Древното предславянско население на Северното Причерноморие са основно иранските народи скити и сармати. Самоназванието на скитите, съгласно Херодот е "Skolotous" - "сколот", като крайното “Т” в СКОЛОТ е граматически служебна частица за множествено число. За гърците и латинците, както и за ранните българи, южните протославяни са били народ близък или идентичен със скитите. И наистина, те идват от "скитските предели" и имат култура и език, близки до тези на скитите. Прокопий от Касария еднозначно пише за склавините (протославяните): "Техният начин на живот е както на массагетите [27]. Според нашата хипотеза, в оформянето на ранния етноним "склавини" най-важно участие са взели ранните българи. През ранното средновековие българите са били многоброен държавнотворчески народ с висока култура и древни традиции, създали империя върху обширни територии по Средния и Долен Дунав, където предците на южните славяни влизат в контакт с Византия. В своя език прабългарите са ползвали суфикса "-ав, ава", което беше доказано в отделна статия (Ирански суфикси в езика на прабългарите: суфикс "-АВ") и може да се демонстрира накратко с прабългарските думи Плискав, Плискава (първа сталица на Дунавска България), Верегава (Източна Стара планина), суджув (медовина) и батавил (главен щаб на владетеля) - Волжска България, хунав (старобългарско название на хуните), Дунав (прабългарска форма на название на река Istros, Danais, Dunay Дунай), сурва (слънчев, от Сурья - Слънце) и мн. др. Този типичен прабългарски суфикс е индо-арийско наследство и се среща често в езика санскрит.
От там насетне съдбата на гърцизираната прабългарска дума SKLAVOI е известна - латините я заимстват под формата SKLAVI, арабите - като SAKALIB. Понеже арабските и въобще източните автори не са добре запознати с историческата география на Източна Европа, някои от тях разширяват употребата на този термин, но повечето традиционно продължават да го свързват със скито-сарматския и българския ареал. Самите протославяни образуват своето самоназвание чрез отпадане на досадния за тях звук “К” от началната сричка. За целта обаче те използват не гръцкото SKLAVOI, а оригиналното прабългарско СКЛАВЯН, получавайки СЛАВЯН. Причината е, че предците на ранните южни протославяни и прабългарите са родствени народи, които живеят съвместно в една държава и ползват обща писмемност.
Тази хипотеза обяснява защо в гръко-латинската форма склави, склавини се появява "вмъкнатото К", какъв е произходът на суфикса "-ав" в гръко-латинско-арабската форма. Освен това, тя се опира на реалните етно-образователни процеси породили късната поява на протославяните и техния етноним в района на Средния и Долен Дунав (Първо българско царство).
