Ето една песен за Батак, която е действително разказана. Тук вече няма да имате съмнение за станалите събития. За прояснение, песента се отнася за 1976 г., по което време се вдига Априлското въстание.
3 Йотде дойде пуста книга
Сдумале са, скимале са
сички села чепенчанье.
Сабраха са сегям села,
сегям села насред село,
насред село, на Карана,
на Карана, на кафето.
Йотде дойде пуста книга
пуста книга ле йот Батачко,
йот Батачко пусто село.
Сабраха са аларето,
аларето, чорбаджието,
приючиха ле, причетиха,
хем си ючат, хем са чудят:
ищат битка да са бият,
да са бият с чепинците
да избият чепинците.
Разгоориха аларето:
– Дали д’идем, дал да н’идем!
Йой книга пишат чепинците,
да си ле пращат ю Батачко,
ю Батачко ле пусто село:
“Ние не щем да се бием.”
Йой, тия ищат да си дойдат,
да си дойдат в Чепинско.
Йой ле мале, стара мале,
зарачаха ле батачанье:
“Ручок леле в Ракитово,
пладнина ле в село Баня,
ша изсечем, ша изколим
баняньето за два саата.
Ша идиме на банята,
ша идеме ле, ша пиеме.”
Па са сбраха, издойдоха
сичко село ле, чорбаджие,
чорбаджие ле, каменчанье.
Па агите им йотговарят:
– Чорбаджие ле, каменчанье,
чорбаджие ле, бракя да сте,
разкажете ле, разправете! –
Па даскала им йотговаря:
– Йой ле яги, мили ле яги,
не слушайте батачанье,
яку ищат, нека ищат,
нека ищат да се бият!
Па писаха ле друга книга,
да я върнат ле наназаде.
Кой ша носи ле тази книга,
батачанье завързале,
потищата ле, друмищата,
никой не ще ле да си иде,
страхуват се йот Батачко.
Па даскала им йотговаря:
– Яз ша пракя мойто синче
да йотнесе ле тази книга. –
Доведоха го ле в Чепино,
юв Чепино при кавето.
– Йой, бре момче, мили Тошко,
ша пойдеш ле юв Батачко,
юв Батачко ле пусто село,
да занесеш тази книга?
Скоро бърже да си дойдеш,
чи ша вървят сички села. –
Той си рипна, та йотиде,
та йотиде среде ноще
да занесе бела книга
и таму си ле и остана.
Почакале аларето,
аларето, чорбаджието,
почакале два деня, три деня
да си дойде ле йот Батачко,
йот Батачко бела книга,
бела книга, църна писма.
Допратиха ле друга книга,
друга книга с костандовци.
Донесе си костандовче
бела книга, църна писма.
Разлепиха аларето,
разлепиха ле тази книга,
хем си ючат, хем си плачат.
Аларето йотговаря:
– Чепенчанье, стегайте са,
ша идеме ле ю Батачко
ю Батачко ле пусто село,
ша идеме ле да юдарим
бре Батачко пусто село. –
Батакчанина който водил чета от Батак през 1912 г., с която опожарил множество села от Дьовленско до Никопол се казвал Иван Тикваров.