Подобни дружества, огранизации и читалища възникват и в другите части на Родопите, но повечето остават изолирани едно от друго и не постигат голяма популярност. В този перид българите мюсюлмани взимат участие и в борбите за национално освобождение и обединение. В редовете на освободителната ВМОРО се създават цели чети от българи мюсюлмани, които се бият не по-малко храбро от другите участници в борбата, а по-късно участват и в редовете на Македоно-одринското опълчение. Същевременно българите мюсюлмани продължават да са една изолирана общност, а в по-високо образование получава една незначителна част от тях. Това до голяма степен е в резултат на грешната държавна политика спрямо тях в началото и първите десетилетия на века, която ги поставя под общ знаменател с другите мюсюлманки общности. Всички мюсюлмани в Царство България по това време са под ведомството на едно общо мюфтийство, а образованието им се извършва в училища към джамиите, които са на изключително ниско ниво. В тях се изучава предимно „Свещеният Коран” и то на арабски и турски, езици непонятни за учениците."
От всичкото което си писал само това може да се коментира. Причната поради която не коментирвам другата част е споменал и Шабан.
За другите организации по родопите писах и аз. Дори и ги споменах в Чепино (дн. Велинград), Неврокоп и пр. и ти си обяснил поради каква причина не били известни.
Тука забелязвам един парадокс и една безкрайна непрезнателност от българска старана, от една страна помаците участвали активно в четите за освобождение и в ВМРО, като българите им се реванширали първоначално, като са ги държали в продължтелна изолираност. В това долавям неверни данни. Между другото, аз много преди това съм иследвал ролята на помаците по време на Освободителните войни и отношението им към ВМРО. Тазо освободителна война в Плевен, Шипка и Стара загора, далеч от териториите на Родопите. По късно там ще оглави въстание Сенклер, по знамето на който ще съберат много помаци, между които ще е и Ахмед ага Тъмръшлията и Ахмед ага Барутенлията, които ще са в основата на подписването на Берлинския договор. От българска страна Петко войвода изиграл активна роля за да не попаднат, някой помашки села в териториите на Османската империя, тъй като преди тях било българското село Гела Чепеларско, което Петко войвода бил нает да защитава. Следователно помаците участвали във войната но на старната на кого? Да не говорим за таборите от помашките доброволци, които са отпатували за Плевен, за Стара загора и Шипка, докато един от турските генерали по това време ходел на лов с соколи в Лудогорието и не взел на сериозно войната. При подписването на Берлинския договор, в границите на Бългаия попаднали помаците от Северна Българи и само няколко села от Смолянско и Бабечанско, което е на север от Велинград, както и помаците от Велинградско. Още по време на войната голямата част от помаците в Северна България се изселват за Османскате предели или са били избити. Изелването на помаците продължило и от споменатите територии и след подписването на Берлинския договор. Много помаци се изселват по това време от Чепинско, Широка лъка, Чепеларско и пр. За избиването вя Серена България голяма роля изиграва тетевенеца Баньо Маринов, първостепенно като разознавач, но после и като пълководец, прочиства помаците в териториите на Свищов, Ловеч, Севлиево и се насочва, към Тетевен, като го и превзима. По късно същия този човек ще стане областен управител на Орхание, но няма да се примири с това и ще оглави чета в Разлошко, по време на Кресненско-разлошкото въстание и там отново ще воюва срещу помаците, като и ще намери смърта си. Интересното при него е, че той умира бавно и мъчително от смъртоносните си рани едва в Сфийската болница св. Екатерина.
Колкото до споменатите четнически формации от Фотакиев. Трябва да се посочи на първо място, кога се е свормирало ВМРО в тази част от Смолянско, която е била в пределите на Источна Румелия и слещу кого са воювали тези четници. Колкото и оскъдни да са сведенията на Николай Хайтов, те до голяма степен дават и яснота на въпроса. Комитета е създаден през 1896 г. и първоначална цел била завоюването на останалата част от Родопите попаднала под османска власт. Хайтов посочва, че зада се освободи тази част от Смолянско, на комитите им трябвало пари за боеприпаси. Първоначално комитета разполагал с 4324 златни лири. Хайтов твърди, че парите били дарявани по доброволен път от чорбаджии и разни други дарители. Колко е вярно това ще разберем в последством, но първо да видим какво става с тези пари.
Независимо, че комитета е създаден пред 1893 г., революционната му дейност се активизирала през септември 1899 г., когато са и събрани парите. Ахъ-Челебийският район преминал директно към Върховния комитет, създаден на 23.10.1893 г. в София. За седалище на комитета в Родопите било обявено Чепеларе, а за началник бил избран Вълчо Сарафов. Но какво става буквално с този Вълчо? Той не намерил смъртта си в сражение, а от ръката на своя най-добър приятел и най-доверено лице – кахведжията Георги Марков. Той го убил заради комитското злато. Но след убийството на Вълчо Сарафов бил екзекутиран и неговият палач Георги Марков. Следователно парите се върнали там кадето са били, но дали е така ще видим по-нататък.
