Понятието Българин, според мен е титла по Дух, а не по кръв. Българинът е силен и благороден човек и в неговата парадигма на ценности и същност е заложена изконната мисия на човешкото съществуване. Българинът разчита единствено на себе си и е готов да помага на всички, независимо от последствията. Българинът никога не се предaва на врага си, но винаги е готов да му прости, ако врагът му се покае. Българинът знае, че ще победи, защото следва пътя на съдбата и се подчинява единствено на закона на Абсолютната Справедливост. Българинът не е жесток, нито е агресивен, той не е зъл и арогантен, но когато се вбеси, по-добре да не се изпречваш на пътя му, защото няма сила, която да спре свещения му гняв и възмездието което носи. Българинът осъзнава, че може да притежава всичко и да покори, което реши, затова не ламти за чуждото и не се стреми към излишество. Той осъзнава, че Времето и Пространството са подвластни на неговата Воля и на силата на неговата природа и затова е щастлив в своя дом, в своя двор и няма нужда да притежава Земята, за да осмисля битието си. Българинът е свикнал да дава, а не да взема, да излъчва и твори, а не да консумира, да проправя пъртина, а не да следва чужди посоки. Българинът е в началото и в края. Той си е самодостатъчен и носи България завинаги в самия си код на съзнание, защото тя е неговата майка и неговият завет. Българинът е една неразгадаема мистерия и най-големите му врагове инстиктивно усещат, че Българинът всъщност е непобедим. Българинът дори да е изчезнал, по ирационален начин се възражда като птицата Феникс от пепелта на забравата. Българинът е обречен да Бъде, за да изнесе на плещите си тежестта на обречеността на този свят и тихо и величествено следва своя ход, наблюдаван единствено от светлината на звездите. Българинът е този, който ще разбере, ще вникне в тези думи и никак няма да ги опровергае, защото ще открие в тях своята дълбока съкровеност. Българинът е.... IYI
Да се разбира същото и за Помака!
