В различните култури се сращат различни празници които били различни, но имали някои сходни елементи. Тук не говорим само за сходство, а че един и същ празник се празнува при два различни по език народа. Споменавайки, че празника е от павликяните имах предвид, че и днес при Арменска апостолическа църква го свързва с 40-тия ден от раждането на Исус и го извършват на 14 февруари, но започва от 13. След богослуженето в двора на църквата се запалва огън. Дърветата за огъня донасят младоженците. Следи се пушека в коя посока се движи и така се познава плодородния район на следващата година. Хората се движат в кръг около огъня, а после скачат през него. Първо скачат младоженци, после деца, от скоро родили, самотни жени, болни и пр. От огъня всеки си взима и носи в двора си и там прави нов огън. От този вторичен огън се носи в къщата и там се пали печката. Пепелта от огъня се маже по хората и се пръска по нивите с пожелания за плодородна година. Прието е с пепелта да се правят предсказания. Основна роля на този празник се приписва на ОГЪНЯ. Счита се, че той пречиства и има сила да успокоява, омекчава, усмирява, така също предпазва от отровни насекоми и ухапване на змии. Също се счита, че той е предвестник на пролетта, плодородието, благословия за съпружеската двойка и пр.
При помаците в Ловешко се празнува на благовец т. е. на 7 април, а при помаците в родопите на 14 март. Като почти едно и също е с онова от горе само, че не се тръгва от джамията и огъня не се взима от там а се пали по дворовите на къщите. Без съмнение, че след като се въвел в арменската църква зада се канонезира се изискало обреда да е свързан по някакъв начин със църквата и поради това се възприело огъня да се пали първо там в двора на църквата иначе преди това се палил по къщите, както е при нас помаците.