Фатме Мюхтар,
Изследовател
в Български хелзинкски комитет,
дипломант на правния факултет
на Централноeвропейския
университет в Будапеща,
специалност "Човешки права"
Човешките права не се базират
на етнически произход
Помежду си български говорeщите мюсюлмани се наричат помаци, а не "българомохамедани". Приемат като обидно, когато външен човек ги нарече помаци, защото това понятие в литературата е свързано с обидни клишета като "вероотстъпник", "предател" и т.н. Как биха искали да бъдат наричани - този въпрос трябва да се отправи към тях, защото всеки има право да се нарича както желае.
Помаците са - ако не друго - то религиозно малцинство. Няма единна теория за техния произход и макар че всяка от тях има своята логика, не е доказано 100 %, че са от арабски (арабско-славянски), тюркски (тюркско-славянски), тракийски или български ("потурчени българи") произход. Те обаче са обособена общност, и след като една общност сама се въприема като малцинство, и е възприемана от другите като отделна общност, то фактът, че в листите за преброяване няма отделна графа за това малцинство - както международните човешко-правни норми изискват - е дискриминация. Тъй като България е подписала всички ключови международни документи, които съдържат клаузи за защита на националните малцинства, това е правно нарушение от страна на институциите, занимаващи се с преброяването.
Няма единно определение за понятието малцинство. Български говорещите мюсюлмани знаят себе си като "помаци". Следователно - от човешко-правна гледна точка - при преброяването графа с това име трябва да присъства. Отделен е въпросът колко хора биха се записали в нея. Тяхно право е да изберат да се самоопределят като помаци или не.
България е подписала две международни съглашения: Съглашение за защита на политическите и гражданските права и Съглашение за защита на социалните, икономическите и културните права на гражданите, включително Европейската конвенция и Хартата за правата на човека. Подписан е, но не е ратифициран Протокол № 12 против дискриминацията на Европейската конвенция за правата на човека. Фактът на подпис и ратификация натоварва България с редица задължения, включително и гарантиране правото на сомоопределение на българските граждани. Следователно на български говорещите мюсюлмани не може да им се отрича правото да използват името "помаци", за да се самоопределят като такива, ако искат.