123
Да се заменят мюсюлманските имена с български, като се изготви закон за кръщелните имена, който да съдържа списък на имената. Трябвало да се премахнат решетките и други атрибути, които напомняли за турските къщи. Да се забранят многоженството, ранните бракове и браковете между помаци и турци. Трябвало да се изтъкне тактично малокултурността на турците с цел създаване на чувство за срам у помаците по отношение на тях. Да се организират повече светски забавления за помаците. Също така те трябвало да участват семейно в народни празненства. Трябвало да бъдат подбрани по-будни помаци и да бъдат изпратени във вътрешността на царството и след по-системна и продължителна работа с тях, да бъдат върнати обратно в помашките райони, като им се дадат определени служби. Тези, които имали положително влияние върху народностното осъзнаване на своята общност, щели да играят важна роля в осъществяването на държавния план, а онези с противоположно влияние подлежали на изселване във вътрешността.
В писмо от 07.03.1938 г. на дружба "Родина” до министъра на народното просвещение били подложени на критика издадените учебници по география за трети клас на народните прогимназии, в които вместо “българи мохамедани” се употребявало наименованието “помаци”. Дейността на дружбата от основаването ъ до пролетта на 1938 г. се изразявала в разпространението на един позив към помаците за национално осъзнаване. В него се посочвало, че те трябвало да си свалят фесовете, с което ни най-малко не се накърнявало вероизповеданието им. Този позив бил издаден по случай празника Рамазан байрам през месец декември 1938 г., а за Курбан байрам била устроена традиционна вечеринка, съобразена напълно с целите и задачите на устава. На 22.01.1938 г. във връзка със смяната на арабския език с български при богослужението, за да не се предизвикат вълнения сред населението, било взето решение да се изпрати писмо до околийското мюфтийство. В него се отправяла молба към мюфтията да напише всички молитви от петкратното кланяне в денонощието с български букви, като се запази свещеният арабски език. Тези молитви да са съпроводени с упътване за тяхното изпълнение, което щяло да бъде напечатано от дружбата и разпространено в училищата като ръководство по вероучение. През 1938-1939 г. бил издаден един позив към помаците, който ги приканвал да осъзнаят българския си произход, доказвайки това на практика, като приемат българския кожен калпак за народна шапка.
124
Издадена била книжка първа от сборник “Родина” в хиляда екземпляра. Били организирани три традиционни вечеринки, на които била ознаменувана 100 годишнината от обесването на Салих ага, родоначалник на българското народностно осъзнаване и възраждане на родопските помаци. Подобни вечеринки са се състояли през годината и в с. Търън и Златоград, като в последния бил учреден и клон на дружба ”Родина”. През есента на 1939 г. били захвърлени всички фесове, което било следствие от съзнанието, че е недостойно да се тачат символи на робството. Членката на дружба “Родина” в гр. Смолян, Несибе Шехова отправила призив към жените да захвърлят фереджетата, които унижавали човешкото им достойнство. В отговор на апела били свалени и фереджетата. Състояла се и четвърта вечеринка, посветена на защитата на помакинята. Бил издаден и един молитвеник от околийския мюфтия Мехмед Салихов за нуждите на помаците. Бил открит и курсът по мюсюлманско богословие в Райково. През годината за мюфтия, шериатски секретар и учители по вероучение били назначавани само членове на “Родина”. Била издадена книжка втора на сборник “Родина”. Министерството на народното просвещение препоръчвало на училищните ръководства да купуват сборник “Родина” заедно с други народополезни книги. Дейността на дружба “Родина” не могла да се разрасне повече, тъй като имало само около 60 действителни и предани членове, които не само че не се увеличавали, но дори намалявали. На 08.04.1939 г. настоятелството взело решение да бъдат изключени няколко души главно поради разколебаване и за липса на активност. Един от тях бил и Хюсеин Бейски, баща на Ариф Бейски.
