Хвойненският говор се намира на север от смолянския говор и на юг от Пловдивско. Той обхваща областта Ропката или Рупчос със следните села: Хвòйна, Пàвелско, Бàчково, Нарèчен, Дя̀дово, Мàлево, Оря̀хово и др.
Хвойненският говор доста прилича на смолянския, но се отличава със следните по-характерни особености:
1. Ерова гласна вместо стб. ѫ, ъ, ѧ, ь под ударение и слабо редуцирано ạ без ударение, като се пази мекостта пред ѧ и ь: къ̀шта — кạштòвник, ръ̀кạ, мъ̀ш, съ̀ботạ; дъ̀ш, бъ̀чвạ, пъ̀рс, къ̀рф; п’ъ̀т (пет), кл’ъ̀твạ, гл’ъ̀дạм, т’ъ̀шкọ; л’ъ̀снọ, т’ъ̀нък.
2. Широко е вместо стб. ѣ независимо от ударението и характера на следващата сричка (врềме, гол’ềм, гол’ềми, чил’ềк), но понякога се среща и ’а (св’àт, л’àтọ, в’àрạ ). И в тоя говор
гласната a след мека съгласна под ударение се преглася в ê, a без ударение в е: йê (аз), прийềтел, т’ê (тя), Стойềн, ж’ềлбạ (жалба), ш’ềрено, печ’ềше, лèле (леля), дỳше (душа), кòже, клèчк’е (клечка), мàк’e (майка), мèчк’е.
3. Тройна членна форма: -ът, -та -тọ, -тê за обща определеност, -ъс, -ca, -cọ, -cê за близки предмети и -ън, -на, -нọ, -нê за далечни предмети: рạкъ̀сạ мạ бọлѝ, тỳрил ф џèбạн пạрѝте, къ̀штạтạ дọ цъ̀рквạнạ, на млàдọнọ врềме, ше гọ к’ѝчạт овèнън с к’ѝтк’и нạ рòгọвенê .
В хвойненския говор се срещат и доста падежни остатъци, например от гломеративен падеж (на сѝна, на чел’ềка, вѝде брàта), от дателен падеж (Пèтру, Стойềну) и разширени форми с местоимение (Пèтруму, чẹл’ềкуму, сàạ йе Стойềнуму къ̀шта) и пр.
Към хвойненския говор се отнася и разположеният на запад от негo б a т a ш к и говор, който се отличава с по-меката си система. В него изобщо съгласните са по-меки, a т’ и д’ минават понякога в к’, г’: к’еп (теб), грèг’и (греди). Той обаче има само една членна форма, и то -ът, -та, -та, -те.
