До 1 януари 2013 г. повечето бългapckи гpaждaни в чужбина могат да се окажат длъжници на здравната каса. КапанътКапанът ще щракне на 1 януари 2013 г., когато влиза в сила една промяна на Закона за здравното осигуряване, чиято цел е да направи повечето бългapckи гpaждaни длъжници на здравната каса. Става дума за прословутия член 40а, според който всеки българин в чужбина, дори да е напуснал България преди 1999 година, когато се създаде Националната здравноосигурителна каса, трябва да плати здравни осигуровки за целия период на отсъствието си от страната. И това не е свързано с правото на здравно обслужване, защото българи, които се завърнат от чужбина, сега могат да възстановят здравноосигурителните си права, като се осигуряват в продължение на шест последователни месеца или заплатят наведнъж сума, равняваща се на 12 здравноосигурителни вноски. След 1 януари 2013 г. това няма да бъде възможно за тези българи, които са живели в чужбина повече от 183 дни в една календарна година през минал период и не са подали съoтветната декларация и заявление в Националната агенция за приходите, за да бъдат отписани старите им задължения към Националната здравноосигурителна каса. Нещо повече. Дори да нямат намерение да възстановяват здравноосигуритените си права, те ще си останат със старите задължения и държавата ще предприеме необходимите действия, за да ги принуди да се издължат.
Как да избегнем капана?Независимо дали ви харесва или не, вие ще се окажете длъжник на държавата, ако не предприемете незабавно следните стъпки.
Стъпка едно. Най-напред проверявате дали и откога са прекъснати здравноосигурителните ви права. От чужбина това най-лесно може да стане, като отидете на сайта на Националната агенция за приходите
www.nap.bg. В раздела “Услуги” избирате “Как да възстановя здравноосигурителните си права” и чрез електронната услуга на НАП „Здравен статус” може да направите нужната проверка, като въведете единния си граждански номер. Ще се появи името ви и табличка, в която са посочени годините и месеците, за които дължите здравни осигуровки.
Стъпка две. Ако дължите здравни осигуровки за минали години, незабавно попълвате и изпращате до съответното поделение на Националната агенция по приходите Заявление за напускане на страната по член 40а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване и Декларация за български граждани, които отговарят на условията по чл.40а от Закона за здравното осигуряване, но не са подали заявлението преди напускането на страната по параграф 19п от преходните и зключителните разпоредби на същия закон. Заявлението и Декларацията може да свалите от сайта на Националната агенция за приходите
www.nap.bg. Те се намират в раздела “Осигуряване”, в менюто “Образци на други документи”. При попълването на тези два документа има един подводен камък, който е трудно да се допусне, че е поставен нарочно; по скоро той е резултат на некомпетентност. Става дума, че в Декларацията има графа, в която трябва да посочите кога сте напуснали страната и от вас, според писмените указания в самата Декларация, се изисква да посочите само годината и месеца. В допълнителна информация, качена на сайта на Националната агенция за приходите обаче, пише: “Не посочвайте само месец и година, тъй като това прави документите невалидни.” Така че не забравяйте да посочите дата, месец и година на напускане на страната – и в двата документа. Имайте предвид също така, че Заявлението и Декларацията трябва да бъдат изпратени заедно. В противен случай служителите от деловодството на Националната агенция за приходите отново ще ги обявят за “невалидни” и вие ще се окажете в безпомощната ситуация да няма как да оспорите тяхното решение. Но това не е всичко. Във всеки един момент служителите от НАП може да заявят, че в документите ви има несъответствия и да не изчистят дължимите суми за здравно осигуряване. Ето защо когато декларацията и заявлението се изпращат по пощата, е добре да посочите електронен адрес за контакт. Най-добре е, разбира се, ако имате роднина, близък човек или приятел в България, който да приеме работата присърце и да проследи нещата, докато се изчистят напълно.