За кратко време в Родопите били учредени 30 дружби ”Родина” подобни на тази в Смолян, като най-рано това станало в Златоград и Девин. В рапорт на управителя на пловдивска област от 1937 г. за състоянието на областта се казва, че в златоградска околия благодарение усилията на комитета състоящ се, от шефовете на околийските служби и на постоянния им контакт с младежи помаци и по директиви на властта била образувана дружба “Родина ”, подобна на Смолянската, с чиято помощ 20 помаци се изучили в българското училище, а други постъпили в българската казарма. Същите били подготвени да работят за националното осъзнаване на младото помашко население и приобщаването му към българската държава. Навсякъде учители-българи ставали секретари
125
на управителните съвети или председатели на контролните съвети. Навсякъде те били главните двигатели на делото. А в списъците на членовете се повтаряли едни и същи фамилни имена. Както в Смолян така и другаде, “родинците” били предимно роднини.
В началото властите се отнасяли подозрително към дружба “Родина”, а МВРИ било категорично против нея, тъй като създавала условия за затягане на отношенията между България и Турция. Подобни позиции заемало и МВРНЗ, което изисквало от местните власти да се дистанцират от дейността на родинци, които и без това с културно-просветната си програма създавали голямо напрежение в района. В същото време поделенията на Щаба на армията виждали в лицето на родинци свои съюзници в борбата срещу развихрилата се в страната пантюркска кампания и допуснали известно сътрудничество с тях. . В същото време полицейските и военните власти не криели опасенията си, че зад дружбата стои някаква комунистическа организация, целяща промени в обществото. По едно време дори се стигнало почти до нейното закриване. Поради това родинци потърсили съдействие, като главна опора намерили в родопските културни дружества, основани в по-ранните години в Пловдив, Асеновград и София, в лицето на главните им деятели д-р Г. Чичовски, Кр. Савов и Хр. Караманджуков. Последният бил и главен инспектор в Министерството на народното просвещение. Той се ползвал с голямо доверие и му били отпускани от същото министерство годишно по 100 000 лева за дейността, която водел сред помаците. Освен това МНП се обърнало към МВРНЗ със съвет да бъдат мобилизирани околийските управители, кметовете и заместник-кметовете, които да следят и подпомагат “родинското” движение. В същото писмо се съдържало и признанието, че “Родина” е създадена с помощта на органи на МНП.
На 19.06.1939 г. Всебългарският съюз “Отец Паисий” предложил на дружба “Родина” да стане негов член. На 21.06.1939 г. дружбата приела и станала сборен член на съюза. В писмо от дружба ”Родина” гр. Смолян до Всебългарския съюз “Отец Паисий”, гр. София от 02.09.1939 г. се съобщава за материалите, които са подготвени за сборник ”Родина”. В тях се описвал животът на най-просветената част от помашкото население и на тая част, която възприела възродителното движение. Не се споменавало за по-голямата част от помаците, които били враждебно настроени към родинци, смятайки ги за отцепници. В почти всяко село в Родопите имало
126
лица и семейства с османотурско съзнание. По онова време тия лица ползвали значителни облаги, давани им от османската власт. Те не можели да забравят благосъстоянието и влиянието, на което са се радвали в миналото и приемали най-болезнено всяка проява на българщина. Един от тях бил хафъз Ариф Агушев от с. Могилица, който си накупил имоти в Истанбул. Пречка за развитието на делото започнато от родинци, било и поведението на местното българско население, което смятало, че помаците са неспособни за напредък и развитие. Те смятали, че просвещението на помаците щяло да лиши страната от добри физически работници. По това време държавната власт, представлявана от хора зле осведомени за дейността на дружбата, също щ създавала пречки. Така например по това време един вече бивш околийски управител ги нарекъл “сбор от хаймани” и изпратил доклади до своите по-висши началници с неблагоприятно за “Родина” и нейните ръководители съдържание. Той търсел също най-различни поводи, за да преследва членовете на дружбата. Особено характерен е случаят, станал през зимата на 1938 г. Няколко млади родинци скъсали фесовете на свои противници и околийският управител се намесил активно в защита на потърпевшите и подложил на преследване деятели на “Родина”. При друг случай полицай в Девинско нанесъл жесток побой на един от най-големите активисти на дружба “Родина” Хюсеин Якубов. Но имало и държавни чиновници, които допринасяли за изграждането, запазването и развитието на дружбата. Клон на Всебългарския съюз “Отец Паисий” бил създаден и в с. Райково, Смолянско, а уставът му бил утвърден със заповед от 24.01.1939 г. Освен в това село и на други места в Родопите са били създадени подобни клонове. Такъв например бил открит в с.Лъжене, Пещерска околия на 17.02.1940 г. В помещението на читалището се събрали: Борис Тодоров Кутрянски, Герасим Попов, Кръстю Панов, Лазар Г. Колчачов, Мустафа Шарков, Георги Стамболов, Мойсей Праматаров, Иван Д. Масларов и представители на читалището “Паисий Хилендарски”, на Ловно-стрелческата организация “Сокол”, с. Лъжене. Уставът бил утвърден на 26.08.1940 г. съгласно чл.5 от закона за държавния надзор върху дружествата и учрежденията. Всебългарският съюз “Отец Паисий” работел за усъвършенстване на самосъзнанието на българския народ, за запазването и затвърждаването на националните му добродетели и за защита на народностните права на българите, където и да живеят. За да постигне целта си,
127
Всебългарският съюз “Отец Паисий” работел за единомислието между българите и за формирането на правилно становище по обществените въпроси. Грижел се за запазване честотата на народните обичаи, вяра и език. Противодействал на течения, които застрашавали народното единство. Издавал и разпространявал книги и друга литература. Устройвал публични събрания и сказки. Грижел се за запазване на народните паметници.
