Поради дълбоките му исторически корени Българомохамеданите от Смолянско по време на политическите промени
Вековете на Османско владичество се съпътстват от непрестанно, повече или по-малко динамично, насилствено или доброволно преминаване на българите от християнската вяра към исляма.
Родопите влизат в границите на България след Балканската война. Вместо да се погрижат за приобщаването на местното българомохамеданско население към държавата и нацията ни, българските политици решават въпроса радикално – заедно с войската върви свещеник, който покръства помаците в християнската вяра. Естествено този насилствен акт не решава, а изостря проблема. Само след година министър-председателят Васил Радославов обещава да върне религията и имената им, ако гласуват за него на предстоящите парламентарни избори.
Така, сменили за трети път вярата си, българите мохамедани заживяват в пределите на Царство България.
Годините след Първата световна война не се отличават с внимание и грижи от страна на държавните институции към българомохамеданското население. През 30-те години България вече е преодоляла следвоенната криза и постепенно се превръща в една икономически просперираща страна с добър жизнен стандарт. Това подтиква дистанциралите се и затворили се в своята вяра българомохамедани да пожелаят да се приобщят към нея. Така се създава българомохамеданската културно-просветна организация “Родина”. За пет години тя успява да интегрира помашкото население в българската нация. В Дружба “Родина” участват българомохамедани от Родопската област, които доброволно приемат български имена и създават смесени бракове – между християни и мохамедани.
И ако през 1937 г. основният проблем е свалянето на фереджетата и фесовете, то в началото на 40-те родителите с искрено желание кръщават децата си само с български имена. През 1942 г. става така, че вече голяма част от възрастното мохамеданско население, чувствайки се част от българската нация, заменя своите тюрко-арабски имена с български. Всичко това е по лична инициатива на самите българи мохамедани. Без каквато и да е било странична държавна намеса, но най-важното – без каквото и да е било насилие. Изглежда, че българомохамеданският въпрос е свален завинаги от политическата сцена.
Веднага след 9 септември 1944 г. обаче, комунистическите идеолози обявяват Дружба “Родина” за фашистка, а ръководителите й са дадени под съд. Изпълнявайки своя “интернационален” дълг, комунистическата партия “спасява” българомохамеданското население от “денационализаторската политика на монархо-фашисткия режим”, като връща тюрко-арабските обичаи и практики и дори обещава създаването на самостоятелна “помашка република”. За щастие, това не става, но на Парижката мирна конференция през 1946–1947 г. въпросът за обособяването на Родопите в отделна “помашка” държава е поставен и опасността от създаването на подобно държавно обединение е съвсем реална.
Граденото с толкова старание и себеотрицание е пометено за месеци.
Само след 20 години Комунистическата партия забравя обещанията си, които е давала на “помашкото малцинство”, и решава един път завинаги да приобщи българите мохамедани към социалистическата нация. Как? Като насила смени имената им.
Първите опити се извършват в края на 60-те години. А масовата акция е проведена през първата половина на 70-те години. Неподчинението се наказва с бой, а съпротивата със затвор и изселване. Пресата “прелива” от искрената радост на българомохамеданите от решението на партията. За тези, които доброволно се решават да сменят имената си, Градският народен съвет в община Смолян е предвидил поздравителен адрес, който гласи следното:
“Българийо, Родино моя! В яркия ден на твоето комунистическо равноденствие чедата ти те даряват със своята вярност и преданост. Изпълнителният комитет на ГНС Смолян ви поздравява по случай възстановяването на българското ви име. Пожелаваме ви да го носите с гордост, честно и достойно. Желаем на вас и вашето семейство здраве, щастие и дейно участие в строителството на комунизма в нашата процъфтяваща Родина”.
Процесът по насилственото преименуване е ръководен от гаулайтера и палача на този край през 70-те години – първия секретар на ОК на БКП Димитът Димитров (Митата Дългия).
След още 20 години, през декември 1989 г. Комунистическото народно събрание върна на турци и помаци мохамеданските имена.
