Проклятие уби разузнавача, откраднал Историята на Паисий
Светинята изнесена от Атон в торба с лешници
Тази история се случва през 1984-а или 1985 г. А може би чак през 1988. За съжаление разузнавачите не си водят дневници и не пишат мемоари. За професионално достойните разузнавачи говоря. Един хубав ден манастира „Св. Георги Зограф“ в монашеската република Света гора на Атонския полуостров напуска мъж, който в багажа си има и торба, пълна с лешници. Никой не рови в торбата нито при напускането на полустрова, нито при пресичането на българо-гръцката граница. Ако някой си беше направил труда да погледне, щеше да намери сред лешниците и История славянобългарская“ на Паисий Хилендарски!
Мъжът е полк. Христо Маринчев, служител на 14-и отдел на Първо главно управление (ПГУ) на ДС, твърди днес негов колега от същия отдел. Официално Маринчев е шеф на дирекцията за православие в Комитета по вероизповедания към МВнР. Малцина знаят, че специалистът по църковната история на България всъщност е в комитета „на прикритие“. Христо Маринчев открадна книгата и я занесе в София, каза и отец Пахомий, библиотекар на Зографския манастир, когато през 2004 г. посети София..
Само Маринчев можеше да разкаже кога и как точно е станала замяната на Паисиевия оригинал с копие, но той вече не е между живите. През 1990 г. при автомобилна катастрофа в Атон загива и синът му, също историк. Причините около катастрофата така и останаха неизяснени, твърдят бивши колеги на разузнавача, и оставят намек за някакво проклятие заради отмъкването на свещената книга. И до днес някои още наричат този акт кражба. Други твърдят, че тогава е спасена реликвата, с която започва българското Възраждане. Началото на тайната операция е още в началото на 70-те години на миналия век, когато в българското разузнаване е създаден спецотдел без аналог в страните от социалистическия лагер. Вече е в ход идеята за тържествено честване на 1300 годишнината от създаването на българската държава. С решение на Секретариата на ЦК на БКП и лично с благословията на Людмила Живкова е сформиран огдел 14 на ПГУ, известен като Културно-икономическо разузнаване. Тъй като абревиатурата КИР не звучи много приятно, служителите му я обръщат наопаки -РИК.
Най важната задача на новия отдел е „със средствата и методите на разузнаването да се издирват и придобиват документи и материали, свързани с българската история“, пише в книгата си „РИК - загадката на българското разузнаване“ Пламен Благоев. Служителите на отдел 14 откриваха, купуваха, а където нямаше друга възможност и нелегално изнасяха ценни документи, свързани с българската история, казва Димитър Иванов, последният шеф на Шести отдел в Шесто управление. Преди да отиде в РИК, Христо Маринчев е бил служител на този отдел. Точно той е натоварен с деликатната мисия за изнасянето на Паисиевата книжица от Зографския манастир. Операцията е подготвяна дълго и търпеливо с участието на много специалисти. За да се преодолеят гръцките власти, недоверието на игумена и монасите, се изискваше човекът на разузнаването да бъде с манталитет, близък до техния. От дългото общуване със свещениците Маринчев говореше като тях - напевно, гладко, спокойно. И ако облечеше расо, всеки щеше да го помисли за монах, разказа Пламен Благоев.
Известен в средите на Църквата и с възможности да осъществява връзка между нея и светската власт, Маринчев се справя отлично със задачата си. „История славянобългарска“ е донесена в София и заключена в една от непристъпните каси на Държавна сигурност. Става дума за черновата на Паисий, открит и обнародван от проф. Йордан Иванов през 1914 г. в Зографския манастир. Христо периодически и тайно успяваше да донесе в страната за съхранение, реставрация и ползване уникални ръкописи, които българският народ имаше право да смята за свое национално богатство, каза още Пламен Благоев.
Скандалът с Историята избухва през 1991 г., когато тогавашният премиер Димитър Попов посещава Атон и целува копието, вместо оригинала
Още през 1989 г. с Михаил Енев разкрихме, че в пластмасовата кутия, която Пахомий ни показа, лежи копие на Паисиевата история, а не оригиналът, казва Петър Митанов, който през 1991-1994 г. е председател на ефория „Зограф“. Той твърди, че още тогава съобщил за подмяната на Петър Младенов, на Атанас Семерджиев и други висши държавници, но никъде не срещнал разбиране. Гръцката държава възбужда дело срещу неизвестен извършител на кражбата, монасите са привлечени като свидетели. „Всичко щеше да потъне във времето, защото гърците въобще не държат на книгата“, твърди днес проф. Божидар Димитров. Неочаквано през септември 1996 г. черновата на Историята се появява в Националния исторически музей (НИМ). След като вестниците лансират най-различни версии става ясно, че лично тогавашният шеф на разузнаването ген. Бриго Аспарухов я е предал на директора на НИМ Божидар Димитров, след като дълго време престояла в касата му. На 12 януари 1998 г. „История славянобългарска“ напусна територията на страната през ГКПП „Кулата“. Президентът Петър Стоянов я върна на Зографския манастир с аргумента, че нейното място е там.
Ген. Бриго Аспарухов, бивсш директор на НРС: В Зограф книжицата щеше да загине
В началото на 80-те години на миналия век българското разузнаване получава информация, че се подготвя кражба на книгата. Колекционер от западноевропейска страна бил готов да плати 500 хиляди марки за реликвата. Наш емигрант и гръцки гражданин трябвало да я откраднат от манастира и да му я занесат. Външното ни министерство съобщава това на Гърция. Но не получава убедителна доказателства, че книгата ще бъде запазена и възлага на българското разузнаване да я прибере. Операцията е изпълнена. По това време условията за съхранение в библиотеката на манастира, меко казано, са лоши. Цялата безценна книжнина се пази в селски долапи, микроорганизми, ядат мастилото. Известно е, че Паисий е писал с мастило от сажди. Тези микроорганизми го изяждат и в някои от книгите са останали само следите от перото. Програма за консервация на книжнината в манастира има в Института за опазване паметниците на културата. Но за съжаление никога български учени не са допускани да я извършат. Статутът на Зографския манастир е доста сложен. Според гръцката конституция духовната власт върху 20-те манастира на Монашеската република е на Вселенската патриаршия, докато административната се упражнява от гръцкото правителство. Животът на републиката се определя от устав, който се изработва от Съвет на монасите. В него участват 20 монаси, по един от всеки манастир. Всички промени в Устава се одобряват от гръцкия парламент. Заради всичко това не може опростенчески да се тнърди, че манастирът е българска територия. Тази книга отдавна не е тайна за науката, но е символ на българщината. Ако се пази у нас ще бъде гледана от всяко дете, жена, мъж, както и от чужденци. Може да обедини нацията.
http://frognews.bg/news_40588/