Дружба “Родина” имала добри отношения и с Родопското културно-просветно сдружение. Това става ясно от писмо от 16.04.1939 г., в което бил поканен председателят на дружба “Родина” на традиционна дружествена вечеринка, която щяла да се състои в салона на военния клуб.
На 25.10.1939 г. главният инспектор П. Иванов призовал директора на полицията да изпрати опитни полицаи, които да разкрият противобългарската организация на помаците в с. Могилица, Смолянско, родното село на Агушеви. Тези организации поради натиска на властите подтиквали помаците към изселване. Така например в писмо от 15.02.1939 г. от околийския управител на Пещера Д. Трендафилов до главния секретар в МВРНЗ се съобщавало, че имало много постъпки от помаци за издаване на паспорти за изселване. Д. Трендафилов попитал, дали в окръжната заповед под “турци” следвало да се разбират и помаците. Също така той молел за разпореждане и по въпроса за помаците и турците, които под предлог, че отивали временно в Турция на гости при свои близки, или по частна работа, искали да напуснат пределите на България със скритото намерение да не се върнат повече. Околийският управител се интересувал дали да ги пускат безпрепятствено, или да им се правят спънки.
Околийският полицейски началник на Златоград докладвал на 17.02.1940 г. в Пловдив, че имало избягали помаци в Турция, а други пък са направили опит да избягат, но са били заловени и върнати. Избягалите били от: с. Чакаларово – 11 семейства, с. Долно Капиново – 1, с. Джерово – 1 и от с. Завоя – 1. Всички те са избягали първо в Гърция, а от там – в Турция, като някои от тях са оставили семействата си. В тази група влизали и едно семейство от с. Старцево и едно семейство от Златоград. През 1939 г. те направили опит да избягат в Гърция, но били хванати и след десет дена били върнати от гръцките военни власти. По повод тяхното бягство гръцкото правителство отправило до външния министър на България нота,
128
която обвинявала граничните власти в принудително изселване на помаците. Полицейският началник на Златоградска околия заявил, че ако областният полицейски началник на гр. Пловдив нареди, ще бъдат изселени в Турция останалите членове на семействата, както и двете семейства от Старцево и от Златоград, което било желателно, но имотите им щели да бъдат конфискувани и продадени за сметка на държавата. Ако бъдат изселени във вътрешността на страната, държавата трябвало да поеме грижата за тяхното настаняване и оземляване. За тази цел, според околийския полицейски началник, те трябвало да бъдат снабдени с безплатни паспорти и да бъдат прогонени в Турция. На 03.04.1940 г. директорът на областното полицейско управление в гр. Пловдив, разпоредил да не се гонят споменатите членове, а да им се разреши да се изселят, като им се дадат безплатни паспорти. М. Каназирски, околийски управител на гр. Златоград, се обърнал към областния директор на гр. Пловдив в писмо от 11.06.1940 г. във връзка с нареждането на областния полицейски началник да бъдат пуснати свободно да се изселят за Турция 16 български семейства, като им се давали и безплатни паспорти. Според М. Каназирски това били помаци, а не турци и напомнил също, че главите на 14 от тези семейства са избягали нелегално в Турция. Според околийския управител това улеснение можело да доведе до бягството и на други лица от средите на помаците. Каназирски молел това писмо да се предаде на директора на полицията, а също и на МВРНЗ, за да му се дадат указания при това положение дали да спази това разпореждане, тъй като семейството на Халил Юсуфов Местанов от с. Чакаларово вече подало заявление за издаване на паспорт за Турция.