На мястото на Вълчо Сарафов застанал Константин Антонов от Стара Загора, който решил да приеме името на предшественика си и се преименувал на Вълчо Антонов. Може да му е харесало дова име Вълчо или да се е смятал за Кумчо Вълчо знай ли човек, но тетористичните нападения, които извършва в османската територията на Ахъ Челеби не са били никак малко. Тук Хайтов не описва голяма, част от тях. Не се споменава и каква сума спечелва след тези нападения на конаци и влиятелни помашки личности. Единственото което ни посочва автора, че комитите не смятали помаците за българи. Той дава и примет, как един помак, който привел четниците до границата, Вълчо Антонов вместо да му благодари, че ги е извел, наредил да го убият. Като на българска територия комитите се натъкнали и на други двама кираджии помаци, които по заповед на Вълчо Антонов също били убити. По късно командването на комитета преминало в ръцете на Пейо Шишков. Той продължил политиката на предишните двама предводители. Шишков не взел участие в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. поради липса на оръжие т.е. на пари. То комитски пари имало, ама те не били за оръжие, а за лично облагодетелстване. Хайдука давали пари за щяло и нещяло.
Като стана ясно, че те не имали желание да участват във споменатото възтание, дейноста им продължила в обири, като според Хайтов те на два пъти през 1905 г. се опитали да оберат известния със своето богатство буховски феодал хаджи Хасан. Акциите им продължили и по време на Балканската война (1912-1913 г.) С тези си действия те принудили голяма част от помашкото населението на Ахъ-Челебийския район да се изсели на юг в Гърция и на територията на днешна Турция. Както виждатве тук на територията на Смолянско липсват такива чети от помаци дето участват в освободителната война и в ВМРО. Сега да погледнем другите два района тази част от бабечанските колиби с цетър Флорово или Цветено и Чепенското корито.
В действителност има публикуваните като “Известия на държавните архиви в София”, брой (85-86), чийто текст е на османотурски език и оригиналът му се пази в ODA в Истанбул, и са свързани със телеграми, отнасящи се за участието на населението от Чепинския край във Илинденско-преображенското възтание през 1903 г. От телеграма, изпратена на 23.08.1903 г., се разбира, че около българското село Демирджилер (Ковачево) се струпали въстаници, към които се присъединили и размирници от Лъжене и Чепино. Но тъй като в тези села сега част от Велинград живеели и българи, няма логика, към тези размирници да са се вклювали и помаци. Също така там е отбелязано, че в помашкото с. Корова на кмета му било разпоредено да осигури при първа необходимост тридесет броя товарен добитък и два впряга волски каруци. Колкото до района на Флорово, единствено се споменава помашкото село Аврамово, в което село населението било заставено да копае окопи.
Като заключение помаците не участвали във възтанията на българите, дори и по единично, а камули със цели чети. З това и по-долу Фотакиев ще се поправи, като заяви, че "в същото време българските военни власти започват да взимат българи мюсюлмани на редовно военна служба, а не в трудовашките групи, както е било дотогава."
Представеният труд е едно от малкото по-пълни изследвания, отразяващи дейността на дружба "Родина".
ПРЕДИ НАЧАЛОТО - продължение...
"Голяма грешка в държавната политика е опитът за покръстване на българите мюсюлмани по време на Първата Балканска Война, което после бива осъдено от цялото българско общество, включително и от Светия Синод. Подобни действия, лишени от здрав политически разум и поглед в бъдещето, подпомагат капсулирането на българите мюсюлмани и пречат на тяхното интегриране в съвременното общество.
Държавната политика започва да се променя през 30-те години на века. 1932 година Министерството на просветата започва да заменя дотогавашните назаднали методи на обучение със съвременно светско образование, създават се множество училища, където се преподават история, география, хигиена и пр., предмети, нужни за културното издигане на Родопския край. В същото време българските военни власти започват да взимат българи мюсюлмани на редовно военна служба, а не в трудовашките групи, както е било дотогава. Тези контакти между българи от различните религиозни групи – православни, мюсюлмани, протестанти и католици, се оказват много полезни за националното осъзнаване на множество българи мюсюлмани. Тук е мястото да се отебележи, че сред българите католици също е имало тенденции за странене от българската нация, като са се наричали „павликени”, „католици”, „латини”, което също е било резултат от погрешното и остаряло средновековно схващане, че българин е равнозначно на православен. "
Голямата грешка била големия провал, който бил организиран от някой държавни дейци и Св. Синод, после бил осъден от държавните дейци и от Св, Синод. Парадоксална лъжа.
Предметите история, география и хигиена са се изучавали и в медресетата още от времето на аббасидите в Арабския халифат. Между другото по това време и възникнали тези предмети. Най-видните астрономи по това време били ел-Баттани (850-929) и ел-Фарази (ум. 790 г.). Също така по това време били изградени и метеорологични станции. От епохата на аббасидите бил и Джебир ибн Хайан живял през VІІІ в., който бил химик и анализатор. Неговите емпирични методи били използвани на всякъде в продължение на столетия. В областта на географията от това време е ел-Якуби (ум. 897). От този период са и историците Хишами (ум. 939 г.), Табари (838–923) и Масуди (ум. 956 г.). В сверата на медицината начело стояло името на ел-Рази (864-925). Неговите книги до XVII в. били задължителна учебна литература. В областта на математиката до следващите седем века най-известен бил ел-Хуарезми (ум. 997 г.). Той изготвил първия астрономически списък, до усъвършенствал алгебрата като наука и дал на света т. нар. арабски цифри, които били заимствани от Индия. Мюсюлманите били водещи и в областта на астрономията.