За по-малко от 80 години имената на тези хора са се сменили шест пъти. Затова изглежда съвсем логично тяхното последвало поведение на неориентираност, залитане в посоки, които са предопределят от заинтересовани партии и организации.
Объркването е толкова голямо, че някои помаци смятат, че са побългарени турци.
Други казват: “Абе кой знае какви сме. Нито българи, нито турци, нещо като албанците сме. Какво като вярваме в Аллах? На него се молят и цигани, и турци, и араби, и какви ли не. Сега пък зорлем карат децата ни да учат турски. Ами ако станат турци, ще се заселят ли някога в Турция? Или тук, сред многото българи ще живеят като чужденци, без радости и без бъдеще?”
Изключително зловредно е да се намесват външни сили в “помашкия въпрос”. Досега това не е довело до нищо добро. Напротив.
У това население се насажда идеята, че те не представляват част от българската нация и към тях следва да се подхожда със специално отношение – като към малцинство.
През лятото на 1992 г. в смолянското село Ковачевица се появява афиш на английски език, оповестяващ за провеждането на Първи международен семинар на тема “Проблеми на помашкото малцинство”. Но българомохамеданите не могат да бъдат определяно като малцинство по причина, че по произход, по етнокултурна принадлежност и по майчин език те са част от българския народ, т.е. принадлежат към мнозинството.
Малко по-рано, през 1991 г. в Принстън, Ню Джърси, се основава т. нар. “Проект за етнически отношения”, който трябва да насърчава мирното разрешаване на етническите конфликти в новите демокрации на Централна и Източна Европа и Руската федерация. Като резултат от проучванията се посочва, че “панислямските тенденции ще се окажат водещи при самоопределението на цялата помашка общност” и освен това, че “отношенията на българската държава към помаците в бъдеще ще се развиват в посока към търсене статут на малцинство”.
Ясно се вижда, че проблемът за българомохамеданите е предизвикан от спекулативната намеса на редица външни и вътрешни политически сили.
В последните години се очертава и друга тенденция. Тя не е свързана с турцизирането на помаците в Смолянско. Това се наблюдава по-скоро в района на Кърджали. В района на Смолян, особено в гр. Мадан се забелязват арабски влияния.
Обществена тайна е, че в тези местности прииждат арабски емисари от Иран.
Тяхното влияние е толкова силно, че има цяла една общност от хора, които вярват, че са наследници на арабски племена и в своята същност не са българи, а араби-шиити.
В тази общност хората се обръщат едни към други като към братя и сестри. Все повече се забелязват забрадени момичета. В общественото пространство дълго време се коментираше фактът, че някои момичета слагат забрадки срещу сумата от 800 лв. на месец. В същия град Мадан има училище, в което малки девойки се учат на Коран и на мюсюлмански обичаи.
Освен това в джамията в Смолян има безплатни курсове по турски език.
Известно е, че мюфтията на Смолян Хайреддин Хатин официално е назначил шеф на сдружение, проповядващо радикален ислям сред българомохамеданите в Родопите, за преподавател и проповедник в абсолютно всички джамии и месджиди (духовни училища) в региона. Това е председателят на скандалното Обединение за ислямско развитие и култура (ОИРК) Ариф Абдуллах.
Името на ОИРК нашумя, след като сезира Антидискриминационната комисия за случая с двете ученички от смолянската гимназия по икономика, отказали да следват училищните разпоредби и да свалят забрадките в клас. Същото сдружение скандализира и спортната общественост, като сложи полумесец на футболния клуб "Рудозем 2005", който спонсорира.
Става ясно, че проблемът с българомохамеданите е изключително сериозен и наболял. Поради дълбоките му исторически корени за неговото разрешаване следва да бъдат впрегнати всички политически сили. Това е така, защото по въпроси, свързани с нацията на нашата държава и нейното единство не трябва да има политическо противоборство, а напротив – обединение.
Надежда Фотева - политология трети курс (2007-2008), Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"
http://omda.bg/studentski_forum/2007-2008/nadejda_foteva_bg_mohamed.htm