През годините 1928 г. и 1936 г. 73 семейства от с. Градешница са изявили желание да се изселят в Турция. От тях единствено не успяло да се изсели семейството на Мустафа Керимов Османов, което се състояло от съпруга, двама сина и две дъщери, както и семейството на Али Алиев Юмеров, състоящо се от съпруга и две дъщери. Причината за това била в турската легация, която не дала разрешение за това. Освен през споменатите години изселване на помаците от Ловешко имало и през 1938 г., като това продължило до 1944 г. Преминаването им в Турция ставало чрез кораби, които тръгвали от пристанището на гр. Варна.
129
Помаците в периода от началото на Втората световна война до 1944 г.
Ръководството на дружба "Родина" на 03.01.1940 г. отправило до околийския управител писмено оплакване от редакцията на в. “Родопска мисъл” , в който се използвали наименованията “помак” “ахрянин” вместо “българин мохамеданин”. На 11.01.1941 г. се състояла вечеринка и били раздадени малко помощи на бедни жени за закупуване на облекла. Група родинци направили обиколка на източните райони на околията и провели акция за хвърляне на фереджетата. Били образувани и някои нови дружби в селата Чепеларе, Забърдо, Неврокоп и др. Най-активна сред тях се очаквало да бъде Чепеларската, която още през настоящата есен издала специален позив до населението в района за опомняне и сътрудничество. През този период държавните и обществените институции започнали да оказват съдействие на родинци. През зимата на 1941 г. дейността на смолянската дружба "Родина" се изразила само с една вечеринка, организирана от възпитаниците на курса в Райково, на която били разяснени погрешните схващания за смесените бракове с другородци. От името на целия пирино-родопски край било изготвено и подписано изложение до правителството. То било връчено от нарочна делегация с молба за съдействие при смяната на имената, което и станало в цялата Смолянска околия. Очаквало се през 1943 г. помаците в целия Родопски регион да бъдат със сменени имена. Била образувана и нова дружба в с. Дряново.
Според някои длъжностни лица било необходимо да се създаде държавен орган, който да контролира дейността на различните дружества и държавни власти за по-правилното и по-бързото разрешаване на помашкия въпрос. Христо Караманджуков, уредник на списание “Родопа” направил предложение до министър председателя този държавен орган да нареди на общините и по-низшите и по-висшите държавни власти да проявяват по-голямо доверие към съществуващите дружби "Родина" и техните членове и да ги подкрепят морално и материално. Според доклада на Ариф Садъков до министъра на МВРНЗ от 25.02.1942 г. , държавният орган трябвало тактично да събира информация, свързана с османското наследство сред помаците. Освен това неговата дейност трябвало
130
да бъде свързана с постепенното ликвидиране на това наследство. Държавният орган трябвало да уреди проблема със собствеността и ползването на земята в Родопите, с цел тамошното население да се закрепости към земята, а също така да се пресече пътят на спекулата с тези имоти. Този орган окончателно трябвало да реши въпроса за религията, религиозния брак, наследството и пр. в духа на здравите български традиции. В доклада на Б. Бончев относно разработването на един план за държавната политика спрямо помаците, разискван на заседание на министерския съвет на 29.04.1942 г. и отбелязано в протокол № 55, се споменава за създаването на служба при директора по народностните работи при министерството, като трябвало да се учреди и нарочна служба за помаците. Към пловдивския и старозагорския областни директори трябвало да се назначи по един инспектор за помаците със задача да следи за правилното прилагане на мерките, свързани с държавната политика от органите на администрацията. В Смолян да се открие Родопски културен институт, начело с директор, назначен от министъра на МВРНЗ. Този институт да има секции във всяка от околиите, населени с помаци. Мрежата на института щяла да бъде ръководена от министерството и областните органи. Дейността на института трябвало да бъде предимно културно-просветна, като зад нея ще се крие държавна политическа мисия. Ръководните му органи трябвало да бъдат добре подбрани, добре платени, с високо национално съзнание и здрав морал. Институтът щял да има редица пропагандни функции. Предвиждало се той да организира редовни конференции, които да подготвят местното чиновничество по този въпрос. Читалищата в родопския край трябвало да бъдат свързани с Родопския културен институт. Българо-мюсюлманските културно-просветни дружби "Родина" трябвало да бъдат насърчавани материално, подпомагани и обучавани под надзора на Родопския културен институт.
