението патриотичен подем, който да закрепи властта им при неизбежните трусове.
- Д-р Ангелов, вече се навършват 25 години от началото на т. нар. възродителен процес. Той е ваша “слабост” като историк. Открихте ли нещо неизвестно досега за събитията от онова време?
- Проблемът бе някак разфокусиран от сътресенията на прехода и не се стигна до задълбоченото му проучване. Това създаде условия за спекулации, а е налице голямо документално наследство. Затова е странно, че колеги историци още се самоцензурират, оставайки в плен на националистическата “примка”.
Съществуващият вакуум ме амбицира да се разровя в архивите и неотдавна публикувах накуп най-важните документи за този процес. Те са 197, повечето неоповестявани досега в специализираната литература. Много са с гриф “Строго поверително”.
- Известен ли е “кръстникът” на идеята?
- За “покръстване” и “възраждане” на мюсюлманските общности у нас се говори още при кампанията за преименуване, главно на помаци, през 1912-1913 г. Отново се говори за това при друга такава кампания, вдъхновена през 1937 г. от българомохамеданската културно-просветна и благотворителна организация “Родина”. Нашите комунисти заимстват “почина” и го използват при насилственото преименуване на помаците у нас в началото на 70-те години на ХХ в. Идеолозите на режима го предлагат на Тодор Живков и той с охота го възприема. После сам го тиражира като своя инициатива.
- Твърди се, че инициативата за възродителния процес е била на регионално партийно ниво.
- Тази лъжа се тиражира още от началото на промените у нас. На Декемврийския пленум на ЦК на БКП през 1989 г. Александър Лилов заявява, че липсва официален документ, от който да се види кой е взел това решение. А документи има. Дори на някои от тях той е бил стратег. Такъв е докладът на работна група към Държавния съвет от 1982 г. Известни са и строго секретните “съображения” на Тодор Живков по “Някои въпроси на етническите групи в България” (1983). Също и решението на Политбюро от 8 май 1984 г. с двете му секретни приложения, изпратени на Лилов, който след отстраняването му от върха е директор на Института за съвременни социални теории. Има още 6 решения на Политбюро и Секретариата.
Невярно е и твърдението, че “всичко започва отдолу” в навечерието на 1985 г. Стартът е още в началото на 70-те години на ХХ в., когато са сменени имената на 220 000 помаци. През 1980-1982 г. са преименувани по административен път и към 250 000 роми. В следващите две години това става с още 39 000 мюсюлмани, уж от смесени бракове - предимно в Смолянско, Хасковско и Кърджалийско. Само през 1984-1985 г. са били “възродени” към 850 000 етнически турци, а за две десетилетия са преименувани общо около 1 350 000 души!
Асимилацията тече в две посоки: от една страна, се съчинява идеологическата обосновка, облечена в политически решения, а от друга - извършва се самото преименуване. От съображения за сигурност в началото не се говори открито за преименуване на турците. Всичко се решава в тесен кръг, дават се предимно устни заповеди.
- И нито една трезвомислеща глава!?
- С едно изключение, и то закъсняло. Единствен Пенчо Кубадински се осмелява открито да признае провала на кампанията. На 25 март 1988 г. на заседание на специалната група по възродителния процес към Политбюро той заявява, цитирам: “Аз стигам до извода ...никой не го прие (възродителния процес - б. р.) - не го прие нашият народ, не го прие даже нашата партия като цяло, не го приеха нашите съседи, не го приеха нашите съюзници, не го приеха мюсюлманските държави, не го приеха капиталистическите държави. Работата е ясна като бял ден. Не можем да удържим, ако провеждаме тази политика. Може да бъдем много големи дипломати, политици, но ние не можем да издържим.”
- Реакцията?
- Тишина и смут. Тогава Кубадински предлага да се спре кампанията и да се мине към изселване: “Ако речем да отворим границата, аз лично смятам, че 60 на сто ще се изселят. Обаче аз смятам, че ако ние сме бременни по този въпрос, няма друг начин да се отървем, освен да го родим. Как ще го родим? Да се изселват... Европа ще ни разбере... Дайте да се подготвим за това нещо.”
Всички се нахвърлят срещу него и почват да дават нови налудни предложения за продължаване на асимилацията. Но той им опонира, че това е неизбежно, и се оказва добър пророк - само година по-късно започва т. нар. голяма екскурзия, белязала тоталния провал на целия възродителен процес.
