Здравейте, аз съм Травъл манихеинът, както ме нарече Ана, Комниното чедо. А съм павликянин от Тракия.
Защо така, бре, братовчеди, ме оставяте да се чудя и аз какъв съм по род и какъв език говоря? Ами, че ако вашето е някакъв помашки език, значи, че и аз го говоря, че и роднините ми от Банат и те! Ама те казват, че български бил, как да им обяснявам, че не е български, ами е помашки? И да не бе писал едно време бай Милетич, че диалектът ни е от Рупските говори, все тая. Вие може да сте позабравили, братовчеди, ама ние все още помним, че не само общ език говорим, ами и обща кръв имаме. Когато нашите предадоха на Йоан Асеня (Калоян) града Филипопол, знаеха, че ще патят от латини, френци и гърци. И патиха. И много от нас не устискаха на гоненията, та се изселиха в някои от най-старите ни села по Кавказ Български (Рило-Родопи). Но с роднините си в Тракия родата не прекъснаха. И по-сетне някои пак слязоха да живеят в ниското, та и досега знаем кои родове са от тях. Вие тюрки сте били, ахряни сте били, не знам си още какви сте били, само не българи; ние пък арменци сме били, сирийци сме били, не знам си още какви сме били, само не българи... От едно и също перо излизат тези лъжи, братовчеди! Ние сме синята кръв на България; ние пазим и гена, и духа, и езика! Ако ние не сме българи, то какво да кажем за другите?...