Стъпка три. След попълването на Заявлението и Декларацията незабавно ги изпратете в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Три са опциите за изпращане. Първата е да сканирате попълнените документи и да ги изпратите по електронен път. Това може да направите обаче, ако вече имате електронен подпис и по Интернет сте изпратили до Националната агенция за приходите Заявление за ползване на електронни услуги на НАП, подписано с вашия електронен подпис. Тази опция е най-удобната, но едва ли са много бългapckитe гpaждaни в чужбина, които имат електронен подпис. Втората опция е изпращане по куриер или по пощата. В такъв случай задължително съхранявате всички експедиционни документи, от които да личи, че това е станало преди 31 декември 2012 г. Така, ако възникне по-късно спор, ще може да докажете, че вие сте свършили това, което се е искало от вас, точно и в срок. Заявлението и Декларацията се изпращат до териториалната дирекция на НАП по вашия постоянен адрес в България. Пощенските адреси на всички териториални дирекции на НАП може да се видят на сайта на Националната агенция за приходите
www.nap.bg в раздела “Контакти”. Ако сте в Съединените щати и имате затруднения да намерите съответния адрес, може да позвъните на 01135970018700. Това е телефонът на Информационният център на Националната агенция за приходите и служителките в този център са компетентни и любезни. Третата опция е да упълномощите някого в България да предаде лично в териториалната дирекция на НАП подписаните от вас Заявление и Декларация. В този случай обаче трябва да отидете до българското генерално консулство в Чикаго или до българско дипломатическо представителство, където ви е най-близко и най-удобно, и да заверите пълномощното. Това означава, че трябва да отделите време и средства и за тази процедура. А след това ще трябва да изпратите отново по пощата или по куриер Заявлението, Декларацията и завереното пълномощно до човека, когото упълномощавате, и той да подаде от ваше име тези документи в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Кои българи в чужбина не следва да подават Заявление и Декларация?Само тези, които, след като направят проверка чрез електронната услуга на НАП „Здравен статус”, установят, че не дължат здравни осигуровки, не следва да подават Заявление и Декларация. Всички останали попадат в капана, заложен в член 40а на Закона за здравното осигуряване, и от тях ще се търсят по един или друг начин дължимите суми. Освен това държавата задължава до 31 декември 2012 г. всеки българин, който възнамерява да пребивава през следващата година повече от 183 дни в чужбина, да подаде Заявление за напускане на страната по член 40а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване. Ако не стори това, той отново става длъжник на Националната здравноосигурителна каса. На практика това означава, че всички българи, които постоянно живеят в чужбина, всяка година трябва да подават такова заявление. А това са стотици хиляди заявления, които трябва да се обработват и въвеждат в електронната система. Дали това обяснява защо администрацията в България непрекъснато се увеличава?
А ако съм и американски гражданин?Според член 33 ал.1 от Закона за здравното осигуряване, задължително се осигуряват в Националната здравноосигурителна каса всички български граждани, които не са граждани и на друга държава. Ако междувременно са станали американски граждани, но запазват и българското си гражданство, техните имена и единни граждански номера си остават в базата данни и здравноосигурителните вноски се дължат. Ето защо настоятелно съветваме всички българи, които живеят постоянно в чужбина, дори и да имат двойно гражданство, да подадат Заявлението и Декларацията и по този начин да изчистят стари задължения, за които вероятно не знаят, но които може да им създадат много други главоболия вбъдеще.
Вече сме в капана. Какво следва?Няма никакво съмнение, че десетки, а може би и стотици хиляди българи, ще попаднат в капана на член 40а от Закона за здравното осигуряване. Има слухове, че властите в България ще предприемат сурови мерки към тях, като наложат тежки глоби, отнемат имуществото им чрез съдия-изпълнител или дори ги задържат на границата, докато не изплатят дълговете си към Националната здравноосигурителна каса. За да разсеем тези слухове потърсихме достоверна информация от Националната агенция за приходите. Според Ана Тодорова от Службата за информация, единствената достоверна информация е, че българи в чужбина, които не подадат в определения срок Заявлението и Декларацията, остават със задълженията си към Националната здравноосигурителна каса, върху които се начисляват лихви. Естествено е, че тя нито потвърди, нито отрече слуховете, защото това не е от нейната компетентност. Едно е сигурно: от 1 януари 2013 г. стотици хиляди българи, които живеят в чужбина, ще бъдат длъжници на държавата. Ето защо слуховете за съдия-изпълнител и задържане на границата може да не се окажат само слухове.
КоментарДобросъвестно се постарахме да съберем и да ви представим необходимата информация, която да ви помогне да избегнете поредния капан, свързан със здравноосигурителните вноски на българи, постоянно живеещи в чужбина. А коментарите оставяме на вас.
Иван Сотиров
в. “България Сега”