- Вярно ли е, че тогава са били вербувани най-много агенти сред българските турци?
- Още от старта на кампанията на ДС е наредено да вербува колкото се може повече агенти сред турското малцинство.
Преобладават принудителните вербовки, включително и чрез компромати. Обаче 99% от агентите турци дават неверни или маловажни сведения, отбиват номера.
- Доколко в създаването на ДПС пръст има Държавна сигурност?
- През февруари-март 1990 г. ДС вече се разпада, управленията й се разформироват и едва ли им е било до създаването на партии. Създаването на ДПС е закономерен резултат от провала на асимилационната кампания, а за легитимирането му принос имат всички основни политически сили. Първо всяка от тях преследва чрез движението свои цели, като то им е нужно повече за фон.
“Отритването” му започва от 15-ото заседание на Националната кръгла маса през февруари 1990 г., когато възниква проблем. Делегация на ДПС начело с Ахмед Доган иска да бъде приета като равноправен участник в заседанията. Комунистите са в паника, че движението ще търси отговорност от виновниците за насилствената асимилация. Чак когато разбират, че това няма да стане, те дават съгласие. Появата на друг “играч” ги устройва, защото ще улесни да се протака гласуването на решения, които не са в техен интерес. СДС пък играе двойна игра - хем е “за” участието на ДПС на Кръглата маса, хем оттегля декларацията (на Любомир Собаджиев) за допускането му като равноправен партньор.
- Има ли сериозни етнически сблъсъци у нас след Освобождението?
- До Берлинския конгрес през юли 1878 г. има случаи на насилие над турското население. При Временното руско управление и в първите години на Княжеството върви политика на етническо прочистване паралелно с върлуващите банди на българи и черкези. Насилия има и от турска страна при бунтовете на цели села в Кърджалийско през 1880 г. С цената на кръв турците осуетяват присъединяването на Родопите към съединена България през 1885 г.
При известните 11 изселнически вълни от земите ни са емигрирали 1,5-1,7 млн. етнически турци. С изключение на първата голяма вълна около Освобождението при всяко изселване неминуемо се е стигало до напрежение, но не и до сблъсъци.
- А в по-ново време?
- Кръв е пролята при опитите за насилствена асимилация. Например при бунта на помаците в Гоцеделчевско и в с. Рибново през 1964 г. После през март 1972 г. в Барутин, а година по-късно в селата Корница, Брезница и Лъжница. Има убити. До кръвопролитие се стига също през 1984-1985 и май 1989 г. В кампанията по преименуването загиват 7 турци, а в атентатите на аерогарата във Варна и гарата в Пловдив (30 август 1984 г.) и на гара Буново (9 март 1985 г.) загиват 8 българи, от които две деца, 51 са ранените.
- Основателни ли са опасенията за конфликт у нас като този в бивша Югославия?
- Като цяло българските мюсюлмани изповядват т. нар. традиционен, умерен ислям, много “по-омекотен” от чистите форми на това учение, върху които израства радикалният ислямизъм. През столетията адаптация по българските земи ислямът изгражда специфични форми, които го правят възприемчив за местното християнско население. Това е и гаранцията за етническия мир в бъдеще. Другото са спекулации и първосигнален политически шантаж.
- Има ли тогавашни “възродители” сред политическия ни елит?
- Например бившият първи секретар на ОК на БКП и два мандата кмет на Благоевград Лазар Причкапов. Изпълнявал е нареждания “от горе”, което не означава, че самият той е престъпник. За бившия вътрешен и правосъден министър Георги Петканов пък бе изнесено, че като районен прокурор в Девин през 1974 г. е съдействал за принудително изселване на 8 помаци, отказали да сменят имената си.
По-важното обаче е друго. В репресията са били впрегнати против волята им над 200 хиляди служители! От тях 5000 са учители, командировани в смесените райони. Освен цялата ДС са били ангажирани също армейски части, милицията и огромният партиен и административен апарат по места.
- А Бойко Борисов?
- В лятото на 1989 г. той е бил командирован да пази от мародери обезлюдените райони с изоставена селскостопанска продукция, с частни и държавни имоти. Е, що за възродител е да си бил охрана, и то без право на отказ?
В същото време много от идеолозите на възродителния процес се скриха зад национализма. Но етническата карта днес е като проститутка в пенсия - вече не хваща окото и обслужва само аутсайдери.
В-к Труд,Неделя 12 Април 2009