Министерският съвет на 29.04.1942 г. одобрил идеята за оформяне на постоянен комитет, съставен от длъжностни лица, който да се занимава с всестранното проучване на помашките проблеми, да координира всички инициативи, свързани с проекта за бъдеща работа. Комитетът трябвало да бъде към МВРНЗ и под негово ръководство. Бил одобрен следният състав на постоянния комитет: от централната служба на МВРИ – министърът д-р К. Сарафов, от МВРНЗ – директорът Б. Бончев, от щаба на войската – майор Ча-
131
лъков, от МП – началникът на гражданския отдел С. Стефанов, от Дирекцията на националната пропаганда – началникът на отдела за практическа пропаганда В. Спрострaнов, от областните дирекции – директорът на пловдивска област Д. Русев, директорът на старозагорската област Б. Конев, народните представители от избирателните колегии, населени с помаци – Иван Русев, д-р Петър Кьосеиванов, Сирко Станчев, д-р Никола Минков, Лазар Попов, Иван Батембергски, д-р Дуров и Илия Славков. Освен упоменатите членове, МВРНЗ можело в определени случаи да привлече в комитета и други лица, в качеството на съветници. МВРНЗ също започва да играе важна роля, като издава строго поверително нареждане до околийските управители за оказване на съдействие на дружба "Родина" и за образуването на подобни дружби във всички помашки села.
Държавен контрол по това време се упражнявал и по отношение на религиозните институции и техните ръководни органи. Така например на 23.04.1940 г. на главния секретар д-р А. Ангелов и главния инспектор П. Иванов било разпоредено във връзка с националните интереси в Родопския край и специалната политика по отношение на помаците, да бъдат събрани много предпазливо и по заобиколен път сведения за Ариф Бейски, Хюсеин Сеферков, имам в град Смолен, и Ариф Шумаров и да се произнесат дали може първият да бъде назначен за мюфтия в Ардино, вторият – за мюфтия в гр. Девин, а третият – за шериатски секретар в Смолян. След като се установило, че лицата са подходящи с оглед националните интереси, те били назначени, както и включени към БМКПД "Родина" като духовни учредители. Това става ясно от едно изложение на БМКПД "Родина", гр. Смолен до министъра на МВРНЗ от 12.06.1941 г. То било съставено от духовните учредители на дружеството, а именно: Ариф Бейски – ардински мюфтия и председател на дружба "Родина" в Смолян, Хюсеин Сеферков – девински околийски мюфтия, Ариф Шумаров от с. Ухловица, ардинска община – шериатски секретар в Смолян, Мехмед Дервишев – имам в с. Търън и преподавател в духовното училище в с. Райково и Махмуд Идризов – имам в село Диамандово и деятел на дружба "Родина" в същото село. Те молели държавните власти да им окажат пълно съдействие и да се доведе до край поетата акция за изхвърлянето на фесовете и фереджетата, което да стане
132
повсеместно, както в старите, така и в новите земи. Облеклото на помаците да се замени с българска народна носия. Да се забрани поздравът на какъвто и да е било друг език, освен на български. Да се забранят браковете между помаци и турци. Да се дават навсякъде български имена на новородените, а също така да се премахнат формалностите при смяна на имената с български. Да се поставят за имами и мюфтии само помаци, предани на държавната власт. Да се вземат мерки за прогонването или изселването в старите български области на всички подбудители и пропагандатори. Цялото възродително движение да се поеме от специален български държавен орган или учреждение. Да се скъсат всички връзки с турската мюсюлманска общност. Да се въведе специална програма за издаване на книжнина за помаците от рода на сборник Родина и др., които да се разпространяват сред младото поколение и всички любознателни среди. Също така, за да се намали турското влияние, се предвиждало коранът и другата религиозна литература както и проповедите по време на петъчната и байрямската молитва да се четат на български, а не на арабски език. През 1941 г. – 1942 г. МВРИ не дава разрешения на хафъз Салих Мехмедов и Мехмед Керимов от с. Пловдивци (Смолянско) да продължат обучението си в по-горните курсове на НЮВВАБ, поради това, че са помаци. Също така разрешение не получили и хафъз Шукри Салиев от Мочура (Смолянско), Зия Арифов Османов от с. Черничево (Крумовградско), Хюсеин Ахмедов Хюсеинов от с. Могилица (Смолянско) и др.
