Само искам да отбележа още едно нещо - тези регистри не са съставяни с цел преброяване на населението, а с цел събирането на данъци. Обаче в Османската империя данъци плаща само раетското население. Следователно в тези регистри (като изключим този от 1723 година) са записани само обикновените данъкоплатци. Така че не е изключено в Туховища да е живяло и друго население, което да е било със специален статут. Такова население може да е било както мюсюлманско, така и немюсюлманско.
Примери за мюсюлманско население със специален статут - войници, администрация, соколари (соколарите немюсюлмани си фигурират в общите регистри). Примери за немюсюлманско население със специален статут са войнуците и ямаците.
За Неврокопско има няколко запазени документа, в които се описват някои различни групи население със специален статут. Примерно има войнушки регистър за 1449 и за 1464-5 година, както и соколарски регистър от 1482 година.
В Неврокопско има села, където огромна част от населението е със специален статут. Така че след като не знаем, дали имаме всички регистри на тази категория население, не можем да сме сигурни точно колко и какви хора са живели в Туховища (както и в другите села). Но все пак наличната документация до голяма степен ни разкрива картината в Чеча в класическия период на Османската империя. Село Туховища не е от селата, в които най-рано започва да се разпространява исляма, но не е и сред най-късните. Когато Туховища за първо е въведено в османската администрация, населението на югоизточния Чеч вече е било почти напълно мюсюлманско, но за сметка на това разпространението на исляма в Поместието (Брезница, Корница, Лъжница, Рибново, Буково...) приключва чак в началото на 18 век, въпреки че е започнало през 15.