Що не нападнем някой?
Зверски е пребит търсен от България талант. Свикнали сме - у нас талантите или ги бият, или... Празно няма.
Стадо подивели футболни фенове нахлуват на терена с едничката идея да понабият своите любимци. Така или иначе в родното първенство нищо друго не се случва - високоплатените играчи се справят с коженото кълбо по-зле от маймуна с кокосов орех.
Таксиметров шофьор е прострелян заради сметка от шест лева и стотинки. Какво толкова - таксиджиите така или иначе ги броим към рисковите професии.
Футболист, чието име не бихме си спомнили, ако не влезе в криминалните хроники, бие като животно манекенка. Един малоумник, който се изживява като журналист, обявява, че тези момичета просто си търсят боя.
Психопат отрязва четирите крака на куче. Интересно, как ли ще се нарича оттук нататък четириногият приятел на човека.
Българите опасно започват да избиват своите комплекси. По пътищата, на стадионите, у дома. Бият някой, който ги е погледнал „по така", бият онзи, който не им е дал предимство на кръстовището, който им е седнал на мястото в трамвая, бият жените си, приятелките си, съседа, който им е паркирал на мястото.
Комплексът за финансова и сексуална непълноценност се избива - буквално - на гърба на околните. Без значение дали това е дългокрака блондинка или куче. Насилието става ежедневие. Навсякъде. По стадиони, в училища, на улицата.
Що не вземем да нападнем някоя от съседките си? За да избием отвсякъде комплекса си за национална непълноценност. С Гърция и Турция шансове нямаме. С Румъния - трудно. Но виж - Македония е добър таргет.
Ако успеем с инвазията, ще сбъднем дълго лелеяната мечта на воеводи от Филибето и националните расате. А и македонците директно ще станат членове на ЕС и НАТО. И гърците няма да имат повече претенции към името на държавата - кому е притрябвало нашето.
Ако ли не, то ще можем да им продадем на безценица бренда „България", барабар с Националния дворец на културата, защото комшиите май разбират от туризъм повече от нас.
http://news.ibox.bg/comment/id_172900022