Златоградският окръжен мюфтия Хасан Ехледов със заповед от 10.06.1942 г. наредил на имамите в Златоградска околия да разгласят и препоръчат на всички жители на своя района да регистрират новородените си деца само с български имена, като им бил раздаден списък с имената, а също така се посочвало и равногласието на българските имена с някои арабски и турски имена. Мюфтията обяснявал също, че по този начин не се накърнявали религиозните чувства и че национален дълг на всички било да вземат присърце това толкова важно и наложително начинание в интерес на българщината.
В края на 1942 г. Смолянското мюфтийство било отделено от Главното мюфтийство в София, а към него се присъединили и околийските мюфтийства в Ардино, Девин, Златоград, Велинград, Гоце Делчев и Ксанти. За смолянски мюфтия бил назначен Мехмед
133
Дервишев (Светослав Духовников).
БПЦ насочила вниманието си към помаците през 1939 г., две години след като била създадена БМКПД “Родина”. Първоначално БПЦ била оставена на заден план поради две основни причини. Първо, организаторите не са си поставяли за цел християнизирането на помаците, това все още била само далечна перспектива. Второ, те са се пазели и не са работели открито с БПЦ, за да не се злепоставят пред местното население, което все още помнело събитията, разиграли се преди две десетилетия. Макар и временно изолирана, църквата си поставила за цел да даде свой принос към този процес. Този въпрос възникнал след като пловдивският митрополит Кирил се обърнал към ръководството на БПЦ с призив да се заеме с покръстването на помаците, като се обосновал със съществуването на отделни случаи на приемане на християнството. Той бил информиран за това от местните енорийски наместници, които давали някои препоръки. Ардинският енорийски свещеник Иван Попниколов например предлагал след като се покръстят, една част от тях да се заселят в местности, където живеят българи, за да не бъдат тормозени от останалите мюсюлмани. Подобни идеи е развивал и смолянският архиерейски наместник Тодор Ангелов. Основавайки се на подобни съвети, както и на свои лични наблюдения, през 1940 г. пловдивският митрополит Кирил съставил един подробен план, наречен “ Мерки за пълното побългаряване на Родопския край и на помаците.” Този план никога не е бил обсъждан в Св. синод официално. По това време БПЦ е била ангажирана с възстановяването на българското църковно настоятелство в новоприсъединилите се земи – Добруджа, Македония и Беломорието. Пловдивската митрополия постоянствала в своята мисионерска дейност и дори на 11.09.1941 г. дори издала окръжно № 7518 до енорийските свещеници в епархията, която установявала ред за приемането на православието от мюсюлмани и др. В резултат на тези мерки, както било отчетено по-късно, православието приели 59 мюсюлмани, от които 31 били помаци.
