На снимката: Българите мохамедани не са по-малко българи от останалите. Просто някога с кланета, насилия и „мака“ са ги превърнали в
„помаци“ Мине се, не мине ден (или поне седмица) и България се втурва към
поредния си „автоскандал“. Сякаш всичко друго ни е наред, та само
разправии помежду нас си ни липсват... Впрочем не са само помежду нас си. От прекрасното предаване на Кеворк в
неделя научих, че някаква си чужда фондация през някакъв си „нов“
университет (не знам само защо се казва и „български“) финансирал идеята
за някаква си партия ПОМАК.
Бе евроинтеграция в действие. Едни иностранци, които упорито се опитват да ни превърнат
във второ Косово си търсят местен лайносмрък на зелени банкноти. Който срещу съответните
грантове без колебание се превръща в лайномет срещу българщината.
За по-късопаметните ще припомня историята с клането в Батак. Дето
според лайнометите башибозукът на Мехмед Барутанлията едва ли не с пот
на челото спасявал българите от горящата им православна църква. Ми май
пак си беше от лайномет на лайносмрък срещу България...
Но стига с гнева ми. От чисто научна (в случая и статистическа) гледна
точка ние, първо, сме в графата „многоетнически“ (не и многонационални,
нито пък многонародностни) държави. И в България съжителстват от
столетия пет етноса - българи, турци, цигани, арменци и евреи.
Ако започна отзад напред, евреите (и най-вече сефарадските) сме приели още в края на ХV век, когато са били
изгонени от Испания след тамошния „възродителен процес“. През 1943 г. пък ги спасяваме от
депортиране в Аушвиц. И си остават наши, по-голямата част от тях - поне
до емиграцията им в новосъдадения Израел през 1948 година.
По-малката част - и тук няма как да прескоча чичо Валери Петров, иначе
Меворах, не само остават, но и се превръщат в едни от будителите (и
стожерите) на националната българска култура. Ще добавя и Веско Ешкенази
- цигуларя, който и досега превзема света с изкуството си, но само и
единствено под името българин.
Арменците намират у нас убежище и подслон най-вече след
голямото клане което им спретват турците през 1915 година.
Ще прескоча тук неотразимата Хилда, страхотния Кево и чаровния Хайго.
Не мога обаче да отмина един от някогашните си шефове - Агоп. Когато за
пореден път го лъжех, за да си изкарам едни пари, той простена: „Само
не мога да разбера как са ви търпели турците цели 500 години.“ Май и
досега нямам отговор на този отвратително логичен въпрос...
Циганите просто няма да коментирам - техният етнос е като девиза на
София - „расте, но не старее“. Че що да не расте, като държавата им
плаща социалните на брой новородено дете? Че и що да старее, след като в
същата тази държава всичко друго да, но социалистическата социална
система си е вечно млада?
За турците е исторически логично - ако пет века са „местодомували“ по
нашите земи, нормално е част от тях и да не сменят „местожителството“
си. Пък и немалко успяха удобно да се „аранжират“ в българските държавни
структури. И преди, и сега...
Но без „аранжировката“ им няма да забравя Ахмед от село Комунига.
Който, като ни видя с жена ми премръзнали на пътя, ни взе да пренощуваме
в своята невероятно чиста къща. А на заранта, само след изричното,
макар и трудно получено разрешение на неговия „бубайко“, беше позволено и
на съпругата ми да закуси с нас, мъжете... Та стигам и до българите Те са два вида - християни и мюсюлмани. И двата вида през вековете са били жестоко клани.
Първите - при Борис, за да се откажат от езичеството. Е, хубаво, избил
52 болярски рода до девето коляно и по този демократичен начин успял да
убеди българското племе да си смени вярата.
Думата ми сега е за българите мюсюлмани. Във „Време разделно“ великият
Антон Дончев също е описал „демократичната“ процедура по
помохамеданчването им. По средата - дръвник. От едната му страна -
чалма. От другата - прясно отрязана българска глава. Нещо като стар вариант на „Тютюнопушене или здраве - изберете сами“.
Ами около 130 000 (според последните данни на статистиката) са избрали
да живеят с чалми. Което обаче не означава, че са останали по-малко
българи от нас, останалите. Просто са ги превърнали в „помаци“.
Впрочем през далечната (вече) 1972 година и аз като войник участвах в
четвъртия „официален“ (иначе след 1885 г. те са 13) процес по
„възстановяването на българските имена“ на помаците от Родопите. И даже
бях награден за това с 10 дни арест. Та си полежахме в карцера с едно помаче. И го питам: „Ти пък що си тук?
Нали преди три дни те пуснах в два дена домашен отпуск?“ А той: „Ех,
старшинка, прати ме да се преименувам. И аз си избрах да се казвам Вълко
Червенков. А ти като дежурен по полк напердаши сержанта, който на
вечерна проверка ме караше да крещя, че аз, Вълко Червенков, съм говедо.
Та затуй и двамата сме тук.“ Много полезен арест си изкарахме двамата. Той, защото го убедих, че
никога нямаше да вземе доживотна професионална шофьорска книжка
(категория „С“) с „небългарско“ име. Аз, тогава начинаещ историк, защото
научих етимологията на „помак“.
На родопски диалект „мъка“ е „мака“. А пък според „Уикипедия“ „помака“
идва от „мъчение“, „изтезание“, а „помачен“ - от „измъчен“ или
„изтезаван“.
Та така от другаря Вълко Червенков научих в карцера, че „помак“ идвало от „по-голямата мъка“ които едни българи са изживели в сравнение с другите българи.
Впрочем никога не съм различавал „помаците“ от българите. Нещо повече,
много по-късно след онази случка от 1972 г. научих, че талисманчето на
любимия ми ФК „Левски“ Бранко Давидов всъщност бил „преименуваният“
помак Ибрахим Даудов. Ама май и в „Левски“ Гунди, Кукуша и Соколето не
са го знаели...
Бе тъпи ритнитопковци. Ако бяха живи сега, щяха да научат, че тяхното
талисманче според някакъв си Моллов е от друга нация! Или пък че може би
и те са не прости българи, а направо персийци. Или пък, че когато
Апостола е споменавал в мечтите си, че иска да види да живеят в съгласие
„българи, турци и други народи“, може пък поради незнание да е
пропуснал и персийците... Е, сега вече наистина ми става „по-мака“. Живеем във век, който
неизбежно ще завърши с крупни интеграционни резултати поне в рамките на
Европата. А ако отвъд Океана са категорично несъгласни с това (и впрочем
имат основателни причини да се опасяват, ако не и направо да се
страхуват), нека да си дават парите.
Ний, българите, сме световноизвестни и прочути като изкусни спецове по
усвояването им. Независимо дали за (а в повечето случаи против)
интересите на Родината ни. Особено ако грантовете минават през един университет, който се
самонастани в сградата на бившата Академия за обществени науки и
социално управление, по-известна като АОНСУ. Ама и тя си беше чиста
проба лайнометачница на социализма, та просто в „новите“ условия
наследниците й възпроизведоха
старите й навици А иначе изцяло се солидаризирам с яда на моите колеги и приятели акад.
Георги Марков и проф. Николай Овчаров. Като ги гледах тия дни из
ефирите, те наистина изглеждаха „помаци“.
Сиреч, покрусени от по-голяма мъка. Демек, „помачени“.
Най-вероятно - от голямата им мъка по щуротиите на съвременна България...
http://epicenter.bg/article/archive/31863/11/27 |