Пловдивската митрополия с подкрепата на българските управници всячески се опитвали да приобщи помаците към българската нация, като ги лишавали от хранителни продукти, възползвайки се от факта, че през този период тези продукти, както и облеклото и горивата, се продавали с купони и народът изпитвал голямо затруднение при набавянето им. Това се доказва и с протокол №
134
42 на Министерския съвет, който е с дата още от 30.03.1937 г., където пише, че били отпуснати 5 000 000 лв. с второ постановление, които след това били одобрени с царски указ от 09.04.1937 г., публикуван в Държавен вестник, бр. 80 от 13.04.1937 г. Със заповед на МВРНЗ било разпоредено да се закупят и разпределят на гладуващото население в Пловдивска област следните количества царевица: за Девинска околия – 45 000 кг., за Неврокопска околия – 150 000 кг., за Панагюрска околия – 45 000 кг. и за Пещерска околия – 15 000 кг. Разпределението на отпуснатото количество храна по общини трябвало да се извърши от комисия в състав: околийски управител, околийски агроном, данъчен началник и представител на Дирекцията за закупуване и износ на зърнени храни. При разпределението комисията трябвало да даде предимство на селищата с най-нуждаещо се население. Комисията трябвало да изпрати протокола на областния инспектор по обществените грижи в Пловдив за становище, а след това – в министерството за утвърждаване. Храната трябвало да се раздава срещу труд, като на всеки явил се на работа обикновен работник му се отпускали по 15 кг. храна, а на всеки каруцар – по 40 кг. Изключение можело да се прави само за болни и неработоспособни.
Действията на административните и военните власти спрямо помаците също накърнявали религиозните права на населението в Родопите. Така например от 11.06.1940 г. се съобщава за акции в граничните зони на Родопите, за свалянето на фесовете и фереджетата. Те били организирани след края на петъчното богослужение, когато стеклите се в джамията от околните села и колиби помаци се прибирали по домовете си. Те били причаквани от предварително поставени военни патрули, които знаели откъде ще минат и били откарвани в читалищата или училищните салони. След като насилствено били събирани вкупом мъже, жени и деца, пред тях заставал български офицер, който обяснявал с подробности, че те не са никакви турци, а са чисти българи и, че езикът, който говорели, е по-чист от този, който говорят българите, че никой не им забранява да изповядват мюсюлманската вяра, но бидейки от български произход, те не бивало да се поддават на турската пропаганда. След това офицерът предлагал фесовете и фереджетата да се свалят. Тези, които се противопоставяли, били заставяни насила да се подчинят. При така създалото се настроение и за да не бъдат малтретирани, повечето се подчинявали на нарежданията
135
и подканвали сами жените си да свалят фереджетата. На жените било позволено да слагат кърпи, които да покриват само косите им, но не и лицата. Този начин се практикувал последователно и системно в различните околии на пограничните зони на Родопите. Пограничните военни власти, които провеждали тези акции, са се сблъсквали с голямо противодействие от страна на местното население, което било под влияние на имамите. Спрямо тях властите взимали най-строги мерки, целейки по този начин да овладеят този процес. В Златоградско имало последователи на крайния османски фанатизъм. Имало случаи, когато помаци не желаели да се подчинят на властите и забягвали сами или със семействата си в Гърция и от там – в Турция. Това се случвало често в Златоградска околия. Отношенията между военните и дружба "Родина" особено се задълбочили, след като на 26.02.1942 г. Дружеството на запасните офицери в гр. Смолян поканило членовете на дружба "Родина" на традиционна вечеринка, която щяла да се състои на 15 март в салона на военния клуб.
Директорът на изповеданията в доклад от 13.09.1940 г. съобщава, че някои административни органи в района с помашко население били яростни привърженици на идеите и проповедите за бързото и пълно народностно осъзнаване на помаците. Те се стремели да подражават твърдо на членовете на БМКПД "Родина", гр. Смолян. Било установено, че там жените били насила заставяни да хвърлят фереджетата си, а мъжете – фесовете и чалмите си, без да се държи сметка за религиозните традиции на населението. Освен това натиск за фесовете и чалмите и се упражнявал върху имамите и мюфтиите. Така например местният мюфтия на град Девин бил предупреден, ако не искал да си има неприятности не бивало да се явява в джамията с фес и чалма. Д-р К. Сарафов от дирекцията на изповеданията помолил министъра на МВРНЗ да нареди да се проверят споменатите от него факти и ако те се окажат верни, да се внуши на съответните административни власти, че те са длъжни да проявяват повече разбиране към провеждането и изпълнението на съответните мероприятия. Също така настоявал да разпореди на съответните органи да избягват нетактичните и брутални мерки, за да не се даде повод за нежелателни прояви от страна на фанатизираните слоеве сред помаците. Ако целта била да се премахнат фесовете и чалмите от носията на помаците, то според министъра трябвало да се разреши поне на мюфтиите и имамите да ги слагат,
